Гари Стейджър: Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гари Стейджър: Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл

Гари Стейджър: Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл

Американският поддръжник на ученето чрез правене за ролята на образованието през XXI век

Зорница Стоилова
83812 прочитания

© Надежда Чипева


Профил

Гари Стейджър е американски образователен експерт, консултант, учител. Поддръжник е на компютърното програмиране, роботиката и ученето през правене в класните стаи. Повече от 30 години се занимава с това да помага на учителите да направят света по-добър за децата. Стейджър е един от авторите на книгата "Създаване за учене", определена като "библията" на Движението на създателите (The Maker Movement) в училищата.
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Кои са трите качества, които училищата трябва да дават на децата, за да ги подготвят за бъдещия пазар на труда, според вас?

- Децата трябва да прекарват колкото се може повече време с интересни възрастни хора. Те трябва да имат възможността да станат добри в нещо и да знаят какво се изисква за това.

Едно от нещата, които считам за проблемни в училище, е, че учителите нямат достъп до величието. Не знаят как изглежда то, какъв е вкусът му. Имам един приятел, който строи къщи на дървета в телевизионно предаване и печели милиони долари от това. Той има висше образование по икономика, не съм убеден, че то го е подготвило за това как се строят къщи на дървета. Но някъде по пътя си той имаше преживяване, което му даде усещането за способността да учи, да решава проблеми, да мечтае и да създава възможности за себе си.

Ние подготвяме децата да решават проблеми, които ги няма в учебника. Понякога учителите казват неща от типа, че се страхуват от това, че не знаят всичко. Винаги съм изумен откъде изобщо им е дошла абсурдната идея, че някога са знаели всичко. Мисля, че по-здравословният подход е да кажат на децата: "Нека да видим какво можем да открием заедно. Или познавам някого, на когото можем да се обадим. Или защо да не потърсим в интернет?"

Но учителите се притесняват, ако не се придържат към учебната програма. Цялата система се върти около нея.

- Има много страх. Не съм сигурен за България, но на повечето места по света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше изпълнението на учебната програма и "животински" контрол.

Когато аз станах учител в началното училище, трябваше да се науча да свиря малко на пиано, да преподавам наука, математика и история, да водя разходки сред природата, обучения по физическо. Около 1985 г. се реши, че изкуството на преподаването е нищо и всичко, което остана, е механика. Когато отнемеш личната преценка и авторитета на учителите да взимат решения, те започват да се замислят по-малко. Тогава резултатите се влошават, отнема им се още повече от ролята на посредници и цялата спирала повлича крак.

Много от работата ми се състои в това да помагам на учителите да разберат какво е да са по-добри в това, което правят, и да попълнят дупките в образованието си като учители. Това им помага да разберат причините, поради които са избрали да прекарат живота си, преподавайки. А именно, за да са от полза на децата.

Работите с учители, които използват иновативни методи в класната стая. От какво имат нужда учителите, за да се почувстват уверени да опитват нови неща?

- Лидерство. Малко смелост. Аз често казвам на учителите: "Какво ще стане, ако направите това? Някой ще направи физиономия? Какъв е действителният риск?" Стремя се да им покажа, че когато правят неща, които са по-творчески, които се въртят около детето, които са повече "истинският живот", ако използвам термина на Марк (Марк Пренски - бел. ред.), родителите прегръщат идеята. Моят опит е, че ако създадеш алтернатива, хората ще се затичат към нея. Трябва да създадем ситуация, в която могат да възникват алтернативи. Училищата не инвестират изобщо в R&D (проучване и развитие - бел. ред.). Boing инвестират милиони долари на година в самолети, които никога не летят. Трябва да опиташ неща, да видиш как работят. Ако са успешни - увеличаваш мащаба, ако не - спираш да ги правиш.

Как да направим училищата по-малко контролиращи институции? Аз израснах в училище, в което компютрите стояха в заключена стая и децата не можеха да ги пипат дори по време на час, докато не им кажат.

- Мисля, че първото, което трябва да направим, е да намерим начини да намалим антагонизма между деца и възрастни. Аз никога не се притеснявам как да управлявам учениците в класната стая. Защото никога не влизам в класна стая с мисълта, че трябва да я управлявам. Просто се появявам, казвам: "Здрасти, аз съм Гари. Имаме работа да вършим. Хайде да започваме."

Миналата седмица бях в Германия, в стая със 70 седмокласници, които след час упражнение по математика накрая ръкопляскаха и ми казваха: "Най-яката математика някога." Но аз влизам в час с отворено съзнание и отворено сърце и не очаквам, че децата са животни, които само се опитват да ми спретнат нещо подло, което ще подрони авторитета ми.

В България обаче много се държи на дисциплината. Дори училищата непрекъснато биват критикувани по медиите, че не поддържат дисциплината "като едно време", в социалистическото общество.

- Имате история с авторитаризма и сервилността. Но аз познавам няколко от най-добрите ви математици и те всичките са луди в добрия смисъл. Трябва да създавате възможности и модели, в които децата да правят нещо различно.

Естествено, че децата ще се държат като животни, ако им се казва, че трябва да седят и мълчат в продължение на 12 години.

Работил съм в детски затвор в продължение на три години и нямах нито едно дете, което да бъде изгонено от час поради липса на дисциплина. Нито веднъж. Там имаше деца, които не бяха стъпвали в училище, откакто са били на 10 или на 11 години. Казвано им е, че са глупави, че са провалени, но някои от тях влязоха в университети и бяха успешни. Защото създадохме място, в което сложихме интересите на децата, уменията им, това, което обичат да правят, преди някакъв тираничен списък с неща. Давахме им да работят по проекти през целия ден и ги подкрепяхме в това. И децата искаха да бъдат там.

Наблюдавам колко време се губи в училище, за да накарат децата да спазват неща, които нямат никакво значение. Защо не можеш да им кажеш "отивайте във физкултурния салон"? Защо трябва да ги подреждаш в редица и да ги караш да маршируват дотам? И след това да им шушкаш да мълчат. Да крещиш на тези, които не го правят. И след това да ги наказваш. Това е лудост. Моята тайна се състои в две неща: първо, аз наистина харесвам шантавите деца, и второ - има супермного неща, важни за учителите, които за мен нямат никакво значение - дисциплина, учебна програма, оценки, домашно, училищния звънец. Мога да продължа

Как да измерваме успеха в училище, а и после в живота?

- По това какво могат да правят децата - с ума си, с ръцете си. По това дали са щастливи, дали могат да се грижат за себе си. Дали намират смисъл, радост и цел в това, което правят.

Кой ви е любимият пример за учене чрез правене, който сте наблюдавали в класна стая?

- Много са, но ще разкажа един от Германия. Там влязох при група петокласници и им казах: "Добре дошли, най-добри математици на света. Днес ще си играем с един проблем, а компютърът ще е нашият асистент в лабораторията. Няма нужда да му плащаме или да го храним, само ще му даваме хипотези, а той ще ни събира данни и ние ще се опитаме да намерим смисъл във всичко това. Когато мислите, че сте открили нещо, споделете го и ние останалите ще се опитаме го да опровергаем."

Децата бяха страшно активни през цялото време - формираха хипотези, доказваха ги и ги опровергаваха. А в края на часа им казах: "Между другото този проблем не е разрешен все още." Идеята, че има мъже и жени, които стават всяка сутрин, къпят се, закусват и след това отиват в офис, където играят проблема по този начин, може би през цялата си кариера, е нещо, което беше толкова извънземно за децата. Страшно им хареса тази идея.

Често ми се случва учителите да искат да ми посочат малкото индийско момиче в класа, което е наистина добро по математика, и да ми кажат: "Виж колко е умна." И аз им отвръщам: "Да, но пропускате дебелото дете с шоколад по лицето, чийто очи ще експлодират. То може да не схваща напълно, но никога не е виждало нещо толкова яко в живота си." Не разбирам защо учителите не разпознават колко по-впечатляващо е това от това да бъдеш добър в училище.

Моята голяма страст е джазът и съм щастлив, че мои приятели са някои от най-добрите джаз музиканти по света. Едно от нещата, които съм научил от тях за ученето, е, че могат да прекарат година от живота си върху нещо, което ги дразни. И това не им е поставено от някой друг. То е нещо, което кара самите тях да стават рано сутрин и да работят върху него.

Каква е ролята на родителя в процеса на учене чрез правене?

- Да създава възможности из вкъщи. Да излиза на разходки с лупи, когато децата са малки. Да идва в класната стая и да участва. Родители, които в миналото не са имали роля в училище, защото са били бедни или не са имали добро образование, също притежават знания и умения, които са безценни. И също могат да допринасят. Това, което те знаят е също толкова важно и ценно като това, което се цени като училищен успех.

Аз имах много лоши оценки в училище. Имах средно тройки и четворки по математика и наука, а сега имам докторантура по образование по математика и наука. Аз исках да бъда джаз музикант, ходих в музикално училище, но след това моята очевидна липса на талант ме застигна и си промених мнението. Което също е окей. Мисля, че светът е малко по-прощаваш и гъвкав, отколкото си мислим. И че това да се научиш да бъдеш добър в нещо има склонност да продължава и в други сфери.

Профил

Гари Стейджър е американски образователен експерт, консултант, учител. Поддръжник е на компютърното програмиране, роботиката и ученето през правене в класните стаи. Повече от 30 години се занимава с това да помага на учителите да направят света по-добър за децата. Стейджър е един от авторите на книгата "Създаване за учене", определена като "библията" на Движението на създателите (The Maker Movement) в училищата.
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    uns40522549 avatar :-|
    uns40522549

    Готин учител :)

  • 2
    deliana_gergova avatar :-|
    deliana_gergova

    Здравейте!
    Постоянно се сблъсквам с разни интервюта на хора, които най-вероятно не работят като учители, а дават мнения за работата на учителя.
    Защо не направите интервю с учител, който в момента се сблъсква с всички новости в професията. Тогава смятам, че наистина ще имате реална представа какво се случва в момента в българското образование. Статията Ви най - вероятно може да бъде поне няколко страници и няма да обхване всичко, което иска да каже българския учител.
    С тези статийки просто си правите шега най-вероятно с българския учител!!!!!
    Седнете и прочетете Закона за българското образование и всички съпътстващи го наредби - т.нар. Досове!!! Да видим дали все още ще сте на мнението, на което сте сега!
    Вярвам, че всеки желае промяна, но не само на гърба на учителя!
    Основно това трябва да се случи в семейството!
    И най-вече промяна в изискванията към настойниците на децата - отговорността, която трябва да поемат към своите деца! Санкции никакви няма за небрежни родители и такива, които уронват авторитета на учителя, не се съобразяват с правилата и законовите уредби на образованието! Единствено само изискват и няма никакви санкции за тях!
    Затова ще сме на това дередже!!!
    Обърнете се и вижте също какво се случва с университетите ни!
    Който не си е платил, той не е влезнал в университет и не е завършил, без дори да е наясно какво е учил!
    Толкова са опорочени нещата, че всички тези интервюта ваши не могат да скрият жалката истина!!!

  • 3
    pepola avatar :-|
    pepola

    До коментар [#2] от "deliana_gergova":

    Дали сте разбрали нещо от интервюто...?

  • 4
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    Най-важно е на децата да им е интересно. У нас училището е ужасно скучно.Не да зубрят ,а да мислят играейки.

  • 5
    potrebitel3 avatar :-|
    potrebitel3

    До коментар [#2] от "deliana_gergova":

    Ами като ви спуснат за избор учебник, бъдете смела и напишете:
    Отказвам, нито един от учебниците не става, тази година ще работя без учбник поради непригодност на всички одобрени от МОН.

    И когато повечето ви колеги посмеят да го направят, а вие имате право, защото "вие работите в училище" , тогава отгоре ще се стреснат.

    Какво искате от родителите, да са по смели от вас и те да спрат вашите негарамотни програми? Така както съдията Панов се е изправил и нарича болежките с човешки имена и не търси виновни срещу съдещите се страни, а измежду колегите си, така и вие застанете и кажете кой вътре е отговороен. Кажете примерно, заповедта на г-жа Кунева за еди какво си не е правилна. Бихте ли посмяли?

    Оставете родителите. Свършете вашата работа първо.

  • 6
    potrebitel3 avatar :-|
    potrebitel3

    А на стъклото пише "Родителите до тук".

    Много се спекулира с родителите.

    Реално децата зависят в много по-голяма степен от училището заради факта, че то формира изисквания за 30-40 часа седмично. А това не може механично да се трансформира в задължение на родителя към училището.

    На практика училището е факторът който разрушава старанията и авторитета на родителя. Поради претовареност и прекалени изисквания, родителят също (както и учителя!)няма достатъчна времева възможност да взема сам решения за избор на нещо интересно и полезно, което да прави с детето си, а трябва постоянно да довършва и поправя грешки на МОН.

    Щом са до стъклото, защо постоянно има претенции към тях?

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Силвия Мартинез и Гари Стейджър публикуваха в 2013 своята "Invent To Learn: Making, Tinkering, and Engineering in the Classroom
    by Sylvia Libow Martinez (Goodreads Author), Gary S. Stager от която тук са отразени някои моменти. Движението "Образование чрез Правене" е едно от интересните направления в обучението по математика, естествени науки и технологии. Книгата е добре написана и запознава с историята, теорията и дава примери от практиката на движението. Моят коментар е че това е един от инструментите в "майсторското сандъче с инструменти", нужен, но не решава всички задачи пред учителя, а отваря поле за дискусии.

  • 8
    tulsa avatar :-|
    тулса

    Моят коментар е че това е един от инструментите в "майсторското сандъче с инструменти......>> И моето мнение е подобно.Методите на този Стейджър са все пак много зависими от личността на учителя, на даскала...Подобна естественост, предполагаща децата емпатия не е за всеки. Образование ...чрез знание все още не е анахронизъм.Погледни днес каква интересна статия има за връзката на елементарни познания по география и политическите възгледи на средния американец:
    https://www.nytimes.com/interactive/2017/05/14/upshot/if-americans-can-find-north-korea-on-a-map-theyre-more-likely-to-prefer-diplomacy.html
    Simple partisanship is one possibility. On average, Republicans – and Republican men in particular – were more likely to correctly locate North Korea than Democratic men. And Republicans were more likely to be in favor of almost all the diplomatic solutions posed by the researchers...They asked Americans to identify Ukraine on a map and asked them whether they supported military intervention. The farther a respondent’s guess was from Ukraine, the researchers found, the more likely he or she was to favor military intervention.

  • 9
    nme1445950125477968 avatar :-|
    Veneta Baeva


    До коментар [#2] от "
    deliana_gergova
    ":

    Чест и почитания госпожо, но считате, Вие, която трябва да учите на свобода в мисленето, че би било добре да има закон да "дресираш" невъзпитани деца или техните учители? Не считате, че авторитета и това той да бъде уважен е само и единствено Ваша отговорност, тоест, за да сте авторитет не трябва да се страхувате, предполагам. Често хората изпитващи несигурност търсят разрешение на психологични проблематики чрез законови,педагогически и т.н. действия. Учителите не са дресьори, никой от тях не очаква да махнат с магическа пръчка. Вие реално сте против смисъла просто защото не уважавате ученическата логика и техния личен смисъл.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK