Кажи ми какво учиш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кажи ми какво учиш

Сирма Пенкова

Кажи ми какво учиш

Няколко ключови специалности през погледа на студенти и завършили

20542 прочитания

Сирма Пенкова

© Цветелина Белутова


Сирма Пенкова
Фотограф: Цветелина Белутова
Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Икономика, където има най-много студенти

Сирма Пенкова, бакалавър по икономика с френски език от Софийския университет. В момента работи като репортер в икономически вестник.

В момента в България над 75 хиляди души учат икономически специалности. Макар броят на студентите да намалява през последните години, икономика и администрация и управление трайно са най-масовите направления в българските висши училища. Евентуалната по-голяма конкуренция не притеснява Сирма Пенкова, която наскоро завършва икономика с френски език в Софийския университет. Според нея по-важното, когато избираш специалност, е да имаш ясна представа какво можеш да правиш след завършването и какво искаш да извлечеш от нея. "Когато специалността ти е строго насочена - да речем, медицина, много по-лесно може да разбереш какво ще е професионалното ти развитие. Когато е по-обширна като икономиката, по-трудно се ориентираш къде искаш да се насочиш, но пък на мен ми хареса, че специалността ти дава много възможности", гледа с оптимизъм Сирма.

За нея по-ценното в специалността е не толкова общо икономическото, а финансовото познание и мислене, както и по-доброто боравене с финансови инструменти, което е полезно във всеки бизнес. "Когато гледам отчети например и на тяхната база трябва да преценя защо нещо се е случило с дадена компания, мога да използвам част от познанията, за да достигна до отговор", дава пример Сирма, която в момента работи като репортер в икономически вестник. Според нея "винаги ще има глад за хора, които имат финансови познания", а тези умения са много важни, без значение в каква професия се е реализирал човек. Мнението й съвпада с прогнозата на работодателите - половината от анкетираните в рейтинговата система през 2015 г. посочват, че наемат или очакват през следващите 5 години да наемат завършили икономика. "Това, че много хора завършват икономика, е интересно, но много по-любопитно е да се види каква част от тях се развиват в специалността - според мен са много малко", казва Сирма.

Тя е завършила езикова гимназия с френски език и един от критериите, по които избира какво да продължи да учи, е възможността да упражнява езика. Удава й се и математиката и след като проверява какво може да кандидатства с тези два предмета, избира икономика. "Не съм ходила на уроци и предварителни подготовки за изпитите. Няколко пъти посещавах интензивен курс само по езика, защото изпитът по него е по-специфичен", спомня си Сирма Пенкова.

Софийския университет избира според рейтинговите класации. Тогава на първо място е Американският университет в Благоевград, но високите такси там я спират. Приета е и в УНСС, но първото й желание е СУ, където приемът е по-тежък, а местата в нейната специалност - много по-малко - пет момичета и пет момчета. Накрая кандидатстудентските изпити издържат само три момичета.

В специалността икономика с френски език студентите завършват двоен бакалавър - веднъж се дипломират икономика в СУ и втори път икономика и бизнес управление в университета в Лил, Франция. Студентите обаче имат и двойно повече дисциплини, за да могат да защитят двете дипломи, а само първия семестър има 12 изпита. В специалността има задължителен стаж след трети курс, в който Сирма се сблъсква с неволите на университетската администрация. "Точно в този момент, когато трябва да си намерим стаж и да го заверим, няма някой, който да ни насочи към нещо конкретно", спомня си тя. Но намира и положителен ъгъл - така студентите се учат да се справят сами.

В самото начало на следването тя вижда къде може да приложи и използва част от нещата, които учи. След края му обаче оценката й е различна - "може би 20% от дисциплините биха ми били полезни, което е малко, но това е генерален проблем". Най-голяма полза Сирма намира в предметите, свързани с финанси и счетоводство. "Много от колегите ми се насочват към счетоводство, понеже тази дисциплина има високо реноме в университета и се припознава от работодателите, които са склонни да наемат дори завършили бакалавър на счетоводни позиции", разказва Сирма. Според нея основното, което търсят работодателите, независимо за каква специалност става дума, е желанието за развитие. "Да си амбициозен и да можеш да си вършиш работата. Всеки минава през обучение, въпросът е колко бързо ще се случи това. Търсят хора, които бързо да схващат материята и след това сами да се справят", казва Сирма, която все още обмисля каква магистратура да запише, за да надгради знанията си. Тя отчита като положителен факта, че в Стопанския факултет на Софийския университет има много добре изграден алумни клуб на завършилите, които вече са се реализирали на пазара и помагат на студентите с контакти.

По време на обмена си по "Еразъм" във Франция Сирма вижда друг вид висше образование - изключително насочено към практиката. "Предполага се, че ако можеш практически да направиш нещо, значи си минал през теорията и не те изпитват на нея", спомня си Сирма. За разлика от България, където фокусът е върху теоретичното знание. "Когато образованието ти е чисто теоретично, по-трудно ти дава представа какво би искал да правиш", казва Сирма.

Информатика, където доходът на завършилите е най-висок

Ивелин Давидов, завършил софтуерно инженерство в СУ през 2016 г., работи от 2011 г. в големи и малки софтуерни компании в София

Самуил Витанов, четвърти курс компютърни системи и технологии в ТУ - Варна, в момента на студентски обмен в Дъблин

Ивелин Давидов
Фотограф: Капитал

Хората, завършили информатика и компютърни науки, са сред най-търсените и добре платени на пазара на труда в България в момента. На пръв поглед изглежда, че тези университетски специалности са краткият път към успеха. Какво дават обаче наистина на студентите си? Попитахме софтуерен инженер от Софийския университет и студент по компютърни системи и технологии в Техническия университет във Варна за техният опит по време на следването. И за двамата университетът е бил по-скоро поле за контакти и надграждане на интересите, отколкото школа по програмиране. И със сигурност е вървял с някои минуси.

"Университетът може да ти помогне поне до някъде да прецениш дали избраната специалност е тази, с която наистина искаш да се занимаваш", разказва Самуил Витанов от ТУ - Варна. Според него обаче, ако случайно попадаш в категорията хора, които са улучили своята специалност от първия път, университетът може да ти даде повече само ако полагаш нужните усилия. "И не може да те подготви напълно за професионалната ти реализация", добавя той. Неговият колега от СУ Ивелин Давидов смята, че IT специалностите са полезни основно за създаване на контакти. "Избираемите дисциплини, които се преподават от хора, работещи в индустрията, са полезни", добавя той. Самият Ивелин работи в малки и големи софтуерни фирми от 2010 г., въпреки че завършва едва тази. И казва, че досега университетът по-скоро му е пречел, отколкото помагал да развие уменията, нужни за пазара на труда. "Задължителните предмети в програмата, свързани с програмиране, са малко и нивото, на което се преподават, е ниско. За четири години съм учил около пет задължителни предмета, свързани с програмиране. Липсват основни дисциплини като дизайн и анализ на алгоритми и функционално програмиране", разказва той. Според Ивелин основен проблем на университетите е липсата на мотивирани преподаватели, които често се отказват от преподаването заради ниското заплащане и бюрокрацията. От тези пропуски произтича и слабото ниво на учебните материали и непрозрачното оценяване.

Самуил Витанов
Фотограф: Капитал

Самуил също е със смесени чувства към преподаването в университета, но е разбрал, че тези четири години са повече от учене. "Възможността да се срещнеш с хора със сходни интереси и да създадеш контакти е много по-важна. В крайна сметка в IT сектора ученето никога не свършва и университетът само може да ти отвори вратите и да ти покаже възможностите. Следващите стъпки всеки трябва да направи и извърви сам. Всъщност мисля, че с края на университета идва началото на истинското обучение", разказва той от Дъблин, където в момента е на международен обмен по програма "Еразъм".

Според Самуил, които е роден във Варна и споделя, че е имал желание да отиде в София, нивото на варненския му университет е достатъчно добро, дори в сравнение с ирландския институт, в който учи в момента. "Прецених че Варна е добър компромисен вариант между финансовия аспект и качеството на обучението", казва той. И заключва, че най-важният момент от университетското учене не са били техническите знания, а нещо съвсем друго: "Свикнах да разчитам главно на себе си, да се справям с проблемите си и като цяло съм много по-самостоятелен."

Социални дейности, където безработицата е най-висока

Владимир Димитров, бакалавър по социални дейности в СУ (2010 г.), работи във фондация "Каритас" и в Държавната болница за зависимости в Суходол

Йоана Терзиева, бакалавър и магистър от СУ по социална педагогика (2008), учи докторантура в НБУ, независим социален работник в Русе

Йоана Терзиева
Фотограф: Капитал

"Когато се дипломирах като бакалавър и магистър по социална педагогика в СУ и попаднах за първи път на лекция по социална политика в чуждестранен институт, разбрах, че за шест години в най-елитния университет в България срещу сумата от 70 лв. на семестър съм получила знание като за 70 лв.", казва Йоана Терзиева, сега социален работник на свободна практика. Тя е завършила магистратурата си в България през 2008 г., но покрай активната си работа със студенти и преподаватели по темите за правата на децата, детско правосъдие и трафик на хора вече повече от 10 години познава актуалните програми по социални дейности на няколко български университета. И не е единствената, която смята, че с тях има проблем. Владимир Димитров, експерт по социална помощ към Държавната болница по зависимости в Суходол и ръководител на проект във фондация "Каритас", казва, че в Софийския университет е учил от книги от 60-те и 70-те години и е поемал знание, което е не само физически, но и морално остаряло. "Не можеш да имаш предмет за теория на възпитанието в условието на модерно академично преподаване", дава пример Владимир. Йоана е още по-категорична: "В областта на психологията се преподават остарели парадигми, псевдонаучни теории, които са тотално отдалечени от съвременното знание. В социалната работа е още по-зле, защото поради това, че специалността е сравнително нова, се създадоха програми, генериращи невежество." Според нея една от причините за високата безработица на завършилите социални дейности е липсата на регулация на специалността - какво ще си научил зависи много от това в кой университет попаднеш, без гаранция, че в Софийския университет ще получиш по-качествено знание от, да кажем, Русенския. Според Владимир университетското преподаване страда и от слабите стажантски програми - той нарича практиките, организирани от университета, хаотични, защото студентите рядко са пряко ангажирани с процеса на работата, за да разберат точно с какво ще се сблъскат в истинския живот. "На теория знаеш какво трябва да правиш, за да помагаш на хората, но на практика не знаеш как да намериш работа на някого, да помогнеш на майка, пострадала от домашно насилие, да намери подкрепа", казва той.

Друг фактор, който отблъсква младите хора от работа по специалността, са ниските доходи: "313 лв. и 50 стотинки - толкова беше първият ми фиш, след като започнах работа през август 2010 г.", казва Владимир. Слизайки от университетската скамейка, студент по социални дейности започва на заплата, близка до минималната. Според Йоана, която в момента живее в Русе, в провинцията дори след много години опит няма как да се надяваш на заплащане над 500 лв., ако си редови социален работник. "Има много сериозни проблеми в социалните услуги, които произтичат от некомпетентната шапка на социалното министерство и законодателната уредба - слагаш едни квалифицирани служители на едни безкрайно ниски заплати, изсипваш им една редица много тежки случаи на семейства - няма как да не прегорят или да се откажат бързо", смята Йоана. Според нея причината за това е наредба на социалното министерство, според която за социален работник се смята човек със средно образование - това отваря вратички за непотизъм, особено извън София, смята Йоана. Работа има, но за нея или не се разбира от сайтовете на съответните държавни институции, или е с толкова ниско заплащане, че отблъсква квалифицираните служители. Затова и самата Йоана е избрала да се регистрира като независим консултант - достигнала е тавана на заплатата си като експерт и никоя институция не може или не иска да ѝ предложи повече. А това е фатално за мотивацията на човек, който е отговорен за съдбата на друг. "Работата, която извършваме, е много отговорна - участваш пряко в начина, по който ще се развие животът на човека. И накрая не получаваш подобаваща оценка на труда си", казва Владимир, който работи на две места, за да издържа двете си деца.

И все пак причина да се учи социални дейности според Йоана и Владимир има. "Работейки за това да видиш, че някой ще живее по-добре, непрекъснато научаваш много за себе си и за човешката душа, изпитваш чувства и чуваш истории, които няма да чуеш в ежедневието", заключва Владимир.

Индустриално инженерство, където има търсене на специалисти

Цветан Асенов, завършил бакалавърска степен по индустриално инженерство на английски език в ТУ - София, учи магистратура по хидравлична и пневматична техника отново там и работи като младши конструктор във фирма, която се занимава с изработката, технологията и производството на машини по чужди проекти

Цветан Асенов
Фотограф: Капитал

"Инженерите сме в бизнеса с проблемите и мисленето и това е същността на нашите умения. То ни дава такова надмощие - винаги ще има работа за нас, невинаги по специалността." Това смята Цветан Асенов, индустриален инженер от Техническия университет в София, който сега работи като младши конструктор във фирма, занимаваща се с инженерен аутсорсинг. "Всички казват, че за да станеш доктор, отнема 10 години, но и за да станеш истински инженер, трябва да минат поне толкова. Аз не мога да кажа "готов съм, подготвен съм". Трябва да мине много време, да изсипеш 2-3 тона желязо и тогава", смята той.

Без да подценява това, което му е дал университетът, Цветан е категоричен, че същинското учене за него е започнало, когато във втори курс е започнал своя първи стаж. Той смята, че е добил истинска представа какво учи, едва след като е започнал работа във фирма, произвеждаща електродвигатели и генератори. "Видях, че има една ниша, в която никой не се занимава. Виждах, че двигателите прегряваха и не се охлаждаха, и реших, че искам да се занимавам с това. Написах дипломната си работа в тази връзка, изработих специална тръба, симулираща охлаждане на двигател - направих нещо, което имаше връзка с реалността", казва Цветан. Но и добавя, че тези негови колеги, които не са имали късмета (или желанието) да си намерят стаж, все още се чудят защо са записали инженерство. "Специалността ти дава широк набор от знания, но истинският опит идва от работата. Там е много трудно, но когато минаваш през трудности, трупаш и много стаж и опит", казва той.

Според Цветан най-сериозните пропуски на университета му са били липсата на практически опит с машини, която е ефект от лошата материална база на университета, и липсващите квалифицирани преподаватели. "Напускат ценни специалисти, защото парите не са много. Бизнесът не подкрепя университета, защото няма пари, и ако сам не се обучаваш, няма кой да ти помогне много", добавя той. Но според него в университета е имал и времето и възможността да развие своето логическо мислене, научил се е да работи под стрес заради крайните срокове, развил е изобретателност, "защото трябва винаги да импровизираш и да търсиш не перфектните решения, а такива, каквито да работят". Освен това членството му в международната организация на студентите по индустриално инженерство (ESTIEM) му е помогнало да развие комуникационни умения, да работи с хора от цяла Европа и отвъд и да упражнява своя английски.

А дали би препоръчал на млади студенти да учат инженерство? От една страна, като всеки в този бранш, и Цветан има едно наум за автоматизацията на много индустриални процеси. "Роботизацията е притеснителна. Ако преди една машина се е поддържала от 3-5 души, сега можеш да вземеш първия човек от улицата и да го накараш да натисне копче", казва той. Но в по-краткосрочен план нещата са по-розови. В България икономиката малко по-малко започва да отлепя, идват големи компании, за които не се чува по новините, а гладът за инженери е реален, смята индустриалният инженер. А ако работата в завод не допада на някой - много колеги на Цветан са започнали собствени бизнеси, които може да не са свързани с инженерството, но всичко, което са научили, им помага. "Излизаш различен човек", категоричен е Цветан.

Медицина, където броят на студентите се увеличава

Анджи Чепилев и Кристина Маркова*, студенти в трети и в четвърти курс в Медицинския университет - София

Медицината винаги е била от онези тежки специалности, които вдъхват уважение за това, че студентът ги е избрал. Анджи Чепилев, студент в трети курс в Медицинския университет (МУ) в София, споделя, че не е мечтал да се занимава с медицина от малък, но все пак я е избрал в последните години на гимназията. "В крайна сметка реших да поема към медицината, защото искам да помагам на хората и смятам, че това осмисля един живот", споделя той. От друга страна, често в семействата на лекари има приемственост и децата избират да следват пътя на родителите си. "Знаех, че искам да уча медицина още от 9 клас, никога не съм можела да си представя да правя нещо друго. Родителите ми са доктори и от малка се въртя в болници, винаги ми е било много интересно. И до днес, когато вляза в болница, почти винаги забравям всичко останало, което ме радва или тревожи", казва Кристина Маркова*, студентка в четвърти курс, също в МУ - София. За тази специалност обаче е необходима висока отдаденост, тъй като образованието изисква много време и усилия.

Процесът на прием в направление медицина в България е доста различен в сравнение с някои западноевропейски държави, например Франция и Германия. Там самото влизане в университета не е предизвикателство, но да се задържиш след първата година е истински трудната част. В България е горе-долу обратното - приемните изпити по биология и химия са изключително тежки. "Не мисля, че учениците се сблъскват с нещо подобно преди това. Конкуренцията е огромна и всяка година става по-сериозна", отбелязва Анджи Чепилев. По негово мнение, а и на много от колегите му, процесът на прием е остарял. "За изпита се изисква да научиш наизуст три учебника. Разбирам, че трябва да можеш да помниш, като ставаш лекар, но когато аз кандидатствах, в учебниците имаше и доста невярна информация. За приема се изискваше да пресъздадеш и нея", твърди Кристина Маркова.

След приема нещата не са идеални, но със сигурност имат и своите добри страни според студентите. "Различните асистенти си имат различни начини на преподаване, които допадат на някои студенти, на други - не. И в двата случая материала го четеш и подготвяш у вас", отбелязва Анджи Чепилев. "Харесва ми, че учим в университетски болници, в които ни показват интересни случаи и имаме пряк досег до пациентите - може да ги разпитваме, да ги преглеждаме", споделя Кристина.

На студентите им прави впечатление, че образованието до огромна степен зависи от волята на преподавателя. "Случвало се е да нямаме упражнения просто защото преподавателят не е дошъл. Естествено, имали сме и много готини и адекватни асистенти, от които много сме научили, като цяло е въпрос на желание и от страна на студентите, и от страна на преподавателите", обяснява Кристина Маркова.

Тя споделя, че по време на стажовете усеща истинската страст от медицината и осъзнава, че това е нейното призвание. В самия процес на обучение по медицина практиката трябва да има централно място, но на Анджи Чепилев не му се струва достатъчно. "Труповете за изучаване и върху които се провеждат упражненията по анатомия например, са малко. Има по един труп на 4 групи от около 30 човека и когато асистентът обяснява и показва по него, половината от студентите не виждат нищо, а има много фини и заплетени неща", обяснява той.

И Кристина Маркова, и Анджи Чепилев се замислят за реализация навън. "Останала съм с такова впечатление и от повечето ми колеги - всички посещават курсове по немски или френски, търсят обменни програми. Бих искала да остана тук, но единственото, което би ме задържало, са семейството и приятелите ми, за момента не виждам никаква перспектива в областта на сферата, в която искам да работя", обяснява Кристина Маркова.

*имената са сменени

Теория на изкуството, където учат най-малко студенти

Александра Мицева, дипломант в специалност "Изкуствознание и арт мениджмънт" в Нов български университет

Дипломантът по изкуствознание и арт мениджмънт в Нов български университет Александра Мицева е една от около 75-имата души, избрали да учат теория на изкуството в България. "Щом сме 75 човека, значи се знаем", казва през смях тя и се съгласява, че фактът, че са малко хора, помага за близки отношения между преподаватели и студенти.

Александра първоначално започва да учи интериорен дизайн, отново в същия университет. Но в средата на втори курс решава да се прехвърли в специалността изкуствознание, което е било и второто й желание още при кандидатстването. "Не получавах това, което очаквах, в интериорния дизайн. Пък и във всички специалности, свързани с изкуството, поне един семестър се учат общи познания за история на изкуството. Стана ми интересно и реших, че ще се чувствам по-добре", обяснява тя.

И смята, че не е сгрешила с новата специалност, където попада на всеотдайни и "широко скроени" преподаватели. "Има връзка между преподаватели и студенти. Дори да сме трима на лекция, няма значение - те преподават сякаш сме 50 души в аула", усмихва се Александра. Друг голям плюс е, че и студентите, и преподавателите често организират пътуващи семинари, особено по празници - както в България, така и в чужбина. Веднъж студентите решават да посетят Рим и се самоорганизират, а преподавателят им Владимир Димитров предлага да дойде с тях и да им разказва. Така те се запознават с изкуството отблизо и наистина успяват да вникнат в материята. "Дори студенти от други специалности в НБУ посещават пътуващите семинари", казва Александра.

Студентите по изкуствознание имат и какво да правят като извънкласни занимания. Александра е стажувала в галерия "УниАрт" към университета, където куратор е Васил Марков. Впоследствие тя води там и занимания в т.нар. детски университет, който предлага занятия за деца между 5 и 14 години в сферата на изкуството. Така Александра съчетава две неща, които са й приятни - образование и изкуство. Тя отбелязва, че е доволна от образованието си по изкуствознание в НБУ, като допълва, че в нейната специалност често се местят дори студенти от Художествената академия.

Що се отнася до реализацията, Александра смята, че има възможности, но със сигурност не е избрала лесен път. "Малко се инвестира в култура у нас", заключва тя, но иска да е част от промяната. С такова образование Александра и състудентите й могат да работят като куратори, галеристи, изследователи. Лично за нея изследването на изкуството и публикуването на трудове е най-привлекателният път. Това може да прави например в Института по изследване на изкуствата в БАН, но признава, че със сигурност няма да е лесно. Дипломантката иска и да направи нещо "свое": арт помещение например, за да може изкуството да стига до широк кръг публика. "Все пак да не си останем 75 човека с такива интереси завинаги", усмихва се тя.

Компютърна и комуникационна техника, която работодателите ще търсят в бъдеще

Виктор Маринов*, дипломант по телекомуникации в Нов български университет, и Атанас Йорданов*, четвърти курс в специалност телекомуникации в Техническия университет в София

Виктор Маринов*, на когото предстои само да предаде дипломната си работа по телекомуникации в Нов български университет (НБУ), е избрал специалността си, без много да му мисли. След завършването на Технологичното училище по електронни системи (ТУЕС) в София техническата специалност е логичният ход на нещата, а изборът случайно пада върху телекомуникациите. Атанас Йорданов*, четвърти курс в специалност телекомуникации в Техническия университет (ТУ) в София, пък е имал друго първо желание - компютърни системи и технологии, но не му е стигнал балът. "Избрах да запиша специалността, след като известно време си говорих с родителите си, които смятаха, че телекомуникации е по-добрата специалност в ТУ и освен това телекомуникациите се развиват много по-бързо, т.е. специалисти в тази област ще се търсят още повече", обяснява Йорданов.

Според дипломанта от НБУ Виктор Маринов това, което се учи в университетите в тази специалност, никак не е адекватно спрямо нуждите след завършването. Той обяснява, че се влиза например в твърде много детайли при изучаването на устройство, изобретено преди десетилетия, когато всъщност единственото, което студентите могат да извлекат от темата, е базовият принцип, на който работи машината. Според Виктор е много по-добре да се обърне повече внимание на новите изобретения, отколкото да се учи толкова много за старите.

Атанас Йорданов от ТУ - София, среща същия проблем. "Някои недостатъци са, че докато стигнем до наистина интересните неща, трябва да учим предмети, които никога няма да ползваме. Познанията, с които излизаме от ТУ, са прекалено основни, за да ни вършат работа. Техниката е стара, моделът на преподаване също. В света сега се търсят тесни специалисти, хора, разбиращи много добре от едно нещо", обяснява той. Разбира се, има преподаватели, които полагат усилия да поддържат интереса на студентите и да ги учат полезни неща, но те не са мнозинство. В Нов български университет преподавателите са от малко по-младо поколение, отколкото в ТУ, но въпреки това начинът на преподаване не е много по-добър. Маринов смята, че обучението трябва да е по-натоварено през годината, да има повече текущ контрол, а не всичко да е концентрирано само по време на сесия. Той допълва, че студентите имат някакъв досег с практиката, но за да им върши наистина работа след завършването, трябва да е повече.

Добрата новина е, че в НБУ имат отношение към кариерното развитие на студентите в подобни специалности. Виктор Маринов споделя, че често получава имейли и известия от заинтересовани компании, които търсят кадри чрез университета. Бизнесът предлага стажове, като най-често това са големите фирми. Безспорно специалностите от това направление са търсени от работодателите, а заплащането е добро, смятат двамата студенти. "Възможностите [за реализация] са много. Телекоми, ISP, цифрова телевизия, аудио- и видеотехника, системни администратори, антенни инженери и още", изброява Атанас Йорданов. Въпреки че има много работни места в телекомуникацията обаче, студентите от специалността се ориентират в друга, "по-модерна" посока. "Много от моите колеги започнаха работа като програмисти, както и аз самият", дава пример Йорданов.

*имената са сменени

Педагогика, където заплатите са ниски, но интересът се увеличава

Лияна Шова, четвърти курс предучилищна педагогика с чужд език в Софийския университет и учителка в детска градина

Миналата година резултатите от рейтинга на висшите училища донесоха една голяма изненада - правото беше изместено от педагогиката като трето най-желано от студентите направление. През 2016 г. тенденцията се запазва и броят на учещите за учители се увеличава. Възможно обяснение за по-големия интерес към специалността е, че държавата най-после осъзна огромния проблем със застаряването на учителската професия и направи педагогиката приоритетна за страната - т.е. с финансови стимули за висшите училища, които я предлагат, и студентите, които я записват. Въпреки това обаче перспективите пред младите учители продължават да не са розови - началните възнаграждения са обидно ниски, пътят за кариерно израстване - дълъг, а бюрокрацията и остарелите навици в българските детски градини и училища могат да отблъснат и най-ентусиазираните преподаватели.

За голяма част от тях преподаването все пак е кауза. "Още от малка ми харесва да се занимавам с деца и получавах странно удовлетворение, когато научат нещо от мен", разказва Лияна Шова причините, поради които избира специалността педагогика, "просто децата ми действат доста положително". В момента тя работи в детска градина и е в четвъртата си година в

предучилищна педагогика с чужд език в Софийския университет. Казва, че очакванията й за специалността в началото са били доста неясни, но в голямата си част са се препокрили с това, което открива в университета. "Но също така доста неща не съществуваха в представите ми за университет, като например лошото отношение на администрацията към студентите и безхаберието на някои от преподавателите", допълва Лияна.

В педагогиката връзката с практиката почти липсва и младите учители излизат от университета много неподготвени за реалността в училище. Лияна разказва, че много неща от теорията по време на следването не са имали общо с практиката, както и обратното. "Научих много повече за една година в детската градина, отколкото за четири в университета", категорична и тя и намира за най-интересни части от следването си практиката и английския език.

Младата учителка признава, че въпросът с ниските доходи в сферата я притеснява сериозно. "Никой млад човек не би работил с 35 деца и още един куп административна работа за 400 лева, при положение че може да изкарва двойно повече като сервитьор например", казва тя. Повечето колеги на Лияна от университета се отказват още на първата или втората година, а от останалата част много голям процент казват, че не биха се занимавали с това, което учат. Според нея работа в сферата се намира трудно заради изискването за опит. Лияна добавя също, че много от директорите се придържат към по-старомодния модел на образование и трудно приемат новостите, които младите учители могат да им предложат. "В технологичния свят, в който живеем и в който децата в момента израстват, доста от формите на образование се обезсмислят", смята тя и вярва, че учителите трябва да говорят на езика на децата, за да получат очакваните резултати.

Лияна вероятно няма да е сред младите учители, които държавата ще успее да задържи. "След време си се представям на спокойствие някъде", разказва плановете си тя. И заключава: "Ако ще е в детска градина, няма да е в България. Ако ще е в България, няма да е в детска градина."

Туризъм, където има най-ниско приложение на висшето образование

Лора Георгиева, която е завършила семестриално Икономическия университет във Варна, специалност икономика и управление на туризма. Предстои й да защити дипломната си работа.

Лора Георгиева
Фотограф: Капитал

Лора Георгиева избира специалността икономика и управление на туризма, защото е една от най-популярните и добре развити във варненския Икономически университет, с много добър екип от преподаватели. Смята, че ще й допадне като знания, а и самата тя е от Варна - град с много силен летен туристически сезон. Споделя, че почти всичко от преподаването й е било интересно, особено предметите туристически ресурси и хотелиерство и ресторантьорство. "Изучавахме ги в такива подробности и детайли, с аналитичен подход, който само в университета можеш да получиш", споделя тя.

Както повечето студенти обаче, и Лора усеща липсата на практически опит, който да я направи конкурентоспособна още от момента на завършване. "Малко са хората, които съм срещала, без значение от специалността, които се чувстват подготвени. Това, мисля, е основната разлика между мен и човек, завършил същата специалност в чужбина. Там започват работа в бизнеса още преди да са завършили", коментира младото момиче. Но добавя, че в град като Варна сезонната работа в туризма е винаги вариант за трупане на опит.

Колеги на Лора от Софийския университет по време да следването си успяват да отидат на големи преходи из България, организирани от висшето училище - нещо, което тя няма възможност да направи. "Трудно може да продаваш екскурзии или да водиш туристически обиколки, ако даже не си виждал половината от интересните места в България", споделя недостатъците на обучителния процес Лора.

Тя е притеснена от факта, че специалността й е с най-ниско приложение на висшето образование - едва 20% от висшистите, работещи в сферата на туризма, са на позиция, която изисква високата образователна степен. "От тази статистика става ясно, че специализираното образование не би могло да те доведе до добре платена позиция в бъдеще", коментира Лора. И допълва, че за този бранш много важен все пак е опитът. Личните й наблюдения са, че много хора се заемат с туризъм, като смятат, че ако имат финансовите ресурси, бизнесът им може да потръгне. В сферата обаче, убедена е Лора, се изисква немалко желание, талант и много любов към работата, опит и знания - дори и да работиш като сервитьор или аниматор. "Бизнес, в който трябва да се грижиш за други хора под каквато и да е форма, изисква огромна отдаденост. Гарантирам, че един клиент би го усетил", казва тя.

В нейния случай реализация има, но най-вече през летния сезон, когато Варна многократно увеличава гостите си и има огромен недостиг на хора за туристическия бранш. "Това се усеща най-силно в ресторантьорския бизнес, тъй като заведенията в града са наистина много", казва Лора. Но не мисли на този етап да се развива в този бранш, въпреки че семейството й винаги е било свързано с тази сфера. Освен в ресторантьорството завършилите икономика на туризма могат да работят в градския тип хотели и туристически агенции. За продажбата на големи екскурзии с организирани самолетни билети има нужда от допълнителни курсове, които не са евтини. Специализираните видове туризъм като селски, СПА и т.н. най-често изискват живот извън града. Въпреки че фокусът на специалността е върху туристическия бизнес, дисциплината, която дава на студентите възможност за най-бърза реализация, е счетоводство.

Най-ценни за Лора са били трите летни бригади в САЩ - в курорти с платежоспобни клиенти, където вижда, че с позитивно отношение, много широка усмивка и работа резултатите са винаги налице. "Това беше голям урок в личен план. Работила съм от спасителка на басейн през сервитьорка до камериерка, правила съм закуски и съм пробвала всичко от разнообразните нива в хотелиерството и ресторантьорството", разказва Лора.

Сирма Пенкова
Фотограф: Цветелина Белутова
Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Мда - СУ. Голяма грешка за учене на икономика. С тяхното целогодишно обучение няма време за нитстажове, нито за странични занимания.

    Освен това ми се струва леко смешно жената да пише в Капитал, пък вие да я описвате като "журналист в икономическа медия". Няма нищо лошо да пишете за нея като успешен пример, където и да работи - не виждам защо се излагате по този начин.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Задължителните предмети в програмата, свързани с програмиране, са малко и нивото, на което се преподават, е ниско. За четири години съм учил около пет задължителни предмета, свързани с програмиране. Липсват основни дисциплини като дизайн и анализ на алгоритми и функционално програмиране"

    Но пък затова има 4 висши математики.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK