С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 мар 2018, 11:47, 1051 прочитания

Работодателите вече не подбират по дипломи, а по компетенции

Парадоксално е, че броят на завършващите средно образование е намалял два пъти, а приемът във висшите училища се е увеличил близо три пъти, смята Томчо Томов от БСК

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" "Най-добрите университети в България 2018". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук. Всички текстове по темата може да откриете тук.
За автора

Томчо Томов е ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара. Освен това той преподава в Техническия университет - София, и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Председател е на Асоциацията за развитие на човешкия капитал в индустрията, президент на фондация "Социална България".

Въпреки че дискусията тече от години, не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на българската икономика. Държавният план-прием във висшите училища е интуитивен и не се опира на надеждна система за прогнозиране на потребностите от квалификации и ефективни политики по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с нуждите на пазара на труда. В резултат на това се проявяват значителни дисбаланси – струпване на специалисти в една област и остър дефицит от кадри в други области (информационни и комуникационни технологии, мехатроника, машиностроене, енергетика, физика, химия, математика, биотехнологии).

Проблемът с реализацията е заложен още при влизането в университетите


Както се вижда, проблемите в реализацията на младите специалисти са заложени още в механизма при влизането им в университетите. Последствията са много – объркани съдби, проблеми в бизнес климата поради недостига на кадри, затруднения в развитието на ключови икономически сектори и неефективно инвестирани публични средства във висшето образование (според доклада от одита на Сметната палата става дума за 1.3 млрд. лева за период от четири години). В съвременните условия на непрекъснати промени в технологиите и непрестанни иновации веднъж придобитата квалификация не е "за цял живот". Ако не се практикува и непрекъснато усъвършенства, подготовката по конкретна специалност и професия се губи и "остарява" безвъзвратно
независимо от дипломата. В тази ситуация е закономерен въпросът – защо държавата продължава да инвестира огромни средства в обучението по специалности, за които предварително се знае, че няма реализация на пазара на труда, и същевременно намалява приема по други специалности, за които има остър дефицит?

Наблюдава се парадокс – за двадесет и пет години броят на завършващите средно образование ученици е намалял два пъти, докато приемът във висшите училища се е увеличил близо три пъти. Проблемът не е в броя на висшите училища, а в структурата на акредитираните професионални направления и в размера на приема по отделните специалности, както и в безконтролното разрастване на филиали към някои висши училища със специалности, за които няма търсене на пазара на труда. И още един парадокс – около три пъти е нараснал броят на студентите, докато този на преподавателите се е увеличил само 1.2 пъти. И голяма част от това увеличение се дължи на нарасналия брой трудови или граждански договори, които сключва един "гастролиращ" преподавател с различни университети.

Необходим е нов подход в кариерното ориентиране още от ранна възраст. Необходима е ефективна система за прогнозиране на потребностите от квалификации и нови умения. Академичната автономия е чудесно завоевание, но когато става дума за интересите на обществото и бъдещето на икономиката и когато предоставя субсидия на висшите училища, държавата трябва да е способна да постави и изисква такива параметри за количество и качество, които да отговарят на настоящите и бъдешите потребности на студентите и на пазара на труда. Младите хора трябва да знаят, че работодателите вече не подбират кадри по дипломи, а по компетенции, т.е. по това, което реално знаят, искат и могат да направят в практически условия. И още нещо – висшето образование не е за цял живот, то е само встъпление към непрекъснатото учене през целия живот.



Нужна промяна в мисленето


Каквото е образованието днес, такава ще бъде икономиката утре. Университетите трябва да се отворят по-коректно "навън" – към всички заинтересовани от качеството на висшето образование страни. Не трябва да разглеждат работодателите само като спонсори, а като партньори с обща визия и интереси. Мисля, че ще бъде полезно, ако нормативно се регулира участието на бизнеса в управлението на държавните университети и се създадат по-ефективни и насърчаващи нормативни решения в публично–частното партньорство между образованието и бизнеса. Работодателите няма да обезпечат необходимия им човешки потенциал, ако не инвестират и не взаимодействат активно с висшите училища.

Това взаимодействие трябва да обхване процесите от входа до изхода на обучението в университетите – създаване на благоприятен публичен образ и отношение към отделните професии и специалности, мотивиране на придобиването на висше образование в съответните области, взаимодействие в разработването на учебни планове и програми, предоставяне на информация, кадрови ресурс и материално–технически условия за дигитализация на учебния процес, и провеждане на обучение и стажуване в реална работна среда, насърчаване на предприемчивостта и иновативността на студентите и пр. Необходимо е по-активно да се използва научният потенциал на висшите училища в реализирането на съвместни проекти, носещи добавена стойност и за двете страни. Същевременно са необходими съвременни и по-ефикасни нормативни решения, свързани с ограничаването на риска от инвестициите на бизнеса в образованието. Тъй като преобладаващата част от бизнеса в България са малки и средни предприятия, които не разполагат с достатъчен финансов ресурс, могат да се използват различни форми на сдружаване между работодателите за инвестиране в образованието като клъстери, секторни или регионални квалификационни фондове и други.
Най-добрите университети в България

Изданието е в помощ на кандидат-студентите, които все още не са решили по кой път да поемат.

Дава обобщена информация за:
- Данните от Рейтинговата система на висшите училища в България
- От кои специалности излизат най-добре платените специалисти
- Къде отиват най-силните и най-слабите ученици
- Защо ученето в университет не трябва да е за всеки

Изданието е подарък за абонати на Капитал.
Всички останали читатели могат да го закупят в търговската мрежа - центарлните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд или онлайн на: capital.bg/universiteti

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2105 прочитания

Децата на третото хилядолетие Децата на третото хилядолетие

Съответства ли образователната система на нуждите на децата в XXI век?

5 юни 2019, 2841 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Завръщането на рекламистите

Нуждата от обучени кадри по маркетинг и реклама вкара професионалистите от бранша във висшите учебни заведения

F-16 полетя към парламента

Управляващите искат да финализират купуването на изтребителите преди местните избори

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Ново място: Trattoria la Bicicletta

Италианският ресторант на Чанко Чанев предлага меню с широк избор