За автора
Александър Ангелов е съучредител и настоящ управител на Центъра за творческо обучение - организация, ангажирана изцяло с технологии и образование. Екипът й е посетил стотици български и чуждестранни училища по целия свят, притежава запазените марки Креативна класна стая (™) и Креативни деца (™) за Европейския съюз. На блога на центъра могат да се видят различни инструменти и педагогически похвати."Гогол страдал от тройственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствал бъдещето, а между краката му била страшната действителност." Цитатът е от ученическо съчинение - от онези ученически бисери, които се разпространяват след кандидатгимназиалните изпити. Гогол вече не се пада на външното оценяване, но пък цитатът продължава да описва добре състоянието, в което се намират българските училища по отношение на използването на нови технологии.
Наскоро се състоя моята 751-ва среща с директор на училище, а впечатленията ми от внедряването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училищата са вече 10-годишни. Започнаха по време на изграждането на "по-съвременните" компютърни кабинети, прокарването на интернет и доставката на мултимедийни проектори. Последва "масовото" навлизане на интерактивните дъски. За да стигнем до етапа, в който технически ресурси има, но не можем да вземем максималното от тях.
Къде бяхме, къде сме сега
Преди години нямахме компютри, сега имаме. По измерители сме достигнали разумни нива на количествено внедряване на технологии. Но не можем да напаснем никакво учебно съдържание към тези технологии - включително и това за часовете по информатика. Една от причините за това е, че винаги сме разглеждали технологиите като нещо отделно и паралелно - а те не са такива в реалния живот. Затворили сме се в капсулата, че в училище се преподава определено нещо по определен модел и той не може да се промени (особено ако няма писмена заповед за това). Другият проблем е, че не съществуват практики, ръководства, дори споделени успешни примери за внедряване на технологии в истинския учебен процес. Директорите и учителите са виждали малко добри начини за използване на технологии и не могат да мислят извън рамката.
Още преди пет години Европа вече натякваше, че повишаването на броя на компютрите в училище е важно, но трябва да се има предвид, че то по никакъв начин не е директно свързано с по-добрите компютърни умения или с усвояването на знания. Защото, когато имаш много компютри, трябва да имаш и много идеи как да ги използваш, с какви теми да ги свържеш. Компютърът сам по себе си няма да ти направи закуска, нито пък да те наеме на работа.
В немалко български училища можете да попаднете на следната гледка - стая с паркет или балатум, а по краищата й (по-рядко в средата) подредени под формата на П 10 - 15 компютъра. Това не е компютърен кабинет. Това е кабинет с компютри. И разликата е огромна. В компютърния кабинет се изпълняват задачи, които са специфични за него. Изучаването на приложния софтуер за текстообработка и електронни таблици е важно, но това изучаване трябва да става с реални казуси и връзка с реалния свят - ако не с него, поне с други учебни предмети. Аз самият съм инженер и "овладях" Excel едва когато излязох от университета и ми се наложи да направя истински финансов план. Този финансов план можеше да направя още в 9 клас, но не би. Тогава учех формулите в Excel, но така и не разбрах защо, нищо, че имах отличен (6).
В официалните доклади на Европейската комисия съществуват няколко измерителя, които показват как са внедрени компютрите в училищата в страните членки и някои други държави. Според данните България всъщност не е никаква компютърна нация, както някои обичат да се бият в гърдите. По ниво на компютърни умения сме предпоследни - и то само ако Румъния вече не ни е изпреварила. През 2011 г. близо 35% от българското население между 25- и 54-годишна възраст никога не са използвали интернет при средно за Европейския съюз 15%. Държавите, които използват повече технологии, логично са тези, чиито икономика и общество се развиват по-добре.
Двете големи пречки - страх и нормативна база
Вече имаме технологиите, остава да преодолеем страха. Той е, от една страна, личностен - учителите често се опасяват, че технологиите са скъпи, а могат да се повредят. Това съвсем не е вярно - вече нито са скъпи, нито могат да се повредят толкова лесно. В някои западни училища съществува дори практиката ученици да отговарят за физическата поддръжка на техниката.
Другият страх е от правилата. Дори да използват успешно технологии, учителите се страхуват да споделят опита си, защото всъщност са постигнали този успех въпреки правилата на системата. Използването на съвременни методи в учебния процес не се стимулира, няма цели, дори препоръки за внедряването им в учебната програма. Стига се дотам учителите да работят едва ли не под секрет в своята област, което пречи добрите практики да се мултиплицират. И тук идва ролята на държавните политики - вместо да гонят количествени индикатори, да анализират и разпространят добрите практики.
Нормативната база за използване на електронни устройства в училище или не съществува, или е на повече от 15 години. Тази нормативна база не трябва да се осъвременява - трябва да се създаде от нулата, начисто, според най-добрия опит. Училищата нямат и собствени правилници за използване на електронни устройства - както в класната стая по всички учебни предмети, така и от учителите и от училищната администрация. Няма как да има ИКТ в класните стаи, а учителската стая и училищната канцелария да изглеждат на 35 години. Една организация е грамотна, когато използва технологиите във всички сфери на своята дейност. Учителите не са виновни, че не използват ИКТ. Те обикновено казват, че нито съдържанието, с което работят, нито ресурсите, с които разполагат, нито дори колегите им ги подкрепят в използването на технологии. Единствената награда, която получават от експериментаторските (и често успешни) приложения на технологии, е изключително високият интерес на учениците. Тази награда със сигурност не е малка. Но достатъчна ли е? Не всичко е загубено
1 коментар
Прилагането на компютри в класната стая е пагубно за образованието. Работя с компютри от 40 години и със студенти от 20. Та като проект за преподавателка дейност (в западен университет) едната ми група е със WiFi заглушител а другата без. Изобщо на едната група не се препоръчва да използва каквото и да е устройство освен химикалка и тетрадка.
Та резултатите са повече от ясни: ако се пробва веднага след курса тези с таблетите по-добре отговарят на въпроси за възпроизвеждане на информацията (пасивно усвояване) (75% на 65%). Обаче ако се изчака 3 месеца, тези с таблетите са два пъти по-зле (27% на 45%).
Като се мери не възпроизвеждане а активно учене, т.е. решаване на задачи, които не са повторение на тези дадени в клас, то тези с молива и писалката са на 80% и тези с таблетите на 55%. Дори ако задачата изисква използване на компютър. След като отлежи 3 месеца разликата е още по-силна -- тези с моливите решават в 50% от случаите задачата а тези с таблетите 10%. С преговор от 1 час 80% и 22%. Т.е. тези с таблетите не са научили нищо.
Като се мери стреса със таблетите са по-стреситани и по-малко концентрирани. Най-показателно е проследяването на погледа. Тези с писалките гледат преподавателя и дъската а тези с таблетите превклюяват постоянно между таблета и черната дъска и в края на краищата не се концентрират в нищо.
Единствената лекция, където е по-добре с компютър е когато трябва да се прави библиографска справка (но не и когато се работи с един или два учебника).