Технологично приземяване

Къде бяхме, къде сме сега

Преди години нямахме компютри, сега имаме. По измерители сме достигнали разумни нива на количествено внедряване на технологии. Но не можем да напаснем никакво учебно съдържание към тези технологии - включително и това за часовете по информатика. Една от причините за това е, че винаги сме разглеждали технологиите като нещо отделно и паралелно - а те не са такива в реалния живот. Затворили сме се в капсулата, че в училище се преподава определено нещо по определен модел и той не може да се промени (особено ако няма писмена заповед за това). Другият проблем е, че не съществуват практики, ръководства, дори споделени успешни примери за внедряване на технологии в истинския учебен процес. Директорите и учителите са виждали малко добри начини за използване на технологии и не могат да мислят извън рамката.

Още преди пет години Европа вече натякваше, че повишаването на броя на компютрите в училище е важно, но трябва да се има предвид, че то по никакъв начин не е директно свързано с по-добрите компютърни умения или с усвояването на знания. Защото, когато имаш много компютри, трябва да имаш и много идеи как да ги използваш, с какви теми да ги свържеш. Компютърът сам по себе си няма да ти направи закуска, нито пък да те наеме на работа.

В немалко български училища можете да попаднете на следната гледка - стая с паркет или балатум, а по краищата й (по-рядко в средата) подредени под формата на П 10 - 15 компютъра. Това не е компютърен кабинет. Това е кабинет с компютри. И разликата е огромна. В компютърния кабинет се изпълняват задачи, които са специфични за него. Изучаването на приложния софтуер за текстообработка и електронни таблици е важно, но това изучаване трябва да става с реални казуси и връзка с реалния свят - ако не с него, поне с други учебни предмети. Аз самият съм инженер и "овладях" Excel едва когато излязох от университета и ми се наложи да направя истински финансов план. Този финансов план можеше да направя още в 9 клас, но не би. Тогава учех формулите в Excel, но така и не разбрах защо, нищо, че имах отличен (6).

В официалните доклади на Европейската комисия съществуват няколко измерителя, които показват как са внедрени компютрите в училищата в страните членки и някои други държави. Според данните България всъщност не е никаква компютърна нация, както някои обичат да се бият в гърдите. По ниво на компютърни умения сме предпоследни - и то само ако Румъния вече не ни е изпреварила. През 2011 г. близо 35% от българското население между 25- и 54-годишна възраст никога не са използвали интернет при средно за Европейския съюз 15%. Държавите, които използват повече технологии, логично са тези, чиито икономика и общество се развиват по-добре.

Двете големи пречки - страх и нормативна база

Вече имаме технологиите, остава да преодолеем страха. Той е, от една страна, личностен - учителите често се опасяват, че технологиите са скъпи, а могат да се повредят. Това съвсем не е вярно - вече нито са скъпи, нито могат да се повредят толкова лесно. В някои западни училища съществува дори практиката ученици да отговарят за физическата поддръжка на техниката.

Технологиите са полезни, когато са катализатор на процесите в класната стая. Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Другият страх е от правилата. Дори да използват успешно технологии, учителите се страхуват да споделят опита си, защото всъщност са постигнали този успех въпреки правилата на системата. Използването на съвременни методи в учебния процес не се стимулира, няма цели, дори препоръки за внедряването им в учебната програма. Стига се дотам учителите да работят едва ли не под секрет в своята област, което пречи добрите практики да се мултиплицират. И тук идва ролята на държавните политики - вместо да гонят количествени индикатори, да анализират и разпространят добрите практики.

Нормативната база за използване на електронни устройства в училище или не съществува, или е на повече от 15 години. Тази нормативна база не трябва да се осъвременява - трябва да се създаде от нулата, начисто, според най-добрия опит. Училищата нямат и собствени правилници за използване на електронни устройства - както в класната стая по всички учебни предмети, така и от учителите и от училищната администрация. Няма как да има ИКТ в класните стаи, а учителската стая и училищната канцелария да изглеждат на 35 години. Една организация е грамотна, когато използва технологиите във всички сфери на своята дейност. Учителите не са виновни, че не използват ИКТ. Те обикновено казват, че нито съдържанието, с което работят, нито ресурсите, с които разполагат, нито дори колегите им ги подкрепят в използването на технологии. Единствената награда, която получават от експериментаторските (и често успешни) приложения на технологии, е изключително високият интерес на учениците. Тази награда със сигурност не е малка. Но достатъчна ли е?

Не всичко е загубено

И все пак в България нерядко се срещат примери за напредничави и активни училищни екипи, които показват как технологиите могат да са в помощ на образованието.

Преди около пет години например обучавахме учители от природоматематическата гимназия в Ботевград за използването на сензори за лаборатории по природни науки. Когато демонстрирахме как работят сензорите за кислород и въглероден диоксид, две учителки скочиха на крака: "Отиваме при голфа, за да видим какви са му емисиите!" И наистина, озовахме се зад ауспуха на колата на едната от тях и измерихме нивата на газовете. Това е пример за връзката с реална среда, учене извън класната стая и използване на технологии в преподаването на природни науки. Пет години по-късно в същата гимназия вече има 120 лаптоп-таблети, които се ползват от ученици, интернет в цялата сграда и проектори в почти всяка класна стая.

Търсенето на нови преподавателски методи вече е факт и в някои детски градини. В 66 ОДЗ "Елица" в София - точно срещу Панчаревското езеро, например директорът задължи всички учители да използват интерактивни дъски. В резултат една от учителките с дългогодишен опит заяви, че ще си смени местоработата, за да не й се налага да се учи как работи интерактивната дъска. Екипът на градината обаче не й позволи, а я подкрепи в работата й с новите устройства. Сега в 66 ОДЗ "Елица" дори правят учебни занятия, в които интерактивните дъски са свързани чрез локалната мрежа и децата от различните групи се състезават помежду си, без да се виждат. Директорът на градината пък организира и занятие за родители, където те в реално време, разделени на групи, рисуваха картинки по текст на таблетите на градината. Текстът накрая се оказа цяла песен, а неин фон станаха рисунките на родителите.

Често след току-що приключил семинар или презентация за технологии в образованието ще чуете директори на училища да възкликнат: "Това е бъдещето!" Това наистина е така, обаче често нямаме никаква идея как да стигнем до него. И това важи за всички участници в процеса. Опасността е, вместо да влезем в настоящето и да погледнем към бъдещето, да продължим да принадлежим на миналото.