С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 19 дек 2016, 12:08, 18189 прочитания

Кажи ми какво учиш

Няколко ключови специалности през погледа на студенти и завършили

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сирма Пенкова

Фотограф: Цветелина Белутова
Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Икономика, където има най-много студенти

Сирма Пенкова, бакалавър по икономика с френски език от Софийския университет. В момента работи като репортер в икономически вестник.


В момента в България над 75 хиляди души учат икономически специалности. Макар броят на студентите да намалява през последните години, икономика и администрация и управление трайно са най-масовите направления в българските висши училища. Евентуалната по-голяма конкуренция не притеснява Сирма Пенкова, която наскоро завършва икономика с френски език в Софийския университет. Според нея по-важното, когато избираш специалност, е да имаш ясна представа какво можеш да правиш след завършването и какво искаш да извлечеш от нея. "Когато специалността ти е строго насочена - да речем, медицина, много по-лесно може да разбереш какво ще е професионалното ти развитие. Когато е по-обширна като икономиката, по-трудно се ориентираш къде искаш да се насочиш, но пък на мен ми хареса, че специалността ти дава много възможности", гледа с оптимизъм Сирма.

За нея по-ценното в специалността е не толкова общо икономическото, а финансовото познание и мислене, както и по-доброто боравене с финансови инструменти, което е полезно във всеки бизнес. "Когато гледам отчети например и на тяхната база трябва да преценя защо нещо се е случило с дадена компания, мога да използвам част от познанията, за да достигна до отговор", дава пример Сирма, която в момента работи като репортер в икономически вестник. Според нея "винаги ще има глад за хора, които имат финансови познания", а тези умения са много важни, без значение в каква професия се е реализирал човек. Мнението й съвпада с прогнозата на работодателите - половината от анкетираните в рейтинговата система през 2015 г. посочват, че наемат или очакват през следващите 5 години да наемат завършили икономика. "Това, че много хора завършват икономика, е интересно, но много по-любопитно е да се види каква част от тях се развиват в специалността - според мен са много малко", казва Сирма.

Тя е завършила езикова гимназия с френски език и един от критериите, по които избира какво да продължи да учи, е възможността да упражнява езика. Удава й се и математиката и след като проверява какво може да кандидатства с тези два предмета, избира икономика. "Не съм ходила на уроци и предварителни подготовки за изпитите. Няколко пъти посещавах интензивен курс само по езика, защото изпитът по него е по-специфичен", спомня си Сирма Пенкова.



Софийския университет избира според рейтинговите класации. Тогава на първо място е Американският университет в Благоевград, но високите такси там я спират. Приета е и в УНСС, но първото й желание е СУ, където приемът е по-тежък, а местата в нейната специалност - много по-малко
- пет момичета и пет момчета. Накрая кандидатстудентските изпити издържат само три момичета.

В специалността икономика с френски език студентите завършват двоен бакалавър - веднъж се дипломират икономика в СУ и втори път икономика и бизнес управление в университета в Лил, Франция. Студентите обаче имат и двойно повече дисциплини, за да могат да защитят двете дипломи, а само първия семестър има 12 изпита. В специалността има задължителен стаж след трети курс, в който Сирма се сблъсква с неволите на университетската администрация. "Точно в този момент, когато трябва да си намерим стаж и да го заверим, няма някой, който да ни насочи към нещо конкретно", спомня си тя. Но намира и положителен ъгъл - така студентите се учат да се справят сами.

В самото начало на следването тя вижда къде може да приложи и използва част от нещата, които учи. След края му обаче оценката й е различна - "може би 20% от дисциплините биха ми били полезни, което е малко, но това е генерален проблем". Най-голяма полза Сирма намира в предметите, свързани с финанси и счетоводство. "Много от колегите ми се насочват към счетоводство, понеже тази дисциплина има високо реноме в университета и се припознава от работодателите, които са склонни да наемат дори завършили бакалавър на счетоводни позиции", разказва Сирма. Според нея основното, което търсят работодателите, независимо за каква специалност става дума, е желанието за развитие. "Да си амбициозен и да можеш да си вършиш работата. Всеки минава през обучение, въпросът е колко бързо ще се случи това. Търсят хора, които бързо да схващат материята и след това сами да се справят", казва Сирма, която все още обмисля каква магистратура да запише, за да надгради знанията си. Тя отчита като положителен факта, че в Стопанския факултет на Софийския университет има много добре изграден алумни клуб на завършилите, които вече са се реализирали на пазара и помагат на студентите с контакти.

По време на обмена си по "Еразъм" във Франция Сирма вижда друг вид висше образование - изключително насочено към практиката. "Предполага се, че ако можеш практически да направиш нещо, значи си минал през теорията и не те изпитват на нея", спомня си Сирма. За разлика от България, където фокусът е върху теоретичното знание. "Когато образованието ти е чисто теоретично, по-трудно ти дава представа какво би искал да правиш", казва Сирма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява? Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява?

FUNDAY се наложи като работещия формат за чуждоезикова програма, с която децата усвояват английски език, докато се забавляват.

8 авг 2019, 390 прочитания

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Когато бизнесът и образованието се срещнат

Филиалът на Техническия университет в Пловдив обучава по поръчка инженери за отбранителната индустрия

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10