Никола Вълчанов: Бизнесът трябва да си даде сметка, че образованието не е отговорност само на държавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никола Вълчанов: Бизнесът трябва да си даде сметка, че образованието не е отговорност само на държавата

"С половин процент от печалбата на IT компаниите в България може да се реши целият кадрови проблем на фирмите в бъдеще."

Никола Вълчанов: Бизнесът трябва да си даде сметка, че образованието не е отговорност само на държавата

Създателят на софтуерната компания "Програмиста" за смисъла хората от индустрията да влязат в училищата и университетите

Весислава Антонова
18503 прочитания

"С половин процент от печалбата на IT компаниите в България може да се реши целият кадрови проблем на фирмите в бъдеще."

© Надежда Чипева


Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Визитка

Никола Вълчанов е един от създателите на софтуерната компания "Програмиста". През 2012 г. защитава докторската си дисертация по информатика в ПУ "Паисий Хилендарски", постъпва на работа като главен асистент и до днес води лекционни курсове, лабораторни упражнения и работи със студенти. През 2015 г. Никола е съосновател и на IT академия "Прагматик". Година по-късно, в партньорство с Факултета по математика и информатика на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", създава иновативна бакалавърска специалност "Софтуерно инженерство", която стартира същата година. От 2012 г. организира категория "Програмиране" на Националното състезание по информационни технологии и визуални изкуства "Аз мога - тук и сега".

Започнаха ли да си сътрудничат по-добре университетите и бизнеса?

Мога да заявя твърдо, че такъв тип партньорства започват да се появяват. Дали обаче бизнесът и академичната среда си сътрудничат по-добре не мога да кажа, защото доскоро нямаше такива партньорства, те тепърва набират скорост.

Това, което наблюдаваме при съвместната ни работа с академичните състави на университети из страната, е, че има готовност за партньорство с бизнеса. Проблемът е, че в повечето случаи нито бизнесът, нито академичната институция знаят с какво могат да си бъдат полезни. И тази бариера ги спира още на първа среща и те не могат да започнат изобщо да мислят за механиката на едно такова партньорство. Думата "помощ" невинаги е еквивалент на думата "пари". Образованието на първо място има нужда от човешкия капитал, концентриран в бизнеса, и чак на второ място от финансиране.

Конкретно в IT образованието вече има добри примери в тази посока, които се въвеждат в учебните планове на специалности и паралелки и в учебните програми на отделните дисциплини. Наблюдаваме и появата на цели специалности, създадени в партньорство между университетите и бизнеса. Такъв пример е бакалавърската специалност "Софтуерно инженерство", която нашата компания инициира и създаде съвместно с академичния състав на факултета по математика и информатика на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" миналата година. Освен финансови средства за техническо оборудване, ние инвестирахме времето на най-елитните ни IT специалисти, които участваха в разработването на учебния материал, а впоследствие влязоха в компютърните лаборатории, за да провеждат упражнения на студентите от специалността. В момента се обучават десетки студенти и резултатите, които демонстрират, са изключително добри и вдъхновяващи.

Обратно на въпроса ви – има готовност от страна на университетите за сътрудничество с бизнеса, но инициативата за това сътрудничество трябва да бъде двустранна. Това, което все още липсва, е единна стратегия как това сътрудничество да се случва занапред, за да бъде оптимално. Има нужда от по-стратегическа и единна колаборация между компаниите в IT сектора, които предприемаме образователни инициативи и публично-частни партньорства с университети и училища. Когато нашите усилия започнат да резонират, ще можем да постигнем националния мащаб, за който всички говорим. За съжаление в момента тези инициативи са структурирани различно, обслужват конкретните корпоративни нужди на бизнеса, който ги инициира, и нито една от тях няма мащаба да реши кадровия проблем в IT сектора.

Какъв е смисълът от това хората от бизнеса да влизат в университетите?

Има два сериозни проблема, които се решават с влизането на хора от бизнеса в час. Първият е чисто индустриален. За да бъдат полезни в контекста на днешните нужди на индустрията, образователните програми във всяка област трябва да бъдат съобразени със спецификите и актуалните нововъведения на именно същата тази индустрия. IT секторът е може би най-динамично развиващият се в глобален план. Нови технологии се появяват и умират буквално всеки месец и поради тази динамика добрите практики за разработка на софтуерни системи се раждат и остават в индустрията. Преподавателите с опит от индустрията обаче са единици, затова вливането на свежа кръв от индустрията подобрява значително образователния процес. Така в час влизат хора, които споделят опит от проекти, в които са използвани съвременни подходи за изграждане на софтуерни системи, и дават практически поглед върху това какво работи и какво не.

Много компании се оплакват, че младите специалисти нямат готовност да се включат в работния процес веднага след завършване на университет и много често са необходими месеци, за да бъдат обучени и подготвени. Това е ефектът от липсата на индустриалния поглед в семинарните зали и компютърните лаборатории. Точно затова трябва хората от бизнеса да влизат в университетите – за да предават индустриално ноу-хау от първа ръка. Те са тези, които могат да дадат актуалните практически знания на студентите. Аз вярвам, че в българското образование има много "заключен потенциал", който може да бъде освободен още по време на обучението, и студентите да са готови веднага след завършването на университета, а в чести случаи и преди това, за наистина конкурентния бранш, в който им предстои да се реализират.

Българският бизнес трябва да си даде сметка, че образователната система не е отговорност само на държавата. Тук идва и вторият проблем, който се решава с влизането на хора от бизнеса в час. IT бизнесът конкурира директно държавното образование. За много хора това твърдение е смешно, но всъщност най-високоплатените IT специалисти са тези, които съчетават в себе си високата технологична компетентност и умението да обработват и комуникират информация на свои колеги. Именно това са качествата, които правят един учител добър – компетентност и комуникационни умения. Естествено, държавното образование няма какво да предложи на този тип кадри и затова трудно ще намерите представители на този профил в университети или училища. Това не важи за частните инициативи. Те често са спонсорирани или изцяло организирани от бизнеса и преподавателите там се избират от служителите на компанията. Тези инициативи са изцяло захранвани от човешкия капитал, концентриран в бизнеса. Резултатите от тези инициативи са впечатляващи и са видими за цялото общество, но това задушава образователната ни екосистема, защото поставя държавни образователни институции в пряка конкуренция с частни, нерегулирани организации, които дават бързи резултати, но нямат устойчивост. Би било страхотно всичките тези усилия и ресурси, които индустрията хвърля в частни академии и курсове, да влизат в държавното образование. Ще ми се да работя в бранш, в който частните инициативи подпомагат и по-скоро допълват държаното образование, а не го конкурират.

Кога и защо започнахте образователната програма във Великотърновския университет?

Започнахме сътрудничеството си с академичния състав на университета и факултета преди две години, а преди една година създадохме методологията и обучителните материали за четиригодишната бакалавърска специалност "Софтуерно инженерство".

По наши наблюдения кадровите профили, които IT компаниите търсят, не са единствено в горните 15% най-добри студенти. Масовият профил, работещ в българския IT бизнес, е именно средностатистическият студент, около 70% от потоците. Проблемът е, че никой не работи с тези 70%.

Специалността "Софтуерно инженерство" е създадена именно за този сегмент от студенти – да им се даде възможност за последователна подготовка, формираща набор от умения, които впоследствие могат да използват в работата си. Систематизирахме цялото технологично ноу-хау, добито в процеса на работа в компанията за различни клиенти през годините и на негова база подготвихме обучителни проекти за целите на програмата. Вярвам, че именно от този сегмент ще излязат следващото поколение специалисти и мениджъри.

Какви са акцентите в програмата?

Това, което съм забелязал през годините като преподавател и специалист в областта, е, че когато хората имат практически умения, които им позволяват да създават малки и средно големи приложения, впоследствие те по-лесно разбират абстрактния апарат, на който стъпват технологиите. Обратно, ако се опитваш да поднесеш абстрактна концепция още в началото на човек без практически опит, шансът той да го разбере и да осмисли как може да бъде реализиран е много по-малък. Така че това, което се опитваме да постигнем с тази програма, е да обърнем процеса – първите две години да се изучават предимно технологии, примесени с индустриално ноу-хау, като всяка следваща година практически ориентираните дисциплини отстъпват на теоретичните.

Лекционните материали се разработиха от научните екипи на университета и компанията ни. Университетът разработи методологията и теоретичната част, а ние допринесохме за това абстрактните концепции да бъдат поднесени чрез реални примери от индустрията.

Казвате, че с половин процент от печалбата на IT компаниите в България може да се реши целият кадрови проблем на фирмите в бъдеще. Защо мислите така?

За съжаление много компании заявяват готовност за партньорство с образованието, като ключовата дума тук е "заявяват". Компаниите, които реално партнират с българското образование, са изключително малко. Почти никой не дава пари за образование, а тези, които предоставят от времето на своите средни и високи мениджъри, са още по-малко.

В национален план училищата, подготвящи IT кадри, не са толкова много. Към момента IT реализира 3% от БВП, което е малко над 2.5 милиарда лева. Половин процент от печалбата на тези дружества решава мигновено проблемите, свързани с подготовката на качествени учебни материали, увличането на качествени учители по IT в публично-частни партньорства и задържането им в образователната система, канализиране на инициативите на компаниите и създаване на координираща организация. Всичко това може да бъде направено с под 2 млн. лв. В този контекст е въпрос на гледна точка чие бездействие задушава IT бизнеса в България.

Твърдите, че има опасност в близките 10 години IT образованието да се приватизира в голяма степен, особено в столицата, и това ще застраши екосистемата в държавното образование. Защо се стигна дотук?

Ще се приватизира, защото на държавно ниво нямаме грам визия за това какво ще правим след 10 години. Естествено е тази пропаст да бъде запълнена от частни инициативи. Това е изключително вредно в дългосрочен план. Представете си как се създават частни гимназии в София, които дават по 2500 лв. (например) на своите преподаватели. Още със старта си те ще оберат преподавателския ешелон на столичните училища. Това, което никой не казва, обаче, е, че ешелонът не е толкова многоброен и 4-5 добре организирани елитни частни гимназии, които са проектирани и изпълнени правилно, ще изтеглят целия преподавателски елит от софийските гимназии и достъп до качествено образование ще имат само тези, които ще могат да си го позволят финансово. В комбинация с липсата на желаещи да се реализират като учители и статистиката, показваща застаряването на учителите в национален план, общата картина не е обнадеждаваща.

Интервюто взе Весислава Антонова


2 коментара
  • 1
    ivanchola avatar :-P
    ivanchoLA

    Трябва да се нулират всички университети в БГ и да се пратят нови хора в САЩ и Европа, които след това да ги рестартират отново. Иначе БГ произвежда лаладжии, които за чеп не стават. Не знам от къде идва самочувствирто в технологиите, след като в БГ се работят наи-ниските нива. По сериозния проблем трябва да се оправи в началното училище, няма как в глобален свят да си мислиш че си уникално велик и всички останали са тъпи и да успееш. В БГ оутсорсването е в силиз защото не могат да работят с други хора и конфликтитие са безкраини

  • 2
    xdt32494177 avatar :-|
    xdt32494177

    Интересно интервю, приватизацията на образованието е възможен и доста неприятен сценарий.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK