Има ли наука в българските университети
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли наука в българските университети

Има ли наука в българските университети

Висшите училища, които инвестират в научни изследвания, са малко, но качеството им се повишава

Люба Йорданова
11232 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Научните изследвания не изглежда да са сред приоритетите на повечето български висши училища. Ако средствата от новата оперативна програма за образование и наука се инвестират ефективно, това има шанс да раздвижи университетските лаборатории, но засега мнозинството от учебните заведения са концентрирани най-вече върху привличането на повече студенти, а на преподавателите рядко им остава време да мислят за научната си кариера. Въпреки това има няколко български висши училища, които успяват да поддържат качество в научната си продукция, а според тазгодишното издание на рейтинговата система дори го повишават.

Софийският университет, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. По този показател физическите науки и математиката в СУ изпреварват всички други научни области и висши училища. След тях се нареждат фармацията и медицината в МУ - София, както и химическите науки в СУ. Математиката и биотехнологиите в СУ също са напред в научните класации, а екипът от направление науки за земята в Нов български университет успява да постигне най-висок средногодишен ръст на средния брой цитирания на статия от международната база данни Scopus.

В МУ - София, планират няколко инициативи в научната област, разказва ректорът на университета проф. Виктор Златков. Една от целите е например да има по-ефективна стратегия за повишаване на икономическия и социалния статус на академичния състав и създаване на условия за професионално израстване, квалификация и специализация, така че качество на преподавателската и лечебната дейност да се повиши, а с това и професионалното самочувствие. Предвижда се целево финансиране за научноизследователската дейност и обучение на докторанти и млади учени, както и стимули за публикуване на резултатите от научните изследвания в научни списания с импакт фактор. Университетът иска и да разшири стратегическите си партньорства и съвместни научно изследователски програми с водещи европейски научноизследователски центрове. Сред плановете на МУ - София, е и кандидатстването с проекти по европейските програми.

Конкурентите им в Пловдив също имат амбициозни научни цели. Приоритетните направления до 2020 г. са набелязани, коментират от висшето учебно заведение, като сред тях са персонализираната медицина, миниинвазивната хирургия, високотехнологичната молекулна и образна диагностика. "Основните механизми за стимулиране на научната дейност са свързани с подкрепа на докторанти и млади учени", допълват от МУ - Пловдив. Данните им показват значителен ръст при финансирането на докторантските проекти миналата година, а тази са одобрени седем проекта за близо 48 хил. лв. Университета инвестира и в създаването и развитието на научноизследователски центрове с модерна технология. Висшето училище също използва ресурсите на европейските програми и има договорени над 21 млн. лв. средства. Според наблюденията им ползите от проектната дейност са повишени наукометрични показатели, академично израстване и изградена научна инфраструктура със заявка за включване в международни научни мрежи.

За Техническия университет - София, от голямо значение са приложните договори с частни фирми и компании. "Наши потребители на научни и иновативни продукти и технологии са структуроопределящи индустриални предприятия като АЕЦ, ТЕЦ и НЕК, международни компании и консорциуми като "Хюлет Пакард - България", "Кока Кола Хеленик" и "Луфтханза техник", развойни иновативни фирми като "Вистеон", "Ви-Ем уеър" и "Сенсата технолоджис", коментират от университета. И разказват, че изследователите им работят в тясно сътрудничество с научните и иновативни клъстери в страната, членуват в национални и международни научни мрежи, а университетът е и основен съдружник в "София тех парк". Според представителите на ТУ - София, основният проблем пред научноизследователската дейност в университетите остава силно рестриктивната нормативна уредба в България. "Държавните висши училища не могат да участват в съдружия с частни фирми, не могат да участват в конкурси по Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като не са регистрирани по търговския закон, приходите от научно-приложна дейност се консолидират в бюджета на държавните висши училища и се разходват по реда на ЗОП, което прави доставките на стоки и услуги безкрайно тромави, неефективни и води до нежелание от индустриалните партньори да сътрудничат с университета", смятат от ТУ - София.

Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.

Научните изследвания не изглежда да са сред приоритетите на повечето български висши училища. Ако средствата от новата оперативна програма за образование и наука се инвестират ефективно, това има шанс да раздвижи университетските лаборатории, но засега мнозинството от учебните заведения са концентрирани най-вече върху привличането на повече студенти, а на преподавателите рядко им остава време да мислят за научната си кариера. Въпреки това има няколко български висши училища, които успяват да поддържат качество в научната си продукция, а според тазгодишното издание на рейтинговата система дори го повишават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    realistka avatar :-|
    Realistka

    Наука, в истинския смисъл на тази дума, изисква традиции, научни школи и адекватно финансиране. Нито едно от тези три основни условия за възвикване и упражняване на наука не присъстват не само в нашите университети, но и в институтите на БАН.

  • 2
    tradosla avatar :-|
    Dedo

    Absolutno neviarna statia. Tazi tsitiruemost ne e istinksa, te se tsitirat edin drug. Niama nauka tuk, vsicho e na zapad.

    Sorry

  • 3
    mwp31398530 avatar :-|
    mwp31398530

    БГ университети и наука !?!?! ха, ха. Студнтите излизат с НУЛЕВИ знания. Скоро преслушах сина на едни мои приятели, който беше завършил бакалавър по икономика ! Завалията не можа да ми каже нито едно име на преподавател ! Изборои само няколко предмета, които беше учил !

  • 4
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    Spreading.

    There, in
    the glimmer,
    while a
    persuasive
    thought tells
    me the story
    of a novel
    seaside....

    Francesco Sinibaldi

  • 5
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Не,няма. Или почти....

  • 6
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    От научната дейност на университетите има нужда единствено ако се прилагат в практиката. В статията видях такива нещо само при ТУ-София.
    По света производствените фирми използват университетите за развойна дейност, която не могат да правят сами... това единствения път за развитие на научна дейност в университетите, другото е безсмислена теория и цитиране един друг за писане на дисертации

  • 7
    redstar avatar :-|
    redstar

    Има много малко наброй научни статии от Български университети публикувани в специализарни списания с индекс >1
    Съмняваме този брой статии за който споменавате дали е филтриран през критерия на тежест на списанието в което са публикувани.
    Българското образование във всичките си форми експлоатира знанието като знание, но не се възползва от това и не произвежда знание, а само сертифицира за придобиване на необходимият капацитет знание. Огромен проблем, наследен от преди 10 ноември. Едно време наукатани е била продукт на шпионаж.

  • 8
    finnif avatar :-|
    finnif

    До коментар [#3] от "mwp31398530": Икономиката наука ли е изобщо?? Когато се говори за наука се има предвид физика, химия, биология. Или коктейл от тях. Всичко останало е ала-бала.

  • 9
    finnif avatar :-|
    finnif

    До коментар [#6] от "ywk50370410":
    Е де, не е само ТУ! Забравяш ХТМУ, МГУ и Леснотехническия! Които са изцяло практически насочени!

  • 10
    finnif avatar :-|
    finnif

    До коментар [#7] от "redstar":
    Да, но на работодателите не им трябват хора със знания, още по-малко пък хора с титли и дипломи, а хора с умения!! Именно затова ги интересува преди всичко и най-вече портфолиото на кандидата за работа! Тоест, какво е доказал, че може да прави добре!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK