С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 мар 2018, 12:14, 3250 прочитания

Завръщането на рекламистите

Нуждата от обучени кадри по маркетинг и реклама вкара професионалистите от бранша във висшите учебни заведения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" "Най-добрите университети в България 2018". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Десет години след кризата рекламният пазар в България се съживява. Бюджетите на рекламодателите постепенно се увеличават, откриват се нови агенции и нишови компании в сектора. Като следствие на раздвижването на пазара обаче логично се разкри и голям недостиг на специализирани кадри. Несъмнено повече студенти в комуникационни специалности, които да избират реализация в страната, са сред ключовите решения на проблема. За целта обаче те трябва да разполагат с предварителна информация какви са възможностите им за развитие в сектора, каквато често липсва. Бизнесът от своя среда пък има нужда от специалисти с вече натрупани базисни познания за материята, които с малка инвестиция в обучение бързо да навлязат в работата.

Начално ориентиране на студентите


Рекламната сфера често се свързва основно със създаването на забавни и интересни клипове, които след това в продължение на месеци се въртят в ефир. Макар на пръв поглед това да привлича интереса на студентите, те бързо разбират, че зад красивите визуализации се крият всъщност много бизнес стратегия и планиране. Като следствие повечето университети през годините увеличават местата си за прием на студенти в бакалавърските си програми по маркетинг и реклама, но тези, които се реализират в сектора, остават по-малко. Различна е тенденцията в магистърските степени, където местата се задържат сравнително непроменени, но за сметка на това почти всички завършили влизат в комуникационния сектор.

"На бакалавърско ниво изборът за кариерно ориентиране е малко по-труден, в самото начало студентите не са сигурни каква е специалността, защото още при кандидатстването не се задълбочават в това какво ще учат в нея", коментира за "Капитал" д-р Кристиян Постаджиян, автор на магистърска програма "Рекламен мениджмънт и визуален брандинг" в Нов български университет (НБУ). Именно заради това според него университетските програми трябва да бъдат от самото начало ясно структурирани и представени на студентите, защото, когато видят логиката в съдържанието на курса и значението му за професията, могат да се ориентират и за собственото си развитие в бранша.

Освен ясно разписаната и аргументирана програма студентите стават все по-взискателни и към начина на преподаване на материала. Според преподаватели от НБУ те все повече търсят иновативни формати на обучение. Така, ако преди няколко години бакалаврите са били пасивни ползватели на информацията от лекциите, просто присъствайки в залите, сега над 80% от тях активно задават въпроси, започват дискусии и коментират актуални казуси, разказват преподавателите им. "Студентите се интересуват от нещата, които се случват в бранша, питат ме например за целите на дадена нова рекламна кампания, обсъждаме как е реализирана и именно заради това е важно да бъдем гъвкави в преподаването си и своевременно да променяме програмата, ако преценим, че аудиторията го изисква", казва Георги Малчев, управляващ партньор в агенцията за интегриран дигитален маркетинг Xplora и преподавател по реклама и дигитален маркетинг в НБУ и SoftUni Digital.



Ваня Бабанин, директор "Маркетинг и комуникаци" за икономическата група Monbat и преподавател по бранд мениджмънт в НБУ, коментира, че студентите търсят и смятат за много полезна индивидуалната обратна връзка за представянето им. "Важно е, след като им посочиш грешките и слабите места, да им дадеш шанс да опитат отново", допълва още тя.

Надграждане с магистърски програми

Ако в бакалавърските програми се поставят теоритичните и практическите основи на рекламата и маркетинга, в магистратурата се залага основно на бизнес, социални и меки умения (от англ. soft skills - работа в екип, решаване на конфликти, разпределение на роли, презентиране и др). В бързо променящата се комуникационна среда по-високата образователна степен предполага задълбочаване в процеса по анализиране на информацията, намиране на правилните източници и самоусъвършенстване.

Затова и профилът на студентите включва често специалисти с над 3-4 години професионален опит в сферата или такива, които дълго време са работили в друга бизнес сфера и са решили да надградят познанията си в комуникационната област. "Много е важно, когато записваш магистратура, да си натрупал вече някакъв опит, да си взимал решения, да си правил грешки, на базата на които да си изградил собствена гледна точка. Тази гледна точка има ролята на валута, чрез която обменяш знания в програмата както с останалите студенти, така и с преподавателите", обяснява Милин Джалалиев, директор "Комуникационен бизнес" в Publicis One и основател на магистърската програма по "Реклама, бизнес дизайн и бранд мениджмънт" във Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).

На същото мнение е и Георги Малчев, който насърчава студентите си, ако не са работили по време на обучението си за бакалавър, да не се втурват към магистратура, защото им е необходим реален житейски опит, на базата на който могат да се ориентират къде и как да се приложат и надградят знанията.

Връзката на бизнеса в образованието

Полезността на образователните програми по реклама и маркетинг обаче зависи най-вече от преподавателите, а професионалните резултати от тях се виждат извън лекционната зала. Сред големите болежки на българското образование са засилената теоретична част, липсата на практика и връзка с бизнеса. В някои университети в страната обаче именно специалистите от бизнеса влизат като преподаватели, за да сложат началото на промяната.

"Идвайки от корпоративния свят, за мен е много естествено да покажа на студентите през упражнения какво е хубавото на този свят, за да преценят дали е за тях. За целта обаче трябва да го свържеш с реалния бизнес и да им представиш именно тази практическа част под формата на примери, казуси, нови международни тенденции, обвързвайки и сравнявайки ги с България, защото по-голямата част от тях ще работят тук", казва Ваня Бабанин. Георги Малчев пък цели често да среща студентите с рекламодатели от пазара, които да им дават задания по реални казуси от практиката им.

В програмата "Реклама, бизнес дизайн и бранд мениджмънт" във ВУЗФ например всички преподаватели са хора от бизнеса, които през делничните дни работят в бранша, а почивните дни преподават на магистрите. "В програмата има много малко теория, не сме добри в това и не смятам, че това е идеята на магистратурата. За полезността на много от нещата, които преподавам, съм се уверил лично в практиката, не мога да говоря за неща, за които не съм сигурен", казва Джалалиев.

Според Постаджиян преимуществата на участието на бизнеса в образованието са, от една страна, споделянето на реален опит със студентите, а от друга, възможността за фирмите да участват активно в моделирането им като бъдещи служители в бранша. Затова както Xplora, така и Publicis One всяка година наемат в компаниите си някои от завършилите, а други ги препоръчват на техни колеги от бранша. Бизнесът и образователната система имат нужда повече от всякога да заработят заедно, за да привлекат отново младите специалисти, създавайки им перспективна и конкурентна среда за развитие.
Най-добрите университети в България

Изданието е в помощ на кандидат-студентите, които все още не са решили по кой път да поемат.

Дава обобщена информация за:
- Данните от Рейтинговата система на висшите училища в България
- От кои специалности излизат най-добре платените специалисти
- Къде отиват най-силните и най-слабите ученици
- Защо ученето в университет не трябва да е за всеки

Изданието е подарък за абонати на Капитал.
Всички останали читатели могат да го закупят в търговската мрежа - центарлните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд или онлайн на: capital.bg/universiteti

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как да успяват децата в новия свят Как да успяват децата в новия свят

За да имат всички правилните умения за бъдещето, трябва промяна на българското образование

28 ное 2018, 3245 прочитания

Мамо, откъде идват бебетата 1 Мамо, откъде идват бебетата

Няколко принципа, които е добре да спазваме по отношение на сексуалното възпитание на децата

4 май 2018, 4616 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Вековен интерес

Медицинският университет – София, продължава да е висшето учебно заведение, в което кандидат-студентите се увеличават с всяка изминала година

Борисовата градина на раздора

Устройственият план на парка ще запали нов голям конфликт в София преди изборите

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Златният Кокошка

"Кокошка – експресионист, мигрант и европеец" е едно от централните събития в културния афиш на Виена този сезон

20 въпроса: Тихомир Стоянов

С проекта Imaginary Archive Стоянов допринася към все още колебливия диалог за социалистическото минало и ранния Преход