С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 дек 2016, 12:10, 7655 прочитания

Бавното сближаване

Образованието и бизнесът започват плахо да си говорят, но истинската среща тепърва предстои

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.
Когато миналата година педагогиката измести правото от третата позиция на най-желаните специалности, не беше ясно дали това е случайност или част от тенденция за намаляване на студентите в най-масовите направления. След излизането на резултатите от рейтинга на висшите училища през 2016 г. вече може да се говори за леко преструктуриране на висшето образование. Икономиката и администрацията и управлението продължават да преобладават в избора на завършващите ученици, но броят на студентите в тях е с 15% по-малък в сравнение с 2013 г. За сметка на това се разширяват направления като медицина, педагогика и информатика и компютърни науки - все професии, от които работодателите и обществото ще имат нужда през следващите няколко години. Този факт дава някакви основания да се говори за начало на рационализирането на избора на кандидат-студентите и обръщане на висшите училища към спецификите на икономиката.

За изпълнителния директор на "Отворено общество" Георги Стойчев тенденцията за увеличаване на студентите в направления, от които работодателите имат нужда, за сметка на такива, за които през последните години се смяташе, че има неоправдана масовизация, се дължи на комбинация от фактори. Сред тях са както политиките на Министерството на образованието и науката за частично обвързване на финансирането на висшите училища с пазарната реализация на завършилите, така и наличието през последните няколко години на достъпна информация за състоянието на висшето образование и връзката му с пазара на труда. "Тези фактори създават едновременно стимули и предпоставки за рационализиране на поведението и избора на кандидат-студентите и за доближаване на структурата на висшето образование до нуждите на пазара на труда", коментира Стойчев.


Има ли вече програмисти

Бързо развиващата се IT индустрия беше първата, която преди няколко години започна да настоява за реформи в образованието така, че то да подготвя качествени хора за пазара на труда. Макар ключът тук да е по-скоро в училищното образование, висшето вече предлага много възможности за квалификация в най-търсените компютърни специалности - както в университет, така и в често движените от самия бизнес IT академии. "Младите хора имат желание да се развиват и за това говори засиленият интерес към компютърните науки и IT технологиите", коментира Диана Стефанова, управляващ директор на развойните центрове на VMware за България, Европа, Близкия изток и Африка. Според нея обаче има потенциал за още. "Нуждата на IT индустрията все още е по-голяма от броя на специалистите, които завършват", казва тя и смята, че е необходимо темповете на увеличаване на студенти по информатика да се ускорят.

Президентът на "Мусала софт" Елена Маринова смята, че обръщането на тенденцията идва след повече от десет години "просветителска работа, индивидуални инициативи на много компании и лобиране и въвеждане на мерки от страна на последните няколко правителства". Тя предполага, че влияние върху избора на кандидат-студентите е оказала и реализацията на едно цяло поколение хора в технически специалности, които са показали, че IT секторът е печеливш в много аспекти.



Друг е въпросът дали висшите училища, които в голямата си част изостават като база и внедряване на нови технологии и преподавателски методи, успешно подготвят младите хора по информатика и компютърни науки. Студенти в тези науки, с които "Капитал" разговаря, разказват, че са със смесени чувства към предложеното им от университетите им. От една страна, висшето образование трудно догонва бързо развиващата се индустрия и връзка с практиката рядко има, от друга, пък им дава възможност за изграждане на контакти.

Повече лекари и учители, но дали ще останат

Ако при информатиката засиленият интерес може много лесно да се обясни, по-големият брой студенти по медицина и педагогика е донякъде загадка. Двете професии не дават перспективи за добра реализация в България - освен обидно ниските заплати младите учители попадат в нереформирана система с остарели навици, а младите лекари пък удрят на камък още със специализацията си, която рядко протича адекватно.



От тази година държавата направи педагогиката, както и информатиката, приоритетна специалност и я обвърза с финансови стимули за висшите училища и студентите. При медицината голямо влияние оказва броят на чуждестранните студенти - в България обучението на бъдещите лекари, фармацевти и стоматолози все още се смята за качествено и на добра цена в сравнение със западноевропейските държави. Както чуждестранните, така и голяма част от българските студенти обаче гледат към реализация в чужбина още преди да са си взели дипломата.

Какво още може да се направи

За да може връзката образование - бизнес да има наистина дългосрочен ефект за икономиката и обществото, са нужди още много усилия. И те трябва да започнат още от училище. "Изборът на реализация и висше образование се прави далеч преди последната гимназиална година", категорични са Мирела Хаджиева и Добромир Добрев, експерти в сферата на висшето образование. И препоръчват данните от рейтинговата система да бъдат разпространени в системата на училищното образование. "Струва ми се, че все още и работодателите, и висшите училища не са достатъчно активни в комуникацията си с гимназистите", смята и Георги Стойчев. Според него усилията за обвързване на финансирането на висшите училища с реализацията на завършилите на пазара на труда трябва да продължат, както и тези за гарантиране на възможностите за информиран избор от страна на кандидат-студентите.

Според Диана Стефанова от VMware бизнесът има много какво да предложи за повишаването на знанията на IT специалистите в България. "От една страна, университетите предоставят среда за развитие на теоретични познания, а от друга, бизнесът може да приложи работещите модели и да даде практическо ноу-хау", смята тя. И дава за пример някои инициативи на компанията - IT академии със СУ "Св. Климент Охридски" и Нов български университет, лятно практическо обучение за студенти (Talent Boost) и споразумение с Техническия университет - София, за тригодишно сътрудничество в областта на научноизследователската дейност. "Целта на тези партньорства е създаването на среда за развитие на технологични иновации чрез предоставяне на най-модерни технологии и експертен опит от страна на VMware", обяснява Стефанова. Компанията инвестира усилия и в промотирането на професията на IT специалист и участва в инициативи за ангажиране на повече жени в тази индустрия.

"Колкото по-ранен е контактът на студентите с бизнеса, толкова е по-голяма гаранцията, че те ще намерят бърза реализация на пазара на труда по специалността си", смятат от Техническия университет - София. Според данните им до 80% от подготвените от висшето училище специалисти в рамките на една година след завършване си намират работа по специалността, и то в България.

За Елена Маринова от "Мусала софт" срещането на бизнес и университети вече се случва. "Вярвам, че колелото вече е трудно обратимо завъртяно", казва тя, но предупреждава за една друга притеснителна тенденция напоследък - силно отстъпване от страна на университетите от академичното за сметка на приложното. "Ако допреди няколко години беше изключително трудно за компаниите да влязат в учебния процес, сега отиваме в другата крайност и на места с лека ръка се жертват базови предмети, за да е "по-привлекателно" обучението", забелязала е Маринова. Според нея това ще даде резултат и позитивен тласък в краткосрочен план, защото ще се появят повече "занаятчии", но "за да бъде България дългосрочно конкурентоспособна, иновативна и произвеждаща висока добавена стойност, са необходими висококвалифицирани, мислещи, гъвкави хора със стабилна основа, върху която да могат да градят всичко онова, което още не се е появило".

И какво търси бизнесът

"IT секторът се развива изключително бързо и за да си добър и да се развиваш в тази сфера, трябва да следваш динамиката на индустрията", категорична е Диана Стефанова от VMware. Качествата, които компанията търси у бъдещите си служители, са експертиза и капацитет за намиране на разнообразни и ефективни решения на предизвикателствата в ежедневната работа, както и т.нар. меки умения, които са изключително важни при работата в международни компании и способността за работа в екип. "Стабилна основа за професионална кариера, потенциал за развитие, желание за учене, позитивно отношение, екипност", изрежда и Елена Маринова от "Мусала софт".



"Проблем за бизнеса е това, че все още специалистите, които излизат от университетите, не са достатъчно добре подготвени за нашите изисквания – имат теоретични знания без допир до практиката, имат познания в дадена материя, без да са уверени, че могат да бъдат приложени в действителност", коментира HR мениджърът на "Елкабел" Мариана Добрева. При наемането на нови служители освен необходимата квалификация и компютърна грамотност компанията търси желание за работа, аналитични или изследователски умения, инициативност, мотивация за бъдещо развитие, креативност и иновативно мислене, способност за работа самостоятелно и работа в екип, гъвкавост и адаптивност, отговорност и лоялност.
Понякога може и без висше

От създаването си преди пет години рейтинговата система на висшите училища отчита един притеснителен факт - над половината от висшистите през първите пет години след завършването си работят на позиция, която не изисква висше образование. Ако един студент учи туризъм например, в пъти по-вероятно е след средно четири години в университета да работи на позиция, за която дипломата изобщо не му е трябвала. Според данните в рейтинга под 20% от завършилите това направление през последните пет години се реализират спрямо високата си образователна степен. Ниското приложение на висшето образование важи и за сфери като хранителните технологии, металургия, животновъдство, а дори и философия. Този резултат е стабилен през годините и очертава голямата пропаст между последните години на средното образование и някои области на пазара на труда.

"Фактът, че над половината от висшистите продължават да работят на позиции, за които не се изисква висше образование, означава, че те заемат част от работните места, на които биха могли да се реализират хора със средно или по-ниско образование", коментира Георги Стойчев. За него това има две последици. От една страна, се ограничават шансовете за реализация на хората с по-ниска степен на образование, защото трябва да се конкурират с хора с по-висока. От друга страна, това отлага с 4-5 години излизането на пазара на труда на някои хора. "Тези дисбаланси говорят за наличието на разминаване между структурата на образователната система и непосредствените нужди на пазара на труда", смята Стойчев. Той отбелязва обаче, че в дългосрочен план това не е непременно лошо - допълнителната квалификация във висшето образование може да направи хората по-гъвкави за промените на пазара на труда.

В краткосрочен план обаче част от българската икономика е изправена пред проблема, че много от завършилите университет нямат необходимите умения по съответната професия и трябва да бъдат обучавани от фирмите. През последните години няколко инициативи се опитват да попълнят част от тази дупка в средното образование с въвеждането на дуална форма на обучение, в която през последните две години от гимназията учениците правят практика във фирми. "Ако дуалната форма на обучение в средното професионално образование навлезе в повечето училища в страната и бъде добросъвестно и качествено реализирана, бизнесът би си осигурил голяма част от кадрите оттам", категорична е София Дамянова, мениджър проект "Дуално обучение" към търговския отдел на австрийското посолство.

За да стане това обаче, професионалното обучение трябва да стане много по-атрактивно за учениците и техните родители. В момента на бившите техникуми се гледа като на училища с ниско качество, където отиват децата, които не могат да се класират другаде. Те не са привлекателни и за добрите учители и това се отразява на обучението в тях. Според Петя Евтимова, която ръководи екипа на българско-швейцарския проект за дуално обучение, начините на преподаване в училище трябва да бъдат съвременни, учебниците да имат модерно съдържание, да има приятна среда за учене, както и условия за добро практическо обучение на учениците - такова, че те наистина при завършването си да имат умения в професията. "Но за да говорим за атрактивност на средното професионално образование, трябва да споменем и значението на достойното заплащане - не можем да очакваме добри практически умения от завършващите професионално образование и в същото време да искаме да работят за минимална работна заплата", допълва Евтимова.

И София Дамянова, и Петя Евтимова смятат, че работодателите са готови да обърнат по-голямо внимание на професионалното образование и да наемат служители с такава квалификация. "За директния достъп до пазара на труда има значение и доброто планиране на търсене и предлагане", смята Евтимова и допълва, че свръхпроизводството на висшисти не спомага за решаване на този проблем. Тук голяма е ролята на бизнеса, който трябва да покаже и перспективите от завършването на съответната професия и да инвестира усилия в съвместна работа с училищата и дори директно с учениците и техните семейства.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява? Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява?

FUNDAY се наложи като работещия формат за чуждоезикова програма, с която децата усвояват английски език, докато се забавляват.

8 авг 2019, 307 прочитания

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2445 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Класация на университетите: хуманитарни и социални направления

Според реализацията на завършилите студенти в български висши училища

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10