Как училището да отговори на промяната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как училището да отговори на промяната

Shutterstock

Как училището да отговори на промяната

Образованието има нужда от нова цел и съвременен подход, за да бъде полезно на днешните ученици

24809 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Вероятността днешните ученици да започнат в бъдеще работа, която в момента все още не съществува, се увеличава всяка година. Според доклад на Световния икономически форум Четвъртата индустриална революция заедно с други социално-икономически и демографски промени ще трансформират трудовия пазар през следващите пет години и ще доведат до загуба на над 5 милиона работни места. Това обаче може да бъде отчасти компенсирано със създаването на нови професии в сектори като компютърни науки, математика или инженерство.

Тези промени на пазара на труда изискват и промяна в образованието. Според Световния икономически форум сред най-важните умения, нужни за професиите на 2020 г., са комплексното решаване на проблеми, критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и възможността за преценка и взимане на решения (виж карето). Важни вече са не просто теоретичните знания, а това младите хора да умеят да ги приложат на практика, да се справят в живота, да намират решения на проблемите си, да бъдат активни граждани.

Българските училища все още са далече от тази промяна. Учебните програма и съдържание се реформират трудно, начините на преподаване не отговарят на нуждите на днешните ученици, подготовката на учителите рядко включва съвременни концепции и примери за добри училищни практики. Българската образователна система от години пренебрегва обучението по STEM дисциплините – науки, технологии, инженерство и математика, които са определяни като ключови за професиите на бъдещето. В резултат на всичко това голяма част от младите хора излизат от училище неподготвени да се включат в индустриите с добавена стойност.

Решения обаче има - в промяна на фокуса на образованието към развиването на умения, в ученето чрез правене, в повече време за упражнения и изследвания, в осъвременяването на учебната среда и преподавателските методи. Така училищата могат да помогнат на днешните ученици да разберат по-добре света, в който живеят, и да се подготвят за този, който ги очаква.

Новата цел на образованието

"Първото нещо, за което се сещаме, е да питаме нашите деца какви са оценките им. Но всъщност трябва да ги провокираме да искат да променят света", категоричен е образователният експерт и визионер за промяна на учебната програма Марк Пренски по време на презентацията си на конференцията "Образование за професиите на бъдещето", която "Капитал" и "Америка за България" организираха на 12 април. Той смята, че самото отношение към образователната система трябва да се промени, така че тя да даде на децата възможността да превърнат собствения си свят в едно по-добро място. В това ново разбиране за образованието ученето не е цел, а средство. Още по-добро средство според Пренски са постиженията в заобикалящата ни действителност, които водят до реални резултати. А работата на преподавателите, казва експертът, не е само да "научат" децата, а и да ги направят по-силни и уверени.

"Нашите деца вече не са онова, което ние бяхме в училище. Нашите деца са много по-овластени в сравнение с миналото", допълни още Пренски. И даде пример с гимназисти, които работят по обществено значими проблеми като намаляване на полицейските злоупотреби, тормоза в училище и домашното насилие. Експертът е категоричен, че "трябва да преминем отвъд предметите" и дори отвъд темите, към уменията, които са нужни на всички хора през целия им живот. Затова неговата визия за учебната програма е тя да бъде структурирана според уменията за ефективно мислене, ефективни действия, ефективни взаимоотношения и ефективни постижения.

"Образованието трябва да дава компас на децата как да се развиват в живота и на работното място. Нека да създаваме бъдещето, а не да учим за миналото", призова във видеообръщение по време на конференцията и Андреас Шлайхер, специален съветник за образователната политика на генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). От опита си с международния тест PISA той е забелязал, че училището претоварва учениците с ненужен материал и факти, вместо да развива умения като креативност, критично мислене, социални умения.

Според Шлайхер образователната система днес трябва да научи децата да работят с комплексни проблеми, като за тази цел може да използва активно технологичните иновации. "Нуждата от иновация в образователния сектор е изключително важна, тъй като 50% от работните места днес вече могат да бъдат заети от роботи, а училището не отговаря подобаващо", коментира Шлайхер.

Креативни учители за креативни ученици

Новата цел на образованието изисква и нови методи на преподаване. За образователния експерт Гари Стейджър ключът е в ученето чрез правене. "Не съм футуролог, но мога да направя една прогноза - училищата няма да се радват дълго на монопола, който са имали над времето на децата досега", заяви той по време на конференцията. Според него нещата, на които най-малко се обръща внимание в училище сега - изкуствата, музиката, театърът, реалната наука, екскурзиите, опитът от реалния живот - са тези, които могат да направят училището устойчиво в бъдеще.

Децата са достатъчно компетентни и възрастните могат да им имат доверие, убеден е Стейджър, просто училището изостава в това да догони темпото на учениците и да отговори на техния начин на учене. Според експерта желанието да създаваме е нещо естествено за хората и бъдещето принадлежи на това да учим едновременно с главите, сърцата и ръцете си. Интегрирането на "правенето" в класната стая ще засили много от уменията на децата и ще повиши самочувствието им, смята Гари Стейджър. "Това, което би трябвало да правим, е да създадем продуктивен контекст на учене, в който децата да научат какво е да станат добри в нещо", казва той.

А в България?

Вече има български учители и директори, които са осъзнали нуждата от промяна в образованието и работят активно за нуждите на учениците си (за някои от тях можете да прочетете в този текст). За да се усети разликата по-чувствително и масово обаче, е нужно и леко побутване от страна на държавните политики.

"Учителят по математика е изправен пред намаляващ брой часове и непроменени учебни програми", сподели директорът на варненската математическа гимназия "Д-р Петър Берон" Павлин Петков. Резултатът от това, допълва той, е препускане през учебния материал, липса на време за упражнения, невъзможност за прилагане на изследователски подход. Усилията на българската образователна система са насочени към "научаване" на материала, а не към неговото разбиране, смята и физикът от Българската академия на науките Асен Кюлджиев. Той вижда основните проблеми в липсата на дискусии и изследователски подход, което води до катастрофални резултати при опит за решаване на непознат тип задачи.

Според Павлин Петков възможни решения са увеличение на часовете по математика, учене според индивидуалните нужди на учениците, мултиплициране на опита на иновативни училища и интердисциплинарен подход. Всичко това не означава поредната тромава законова промяна - при достатъчно натиск от страна на преподавателите и воля на образователното министерство могат лесно да се направят разумни корекции в стандартите към закона. Така учебният ден днес може истински да започне да подготвя учениците за утре.

Десет умения, които до 2020 г. ще са нужни на пазара на труда

1. Когнитивна гъвкавост

2. Умения за преговори

3. Ориентираност към услугите

4. Преценка и вземане на решения

5. Емоционална интелигентност

6. Координация с останалите

7. Управление на хора

8. Креативност

9. Критично мислене

10. Комплексно решаване на проблеми

Източник: Световен икономически форум
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Вероятността днешните ученици да започнат в бъдеще работа, която в момента все още не съществува, се увеличава всяка година. Според доклад на Световния икономически форум Четвъртата индустриална революция заедно с други социално-икономически и демографски промени ще трансформират трудовия пазар през следващите пет години и ще доведат до загуба на над 5 милиона работни места. Това обаче може да бъде отчасти компенсирано със създаването на нови професии в сектори като компютърни науки, математика или инженерство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Математика, езици и най-важното — да научат децата как да учат. Сериозно. Наизустяването не е учене. От тук нататък, "цял живот учене на нови номера и схеми" все повече ще слиза от върховите професии към базовите. Не само "белите" и "сините" якички ще трябва да учат нови неща през целия си трудов стаж, ами и тези без якичките...
    В смисъл, досега можеше някак да изкараш едно "средно" или "виШУ" и цял живот да лежиш на наученото, ама от тук нататък ще бачка само онзи, дето знае какво правят копчетата на новата машинка, и какви нови номера може да прави машинката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.