Рецепти за иновации

Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал".

Индивидуалният подход

"Училищната система е организирана като завод с поточна линия. Предполагаме, че всяко дете, което е на една и съща възраст, има нужда от едно и също нещо и е на едно и също ниво по всички предмети", категоричен е основателят на модела училища Steve JobsSchool Морис де Хонд, който развива първото такова учебно заведение в Холандия. За него тази организация на учебния процес спира развитието на талантите на децата. Затова в неговите училища се залага активно на индивидуалния подход към всеки ученик. На всеки шест седмици има среща между учителя, детето и родителя, на която се разработва план за развитието на ученика, обсъжда се какво е постигнал той през изминалите шест седмици, поставят се цели къде тримата искат да е след следващите шест и стратегия как ще постигнат това. По този начин се изгражда партньорство между детето, учителя и родителя и те работят заедно за постигането на целите. Планът се базира на силните страни на детето, но и на изискванията в държавната и училищната учебни програми. В Холандия правителството определя какви знания трябва да са усвоени от учениците на определена възраст. В Steve JobsSchool учителят е треньор на детето, като всеки преподавател отговаря за около 20 до 25 деца.

Технологиите като инструмент

"Технологията трябва да бъде средство, което да подпомага учебния процес, развитието и възпитанието на децата и не трябва да бъде цел заради самата нея", казва в презентацията си Богдана Христова, старши експерт по природни науки и екология в РИО - Враца. Според нея стратегическата инвестиция по отношение на внедряването на технологии в образованието би трябвало да е у хората, които да придобият свободата да ги използват в класната стая - и то така естествено, както използват електричеството. "Страхът на гилдията от използването на технологии е провокиран от това, че хората се чувстват недостатъчно подготвени за това, което предстои и нямат необходимия инструментариум", смята Христова. Този страх може да се преодолее именно с добрата подготовка, с лесни и адаптирани наръчници, с подкрепата на училищните ръководства. Според Богдана Христова основното, което трябва да очакваме от внедряването на съвременни технологии в класната стая, е "те да създават адаптивно поколение, което да генерира идеи и да е съзидател и творец". Тя даде пример с няколко конкретни технологични инструмента, които могат да са в помощ на учителите. Сред тях бяха микрочипът Raspberry Pi, който може да бъде използван за най-различни цели в образователния процес - от програмиране до експериментална работа с анализ на данни, устройството BBC micro:bit за обучение по природни науки, програмирането на роботи и 3D принтерите. "Бях свидетел как 3D принтер се използва в обучението по история, разказа Христова. Децата могат да изработват фигури и да ги подреждат подобно на игра, с което да имитират битки и ключови събития от историята на човечеството."

"Най-голямата грешка, която можете да направите с технологиите, е да ги вкарате в старата система. Защото тя си остава стара", коментира и Морис де Хонд от Steve JobsSchool. Според него простото заместване на учебници с таблети например може най-много да направи чантите на децата по-леки, но нищо повече. "Повечето от училищата, които използват технологиите по този начин, не вървят по-добре, а понякога и по-зле", забелязал е Де Хонд. Затова според него е важно, когато се внедряват технологии, да се започне от нула.

Задачата как да включи технологиите максимално полезно в учебния процес има Браян Милър, директор "Иновации и образователни технологии" във второто по големина частно училище в САЩ Pine Crest School. Той работи с учителите ежедневно и разработват заедно уроци, за да може технологиите да навлязат по естествен начин. "Първо трябва да имаме идея, след това да я обмислим или развием, да я дискутираме с други, да определим дали ще можем да продължим с нея или не. След това оценяваме ползите и решаваме искаме ли да използваме тази идея. А после трябва да преодолеем препятствията, за да може тя да се осъществи. Накрая правим проучване по какъв начин ще бъде идеята най-полезна, доработваме я и предаваме знанията към другите" - така Браян Милър описа процеса по внедряване на иновации в своето училище. "Трябва да преосмислим класните стаи и да ги преструктурираме така, че да насърчават интерактивност и изобретателност", допълни още той. И също даде за пример няколко технологични инструмента: миниробота OZOBOT, който развива логическото мислене, топката за програмиране Spero, конзолата за малки ученици OSMO, софтуера Makey Makey, платформата от лесни за използване строителни блокчета Little Bits и минидрона за учебни цели Parrot.

Проектно базираното учене

Директорът на Първо СОУ "Св. Седмочисленици", Търговище, Севдалина Зафирова разказа как нейният екип прилага метода на проектно базираното учене в часовете (презентацията й можете да намерите в прикачения файл). Сам по себе си този подход не е нов, но начинът, по който се прилага, може да бъде иновативен. Първо СОУ "Св. Седмочисленици", Търговище, са започнали от целите, защото, както казва Севдалина Зафирова, "когато казваме на добър час на нашите зрелостници, ние трябва да го правим с увереността, че те са подготвени за реалния живот". За екипа голямата цел е повишаването на качеството на образованието, като ориентир са ключовите компетентности, които всеки ученик трябва да развие. "Качеството на училищното образование зависи в много голяма степен от това, което се случва в класната стая – как учителят преподава, как организира учебния процес, как учениците учат", казва Зафирова.

Проектно базираното обучение включва учениците в работа по проект, в изследване на важни въпроси чрез проучване и работа в екип. Развива комуникативните им умения, учи ги как да отстояват мненията си, но и как да зачитат тези на другите. Накрая могат дори да бъдат създадени продукти и често има обмен на идеи. Според Севдалина Зафирова този метод може да направи училището иновативно, защото е свързан с творчество и инициативност както от страна на учениците, така и на учителите. "Това засилва интереса на учениците, засилва иновацията на учене", забелязала е директорката. Освен това проектно базираното обучение предполага интердисциплинарен подход и интегриране на знания от различни предметни области. А най-силният аргумент в полза на подхода идва от един въпрос, който учителите често чуват от учениците си: "Госпожо, това защо трябва да го уча?" Проектно базираното обучение поставя практическа задача, което също повишава мотивацията и интереса на учениците, обяснява Севдалина Зафирова. Учениците на Първо СОУ "Св. Седмочисленици" са разработили например Червена книга на застрашените видове в Търговищкия регион, заснели са кратки филми за известни личности в техните общности, издирили са и са описали в книжка игрите на своите баби и дядовци. Десетокласниците пък са направили проект за енергоефективен дом, който дори се използва от някои родители за ремонтите вкъщи. Това води до по-голяма удовлетвореност у учениците, че са произвели нещо, което може реално да се използва.