Университетът като начин на живот

Университетът като концепция съществува от ранното средновековие, а структурата на повечето университети както и възприетите методики отразяват реалиите на 19 век. Ясно е, че през 21 век и особено при наличието на съвременната технологична база университетът е архаична концепция. Тази промяна е вече ясно осъзната от елитните университети и те предприемат значителни усилия за да се нагодят към новите реалии. Описаното в статията отразява състоянието на българските университети, които нито са нагодени към съвременните условия, нито пък имат стратегия или необходимото финансиране за да предприемат крачки към задължителна промяна. Отделни институти, примерно Американския университет, имат капацитет за промяна и оцеляване, отделни звена в другите, най-вече онези, които са способни да се самоиздържат - също ще оцелеят. Останалите - на бунището на историята.

До коментар [#1] от "zmuz":

Удивително ясно и точно казано! БГ-университетите са същите "хранилки" за наши хора като държавната и общинската администрация. Най-близко до ума е изразът "симулативно обучение" - преподавателите се правят, че преподават, а студентите си дават вид, че учат. Нямам друго обяснение за любимото диктуване на лекции (в ерата на интернет!) и невлизането на студентите в час.

Твърде хаотично и безцелно изложение ... Извънкласна е термин от средното училище, за висшето се употребява извънаудиторна.
Доколко студентите са ангажирани в живот извън аудиториите, който е непосредно свързан с научната област, на която се смята, че са се посветили, зависи от това, дали въобще са се посветили. Нима в българските университети не съществуват извънаудиторни форми? Съществуват, но се пита за колко студенти и защо само за тях.
Да се сравняват университети въз основа на техните "мисии" извън социалния контекст, в който те битуват, е безсмислено. Универистетът като възпроизвеждане на култура, а не като обслужващ пазара, е възможен при определена национална и от там - културна политика. У нас нито едното е актуално, нито другото. Тогава какъв е смисълът да се говори за това, което го няма по подразбиране?

да кажем, че имат две мисии университетите - основната е да създават квалифицирана работна ръка и второстепенна - да развиват наука, включително и чрез нови кадри за себе си. за да подготвят кадри в различни области трябва освен знания, да учат студентите как да работят заедно, да планират ограничени време и ресурси, да откриват информация, да създават и поддържат нови контакти. точно там изостават, защото преподавателите просто се опитват да изсипят едно количество информация, после да проверят доколкото могат с някакви изпити дали нещо е залепнало и това е. може би единствено в медицината, заради многото общи упражнения, задачи и практическа работа, студентите работят заедно и развиват допълнителни умения, за другите области реално чакат да започнат да работят, за да се научат.

кратката история на българските университети беше брутално прекъсната и последва съветизация.

Нещо сте се объркали. Университетите са места за получаване на заплати и реализиране на копирани зле преведени учебници. Образованието не е цел. Иначе нямаше да се учат по 4 висши математики от програмистите в ТУ, а щяха да имат ускорено навлизане в различните езици и последваща ориентация (като в СофтУни например).

Ха, пропуснах да напиша "в България" и отнесах минусите. По иронията мисля, че интелигентния читател би се досетил. Хайде някой да ме обори, че в България не е точно така.