Крачка напред за професионалното образование

Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал".

Кристиан Кръстев завършва 12 клас в пловдивския механотехникум през 2009 г. По същото време в града отваря врати фабрика на германската компания за бяла техника "Либхер". Още от самото създаване фирмата изпитва недостиг на добре обучен технически персонал. Затова решава да създаде учебен център, който да подготвя така нужните оператори за скъпите и сложни машини в завода. Кристиан се оказва един от първите 60 кандидати за дванадесетте места в пилотната програма. След успешно едногодишно обучение, по време на което той разучава металообработка и работи с автоматизирани системи, като получава и заплащане за труда си, Кристиан става редови служител във фирмата. Пет години по-късно, през които младежът работи като фрезист и асистира за обученията в учебния център, той е назначен за обучител. Освен това следва висше образование по машиностроене в Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Междувременно кандидатите за програмата на "Либхер" вече са около 900 и центърът към компанията обучава кадри и за околните заводи.

Обучението, през което преминава Кристиан в "Либхер", не се води точно дуално – обучителният център в завода не е развивал досега същинска дуална програма в партньорство с професионална гимназия и не е съставял програми и планове за специални паралелки, както изисква новият закон за професионално обучение. Но стажантите на "Либхер" виждат много от характеристиките на германското дуално обучение – от методиката на преподаване през организацията до практическата насоченост на курса, и затова центърът на компанията е пример за положителните ефекти на тази образователна форма.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента благодарение на активната дейност на германската, австрийската и швейцарската търговска камара, на компаниите от трите държави и българските им партньори, както и на Министерството на образованието и науката (МОН) и на някои технически училища в страната се набира инерция, която може да направи дуалната форма на обучение по-популярна. Ако тези пилотни проекти успеят да се докажат като успешни и да покажат на бизнеса, че има смисъл да инвестира пари и усилия в създаването на собствените си бъдещи служители, всички могат само да спечелят.

Успешните примери

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Валентин Рудов, технически организатор на учебният център на "Либхер - Хаусгерете Марица", е по-скоро умерен оптимист за потенциала на дуалното обучение в България. "Все още сред много от фирмите има очакване, че държавата - МОН и професионалните гимназии, средствата от различни програми на ЕС или други финансови източници ще решат проблема", смята Рудов. По думите му в Германия фирмите поемат около 85% от разходите за професионално дуално обучение, а браншовите организации играят огромна роля в разработването на учебни помагала и организацията на заключителните изпити. Той смята, че за да може професионалното образование в България да спечели доверието на обществото, основната промяна трябва да дойде от самите фирми. "Трябва да има голямо подобрение в посока заплащане, условия на труд, цялостна организация в компаниите. Няма как фирма от района на град Пловдив, която предлага 500 лв. заплата за длъжност като механик, да спечели младежите за дуално обучение и бъдеща реализация по тази професия", казва Рудов.



Но колкото и да е важно компаниите да предлагат добри условия, обучението все пак започва от училище. От учебната 2015/2016 година в Професионалната техническа гимназия "Макгахан" в София се обучават ученици по професия авиотехник, като обучението е съвместен проект на училището, Частен професионален колеж по въздушен транспорт – София, и Института по въздушен транспорт, разказва директорът на училището Антония Гаврилова. "Луфтханза Техник България ни подкрепиха за практическите обучения при тях и за осигуряване на работа за успешно завършилите обучението", разказва тя и добавя, че също като "Либхер" и този проект се явява междинен вариант на класическата и дуалната система на обучение, като в последната година от обучението си учениците работят по два часа на ден в компанията. От следващата учебна година с подкрепата на Австрийската камара гимназията ще проведе пилотен проект за обучение по професията спедитор-логистик, която ще има всички характеристики на дуалната форма на обучение - такава, каквато се предлага в училищата в Австрия.

Не всичко е мед и масло

Въвеждането на дуалните проекти не минава без своите предизвикателства. Най-честите такива в България са отношението на учениците и родителите им към професионалното обучение и работата в завод. "Една от най-сериозните трудности е, че тези технически специалности не будят голям интерес у младите хора. Необходима е добра маркетингова стратегия. Положихме значителни усилия да наберем ученици за класа "Машинен техник", но се сблъскахме и с притеснението на родителите към новия начин на обучение – хората бяха резервирани към успеха на програмата", разказва управителят на ямболския завод "Пафлингер" Андреас Щраух. Преди година той заедно с Австрийската търговска камара и Професионална техническа гимназия "Иван Райнов", Ямбол, опитват да започнат дуална паралелка. За жалост просто не успяват да намерят достатъчно желаещи ученици.

"По принцип при осъществяване на приема всяка година имаме затруднения, свързани с негативното мислене на обществото, в частност на родителите, че професионалните гимназии са втора категория училища", смята Антония Гаврилова от гимназия "Макгахан". Според нея дори се провежда антикампания от страна на профилираните и общообразователни училища за задържане на учениците в тях. Част от проблема по думите ѝ е, че кариерното ориентиране на деца и родители към професионалните гимназии е много слабо развито. "Липсва насочване на учениците към сфера, която им е любима и към която имат изразени наклонности, а не според амбицията на родителите", заключва Гаврилова.

Подобни наблюдения има и Валентин Рудов от "Либхер". Той смята, че средното професионално образование с малки изключения (някои IT или икономически специалности) е изключително неатрактивно сред деца и родители. "Това важи особено за специалности в областта на машиностроенето и металообработката, където има работа в работилница и производствен участък. Следствието от това е, че специалностите от тази област една след друга биват закривани в професионалните гимназии, тъй като не могат да съберат минимум 18 ученика и да сформират паралелка", разказва той. Друг негативен феномен е, че заради продължителната маргинализация на техническите училища те приемат все по-слаби ученици, които после влизат в производствените фирми недобре подготвени и трябва да бъдат обучени почти от нулата.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Пътят към промяната"