С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 27 дек 2016, 12:11, 10759 прочитания

Има ли наука в българските университети

Висшите училища, които инвестират в научни изследвания, са малко, но качеството им се повишава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание "Най-добрите университети в България". То използва данните от Рейтинговата система на висшите училища в България 2016, създадена от консорциум "ИОО-С" в изпълнение на обществена поръчка на Министерството на образованието и науката. Системата подпомага потребителите при избор на висше училище, а в специалното издание на "Капитал" можете да намерите анализ на изводите от рейтинга, както и полезна информация за ключови специалности, университети, студентски обмен и възможности за финансиране на образованието. Изданието може да бъде намерено в дигитален вариант в библиотеката на capital.bg, а в хартиен – в търговската мрежа (OMV, Лукойл, BILLA, Inmedio, Relay, One minute, Lafka – централни обекти) или с онлайн поръчка. Всички текстове по темата можете да откриете тук.
Научните изследвания не изглежда да са сред приоритетите на повечето български висши училища. Ако средствата от новата оперативна програма за образование и наука се инвестират ефективно, това има шанс да раздвижи университетските лаборатории, но засега мнозинството от учебните заведения са концентрирани най-вече върху привличането на повече студенти, а на преподавателите рядко им остава време да мислят за научната си кариера. Въпреки това има няколко български висши училища, които успяват да поддържат качество в научната си продукция, а според тазгодишното издание на рейтинговата система дори го повишават.

Софийският университет, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са висшите училища с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. По този показател физическите науки и математиката в СУ изпреварват всички други научни области и висши училища. След тях се нареждат фармацията и медицината в МУ - София, както и химическите науки в СУ. Математиката и биотехнологиите в СУ също са напред в научните класации, а екипът от направление науки за земята в Нов български университет успява да постигне най-висок средногодишен ръст на средния брой цитирания на статия от международната база данни Scopus.




В МУ - София, планират няколко инициативи в научната област, разказва ректорът на университета проф. Виктор Златков. Една от целите е например да има по-ефективна стратегия за повишаване на икономическия и социалния статус на академичния състав и създаване на условия за професионално израстване, квалификация и специализация, така че качество на преподавателската и лечебната дейност да се повиши, а с това и професионалното самочувствие. Предвижда се целево финансиране за научноизследователската дейност и обучение на докторанти и млади учени, както и стимули за публикуване на резултатите от научните изследвания в научни списания с импакт фактор. Университетът иска и да разшири стратегическите си партньорства и съвместни научно изследователски програми с водещи европейски научноизследователски центрове. Сред плановете на МУ - София, е и кандидатстването с проекти по европейските програми.

Конкурентите им в Пловдив също имат амбициозни научни цели. Приоритетните направления до 2020 г. са набелязани, коментират от висшето учебно заведение, като сред тях са персонализираната медицина, миниинвазивната хирургия, високотехнологичната молекулна и образна диагностика. "Основните механизми за стимулиране на научната дейност са свързани с подкрепа на докторанти и млади учени", допълват от МУ - Пловдив. Данните им показват значителен ръст при финансирането на докторантските проекти миналата година, а тази са одобрени седем проекта за близо 48 хил. лв. Университета инвестира и в създаването и развитието на научноизследователски центрове с модерна технология. Висшето училище също използва ресурсите на европейските програми и има договорени над 21 млн. лв. средства. Според наблюденията им ползите от проектната дейност са повишени наукометрични показатели, академично израстване и изградена научна инфраструктура със заявка за включване в международни научни мрежи.





За Техническия университет - София, от голямо значение са приложните договори с частни фирми и компании. "Наши потребители на научни и иновативни продукти и технологии са структуроопределящи индустриални предприятия като АЕЦ, ТЕЦ и НЕК, международни компании и консорциуми като "Хюлет Пакард - България", "Кока Кола Хеленик" и "Луфтханза техник", развойни иновативни фирми като "Вистеон", "Ви-Ем уеър" и "Сенсата технолоджис", коментират от университета. И разказват, че изследователите им работят в тясно сътрудничество с научните и иновативни клъстери в страната, членуват в национални и международни научни мрежи, а университетът е и основен съдружник в "София тех парк". Според представителите на ТУ - София, основният проблем пред научноизследователската дейност в университетите остава силно рестриктивната нормативна уредба в България. "Държавните висши училища не могат да участват в съдружия с частни фирми, не могат да участват в конкурси по Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като не са регистрирани по търговския закон, приходите от научно-приложна дейност се консолидират в бюджета на държавните висши училища и се разходват по реда на ЗОП, което прави доставките на стоки и услуги безкрайно тромави, неефективни и води до нежелание от индустриалните партньори да сътрудничат с университета", смятат от ТУ - София.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2336 прочитания

Децата на третото хилядолетие Децата на третото хилядолетие

Съответства ли образователната система на нуждите на децата в XXI век?

5 юни 2019, 5575 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Нели Огнянова: Университетската работа е общуване

Преподавателят от Софийския университет пред "Капитал"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит