Крачка напред за професионалното образование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Крачка напред за професионалното образование

Стажантите на "Либхер" виждат много от характеристиките на германското дуално обучение.

Крачка напред за професионалното образование

Бизнесът в България все по-усърдно се включва в обучението на собствените си кадри

Мартин Димитров
10735 прочитания

Стажантите на "Либхер" виждат много от характеристиките на германското дуално обучение.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал".

Кристиан Кръстев завършва 12 клас в пловдивския механотехникум през 2009 г. По същото време в града отваря врати фабрика на германската компания за бяла техника "Либхер". Още от самото създаване фирмата изпитва недостиг на добре обучен технически персонал. Затова решава да създаде учебен център, който да подготвя така нужните оператори за скъпите и сложни машини в завода. Кристиан се оказва един от първите 60 кандидати за дванадесетте места в пилотната програма. След успешно едногодишно обучение, по време на което той разучава металообработка и работи с автоматизирани системи, като получава и заплащане за труда си, Кристиан става редови служител във фирмата. Пет години по-късно, през които младежът работи като фрезист и асистира за обученията в учебния център, той е назначен за обучител. Освен това следва висше образование по машиностроене в Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Междувременно кандидатите за програмата на "Либхер" вече са около 900 и центърът към компанията обучава кадри и за околните заводи.

Обучението, през което преминава Кристиан в "Либхер", не се води точно дуално – обучителният център в завода не е развивал досега същинска дуална програма в партньорство с професионална гимназия и не е съставял програми и планове за специални паралелки, както изисква новият закон за професионално обучение. Но стажантите на "Либхер" виждат много от характеристиките на германското дуално обучение – от методиката на преподаване през организацията до практическата насоченост на курса, и затова центърът на компанията е пример за положителните ефекти на тази образователна форма.

В момента благодарение на активната дейност на германската, австрийската и швейцарската търговска камара, на компаниите от трите държави и българските им партньори, както и на Министерството на образованието и науката (МОН) и на някои технически училища в страната се набира инерция, която може да направи дуалната форма на обучение по-популярна. Ако тези пилотни проекти успеят да се докажат като успешни и да покажат на бизнеса, че има смисъл да инвестира пари и усилия в създаването на собствените си бъдещи служители, всички могат само да спечелят.

Успешните примери

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Валентин Рудов, технически организатор на учебният център на "Либхер - Хаусгерете Марица", е по-скоро умерен оптимист за потенциала на дуалното обучение в България. "Все още сред много от фирмите има очакване, че държавата - МОН и професионалните гимназии, средствата от различни програми на ЕС или други финансови източници ще решат проблема", смята Рудов. По думите му в Германия фирмите поемат около 85% от разходите за професионално дуално обучение, а браншовите организации играят огромна роля в разработването на учебни помагала и организацията на заключителните изпити. Той смята, че за да може професионалното образование в България да спечели доверието на обществото, основната промяна трябва да дойде от самите фирми. "Трябва да има голямо подобрение в посока заплащане, условия на труд, цялостна организация в компаниите. Няма как фирма от района на град Пловдив, която предлага 500 лв. заплата за длъжност като механик, да спечели младежите за дуално обучение и бъдеща реализация по тази професия", казва Рудов.

Но колкото и да е важно компаниите да предлагат добри условия, обучението все пак започва от училище. От учебната 2015/2016 година в Професионалната техническа гимназия "Макгахан" в София се обучават ученици по професия авиотехник, като обучението е съвместен проект на училището, Частен професионален колеж по въздушен транспорт – София, и Института по въздушен транспорт, разказва директорът на училището Антония Гаврилова. "Луфтханза Техник България ни подкрепиха за практическите обучения при тях и за осигуряване на работа за успешно завършилите обучението", разказва тя и добавя, че също като "Либхер" и този проект се явява междинен вариант на класическата и дуалната система на обучение, като в последната година от обучението си учениците работят по два часа на ден в компанията. От следващата учебна година с подкрепата на Австрийската камара гимназията ще проведе пилотен проект за обучение по професията спедитор-логистик, която ще има всички характеристики на дуалната форма на обучение - такава, каквато се предлага в училищата в Австрия.

Не всичко е мед и масло

Въвеждането на дуалните проекти не минава без своите предизвикателства. Най-честите такива в България са отношението на учениците и родителите им към професионалното обучение и работата в завод. "Една от най-сериозните трудности е, че тези технически специалности не будят голям интерес у младите хора. Необходима е добра маркетингова стратегия. Положихме значителни усилия да наберем ученици за класа "Машинен техник", но се сблъскахме и с притеснението на родителите към новия начин на обучение – хората бяха резервирани към успеха на програмата", разказва управителят на ямболския завод "Пафлингер" Андреас Щраух. Преди година той заедно с Австрийската търговска камара и Професионална техническа гимназия "Иван Райнов", Ямбол, опитват да започнат дуална паралелка. За жалост просто не успяват да намерят достатъчно желаещи ученици.

"По принцип при осъществяване на приема всяка година имаме затруднения, свързани с негативното мислене на обществото, в частност на родителите, че професионалните гимназии са втора категория училища", смята Антония Гаврилова от гимназия "Макгахан". Според нея дори се провежда антикампания от страна на профилираните и общообразователни училища за задържане на учениците в тях. Част от проблема по думите ѝ е, че кариерното ориентиране на деца и родители към професионалните гимназии е много слабо развито. "Липсва насочване на учениците към сфера, която им е любима и към която имат изразени наклонности, а не според амбицията на родителите", заключва Гаврилова.

Подобни наблюдения има и Валентин Рудов от "Либхер". Той смята, че средното професионално образование с малки изключения (някои IT или икономически специалности) е изключително неатрактивно сред деца и родители. "Това важи особено за специалности в областта на машиностроенето и металообработката, където има работа в работилница и производствен участък. Следствието от това е, че специалностите от тази област една след друга биват закривани в професионалните гимназии, тъй като не могат да съберат минимум 18 ученика и да сформират паралелка", разказва той. Друг негативен феномен е, че заради продължителната маргинализация на техническите училища те приемат все по-слаби ученици, които после влизат в производствените фирми недобре подготвени и трябва да бъдат обучени почти от нулата.

Пътят към промяната

За да бъде успешно внедряването на дуалната система в България, са нужни поне няколко много важни мерки. Според Андреас Щраух от "Пафлингер" най-важно е родителите да са добре информирани за това какво печелят децата им от ученето по дуална програма. Първо, с учениците се сключва трудов договор и те получават възнаграждение. Освен това работата изгражда навици, които трудно могат да бъдат създадени някъде другаде. Във времена на висока младежка безработица възможността да започнеш работа по специалността си в стабилна и развиваща се компания също не е за изпускане. Нещо повече – тъй като компаниите инвестират в кадрите си, те имат полза от това да ги обучат и развият уменията им максимално добре, включително чрез финансиране на стипендиантски програми за завършване на висше техническо образование.

Това означава, че не просто техническото обучение не намалява шансовете за успешно кариерно и академично развитие, а точно обратното – създава опитни млади хора, които по-лесно се ориентират как искат да продължат образованието си. "Това, че запознах да работя веднага след гимназията, не ми попречи по никакъв начин. Хубаво е да поработиш, след като завършиш, най-малкото за да знаеш какво би ти било полезно да учиш после", разказва Кристиан от "Либхер". Според него дори ако част от завършилите не искат да се реализират в сферата, в която са били стажанти, те ще са разширили знанията си – самият той е научил много за пневматичните машини, автоматиката и металообработването по време на курса си.

Според Валентин Рудов демотивацията на учениците се дължи на това, че те не разбират защо учат определени неща в училище. "Нашите наблюдения от 2009 г. насам са, че много малка част от учениците работят в бъдеще тази професия, за която са били обучавани в професионалната гимназия. Има необходимост от национално проучване за това какъв процент от завършващите професионални гимназии работят по професия, за която са били подготвяни 4 или 5 години. След анализ на резултатите следва провеждането на реформи", заключва Рудов.

И тук идва ролята на държавата

Възприемането на сложна и мащабна система като дуалната е отнела столетия в Западна Европа и за нея са били полагани систематични усилия от страна на държавата. Същото според представители на бизнеса и образователния сектор трябва да се случи и в България. Според Валентин Рудов една от основните роли на администрацията е да популяризира професионалното обучение и да координира нуждите на бизнеса и предлаганото от професионалните гимназии по региони. "В други страни общинското ръководство първо обсъжда необходимостта от обучението по конкретни професии, касаещи развитието на съответния регион", смята и директорът на гимназия "Макгахан" Антония Гаврилова. Освен това обновяването на материалната база на професионалните гимназии трудно може да бъде поето само от фирмите. Учебните планове и програми, които се разработват, имат нужда от осъвременяване, а учебниците и помагалата по техническите дисциплини - от по-малко теория и повече визуални елементи, смята Валентин Рудов. Според него е нужно още националните изпити да се адаптират към изискванията на бизнеса, да се подпомагат обучения на учителите от професионалните гимназии от специалисти в реални работни условия, както и да се улесни сформирането на паралелки с брой на учениците, по-малък от 18, за професии, които са желани от бизнеса. По последния въпрос МОН вече действа, като подготвя списък със защитени професии, по които ще могат да се обучават ученици и в по-малки паралелки. "Внедряването на системата за дуално обучение няма да е лесен процес, тъй като напоследък тенденцията е да се участва в разпределението на пари, а не да се дават пари", смята и Петрана Димиева от отдел "Човешки ресурси" на българско-австрийската машиностроителна компания "Цератицит" АД - Габрово. Според нея е необходимо работодателите да имат нагласата да подпомагат професионалното образование, за да има по-голям брой ученици по важните за индустрията специалности.

Дуалната форма на обучение няма как да е панацея за образователната система и бизнеса в България. Както казва Антония Гаврилова от гимназия "Макгахан": "За дуалната система е необходима силна икономика, а в България имаме слабо развит или почти липсващ бизнес в по-малките градове и селища." Въпреки това успешното й прилагане може да е стъпка в правилната посока.

Къде се преподава дуално?

По австрийската система:

- "Национална финансово-стопанска гимназия", специалност "Търговия" – от учебна 2015/2016 е започнала една паралелка с прием след 7-и клас, 27 ученици

- Професионална гимназия по транспорт "Макгахан", професия "Спедитор-логистик"

- Професионална техническа гимназия "Д-р Никола Василиади", специалност "Мехатроника" – от учебна 2015/2016 е започнала една паралелка с прием след 7-и клас, 26 ученици

- Професионална техническа гимназия "Иван Райнов", Ямбол - паралелка по механика вероятно ще започне от тази есен.

По германската система:

- Обучението по професията "Фирмен мениджър" в Националната финансово-стопанска гимназия", София, е единствената официално акредитирана програма към момента. Множество германски и български фирми обаче прилагат метода на "Либхер" и привличат завършващи гимназисти за специфични професионални обучения.

По швейцарската система:

- Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии "Проф. д-р Георги Павлов" в София обучава за професия "Готвач"

- Професионалната Гимназия "Иван Хаджиенов" - Казанлък, пилотно предложи програма "Машини и системи с цифрово-програмно управление". От догодина там ще се предлага и специалност "Мехатроника"

- От следващата учебна година се планира две професионални гимназии в Пловдив - по електротехника и по механотехника - да предлагат обучение по дуалната система.
Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал".

Кристиан Кръстев завършва 12 клас в пловдивския механотехникум през 2009 г. По същото време в града отваря врати фабрика на германската компания за бяла техника "Либхер". Още от самото създаване фирмата изпитва недостиг на добре обучен технически персонал. Затова решава да създаде учебен център, който да подготвя така нужните оператори за скъпите и сложни машини в завода. Кристиан се оказва един от първите 60 кандидати за дванадесетте места в пилотната програма. След успешно едногодишно обучение, по време на което той разучава металообработка и работи с автоматизирани системи, като получава и заплащане за труда си, Кристиан става редови служител във фирмата. Пет години по-късно, през които младежът работи като фрезист и асистира за обученията в учебния център, той е назначен за обучител. Освен това следва висше образование по машиностроене в Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Междувременно кандидатите за програмата на "Либхер" вече са около 900 и центърът към компанията обучава кадри и за околните заводи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Дуалното обучение ще е добър вариант за семейства с финансови затруднения да се разтоварят от издръжката на децата още на 15-16 годишна възраст. В Германия това е моментът, в който младежът става финансово независим и направо се изнася на квартира, но в нашите условия да кажем, че ще стигне поне за джобните.

  • 2
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    Възприемането на сложна и мащабна система като дуалната е отнела столетия в Западна Европа и за нея са били полагани систематични усилия от страна на държавата. Същото според представители на бизнеса и образователния сектор трябва да се случи и в България
    ----
    А така! А какво стана със системата на техникумите в България? Не може ли да се използва като начало?

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Освен това следва висше образование по машиностроене в Хранително-вкусовия университет в Пловдив."

    Ето как в едно изречение могат да се илюстрират из основи недъзите на висшето ни образование.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK