С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
1 10 май 2017, 13:06, 10406 прочитания

Що е то кооператив

Най-важното, което родителите трябва да знаят за алтернативната форма на грижа за деца извън дома

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Още по темата

Колко е важно да бъдеш баща

Няколко мъже, които избраха да са близо до децата си

6 мар 2015

С измама в детската градина

Множество злоупотреби и изключително слаб контрол отварят широко вратите към място в публичните детски заведения

30 май 2014

Условие: както ви харесва

Девет неща, които трябва да знаете за родителските кооперативи

9 апр 2014
1. Какво е родителски кооператив


През 2009 г., когато държави като Германия отброяват съществуването на повече от 4 хил. родителски кооперативи, в България отваря врати първият. От нещо съвсем екзотично и непонятно за повечето български родители родителските кооперативи се превръщат във все по-предпочитана алтернативна форма за отглеждане на деца до предучилищна възраст, като в момента функционират повече от 20 в цялата страна, обединяващи над 250 семейства в тяхното желание да участват активно в грижата за своите деца извън дома им.

Родителските кооперативи в България не са регулирани, т.е. законът нито изрично урежда тяхното съществуване, нито ги забранява. Те се създават под формата на граждански инициативи за съвместно отглеждане и обучение на деца. Tяхната организация и администрация е изцяло в ръцете на семействата, членуващи в тях. Асоциацията за родителски кооперативи (АРК) публикува през 2013 г. подробна дефиниция, задаваща няколко основни критерия, които разграничават кооперативите от други форми за отглеждане на деца като детски градини, забавачници, занимални и т.н. На първо място, ролята на родителите е централна. Родителски кооператив в България може да бъде иницииран и създаден само от родителите, които членуват в него. Те определят основните принципи и ценности, на които стъпват педагогическият и организационен модел. Родителите са тези, които участват взаимно и равноправно във взимането на всички решения на демократичен принцип, като те са и тези, които носят отговорността за безопасността на помещенията. Учители, психолози и други специалисти имат асистираща роля, подпомагайки тези решения. Всяко семейство участва доброволно чрез своя личен принос под формата на труд, дежурства или друга форма, възприета от общността. Всеки кооператив създава свои вътрешни правила, които регламентират организацията и задълженията на членовете му и другите участници. От изключително значение е и некомерсиалният характер на инициативата, като не се цели генериране и разпределяне на печалба, а всички разходи за издръжката й са прозрачни и се поемат поравно от членуващите семейства. Въпреки че съществуването на един родителски кооператив изглежда доста неформално и автономно, за да се гарантира неговата устойчивост, са необходими изключително стройна организация, добре планиран бюджет с ясна отчетност и подробно описани роли и отговорности.

2. Защо някои родители избират тази форма за отглеждане на децата си

Мотивите на родителите, търсещи алтернативни форми за отглеждане на техните деца, са различни. Най-често посочваната в публичното пространство причина е липсата на места в държавните детски градини и непосилните за много български семейства такси за частните. В публичната дискусия по-назад остават променящите се ежедневен ритъм, нагласи и очаквания на съвременните родители, на които педагогическите и организационни практики в детските градини все по-трудно отговарят. Все повече български родители поставят под въпрос ефикасността на традиционни възпитателни концепции, които акцентират върху авторитетната роля на възрастния, базират се на "послушание" и строга дисциплина, сравняване и конкуриране на децата в групата и/или двустранната "монета" на поoщряване и наказание и изискват от децата натрупването на академични познания в прекалено ранна възраст.



Родителите, които избират модела на кооперативите, вярват в стимулиращата роля на средата, близка до семейната, в която принципите и ритуалите не се различават от тези вкъщи (тъй като се определят взаимно от хора, вярващи и прилагащи ги в собствения си дом). Това може да се окаже изключително важно при децата под 3-годишна възраст в периодите, в които те се адаптират към новата среда или градят нови навици. Съотношението възрастни - деца 1:4 (1:6 при по-големите) помага за създаването на по-стабилна емоционална връзка с учителите и с другите деца и прилагането на индивидуален подход към децата. Това е от особено значение за деца с по-различни хранителни навици, алергии, специфични интереси или специални образователни нужди. Малките групи позволяват гъвкавост на педагогическата програма - планираните седмични занимания могат да се променят според интересите на групата, климатичните условия или пък според актуални теми.

Разговаряйки с родители, избрали тази алтернатива, често можете да чуете, че те вярват в принципите на привързаното родителство, емоционална интелигентност, значението на свободната игра и стимулирането на самостоятелност и поемане на отговорност от ранна детска възраст. Децата обикновено имат право да избират свободно между няколко опции за занимания, храна или как да постъпят в дадена ситуация, като, разбира се, се следва общата рамка (ритъм на деня, правила на кооператива). Малките учат от примера на големите, които също се кооперират в общото начинание и взимат своите решения в интерес на общността. Много от родителите също така са привлечени от гъвкавостта, която им осигурява кооперативът, както и от възможността да участват в избора на педагогически персонал - техните най-важни и доверени партньори, с които да споделят същите ценности и представи за отглеждане на децата. Комуникацията между родители и учители е и доста по-интензивна.

Важен мотив може да се окаже и ориентацията на родителите към природосъобразен начин на живот и желанието децата им да прекарват деня си далеч от прашния, замърсен и забързан град. Така нар. горски родителски кооперативи търсят по-близки до природата помещения, където децата независимо от климатичните условия могат да изследват нейните закони и да играят свободно на чист въздух.

3. Как се адаптират децата в кооператива

Кооперативите предлагат отлична среда за плавна и безпроблемна адаптация без стрес дори и за най-привързаните към родителите си и чувствителни деца. Възможността децата да бъдат придружени от родителите си в периода на опознаване на новата среда помага много за тяхната социализация. За да улесни и хармонизира процеса на адаптация сред съществуващите кооперативи, Асоциацията за родителски кооперативи разпространи тази година документ, който препоръчва прилагането на Берлинския модел за адаптация, разработен от германския Институт за приложни изследвания в областта на социализацията. (Документът може да бъде намерен на сайта на Асоциацията за родителски кооперативи.)

Германските изследователи доказват още през 80-те години, че липсата на адаптация в детската градина има негативен ефект както върху физическото, така и върху емоционалното състояние на децата. Неадаптираните деца показват по-ниско ниво на развитие и често смущения в способността си да се привързват (особено за деца под 2 г.). Въз основа на тези резултати берлинският модел се разработва и разпространява масово във всички германски детски градини. Той предлага структурирана рамка с ясни стъпки, като преминаването от една стъпка в друга зависи от реакцията на детето, тъй като моделът подчертава, че всяко дете е индивидуална личност, която определя сама своето темпо на адаптация в новата среда (виж графиката).

4. Накъде след кооператива

Моите наблюдения като родител на дете, израснало в кооператив, са, че децата в малка група комуникират по-интензивно и по-ефективно помежду си. Плавната и придружена от родителя адаптация им помага да натрупат положителен опит в ранна детска възраст по отношение на опознаването на нови среда, хора, правила. Обръща се много повече внимание на това как децата решават конфликти помежду си и се стимулират да вербализират чувствата си. Свободата, на която децата се радват в кооператива, не е равна на свободия, т.е. те все пак се учат да спазват определени (по-малко на брой, но разбираеми за тях) правила и да се съобразяват с общността. Така децата от кооперативите успяват да развият емоционална интелигентност, да се справят с чувствата си, което подобрява техните комуникационни и адаптивни способности, особено в по-късен етап, когато възрастта им позволява да си обясняват случващото се около тях.

Трудно е обаче да се направят обобщения за всички деца. Техният брой не е особено голям, а децата от първите сформирани в България кооперативи започнаха училище в последните 2-3 години. Индивидуалният фактор също играе роля и опитът, който споделят родителите, е доста различен. Много от тях продължават да търсят алтернативата в т.нар. иновативни училища, където учебният процес следва интересите на детето, сътрудничеството измества конкуренцията и се прилагат новаторски подходи в преподаването и оценяването на знания. Но дори и тези деца е необходимо да валидират периодично наученото с изискванията на министерството на образованието и се срещат със "системата" чрез изпитите.

Други родители пък избират (или пък нямат въобще право на избор) традиционни частни/държавни училища. Ако срещат проблеми, те са най-често свързани с правила, които децата не разбират и чиито смисъл не им се обяснява. Вторият споделян проблем е появата на страх от учителя и неговия изкуствено наложен авторитет. Когато този страх съпровожда деня им в училище, те започват да губят своя устрем, пламък и мотивация. Понякога трудности се появяват в общуването със съученици с агресивно поведение, чиито постъпки остават неизговорени (често и незабелязани от учителя, който физически не може да обхване и да обърне внимание във всяка ситуация при наличие на 30 деца в клас). Това, което най-вече помага на децата да се адаптират в новата училищна среда, е учителят, неговият подход и способност/възможност да си партнира с родителите. А ако в българските училища съществуват закостенели практики, ние родителите не трябва да търсим начини за по-лесна адаптация на децата ни към тях, а по-скоро трябва да изискваме тези практики да се преосмислят и да се променят.


*Мария Трифонова е председател на Асоциацията за родителски кооперативи
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Небостъргачите - "демоните" в градската среда? 1 Небостъргачите - "демоните" в градската среда?

Високите сгради навсякъде са тема на критики, но често се превръщат в характерен символ на града, без който атмосферата на урбанистичната среда не би била същата

25 май 2018, 5195 прочитания

Мамо, откъде идват бебетата 1 Мамо, откъде идват бебетата

Няколко принципа, които е добре да спазваме по отношение на сексуалното възпитание на децата

4 май 2018, 2693 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Марк Пренски: Трябва да провокираме децата да искат да променят света

Американският визионер за важните въпроси около образованието, които (най-после) трябва да си зададем

Кой иска да купи Банка Пиреос

Сигурните кандидати са БАКБ на Цветелина Бориславова, Инвестбанк на Петя Славова и гръцкият собственик на Пощенска банка

Как да търгуваш с такива приятели

Доналд Тръмп отказва да разбере, че протекционизмът е не само лоша политика, но лоша икономика

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Кино: "Бандитките на Оушън"

Дамският вариант е фриволен към формулата, но с добри актриси

Уроци по оцеляване

Как Катерина Стойкова намери смелост и сили да опише травмата от домашното насилие в книгата "Втора кожа"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 23.06.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Краят на дизела и нашествието му в България?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.06.2018 Прочетете