С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 май 2017, 14:09, 7373 прочитания

Малко спортисти, още по-малко ентусиасти

Какви са проблемите с математиката и природните науки в училище и как могат да се решат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.
Математиката и природните науки най-често влизат в публичното говорене в два крайно различни случая - успехите на български ученици на международни състезания и катастрофалните резултати на деветокласниците на теста PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Докато добрата новина обаче касае малцина, лошата е с много по-големи измерения и ясно показва дупките в българското образование по отношение на преподаването на тези предмети. Неглижирането им води освен до липса на ключови умения у учениците като логическо мислене, решаване на проблеми, справяне с ежедневни ситуации, така и до по-малък шанс младите хора да се включат в индустриите, които имат потенциал да се развиват в бъдеще.

Проблемите с преподаването на математика и природни науки в България имат много страни - от малкото на брой часове в училище през често безинтересния подход на представяне на материята до вида на изпитите, които измерват знанията на учениците. Физикът от Българската академия на науките Асен Кюлджиев и директорът на варненската математическа гимназия "Д-р Петър Берон" Павлин Петков обаче имат идеи как това да се промени. И, не, не става дума за революционни предложения, а за прости и напълно постижими стъпки.


Къде са проблемите

"Положението в България е подобно на взаимоотношението между олимпийския спорт и масовото спортуване", казва Кюлджиев. "Много се радвам, когато нашите отбори за турнирите на младите физици и на младите естествоизпитатели печелят медали, но още повече бих се радвал, ако на повече места започнат да се готвят отбори за тези турнири и ако в повече училища започне да се работи върху изследователски задачи", добавя той.

Според физика от БАН водещата причина за лошите резултати, които българските ученици постигат на теста PISA, е, че те не могат да се справят с непознат тип задачи, при които методът за решение не е очевиден от началото. Това е класически проблем на образователния подход в България и не касае само природните науки - усилията се насочват към "научаването на материала от програмата", а не се обръща внимание на уменията, които учениците трябва изграждат, и какво ще могат да правят със знанието. Тази дупка ще става все по-очевидна в бъдеще, с роботизирането на професии, които са изисквали механично извършване на действия. "Ако учениците не развият умения да анализират и да се справят с непознати ситуации, да достигат до аргументирани изводи, да намират решения на проблеми, с които не са се сблъсквали преди, то ние обричаме следващото ни поколение на бедност и маргиналност в бъдещия свят", предупреждава Кюлджиев.



Слонът в стаята

"Природните науки са отделни феодални владения, между които няма престъпване от едното в другото и усещането за цялостта на науката се губи сред учениците."Асен Кюлджиев, физик от БАН

Фотограф: Надежда Чипева

Отвъд голямата картина проблемите са много по-прозаични и според Асен Кюлджиев и Павлин Петков са предизвикани от пришпореното приемане на новия образователен закон и най-вече на образователните стандарти към него. "Тенденцията е да се учи все по-малко математика", казва директорът на варненската математическа гимназия. Според него намаляващият брой часове в комбинация с непроменените и неолекотени учебни програми поставят учителите в трудна позиция. В рамките на по-малко часове те трябва да препускат през същия материал отпреди законовите промени. Освен това преподавателите не могат лесно да разделят групите ученици в класа според индивидуалните им нужди и да им дават различни задачи. "Очакваме сега ученици с различни възможности да следват едни и същи стъпки, а учителите да правят геройства, за да ги подготвят всички", заключва Петков. Директорът подчертава и още един проблем, специфичен за профилираните гимназии като неговата - според условията на новия закон в първия гимназиален етап броят на часовете ще се срине заради липсата на профилиращ предмет, което ще направи профилирането в 11 и 12 клас много по-трудно. Затова директорите на математическите гимназии се виждат принудени да впрегнат свободно избираемата подготовка и различните форми на извънкласна дейност, за да запълнят дупките от намаляването на часовете. Не всички училища обаче имат ресурса (или волята) да отделят от бюджета си, за да направят това. И резултатът е още по-голямо разширяване на пропастта между силните и слабите.

"Трябва да критикуваме стандартите към закона, не самия закон", смята Павлин Петков. Според него учебните планове са на сегашното ниво, защото са резултат от политически и синдикални решения, а не са писани от експерти. "И колкото и апостоли да имаме, каквито и технологии да въвеждаме, докато това е така, няма да има системна промяна", казва той. Кюлджиев също е категоричен: "Природните науки са отделни феодални владения, между които няма престъпване от едното в другото и усещането за цялостта на науката се губи сред учениците". Без да се излезе от рамките на отделните предмети и да се прекрати "дърпането на чергата" между преподаватели от различни дисциплини, няма закон, наредба, образователен метод или технология, които да създадат предпоставки за по-добро образование по природни науки и математика, смята физикът.

(Простите) решения пред очите ни

Решения на тези проблеми все пак има и дори няма нужда от обръщане на образователната система с хастара наопаки, за да се приведат в действие. Според Асен Кюлджиев едно от тях е въвеждането на изследователския подход в образованието. "Когато кажем изследователски подход, не говорим за правене на наука, а за работа с примери, наблюдение на явления, правене на изводи, заключване, че едно правило работи при определен брой повторения", добавя и Павлин Петков.

Конкретните методи, които трябва да се застъпят, не са непознати в българските училища - за тяхното прилагане просто липсва време и известна смелост от страна на учителите. "Бедата с експериментите е, че
почти не се правят, въпреки че са разписани нормативи за тях - няма време", казва Кюлджиев. А където се включват в часовете, това обикновено не става по най-ефективния начин. "Те се дават стъпка по стъпка и не остава елемент на любопитство", смята физикът. Освен това, въпреки че на теория учителите трябва да са минали през подготвителни курсове за правене на експерименти в час, много от тях имат страх да не счупят апаратурата или пък нямат достъп до указания как да я използват. "Някъде няма уреди, с които да се правят експериментите, а другаде, където имат много добри, те прашасват и не са отваряни", казва Кюлджиев.
"Експериментите трябва да се правят от учениците, не от учителите. Това въодушевява децата, обръща рамката на класната стая, прави ги съучастници в опита."Павлин Петков, директор на МГ - Варна

Фотограф: Надежда Чипева

Друг метод, който може би изисква повече усилия, но не е невъзможен, са проектите. По природни науки например може да се направи домашен вулкан - демонстрационен експеримент, в който ученикът показва проект, подготвен от самия него в продължение на седмици. Към вулкана може да се изготви научен документ и да се направи научна дискусия, която ученикът да води. Така редица умения са упражнявани в един и същ предмет по едно и също време. "Експериментите трябва да се правят от учениците, не от учителите. Това въодушевява децата, обръща рамката на класната стая, прави ги съучастници в опита", смята Павлин Петков. А Кюлджиев приканва и за повече интердисциплинарни уроци - има теми, които могат да бъдат разработени едновременно от физика и музика като физичните принципи на извличане на звук от струни и духови инструменти, дава пример той. В математическата гимназия във Варна Петков също насърчава интердисциплинарните уроци, за да се покажат връзките между предметите.

Уроците - по-интересни, учителите - по-активни

За всички тези промени може да помогне, ако мнозинството учители са малко по-активни - веднъж в класната стая и друг път при обсъждането на образователните стандарти и учебните планове за класовете.

Асен Кюлджиев смята, че са нужни по-интересни задачи в часовете по физика, но и адекватното им обсъждане в час. "Нашите типични задачи са едностъпкови и са част от фрагменти, от които никога не се вижда нещо по-общо и цялостно. Стремежът у нас е максимално бързо да се стигне до един правилен отговор и така няма дискусия за различни подходи, дискусия между самите ученици", казва той. Разиграването на научни дискусии пред публика може да запълни и дупката от липсващата подготовка за правене на презентации и дебати в училище. Друг подход може да е насърчаването на учениците сами да търсят информацията извън часовете - докато за разбирането на теореми и аксиоми (и за успеха на матурите) е нужно педантичното им обясняване, за много от задачите, с които учениците ще се срещнат в живота, не е така. "Интересните задачи изискват време и това напряга учителите заради тежката им програма. Но в единия случай се оценява натрупано до момента знание, а в другия - способност за търсене, осмисляне и добиване на ново знание", категоричен е Асен Кюлджиев.

Активност отстрана на учителите е нужна и при обсъждането на самите образователни рамки. Според Павлин Петков преподавателите трябва да допринасят повече, когато се правят промени - в учебния план и програма, в обсъждането на държавните образователни стандарти. Той смята, че ако учителските организации излязат с разумни и добре мотивирани предложения, стандартите лесно могат да бъдат променени от Министерството на образованието. "Това е силата на новия закон - не е нужно политическо решение, за да променим начина, по който преподаваме", заключва директорът на варненската математическа гимназия.
НЯКОЛКО ИДЕИ ЗА ПРОМЕНИ

В класната стая
- Повече експерименти - най-вече такива, извършвани от самите ученици
- Изследователски задачи за илюстриране на повтарящи се явления, от които може да се изведат теореми или аксиоми
- Научни проекти, които да ангажират вниманието на учениците за по-дълго време, да ги накарат сами да търсят информация и да планират и изпълняват задачи, изискващи продължителна подготовка
- Интедисциплинарен подход - чрез проектно базирано обучение и други съвременни методи, които да развиват умения успоредно в няколко учебни предмета
- Научна дискусия пред публика за трениране на презентационните, отборните и дискусионните умения на учениците.

За организацията на обучителния процес
- Увеличаване на часовете по математика в рамковите учебни планове
-
Индивидуализиране на учебното съдържание според нуждите на учениците - може да се случва на ниво паралелка или група, а сегашният закон допуска подобен подход, защото учебният план на всяка паралелка се определя от училището за всяка учебна година
- Използване на опита на иновативните училища - мултиплициране на успешните практики и промяна на държавните политики според тях
- Методи на обучение, базирани върху доказателствен материал
- Системен анализ на постиженията на учениците от министерството и по-добро синхронизиране между изискванията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява? Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява?

FUNDAY се наложи като работещия формат за чуждоезикова програма, с която децата усвояват английски език, докато се забавляват.

8 авг 2019, 308 прочитания

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2447 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Колко е важно да бъдеш финансово грамотен

Инициативата "Нашите пари" въвежда ключовите умения по финанси в български училища

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10