Ректорите за рейтинга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ректорите за рейтинга

проф. Пламен Бочков, Нов български университет

Ректорите за рейтинга

Какво следва за висшите училища от резултатите на рейтинговата система

Люба Йорданова
7141 прочитания

проф. Пламен Бочков, Нов български университет

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Освен за кандидат-студентите рейтингът е ориентир и за ръководствата на университетите, както и за хората, които движат държавните политики във висшето образование. Системата може да послужи на ректорите и деканите да видят кои факултети се справят най-добре в обучението на студенти и в научната си дейност, за да ги стимулират по-активно. Може да им покаже сферите, в които работодателите казват, че ще имат нужда от нови служители през следващите години, за да включат тези специалности в университетските си стратегии. Ректори, с които "Капитал" разговаря, споделят, че вече базират свои решения на данните от рейтинга - например за разширяване на тези специалности, от които бизнесът има интерес, или за допълнително стимулиране на успешни факултети. Някои университетски ръководства обаче настояват за отчитане и на регионалните фактори, и на факта, че реализацията на завършилите в Стара Загора например няма как да е същата като тази в София.

Ключът към качество във висшето образование е и в държавните политики, особено във финансирането според резултатите, а не на бройка. Миналата година екипът на предишния министър на образованието и науката проф. Тодор Танев инициира промени, според които тежестта на критериите за качество (програмната акредитация, научната дейност, реализацията на студентите и приоритетът на направлението) във финансирането на висшите училища започна да се увеличава постепенно. От тази година най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече трябва да зависи от оценката за качеството им, като този дял трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г.

Промяната вече е в Закона за висшето образование, но това е само първата стъпка. Сега трябва да стане ясно как точно се е отразила тази мярка на висшите училища и начинът за определяне на субсидията да бъде прозрачен за всички. Ако Министерството на образованието и науката има волята да наложи тези промени и да устои на лобисткия натиск на някои университетски ръководства, българското висше образование може и да се оттласне от дъното.

"Капитал" попита няколко български висши училища как използват резултатите от рейтинговата система и отразява ли им се вече промяната в начина на финансиране на държавните университети.

Как използвате резултатите от рейтинговата система на висшите училища?

проф. Пламен Бочков, Нов български университет
Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

проф. Пламен Бочков, Нов български университет: Използваме ги като добър външен поглед към университета. Голяма част от инструментите, които днес рейтингът използва, са въведени в НБУ преди много години - например студентската оценка на преподаването и материалната среда, вътрешните анкети, прегледът на качеството на програмите и т.н. Ценни са ни данни, до които нямахме достъп преди създаването на рейтинга – за заетостта на завършилите студенти, осигурителните прагове, регионалната значимост. От вътрешна гледна точка правим анализ на две равнища – за университета като цяло и по професионални направления. От анализите следват планове за действие и конкретни мерки. Например увеличаваме за поредна година приема в направление информатика, обединихме програмите по публична и бизнес администрация, въведохме професионален бакалавър в туризма.

проф. Виктор Златков, Медицински университет - София: Ръководството на Медицински университет – София, е за устойчиво прилагане на рейтинговата система за наблюдение, оценка и класиране на висшите училища въз основа на обективни показатели. Счита, че системата катализира процеси на промяна и конкурентоспособност, необходими за създаване на модерен процес на обучение, нова научна среда и постигане на осезаеми научни резултати. Анализът на сегашната ситуация показва, че само последователното прилагане на модела за поетапно увеличаване на средствата за научни изследвания и иновации води до непрекъснато увеличаване броя на преподаватели и студенти за участие в научни конференции в страната и чужбина. Непрекъснато се увеличава и капацитетът за научни изследвания.

проф. Велизара Пенчева, Русенски университет "Ангел Кънчев": Въпреки че има промени в методологията на рейтинговата система, все още не може достатъчно добре да се обхванат в детайли процесите, които се случват в системата на висшите училища. Те са както общи, така и специфични във всеки регион и всеки университет. Резултатите от рейтинговата система на висшите училища използваме като ориентир и основа за съпоставка между нашия университет и останалите висши училища в страната, както и за състоянието на цялата система за висше образование. На тяхна база стимулираме например преподавателите за научни публикации в реферирани издания. Разработваме и развиваме информационни интерактивни системи за работодатели, студенти и алумни, администрирани от кариерния център за подпомагане професионалната реализация на студентите и докторантите.

доц. Магдалена Миткова, университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас: Рейтинговата система дава изключително полезна информация за всяко висше училище да оцени силните и слабите си страни. Насочихме политиката на университета към подобряване на оценките от програмна акредитация на различните професионални направления и подобряване на индекса на цитируемост от групата индикатори за научните изследвания. Традиционно подобряваме учебната среда и социално-битовите и административните услуги. Има една група индикатори, свързани с реализацията на пазара на труда, върху която трудно бихме въздействали в краткосрочен план, защото са свързани с цялостното икономическо развитие на страната, а и прогнози за бъдещата нужда от специалисти се правят трудно. Все пак се виждат определени тенденции за необходимостта от дадени професионални направления и ние стратегически се насочваме към разширяване на техния капацитет – примерно педагогика.

проф. Иван Въшин, Тракийски университет - Стара Загора: Резултатите от приложението на тази система са ориентир за качеството на образование, което дава определено висше училище, и за мястото на това училище сред другите висши училища. Отношението на обществото и на ръководствата на висшите училища към тези резултати е противоречиво. Това се обуславя от множество фактори, един от които е обвързването на начина на финансиране на държавните висши училища с постигнатото качество на образование.

В последното издание на рейтинговата система стойността на индикатора "Информационно обезпечаване" Тракийският университет (ТрУ) е пет. В сравнение с другите висши училища е видно, че тази стойност е ниска. Това е основание за вземане на решение за увеличаване на броя на абонаментите за международни бази данни. Друг пример за промяна на политиката на академичното ръководство в контекста на резултатите от рейтинговата система са актуализации в правилата за разпределение на целевата субсидия за научноизследователска дейност. Показателен факт за промяна в политиката на университета е и решението за оптимизиране на обучението в докторските програми – използване на пълния капацитет за докторанти.

Медицински университет - Пловдив: Рейтинговата оценка има изключително важно институционално значение и пряко отражение върху статута и финансирането на висшите училища.

Критериалните показатели на рейтинговата система повлияват политиката на МУ - Пловдив, и водят до повишаване на неговата конкурентоспособност.

Технически университет - София: Наличието на рейтингова система на висшите училища е положителен факт. Тя не е лишена от недостатъци, отделните нейни критерии не са добре балансирани като тежест в общата оценка. Системата се нуждае от още тестване, но изводите, които ни дава, дори и да са малко деформирани, са повод да се размислим за нашето собствено съществуване в образователния свят. Смисълът от университетския рейтинг освен за ориентация на кандидат-студентите е да насочва политиките във висшето образование. За университета ни, това от една страна, метод за сравняване с другите университети и същевременно стимул на преосмисляне на политиката на университета и непрекъснат стремеж за поддържане на рейтинговото му ниво. Според системата успешната кариера е основен критерий за качеството на образованието. Тъй като технологиите в света се развиват много бързо и обхващат не само традиционните, но и нови полета на индустрията, целта на ТУ – София, е да подготвя специалисти, които могат да си намерят работа в различни ниши, включително и сами да отварят нови ниши в бизнеса и науката.

Отразява ли се вече промяната в начина на финансиране на държавните висши училища, която увеличи тежестта на критерия качество, и ако да, по какъв начин?

проф. Виктор Златков, Медицински университет - София
Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

проф. Виктор Златков, Медицински университет - София: Оценките от рейтинга се отразяват на финансирането на държавните висши училища и с годините финансирането ще се увеличава на базата на качеството на обучение и научни изследвания, успешната връзка с пазара на труда на завършилите и регионалната значимост на университета. Поради това, че сме на първо място две поредни години в рейтинговата класация за висшите медицински училища в страната, имаме увеличение на субсидията средно с около 1.5 млн. лв. на година, което позволи материално стимулиране на персонала чрез бонуси, увеличаване на работните заплати и други форми на мотивация на преподавателите на университета. По този начин се стимулира и качеството на обучение.

проф. Велизара Пенчева, Русенски университет "Ангел Кънчев": Финансирането на висшите училища зависи от държавната политика и приоритетите. Не би следвало резултатите от рейтинга директно да се свързват с финансирането. Базовата субсидия към момента от 693 лв. не е променяна вече шест години и това е една от причините в последно време за финансовите проблеми на висшите училища.

доц. Магдалена Миткова, университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас: Да, критерият за качество има финансово изражение вече. Това ще се отрази особено силно в бюджета на различните професионални направления за следващата година. Няма да има възможност за прехвърляне на повече от 25% от приходите на печелившо професионално направление към по-слабо.

проф. Иван Въшин, Тракийски университет - Стара Загора
Фотограф: Капитал

проф. Иван Въшин, Тракийски университет - Стара Загора: Висшите училища получават допълнителни финансови средства на база получена оценка от рейтинговата система. Тези средства са целеви и се предоставят само и единствено на професионалните направления, заели челни позиции. Индикаторите, по които се прави обаче оценка дори в конкретно професионално направление, дават възможност за различни класации, не отразяват обективно качеството на академичната подготовка на студентите и не могат правилно да ориентират кандидат-студентите за избор на висше училище.

Технически университет - София: Оценката от рейтинга се отразява на финансирането на държавните висши училища, като тенденцията е този критерий да се засили с годините. Това би трябвало да скъса връзката финансиране според брой студенти, която доведе до масовизация във висшето образование и фокусиране върху количеството вместо качеството, каквато е и политиката на университета. За съжаление финансирането на държавните висши училища от години не следва ръста на БВП, инфлацията и политиката по доходи в нашата страна. Не е достатъчна издръжката, която държавата осигурява за обучението на един студент – около 800 евро, а в ЕС тази сума е 9000 евро. Макар че в проектобюджета за 2017 г. е предвидено ТУ – София, да получи увеличение с около 10% на отпусканата му държавната издръжка спрямо предходната година, това съвсем не е достатъчно и определено инженерното обучение в университета ни ще бъде в състояние на силен недоимък.

Рейтингът отчита отлив от най-масови специалности като икономика и право за сметка на технически направления, педагогика и медицина. Според вас на какво се дължи този отлив и осъзнат избор на кандидат-студентите ли е?

проф. Пламен Бочков, Нов български университет: Много е вероятно, тъй като ясно личи възможността за по-добра непосредствена реализация в конкретна професия. Също така има насищане с икономисти и юристи. Добрата новина е, че в областта на хуманитарните науки, макар и на ниски нива като брой хора, остават качествени кандидати, които успяват да изградят достойни кариери.

проф. Велизара Пенчева, Русенски университет "Ангел Кънчев": Възможно е да има отлив от някои специалности, но не ми е познато конкретно изследване, че този отлив е за сметка на специалности от техническите науки, педагогика и медицина. Важно е да се отбележи, че университетите са свързани с развитието на регионите и регионалните потребности от специалисти, затова търсенето на пазара на образователни услуги не трябва да се ограничава. Когато държавата структурира политиката си в областта на висшето образование, на първо място тя трябва да отчита регионалната значимост на университетите и потребностите на региона. Кандидат-студентите не бива да се подценяват, те са информирани добре и дългогодишният ми академичен опит показва, че всяко поколение прави своя осъзнат избор според състоянието и развитието на икономиката и обществото. Разбира се, въпрос на държавна политика е да се прогнозират бъдещи потребности от професии и тези прогнози да стигат до кандидат-студентите, за да бъдат те подпомогнати в избора си.

доц. Магдалена Миткова, университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас: Факт е, че интересът към педагогическите и медицинските специалности нараства през последните години. Това се дължи по наша преценка на добрите възможности, които съществуват в настоящия момент за професионална реализация на педагогическите и медицинските кадри. Студентите са мотивирани в избора си на тези специалности поради добрите перспективи за кариерно развитие.

Медицински университет - Пловдив: Огромният скок в броя на студентите през последните години се дължи на засиления интерес на кандидат-студенти от чужбина. В Медицински университет - Пловдив, се обучават над 5500 студенти от 43 държави от всички континенти на света.

Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK