С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 мар 2018, 12:24, 1126 прочитания

Вековен интерес

Медицинският университет – София, продължава да е висшето учебно заведение, в което кандидат-студентите се увеличават с всяка изминала година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" "Най-добрите университети в България 2018". Можете да прочетете повече информация за него тук или да го поръчате тук. Всички текстове по темата може да откриете тук.
За разлика от много западни университети, в които студентите практикуват на манекени и нямат пряк достъп до пациенти, докато не завършат, в България е традиция със съгласието на пациентите студентите да могат да изучават в реални условия клиничните специалности.
"До голяма степен атрактивността на медицинското образование в МУ - София, за българи и чужденци се дължи на баланса между придобиване на теоретични познания и практически умения."
Цекомир Воденичаров, декан на Факултета по обществено здраве на МУ - София

Въпреки нестихвашите проблеми с българската здравна система интересът на най-добрите български гимназисти към медицината не само не намалява - точно обратното, всяка година броят кандидати се увеличава, а балът, с който са приемани в унверситетите, се поддържа висок. Нещо повече - българските студенти не са единствените, които се опитват да влязат в медицинските университети в страната - интересът на чуждестранни студенти от ЕС и извън него също расте и медицината остава единственото направление, където половината студенти не са българи. За да се опитаме да разберем защо и как се случва това, ще обърнем поглед към Медицинския университет - София.

С 604 повече в сравнение с предишната учебна година са били кандидат-студентите там за тази учебна година и общото число на кандидатствалите е било 2722.


Според статистиката за специалността медицина са кандидатствали 588 души, които са се конкурирали за 180 места, като по-голям е бил интересът сред жените – 375 в сравнение с 213 кандидат-студенти мъже. За дентална медицина кандидатите са били три пъти повече от местата – 120 кандидат-студенти са се конкурирали за 360 места по държавна поръчка, като съотношението жени - мъже отново е било по-високо в полза на дамите – 233 срещу 127. Кандидатите за фармацевтичния факултет пък са били почти изцяло жени – 380 души, от които 312 жени са канидатствали за 120 места.

Отделно от това през тази година е имало 748 кандидати за Факултета по обществено здраве, 141 кандидати за филиала му във Враца, а 505 души са кандидатствали за медицинския колеж "Филаретова", където се обучават със степен професионален бакалавър медицински лаборанти, рехабилитатори, зъботехници. В самия Факултет по обществено здраве има 10 катедри, в които се обучават здравни мениджъри, медицински сестри, акушерки, кинезитерапевти, лекарски асистенти и др.

Заради големия интерес през 2017-2018 г. високият състезателен бал на приетите студенти се е повишил още. В специалността "Медицина" минималният бал за жени е 33.84, а за мъже 28.24, като през предишната година е бил 32.69 за жените и 29.10 за мъжете.



Освен това първокурсници са 604 чуждестранни граждани. Кандидатствали са общо 822 души от 45 държави от ЕС и европейското икономическо пространство. В момента в университета се обучават 3145 студенти от 55 държави. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция, които са 1374 души, Великобритания (470), Турция (306), Германия (213), Италия (179), Кипър (104), Швеция (85), Ирландия (52), Македония (44), Сърбия (39) и др.

За първи път от тази година чуждестранните граждани се класират по резултатите от конкурсен изпит по английски език, биология и химия на английски език в зависимост от капацитета на професионалното направление и специалност, а за говорещите английски кандидат-студенти са били издадени учебни материали и пособия за подготовка.

Като цяло повечето европейски университети приемат почти всички желаещи студенти, но в процеса на следването те се отсяват и накрая завършват малка част от първоначалния курс.

Защо въпреки това интересът към Медицинския университет – София, продължава да е толкова висок, и то за граждани на западноевропейски държави с престижни университети?

От университета са на мнение, че това е признание за истинското високо качество на медицинското образование в условията на пазарната конкуренция.

"Историята на Медицинския университет – София, е неразривно свързана с началото на академичното медицинско образование в България. В продължение на един век в МУ - София, са работили и продължават да работят едни от най-високо квалифицираните специалисти в областта на медицината, здравеопазването и висшето образование. С наши кадри и наша методология се изграждат и останалите академични медицински структури в страната – в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора", пише в позиция за "Капитал" университетът.

"С гордост и убеденост мога да заявя, че ние имаме традиционно високо качество на медицинското образование. Близо 45 години имам пряко наблюдение върху образователните процеси в Медицински университет – София, чийто възпитаник съм аз и в който протича моят професионален живот. През 2017 г. МУ - София, тържествено отбеляза 100-годишен юбилей на академичното медицинско образование в България. По време на богатия календар от празнични научни събития бяха припомнени световните постижения на утвърдената българска медицинска академична школа и приемствеността на основните ценности – висок професионализъм, отдаденост на каузата и новаторски научни постижения, които се предават от поколение на поколение медицински преподаватели – изтъкнати имена с международно значение", коментира проф. д-р Цекомир Воденичаров, декан на Факултета по обществено здраве.

И добавя: "
Според мен до голяма степен атрактивността на медицинското образование в МУ - София, за българи и чужденци се дължи на баланса между придобиване на теоретични познания и практически умения, преподавани от хора с педагогически опит и дългогодишна практика в съответните медицински области."

Да докоснеш пациента

Той допълва, че всички факултети в рамките на университета залагат като основен приоритет в образователните си програми обучение в реални практически условия. За разлика от много западни университети, в които студентите практикуват на манекени и нямат пряк достъп до пациенти, докато не завършат, в България е традиция със съгласието на пациентите студентите да могат да изучават в реални условия клиничните специалности.

"Медиците се обучават в клиниките и са плътно ангажирани с лечебния процес. Денталните лекари практикуват в стоматологични кабинети, фармацевтичното образование е обвързано с фармацевтичните технологии. При нас във Факултета по обществено здраве студентите имат учебна практика в извънболничната, болничната и спешната помощ. Ние наблягаме на придобиването на специфични знания и умения, които да позволят на студентите след завършването на бакалавърската или магистърската си степен да започнат подготвени професионалното си кариерно развитие като специалисти по управление на здравните грижи или като здравни мениджъри и администратори", отбелязва проф. Воденичаров.

Според него въпреки иновациите и новите информационни технологии, които се прилагат като съвременни форми на обучение, традиционните методи не губят своята актуалност и значимост, особено в медицинските специалности.

Мениджърските специалности

Според Закона за лечебните заведения техни управители могат да бъдат специалисти по здравен мениджмънт. Новите реалности налагат откриването на нов факултет в Медицинския университет – ФОЗ. Той е най-младото и динамично развиващо се звено в структурата на МУ. Създадено е през 1995 г. със съдействието на консултанти от ЕС по проект от програмата ФАР на Министерството на здравеопазването и на представители на "Асистанс пюблик" – Болница "Париж", Болница "Марсилия" и Висшето училище за медицински сестри "Сен Пий Х - Сен Камий", Брюксел. Тогава това е Факултетът по сестринско дело, който полага основите на факултета. По-късно Факултетът по сестринско дело прераства и се надгражда във Факултет по обществено здраве.

"Интересът към магистърската степен по обществено здраве и здравен мениджмънт, която е регламентирано условие за заемането на ръководни длъжности в сектор здравеопазване, остава традиционен. Сами знаете колко актуален е проблемът с недостига на медицински сестри и акушерки в лечебните заведения в България. Във ФОЗ е изключително висок интересът към тези две специалности, кандидатстващите са петкрактно повече от местата, обучението е на най-високо европейско ниво и дори на промоциите по връчване на дипломите има редица представители на авторитетни лечебни заведения, които предлагат работа на новозавършилите медицински сестри и акушерки, но болшинството от тях предпочитат реализация в чужбина", отбелязва проф. Воденичаров.

Според него обаче студентите от специалността "Обществено здраве и здравен мениджмънт" категорично я избират с идеята за реализация в България. За съжаление медицинските сестри, акушерките, кинезитерапевтите, лекарските асистенти започват своето обучение с нагласа за бъдеща професионална реализация в чужбина. Подобна е ситуацията и в останалите факултети на университета.

"Българският лекарски съюз и Асоциацията на професионалистите по здравни грижи водят тази статистика и имат точни данни за изтичането на медицински кадри от България. Този феномен може да се разглежда от два ъгъла – наистина е тревожна тенденцията за изчезването на млади специалисти от страната, но от друга страна - това е признание за високото качество на медицинското образование в България, а национално отговорната политика трябва да е насочена към създаване на благоприятни условия за кариерно развитие в страната ни", смята проф. Воденичаров.
Най-добрите университети в България

Изданието е в помощ на кандидат-студентите, които все още не са решили по кой път да поемат.

Дава обобщена информация за:
- Данните от Рейтинговата система на висшите училища в България
- От кои специалности излизат най-добре платените специалисти
- Къде отиват най-силните и най-слабите ученици
- Защо ученето в университет не трябва да е за всеки

Изданието е подарък за абонати на Капитал.
Всички останали читатели могат да го закупят в търговската мрежа - центарлните търговски обекти за вестници, магазините Inmedio, Relay, One Minute, както и във веригите OMV, Фантастико, Кауфланд или онлайн на: capital.bg/universiteti

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2268 прочитания

Децата на третото хилядолетие Децата на третото хилядолетие

Съответства ли образователната система на нуждите на децата в XXI век?

5 юни 2019, 5013 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Една пропусната възможност

Българските университети все още рядко използват съвременните възможности на рекламата, за да привличат кандидат-студенти

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

Пробуждането на къмпингите

Четири нови къмпинга се изграждат в Южна България

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи