Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
23 мар 2018, 16:35, 491 прочитания

Реформа с (твърде много) изключения

Добрите намерения на МОН за увеличаване на дела от финансирането на университетите в зависимост от резултатите им стават жертва на дълъг списък от субсидирани специалности

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По план, установен в Стратегията за развитие на висшето образование, увеличението на дела на субсидията за качество трябва да достигне 50% през 2018 г. и 60% през 2020 г.

Освен да информира студенти и ректори, рейтингът на университетите има още една важна задача – данните от него да се използват и за определяне на част от финансирането на държавните висши училища в зависимост от резултатите и връзката им с пазара на труда. По план, установен в Стратегията за развитие на висшето образование, увеличението на дела на субсидията за качество бе от 12.8% през 2015 г. до 20% през следващата и 25% - за настоящата учебна година. През февруари Министерският съвет одобри повишаването му до 50% до края 2018 година. Комплексната оценка за всеки университет и всяко професионално направление включва получената оценка от програмната акредитация, оценка за научната дейност и оценка за реализация на завършилите студенти от Рейтинговата система на висшите училища.
"Тази оценка се базира на данни от рейтинговата система, включително относно реализацията на студентите и научните публикации на съответното висше училище в съответното професионално направление", казва Георги Стойчев от институт "Отворено общество" и добавя, че при този подход на свързване на държавното финансиране с качеството има добри перспективи за разширяване и устойчиво прилагане.
По думите на Стойчев, откакто съществува рейтинговата система, се наблюдава оформянето на трайна тенденция за рационализиране на структурата на висшето образование и доближаването й до нуждите на пазара на труда. "В рамките на този процес регистрираме видимо увеличаване на броя на студентите в професионални направления, подготвящи кадри, от които пазарът на труда изпитва нужда, за сметка на други, при които през предходните години се наблюдаваше свърхпроизводство на специалисти с ограничени възможности за реализация по специалността им", смята той.

Подобряване заради реформата?
Данните от класацията показват подобряване на общите макропоказатели за вишистите – делът на безработните алумни на университетите спада от 4% през 2013 г. на 3.38% през 2016 до средно 2.91% в последната година. Все повече от завършващите се осигуряват в страната – докато през 2015 г. те са 75%, към декември 2017 г. те вече са 78.5%. С малко (1.2% ръст на годишна база), но стабилно се увеличава броят висшисти, които се разиват по специалността си, а средната заплата е станала 1075 лв. от 1020 през миналата година и при средна заплата в страната от 1064 лв. към периода на публикуване на рейтинга.

Според Зорница Славова от Института за пазрана икономика (ИПИ) обаче тези подобрения трудно могат да се припишат на адаптацията на университетите към нуждите на пазара на труда. "Ръстът на заплатите, намаляването на безработицата и увеличаването на заетостта важат за цялата страна и кадрите с всякакво образование, така че отразяват най-вече икономическите процеси", казва тя и добавя, че показателни за липсата на значимо подобряване в средата в университетите са не толкова безработицата или заетостта, а сравнително ниската младежка активност на пазара на труда, големият дял на завършилите, които не работят по специалността си, и най-вече тези на хората, които изобщо не работят на позиция, изискваща висше образование.
Последен, но не и по важност, е фактът, че все още единствено СУ попада в класацията на QS Rankings за най-добрите 1000 университета в света. "Данните показват, че качеството на висшето образование е ниско, а основната му роля не е приоритет за никой от заинтересованите, което не е изненада предвид стимулите в системата и силното субсидиране", заключава Стоилова.

Правилото и всичко останало
Точно в това полуприкрито субсидиране се крие ключът към контрареформата, която тече срещу увеличаването на тежестта на критериите за качество при финансирането. В началото на март МОН публикува списъка с приоритетните направления, които ще продължават да се финансират целево, и той съдържа 36 от общо 52 направления, или 2/3 от общия им брой, в които учат половината български студенти.
Зорница Славова посочва, че там попадат т.нар. защитени специалности, към които няма голям интерес, но има нужда от висококвалифицирани кадри – основно филологии и редки езици. Освен това там са "насърчени специалности" като математика и информатика, университетите , които попадат в приоритетни регионални области (Видин, Враца, Кърджали, Ловеч и Смолян), както и приоритетните области, зададени от министъра. Последно, но не и по важност, е приоритетното направление "Туризъм" заради нуждата от добре подготвени кадри за важния за страната икономически отрасъл. Въпреки че процентът на реализиращите се по специалността студенти от това направление е най-ниският изобщо – само 20% работят това, което са учили, или на позиции, където изобщо се изисква висше образование.

"Промените във финансирането за обвързването му с реализацията бяха замислени сравнително добре и можеше да се очаква да стимулират повишаването на качеството на висшето образование. Толкова много по брой, вид и мащаб изключения на практика опорочиха и обезсмислиха реформата, ориентирана към заетост и доходи", заключава Славова.



За това обаче не е виновна рейтинговата система, а правенето на политика "на парче". Проф. Пепка Бояджиева от Института за изследване на обществата и знанието към БАН гледа на системата като на своеобразна лупа, която прави видими основни проблеми в развитието както на нашето висше образование като цяло, така и на отделните висши училища. Сред тях тя откроява неясното място на научните изследвания в системата на висшето образование и в отделните висши училища; наличието на немалък брой сравнително малки висши училища; все още недостатъчно изясненият профил на отделните висши училища по отношение на техните специфични мисии и цели; все още слабото участие на българските студенти и преподаватели в международната мобилност и несигурната и проблемна реализация на випускниците на завършилите определени специалности или висши училища. А това са проблеми, които нито една класация с данни няма как да поправи. Решението им може да се постигне само с болезнени реформи на ненормално раздутия академичен пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

По пътеките на "Еразъм+" По пътеките на "Еразъм+"

През 2017 г. програмата навърши 30 години, но продължава да се радва на висок интерес в България и в Европа

23 мар 2018, 1874 прочитания

Скрит пред очите Скрит пред очите

Рейтингът на университетите дава ценна информация за кандидат-студентите, но все още не е достатъчно популярен сред тях

23 мар 2018, 1491 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Най-добрите университети в България

Какви са изводите от новия рейтинг на висшите училища

И БСП се оглежда за патриотичен партньор

Социалистите искат да наваксат разликата с ГЕРБ, но не през коалиция, а чрез общи действия с партии с шанс да влязат в парламента

Финансирай бързо

Втората по големина в света платформа за обществено набиране на средства Indiegogo става все по-популярна

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

София импровизира

13 представления от утвърдени чуждестранни и български хореографи на новото издание на "Антистатик"

Люксембург – Европа на тепсия

Великото херцогство предлага красиви маршрути, разнообразна кухня, качествен шопинг

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.04.2018 Прочетете