С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 мар 2018, 11:38, 1989 прочитания

Мария Кръстева: Базисните знания на един бъдещ служител не са най-важното

Оперативният директор на консултантската компания Brightive пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" "Най-добрите университети в България 2018". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Визитка

Мария Кръстева е оперативен директор на Brightive (преди позната като EHS Consulting), консултантска компания, предоставяща услуги в сферата на управление на проекти и бизнес анализ. Създадена през 2006 г. във Великобритания с цел подпомагане на мащабни и комплексни трансформационни програми посредством ИТ процеси и модели. Консултантите в компанията в повечето случаи са току-що завършили студенти във водещи университети в Европа и САЩ.

Кои са най-важните умения, които търсите като работодател при наемането на нови служители сред завършващите студенти без много опит?

Най-важните качества на току-що завършващи студенти са ентусиазъм, любопитство, желание да надскачат себе си и да стават все по-добри в това, което правят, с всеки изминал ден. Да са креативни и жадни за знания и самодоказване, да са готови да направят повече от необходимото или очакваното и да имат визия за това как да го направят по-добре от другите. Университетът не дава само знания в определени направления, а най-важното - учи ни как да мислим и да развиваме качества като критично мислене, работа в екип, комуникационни и презентационни умения.


Базисните знания на един бъдещ служител не са най-важното. Ето защо фактът, че не знаем нещо, не би трябвало да поражда дискомфорт, а предизвикателство към нас самите. Не е нужно да споменавам, че езиците се оказват минимални изисквания в днешно време. Основната причина да търсим току-що завършващи студенти е, че до някаква степен те са идеалисти и смятат, че биха могли да променят нещо и да допринесат за развитието на България.

Може ли да се каже, че студентите могат да предложат това, което се търси от работодателите в момента? Ако не - какви са причините за това?

Може да се каже, че студентите имат какво да предложат като знания, но ние не очакваме те да знаят всичко, а по-скоро да имат желание да го усвоят. Основната причина за разликите между това, което студентите биха могли да предложат, и очакванията на работодателите се корени в нереалистични очаквания или трудност при самооценяване. Знаейки къде искат да отидат, лесно биха могли да открият пътя, единственото нужно са инициативност и мотивация. С други думи, освен липсата на важни похвати като умението да проучват и бързо да научават и използват нови добри практики в ежедневната си работа те трябва да се идентифицират с целите на компанията, за да са ентусиазирани и да харесват работата си.



Бих казала, че между работодателите и бъдещите служители трябва да се изгради връзка. Често повтарям, че интервюто е двустранно - както работодателите искат да разберат дали бъдещият служител е подходящ, така и студентите трябва да разберат дали тази работа е подходяща за тях.

Според рейтинга на университетите само 48% от хората, завършили висше образование, го прилагат на практика и се реализират по призванието си. Защо се случва това, проблем ли е и има ли как да се реши?

Често оставам с впечатление, че в българските университети теорията е по-важната част от образованието, а не практическите знания, които впоследствие се оказват основа за една добра професионална кариера. Комуникацията между висшите учебни заведения и бизнеса не е много добре развита, а се оказва най-важното. От друга страна, студентите нямат ясна представа за специалностите, които им се предлагат, и имат нужда от информация за професионално развитие и за това къде и как ще се развиват след приключване на образованието си. Лекомислието при избор на специалност е доста често срещано явление и по този повод наистина трябва да се осмисли както подборът на студенти по специалностите, така и наборът на обучаващи специалисти.

Със сигурност през вас минават и българи, които са учили и работили в чужбина. Сравнявайки представянето им и успеваемостта им – има ли разлика в това къде са учили и ако да, каква е тя?

Основна разлика между българите с чуждестранно образование и тези с българско е, че, учейки или работейки в чужбина, те са се сблъсквали с различни хора, култури, научени са да са адаптивни и са самостоятелни и отговорни. Най-важното обаче е, че са усетили разликата между България и по-развитите страни и възприемат тяхната действителност, начин на работа като практики, които трябва да заимстваме и ние в нашата родина. Конкурентността между студентите в други държави, желанието да бъдат по-добри от останалите и натискът от факта, че са далеч от дома, ги променят и им дават насока за това къде и как биха се развили най-добре.

В нашата компания наблягаме най-много на привличане на таланти, учили в чужбина, предлагайки им възможността да се върнат в България да развиват родината и да допринасят за икономическото й развитие, и същевременно да израстват професионално, придобивайки международен опит.

Какви са начините за прескачането на пропастта между нуждите на пазара на труда и това, което предлага висшето образование?

Създаването на работещ комуникационен канал между бизнеса и образователната система е от ключово значение. Планиране от страна на държавата по отношение на квотите за спонсорирани специалности също би било полезно, за да не се окаже, че имаме повече специалисти, отколкото са нужни, в една насока, а друга страда от липса на ресурс. Бизнесът усеща глад и много компании вече започват да планират нужния им човешки ресурс и, разбира се, стратегически обучавайки кадрите си със съвместни програми с университети със специалности, близки до техните. Смятам, че е крайно време и обучаващите организации да търсят комуникация и насоки от бизнеса, за да могат да подготвят кадри, намалявайки процента на хората, които не работят по специалността си.

По какъв начин бизнесът преодолява пропуските в изграждането на умения и компетенции на висшистите, които се наемат?

За да се преодолеят пропуските, както нашата компания, така и много други предоставят обучения при постъпване на работа или дори подготвят кадри с безплатни курсове и по-късно ги канят на работа. Компаниите в една сфера, дори и конкуренти, биха могли да работят заедно за подготвяне на таланти, тъй като липсата на кадри в информационните технологии и бързо развиващите се индустрии като цяло се усеща все повече и повече.

Как бихте посъветвали завършващите да се подготвят по-добре за пазара на труда?

Бих ги посъветвала да участват в колкото се може повече извънкласни занимания като стажове, студентски клубове или да се ангажират с неправителствени организации, защото така биха могли лесно и бързо да разберат дали съответната професия е от интерес за тях. Колкото до кандидатстване за работа, бих препоръчала да проучват компаниите, в които ще се явяват на интервюта, както и каква би била ролята им. Да знаят какво в общи линии се очаква от тях прави много добро впечатление, както и задаването на въпроси, пряко свързани със знанията, които е необходимо да бъдат придобити за израстване в компанията.

А какво бихте посъветвали учениците, на които тепърва им предстои да кандидатстват в университет - как да избират специалността, университета, направлението си?

Много е важно да разберат какво им се струва интересно. За да направят това, трябва да са любопитни и да задават въпроси на приятели, познати и хора извън семейството, да придобият ясна представа за различните професии.
Най-добрите университети в България

Изданието е в помощ на кандидат-студентите, които все още не са решили по кой път да поемат.

Дава обобщена информация за:
- Данните от Рейтинговата система на висшите училища в България
- От кои специалности излизат най-добре платените специалисти
- Къде отиват най-силните и най-слабите ученици
- Защо ученето в университет не трябва да е за всеки

Изданието е подарък за абонати на Капитал.
Всички останали читатели могат да го закупят в търговската мрежа - центарлните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд или онлайн на: capital.bg/universiteti

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как да успяват децата в новия свят Как да успяват децата в новия свят

За да имат всички правилните умения за бъдещето, трябва промяна на българското образование

28 ное 2018, 3096 прочитания

Мамо, откъде идват бебетата 1 Мамо, откъде идват бебетата

Няколко принципа, които е добре да спазваме по отношение на сексуалното възпитание на децата

4 май 2018, 4489 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Работодателите вече не подбират по дипломи, а по компетенции

Парадоксално е, че броят на завършващите средно образование е намалял два пъти, а приемът във висшите училища се е увеличил близо три пъти, смята Томчо Томов от БСК

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

Най-дългото кацане на летище София

Пет големи европейски кандидата поискаха за 35 години столичното летище

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност