С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 дек 2016, 12:10, 6043 прочитания

Ректорите за рейтинга

Какво следва за висшите училища от резултатите на рейтинговата система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Освен за кандидат-студентите рейтингът е ориентир и за ръководствата на университетите, както и за хората, които движат държавните политики във висшето образование. Системата може да послужи на ректорите и деканите да видят кои факултети се справят най-добре в обучението на студенти и в научната си дейност, за да ги стимулират по-активно. Може да им покаже сферите, в които работодателите казват, че ще имат нужда от нови служители през следващите години, за да включат тези специалности в университетските си стратегии. Ректори, с които "Капитал" разговаря, споделят, че вече базират свои решения на данните от рейтинга - например за разширяване на тези специалности, от които бизнесът има интерес, или за допълнително стимулиране на успешни факултети. Някои университетски ръководства обаче настояват за отчитане и на регионалните фактори, и на факта, че реализацията на завършилите в Стара Загора например няма как да е същата като тази в София.

Ключът към качество във висшето образование е и в държавните политики, особено във финансирането според резултатите, а не на бройка. Миналата година екипът на предишния министър на образованието и науката проф. Тодор Танев инициира промени, според които тежестта на критериите за качество (програмната акредитация, научната дейност, реализацията на студентите и приоритетът на направлението) във финансирането на висшите училища започна да се увеличава постепенно. От тази година най-малко 25% от субсидията за държавните университети вече трябва да зависи от оценката за качеството им, като този дял трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г.


Промяната вече е в Закона за висшето образование, но това е само първата стъпка. Сега трябва да стане ясно как точно се е отразила тази мярка на висшите училища и начинът за определяне на субсидията да бъде прозрачен за всички. Ако Министерството на образованието и науката има волята да наложи тези промени и да устои на лобисткия натиск на някои университетски ръководства, българското висше образование може и да се оттласне от дъното.

"Капитал" попита няколко български висши училища как използват резултатите от рейтинговата система и отразява ли им се вече промяната в начина на финансиране на държавните университети.


Как използвате резултатите от рейтинговата система на висшите училища?



проф. Пламен Бочков, Нов български университет

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
проф. Пламен Бочков, Нов български университет: Използваме ги като добър външен поглед към университета. Голяма част от инструментите, които днес рейтингът използва, са въведени в НБУ преди много години - например студентската оценка на преподаването и материалната среда, вътрешните анкети, прегледът на качеството на програмите и т.н. Ценни са ни данни, до които нямахме достъп преди създаването на рейтинга – за заетостта на завършилите студенти, осигурителните прагове, регионалната значимост. От вътрешна гледна точка правим анализ на две равнища – за университета като цяло и по професионални направления. От анализите следват планове за действие и конкретни мерки. Например увеличаваме за поредна година приема в направление информатика, обединихме програмите по публична и бизнес администрация, въведохме професионален бакалавър в туризма.

проф. Виктор Златков, Медицински университет - София: Ръководството на Медицински университет – София, е за устойчиво прилагане на рейтинговата система за наблюдение, оценка и класиране на висшите училища въз основа на обективни показатели. Счита, че системата катализира процеси на промяна и конкурентоспособност, необходими за създаване на модерен процес на обучение, нова научна среда и постигане на осезаеми научни резултати. Анализът на сегашната ситуация показва, че само последователното прилагане на модела за поетапно увеличаване на средствата за научни изследвания и иновации води до непрекъснато увеличаване броя на преподаватели и студенти за участие в научни конференции в страната и чужбина. Непрекъснато се увеличава и капацитетът за научни изследвания.

проф. Велизара Пенчева, Русенски университет "Ангел Кънчев": Въпреки че има промени в методологията на рейтинговата система, все още не може достатъчно добре да се обхванат в детайли процесите, които се случват в системата на висшите училища. Те са както общи, така и специфични във всеки регион и всеки университет. Резултатите от рейтинговата система на висшите училища използваме като ориентир и основа за съпоставка между нашия университет и останалите висши училища в страната, както и за състоянието на цялата система за висше образование. На тяхна база стимулираме например преподавателите за научни публикации в реферирани издания. Разработваме и развиваме информационни интерактивни системи за работодатели, студенти и алумни, администрирани от кариерния център за подпомагане професионалната реализация на студентите и докторантите.

доц. Магдалена Миткова, университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас: Рейтинговата система дава изключително полезна информация за всяко висше училище да оцени силните и слабите си страни. Насочихме политиката на университета към подобряване на оценките от програмна акредитация на различните професионални направления и подобряване на индекса на цитируемост от групата индикатори за научните изследвания. Традиционно подобряваме учебната среда и социално-битовите и административните услуги. Има една група индикатори, свързани с реализацията на пазара на труда, върху която трудно бихме въздействали в краткосрочен план, защото са свързани с цялостното икономическо развитие на страната, а и прогнози за бъдещата нужда от специалисти се правят трудно. Все пак се виждат определени тенденции за необходимостта от дадени професионални направления и ние стратегически се насочваме към разширяване на техния капацитет – примерно педагогика.

проф. Иван Въшин, Тракийски университет - Стара Загора: Резултатите от приложението на тази система са ориентир за качеството на образование, което дава определено висше училище, и за мястото на това училище сред другите висши училища. Отношението на обществото и на ръководствата на висшите училища към тези резултати е противоречиво. Това се обуславя от множество фактори, един от които е обвързването на начина на финансиране на държавните висши училища с постигнатото качество на образование.
В последното издание на рейтинговата система стойността на индикатора "Информационно обезпечаване" Тракийският университет (ТрУ) е пет. В сравнение с другите висши училища е видно, че тази стойност е ниска. Това е основание за вземане на решение за увеличаване на броя на абонаментите за международни бази данни. Друг пример за промяна на политиката на академичното ръководство в контекста на резултатите от рейтинговата система са актуализации в правилата за разпределение на целевата субсидия за научноизследователска дейност. Показателен факт за промяна в политиката на университета е и решението за оптимизиране на обучението в докторските програми – използване на пълния капацитет за докторанти.

Медицински университет - Пловдив: Рейтинговата оценка има изключително важно институционално значение и пряко отражение върху статута и финансирането на висшите училища.
Критериалните показатели на рейтинговата система повлияват политиката на МУ - Пловдив, и водят до повишаване на неговата конкурентоспособност.

Технически университет - София: Наличието на рейтингова система на висшите училища е положителен факт. Тя не е лишена от недостатъци, отделните нейни критерии не са добре балансирани като тежест в общата оценка. Системата се нуждае от още тестване, но изводите, които ни дава, дори и да са малко деформирани, са повод да се размислим за нашето собствено съществуване в образователния свят. Смисълът от университетския рейтинг освен за ориентация на кандидат-студентите е да насочва политиките във висшето образование. За университета ни, това от една страна, метод за сравняване с другите университети и същевременно стимул на преосмисляне на политиката на университета и непрекъснат стремеж за поддържане на рейтинговото му ниво. Според системата успешната кариера е основен критерий за качеството на образованието. Тъй като технологиите в света се развиват много бързо и обхващат не само традиционните, но и нови полета на индустрията, целта на ТУ – София, е да подготвя специалисти, които могат да си намерят работа в различни ниши, включително и сами да отварят нови ниши в бизнеса и науката.

Отразява ли се вече промяната в начина на финансиране на държавните висши училища, която увеличи тежестта на критерия качество, и ако да, по какъв начин?

проф. Виктор Златков, Медицински университет - София

Фотограф: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
проф. Виктор Златков, Медицински университет - София: Оценките от рейтинга се отразяват на финансирането на държавните висши училища и с годините финансирането ще се увеличава на базата на качеството на обучение и научни изследвания, успешната връзка с пазара на труда на завършилите и регионалната значимост на университета. Поради това, че сме на първо място две поредни години в рейтинговата класация за висшите медицински училища в страната, имаме увеличение на субсидията средно с около 1.5 млн. лв. на година, което позволи материално стимулиране на персонала чрез бонуси, увеличаване на работните заплати и други форми на мотивация на преподавателите на университета. По този начин се стимулира и качеството на обучение.

проф. Велизара Пенчева, Русенски университет "Ангел Кънчев": Финансирането на висшите училища зависи от държавната политика и приоритетите. Не би следвало резултатите от рейтинга директно да се свързват с финансирането. Базовата субсидия към момента от 693 лв. не е променяна вече шест години и това е една от причините в последно време за финансовите проблеми на висшите училища.

доц. Магдалена Миткова, университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас: Да, критерият за качество има финансово изражение вече. Това ще се отрази особено силно в бюджета на различните професионални направления за следващата година. Няма да има възможност за прехвърляне на повече от 25% от приходите на печелившо професионално направление към по-слабо.

проф. Иван Въшин, Тракийски университет - Стара Загора

Фотограф: Капитал
проф. Иван Въшин, Тракийски университет - Стара Загора: Висшите училища получават допълнителни финансови средства на база получена оценка от рейтинговата система. Тези средства са целеви и се предоставят само и единствено на професионалните направления, заели челни позиции. Индикаторите, по които се прави обаче оценка дори в конкретно професионално направление, дават възможност за различни класации, не отразяват обективно качеството на академичната подготовка на студентите и не могат правилно да ориентират кандидат-студентите за избор на висше училище.

Технически университет - София: Оценката от рейтинга се отразява на финансирането на държавните висши училища, като тенденцията е този критерий да се засили с годините. Това би трябвало да скъса връзката финансиране според брой студенти, която доведе до масовизация във висшето образование и фокусиране върху количеството вместо качеството, каквато е и политиката на университета. За съжаление финансирането на държавните висши училища от години не следва ръста на БВП, инфлацията и политиката по доходи в нашата страна. Не е достатъчна издръжката, която държавата осигурява за обучението на един студент – около 800 евро, а в ЕС тази сума е 9000 евро. Макар че в проектобюджета за 2017 г. е предвидено ТУ – София, да получи увеличение с около 10% на отпусканата му държавната издръжка спрямо предходната година, това съвсем не е достатъчно и определено инженерното обучение в университета ни ще бъде в състояние на силен недоимък.

Рейтингът отчита отлив от най-масови специалности като икономика и право за сметка на технически направления, педагогика и медицина. Според вас на какво се дължи този отлив и осъзнат избор на кандидат-студентите ли е?

проф. Пламен Бочков, Нов български университет: Много е вероятно, тъй като ясно личи възможността за по-добра непосредствена реализация в конкретна професия. Също така има насищане с икономисти и юристи. Добрата новина е, че в областта на хуманитарните науки, макар и на ниски нива като брой хора, остават качествени кандидати, които успяват да изградят достойни кариери.

проф. Велизара Пенчева, Русенски университет "Ангел Кънчев": Възможно е да има отлив от някои специалности, но не ми е познато конкретно изследване, че този отлив е за сметка на специалности от техническите науки, педагогика и медицина. Важно е да се отбележи, че университетите са свързани с развитието на регионите и регионалните потребности от специалисти, затова търсенето на пазара на образователни услуги не трябва да се ограничава. Когато държавата структурира политиката си в областта на висшето образование, на първо място тя трябва да отчита регионалната значимост на университетите и потребностите на региона. Кандидат-студентите не бива да се подценяват, те са информирани добре и дългогодишният ми академичен опит показва, че всяко поколение прави своя осъзнат избор според състоянието и развитието на икономиката и обществото. Разбира се, въпрос на държавна политика е да се прогнозират бъдещи потребности от професии и тези прогнози да стигат до кандидат-студентите, за да бъдат те подпомогнати в избора си.

доц. Магдалена Миткова, университет "Проф. Асен Златаров" - Бургас: Факт е, че интересът към педагогическите и медицинските специалности нараства през последните години. Това се дължи по наша преценка на добрите възможности, които съществуват в настоящия момент за професионална реализация на педагогическите и медицинските кадри. Студентите са мотивирани в избора си на тези специалности поради добрите перспективи за кариерно развитие.

Медицински университет - Пловдив: Огромният скок в броя на студентите през последните години се дължи на засиления интерес на кандидат-студенти от чужбина. В Медицински университет - Пловдив, се обучават над 5500 студенти от 43 държави от всички континенти на света.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява? Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява?

FUNDAY се наложи като работещия формат за чуждоезикова програма, с която децата усвояват английски език, докато се забавляват.

8 авг 2019, 215 прочитания

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2373 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Къде е мястото на частните университети

Повечето от тях са концентрирани в икономическите специалности, а някои изпреварват държавните по реализация на студентите

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм