Финландски пътища към математиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финландски пътища към математиката

Финландски пътища към математиката

Създателката на иновативен метод на преподаване Маарит Роси споделя пред "Капитал" как можем да направим предмета интересен и полезен за учениците

33141 прочитания

© Надежда Чипева


Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

На входа на класната стая има торбичка с листчета. Учениците влизат и теглят номер, който оказва мястото, където да седнат. Всеки попада в група от по четирима на случаен принцип - понякога може да е със съученици, които познава добре, друг път - с такива, с които не са особено близки. По време на урока групите получават задача, която трябва да решат заедно, като обсъждат помежду си различни възможности, изработват модел, разпределят отговорностите.

Така започва един типичен час на Маарит Роси, учителка по математика от Финландия, чийто метод на преподаване подобрява значително представянето на нейното училище в международния тест PISA, както и на национални тестове. Вместо да стоят в редици и да мълчат пред авторитета на преподавателя, в нейните часове учениците разговарят, взаимодействат, конструират и стигат заедно до отговорите. Не повтарят абстрактни формули и сухи числа, а решават проблеми, които имат връзка с реалния живот. Като например този - по време на гражданската война в Мозамбик между 1976 г. и 1990 г. над 1 милион бежанци бягат в съседката Малави. Те са настанени в 145 села и лагери, които са разпръснати в 12 области. Задачата на учениците е да определят как да транспортират и да разпределят определено количество храна между бежанските лагери.

По този начин, убедена е Маарит, математиката придобива съвсем осезаеми измерения и от съвкупност от скучни и непонятни правила се превръща в значима социална дейност, начин на опознаване на света, повод за общуване и социализация, който провокира мисленето и поемането на отговорност. Срещнахме се с нея по време на конференцията "Образование за професиите на бъдещето" на "Капитал", за да разберем защо е толкова важно да се промени преподаването на математика и какво означава това за подготовката на днешните деца за професиите и пазара на труда на бъдещето.

Визитка

Маарит Роси е учителка по математика от Финландия. След като осъзнава, че учениците не намират конвенционалния начин за преподаване на математика за вдъхновяващ, тя разработва нов подход. Той е изпробван в различни училища във Финландия, а Маарит продължава да сътрудничи като съавтор на девет учебника. Със свой колега, когото среща по време на образователния обмен "Фулбрайт", Маарит създава "Пътища към математика" - уебсайт с материали за преподаване на математика по иновативния метод на три езика. Тя ръководи проекти по STEM дисциплините към Информационното бюро по икономически въпроси към финландската промишленост, като създава тесни връзки с училища от други страни и работи като ръководител на проекти по Европейската програма за нови възможности за жените. Маарит Роси е един от финалистите на Глобалната учителска награда за 2016 г.

Г-жо Роси, какви са най-големите грешки в преподаването на математика днес?

На първо място това е подходът учениците да седят в редици, а учителят да е пред тях и да дава примери, които децата трябва да повтарят отново и отново, докато ги наизустят. Примерите са абстрактни – числа и букви, които нямат нищо общо с индивидуалния живот, интереси и преживявания на учениците.

Успешното преподаване на математика е въпрос на баланс. Вместо да се следва една и съща структура на всеки урок, часовете трябва да са разнообразни и да включват различни методи – учене чрез правене, групови занимания, интердисциплинарна математика и практика. По този начин учителят не просто пълни главите на учениците с информация, а е в състояние да поддържа и да развива умения като критично мислене, решаване на проблеми и вземане на решения.

Математиката не е просто списък от правила за запомняне. Тя е инструмент, който ни помага да гледаме на света около нас и да извличаме смисъл от него.

Как по-конкретно може да стане това?

Преди всичко учителят трябва да бъде смел. Когато започвах преподавателската си кариера преди повече от 30 години, помня, че беше абсолютно недопустимо да бъде шумно в класната стая. Често се случваше директорът да влиза в часа ми и да пита: "Какво, по дяволите, се случва тук, защо е толкова шумно?" Тогава си мислехме, че ученето е най-ефективно в обстановка на тишина, но по този начин никой нямаше представа какво се случва в главите на учениците просто защото не им се позволяваше да говорят, да кажат какво мислят, как гледат те на нещата. Учителят беше водещият елемент, той беше в центъра на целия процес, а учениците бяха пасивните приемници на информация.

Днес вече това не е така – децата се превръщат в активен двигател на учебния процес. За тази цел ги въвличам в най-разнообразни дейности, така че всеки да се чувства ангажиран. В моите часове например разделям учениците в групи по четирима - те са стимулирани непрекъснато да обсъждат помежду си, да си говорят, да си поделят отговорностите и задачите, да мислят заедно върху решаването на даден проблем или достигането до определени цели. Давам им свободата да работят заедно, а аз като учител само следя дали се движат в правилната посока.

Друго важно нещо е учителят да гледа критично на учебниците. Ако те са скучни, тогава моя задача е да намеря такъв материал, който да ми позволи да разчупя рутината. Обикновено най-интересната част от учебния материал се намира в края на урока или в края на учебника и е обозначена като препоръчителна. Повечето учители не стигат до нея, защото нямат време или просто защото не е сред задължителните елементи, които трябва да преподадат. Моят съвет е да започнете именно от тази част. Това ще обърне перспективата на занятията из основи.

Какви са основните разлики между вашата философия на преподаване на математика и традиционния метод?

Посещавала съм много училища в целия свят и имам чувството, че в повечето от тях преподаването на математика не е мръднало през последните 100 години. Истината е, че традиционното преподаване на математика няма нищо общо с реалния живот. Ще ви дам пример за това как може много лесно да се преодолее тази пропаст. В повечето учебници различните видове триъгълници са нарисувани и изброени и учениците просто трябва да ги научат наизуст, без да се налага да мислят. Моята цел е точно обратното - да накарам децата да мислят. Затова давам на всеки по два оцветени листа и им поставям задачата да създадат два различни триъгълника от всеки лист, без да хабят хартия. Те започват да работят заедно, да дискутират помежду си, докато стигнат до крайния резултат, като едновременно трябва да съобразят как да не изразходват излишен материал, т.е. мислят за последиците от действията си. Когато приключат със задачата, подреждаме триъгълниците на земята и се събираме в кръг наоколо. Обсъждаме ги и дефинираме разликите между тях.

Така, вместо да назубрят наготово различните видове геометрични фигури, учениците не само ги създават собственоръчно, но и сами стигат до това коя фигура какви характеристики има, а понякога и сами отгатват коя как се нарича, без да са отворили учебника. Моята роля в целия този процес е да бъда ментор, да направлявам, да давам обратна връзка, но не и готови отговори. Това е голямата разлика между моя модел и традиционния начин на преподаване.

Какво е мястото на технологиите във вашия метод?

Разбира се, че са важни, но трябва да се прилагат по правилен начин. Ако използвате таблети или компютри, за да карате учениците да повтарят и учат наизуст, тогава няма никакъв смисъл от тях, по-добре да си останете с хартиените учебници. Ако обаче ги използвате, за да провокирате децата да бъдат проактивни, да мислят и да се забавляват, тогава си заслужава. Една от причините децата да ходят на училище е, че искат да бъдат заедно. Не забравяйте, че ученето не е самотна, а социална дейност и ролята на учителите е да предоставят такова преживяване на учениците си по иновативен и интерактивен начин.

Вероятно повечето учители биха се съгласили поне с някаква част от вашите наблюдения. Но тогава защо е толкова трудно да се промени системата? От какво се страхуват учителите?

Според мен най-големият им страх е, че ако дадат повече свобода на учениците си, ще загубят контрола – ще настъпи хаос в класната стая, ще стане прекалено шумно и в крайна сметка ще изпуснат юздите. Затова препоръката ми е просто да се отпуснат и да опитат. Ако не провърви от първия път или е трудно в началото, не се предавайте, бъдете оптимисти и ще видите как с всеки следващ опит ще става по-лесно и по-забавно. Ще забележите и че, когато им се даде повече отговорност, самите ученици стават по-въвлечени и мотивирани и дават много по-позитивна обратна връзка за учебния материал и преподавателите си.

Измервали ли сте действителната ефективност на вашия метод в сравнение с традиционния?

Моето училище е едно от най-добрите във Финландия. Мисля, че това е един повече от категоричен резултат. Аз не съм статистик или изследовател, аз съм практик, човек на действията. Отне ми повече от 20 години, за да променя не само системата на преподаване, но и учебния материал. И оценките за това са налице. Вярвам, че умението за решаване на проблеми, което е основно в математиката, не може да бъде преподавано, то трябва да бъде открито от самите ученици чрез групови занимания, т.е. усвояването му изисква активни участници. Затова при преподаването ученикът трябва все повече да бъде в центъра, т.е. фокусът да се измести от учителя към учениците. В тази промяна ролята на преподавателя вече не е да контролира, а да бъде ментор, да наблюдава развитието на децата и да използва адекватни методи за оценяване на придобитите от тях умения.

Какви трябва да са тези методи за оценяване?

Във Финландия правим тестове, но не много. Например нямаме задължителни национални изпити. Това означава, че оценяването зависи от самия учител, но се опитваме да не прекаляваме, защото в противен случай бихме похабили голяма част от времето за преподаване в проверка на знанията. А не това е целта. Вярвам, че не е важно колко часа на седмица или в годината се преподава математика, а как. Тоест акцентът трябва да не е върху дължината и продължителността, а върху качеството на занятията.

Също така държа учебните часове по математика да бъдат двойни, т.е. поне по 90 минути, което дава повече време на учениците за групова работа и обсъждане. Ако ми остане време, посвещавам края на часовете на основни математически изчисления и обикалям групите, за да проверя доколко са усвоили материала. В края на годината обикновено искам от децата да създадат портфолио с проекти от годината, които най-много са им харесали, и такива, които са ги затруднили. Питам ги защо точно тези неща са избрали и винаги оставам изумена колко много са запомнили от учебния материал. Но и по този начин си създавам мнение какво е проработило и какво не е, какво им е останало и какво не е. Не забравяйте, проблемът не са учениците – ако им дадете необходимите инструменти и свобода да действат, те ще заобичат математиката и няма да я виждат като скучна и абстрактна.

Освен скучна математиката традиционно се смята и за запазена територия основно за момчета. Така днес възниква проблемът с недостига на жени в областта на STEM (науки, технологии, инженерство и математика). Как можем да направим математика по-интересна за момичетата още от ранна детска възраст?

Смятам, че досегашният модел на преподаване на математика привилегироваше предимно момчетата. В миналото във Финландия момчетата винаги показваха по-добри резултати по математика от момичетата, но в последно време според PISA Финландия е единствената страна, където момичетата изпреварват момчетата. Това означава, че явно сме на правилния път. Ученето на математика не е само абстрактни цифри. Така че насочете обучението върху развиването на мисленето, вкарайте елемента на общуване в него, свържете го с реалния живот на учениците ви и ще видите как то ще стане по-интересно не само за момчетата, но и за момичетата. Никой не иска да стои по цели часове, без да мърда и да говори, а само да слуша какво говори учителят. Не само не е ефективно, но не е и здравословно.

Какви са основните умения, които учителите по математика трябва да развиват у учениците си, за да ги подготвят за бъдещата им кариерна реализация?

Преди всички гъвкавост - човечеството е изправено пред все по-сложни проблеми, чието разрешаване изисква да бъдем изключително гъвкави и адаптивни. И другото главно умение е работата в екип, способността да си сътрудничим. Независимо от професионалната сфера математиците днес вече не работят сами, изолирани в някоя лаборатория на тишина и спокойствие, а заедно в групи. Като учители наша задача е да научим децата да вярват в себе си, да бъдат любопитни към заобикалящия свят и да ги накараме да поемат отговорност за собственото си обучение, така че да реализират пълния си потенциал.

Интервюто взе Димитър Пижев

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

На входа на класната стая има торбичка с листчета. Учениците влизат и теглят номер, който оказва мястото, където да седнат. Всеки попада в група от по четирима на случаен принцип - понякога може да е със съученици, които познава добре, друг път - с такива, с които не са особено близки. По време на урока групите получават задача, която трябва да решат заедно, като обсъждат помежду си различни възможности, изработват модел, разпределят отговорностите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    areta avatar :-?
    areta

    Чудя се, ако е токова решаващ методът децата да не седят в редици и само да слушат учителя и той дава такива добри резултати, защо китайчетата са в челото на класацията по математика? Методът на преподаване в Китай е редици чинове, тишина, водеща роля на учителя и т.н. Тоест едни и същи високи резултати (даже на китайците са по-високи) се постигат с диаметрално противоположни методи на преподаване. Как става това и защо става? Да не би ключът от бараката да се крие другаде?

  • 2
    jdj1455115687488426 avatar :-|
    Tikva Oranjeva

    До коментар [#1] от "areta":

    Според мен освен резултати, има и други неща, които е добре да се взимат предвид като се търси "ключ от бараката", а именно как се чувстват децата.

  • 3
    areta avatar :-|
    areta

    До коментар [#2] от "Tikva Oranjeva":

    Вярно е донякъде, но мисля че основното е дали децата са мотивирани. Финландците постигат мотивацията по описания начин. Интересно ми е как китайците и сингапурците мотивират своите деца.
    И в двата метода много лесно може да се премине границата и да се изроди или в слободия, или в казармен тип. Очевидно успяват да се придържат към някаква златна среда, която е трудно да се дефинира.

  • 4
    gwa59354694 avatar :-|
    gwa59354694

    До коментар [#1] от "areta":

    Изгледайте това видео (надявам се, че разбирате английски) и може би ще получите отговор на въпроса си относно резултатите в Китай.

    https://www.youtube.com/watch?v=YYGNB3cABUU

  • 5
    areta avatar :-|
    areta

    До коментар [#4] от "gwa59354694":


    Гледала съм преди време това видео и намирам, че то дава сведения за методите на образование в Китай. Тези методи аз ги знам и никак не ми харесват. Не ми е това въпросът. Аз искам да разбера защо резултатите на китайците са толкова високи и защо са толкова стабилни? Картината която дава филмчето се базира на лични впечатления, за които ние научаваме опосредствано, т.е. какво е мнението на участниците.

    Картината съвсем не е черно-бяла. Бих искала да ти върна жеста ама не намирам с превод на английски
    https://www.youtube.com/watch?v=-5-ejIlkdJw
    Датската телевизия беше направила документален филм за съпоставка на датски ученици с китайски по няколко направления: четене, математика, креативно мислене, работа в екип, английски език. Имаше много дълги и пространни интервюта с ученици, родители, учители, от министерството на образ. в Дания, подробни репортажи от училищата и т.н. Жалко е, че ги няма сериите преведени, много са интересни. Всички "красоти" от соц времената си ги има в китайското училище като започнеш от физзарядката за всички ученици на двора сутрин...

    Обаче резултатът накрая беше 4:1 за китайците. В математика бяха смазващи. Дори и в дисциплините креативно мислене и работа в екип бяха по-добрите. Само в английския език датчаните се представиха значително по-добре. Няма как с насилствено-командни методи да научиш децата да мислят креативно и да работят добре в екип. В китайците има нещо и аз искам да знам какво е то. Засега не съм успяла да разбера какво е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.