С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 5 апр 2018, 10:01, 35131 прочитания

Учи, за да рОботиш

Образованието е ключът към работните места на бъдещето - само, че не образованието с което сме свикнали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко:

• Светът след четвъртата индустриална революция иска нови умения, които не могат да бъдат получени от старото образование
• Най-ценните качества ще бъдат тези, които са най-трудни за усвояване от машините
• Как ще изглежда новото образование вече е ясно, въпросът е само да стане масово

Част от темата

Образованието и четвъртата индустриална революция

Ученето е играчка работа

Три проекта, които показват как технологиите могат да направят училището приятно и забавно

Българските пионери на новото образование

Трима души от все по-голямата група хора, които вкарват модерните идеи в българските класни стаи


Футболист, който създава университет - това не е начало на виц, а на напълно сериозен, мащабен проект, който беше започнат в края на миналата година в Манчестър, а двигателят е легендата на Юнайтед Гари Невил.

"Гари забеляза, че все повече млади момчета могат да имат прекрасни умения, но са с твърде недоразвит характер", разказва проф. Саймън Гай, декан на факултета по Социални науки и изкуства в Университета в Ланкастър. Това кара бившия футболист на Юнайтед да започне дискусия в образователните среди, която приключва с решението му да основе цял нов университет, който да се фокусира в развитието на характер у студентите наравно с преподаването на академични дисциплини.


Проектът на Гари Невил не е просто иновативен - той следва съвсем точно тенденциите, които все по-ясно се открояват за бъдещето на образованието. Това означава фокусиране не просто върху наизустяването на факти, а в развитието на личните качества и умения - като емоционална интелигентност, креативност и адаптивност, които да помагат на човек да работи добре в екип с хора със съвсем различни компетенции от неговите плюс добри технически познания и знание как постоянно да надгражда своята компетентност.

Сегашното образование вече не върши работа и това важи не само за България, където то не може да излезе от посткомунистическата кома, но и за западния свят. Системата, по която днес учат повечето деца по света, е създадена по времето на индустриалната революция в средата на ХIХ век, за да върши работа на новата тогава икономика. "Сегашното образование е създадено, за да обслужва нуждата от масова продукция", казва един от лидерите на движението за промяна, Кен Робинсън, в книгата си Creative schools. Според него дигиталните технологии променят начина, по който работим, играем, мислим, чувстваме и се свързваме един с друг. "Старите образователни системи не са създадени за този свят", категоричен е той.

С идването на четвъртата индустриална революция светът навлиза в нова и непозната ера. За някои тя идва със заплахата милиони работни места да бъдат заличени от изкуствения интелект и роботизацията. Други виждат възможностите за растеж, които новите технологии създават. Всички обаче са категорични - пътят към справянето с проблемите и използването на възможностите минава през нов тип образование, което да подготви сегашните деца за изцяло новия свят, в който те ще живеят.



За страна като България тези промени всъщност са историческа възможност, която, ако бъде оползотворена правилно, може да превърне страната в лидер в много от новите индустриални сектори. Смяната на технологиите дава равен старт на всички - в началото на състезанието е много по-лесно да бъдеш сред първите - тези, който създават тенденциите, вместо да ги догонват.

Промяната в образованието не е само лозунг - тя вече се случва. От Нова Зеландия до Квебек и от Сингапур до Ню Йорк пионерите на промяната излизат от фазата на експериментиране и оформят новите училища и университети, в които се преподават нови знания по нов начин.

Гари Невил е един от тях и това, че вижда нуждата от промяна през футбола, не му пречи да формулира доста адекватно от какво имат нужда хората през XXI век. "Началната ни идея беше свързана с това как да внедрим нашите принципи и ценности от футбола в колкото се може повече хора от възможно най-ранна възраст", споделя легендарният десен бек пред британския "Индипендънт". И разяснява, че той заедно с повечето от съотборниците му, с които извоюваха требъл през сезон 98/99, са били подготвяни още от юноши за много повече от това да ритат добре - " нас ни подготвяха за това, което ни предстоеше като професионалисти, далеч напред в трийсетте ни години - нас ни подготвяха за живота", споделя той. Сега разказва, че възпитаниците на новия университет ще получават, разбира се, и академична квалификация, но в програмата им ще влизат и още няколко важни умения. "Целта ни е завършилите да знаят как се работи под напрежение, как да се справят със стреса, да разбират от финанси, да имат лидерски и презентационни умения, а също и да знаят как да имат здраво тяло и ум", обяснява Гари Невил.

Неговият проект - University Academy '92 (университетска академия '92 - кръстена на Клас '92, отборът спечелил требъла), ще бъде разположен близо до Олд Трафърд. Партньори са бившите му съотборници - Пол Скоулс, Фил Невил, Райън Гигс и Ники Бът. Проектът се развива съвместно с Университета на Ланкастър и Майкрософт, а дисциплините, които ще се изучават, ще включват спорт, медийни науки и бизнес.

Включването на една от

Илюстрация


Най-големите технологични компании

в подобен проект не е случайно. Бизнесът усети веднага нуждата от хора с нов тип знания и започна да търси различни начини да събуди старото образование за промяна. Microsoft далеч не е единствената компания, която помага за трансформацията.

За Тейси Троубридж, шеф на екипа за образователни програми на Adobe, една от най-важните компетентности за икономиката на бъдещето е креативността. "Креативното решаване на проблеми беше посочено като ключово умение на последния форум в Давос", казва тя пред "Капитал".

Преди време Adobe провежда мащабно проучване между учители, бизнес лидери и ключови партньори на компанията, които също посочват това умение като едно от най-важните, които ще бъдат необходими на нашите деца. В отделно допитване, цитирано от Тейси, в което учители е трябвало да посочат трите най-ценни умения за развитие, са и независимото учене, ученето чрез проба и грешка, както и качества като постоянство и характер - на които се опира и UA 92.

Но въпреки това учебните системи по целия свят (не само в България - бел. ред.) все още изпитват затруднения да започнат да фокусират правилно усилията си в образованието на децата, категорична е Тейси.

Технологичните компании са едни от първите, които виждат нуждата нови умения, но заедно с това те бързо разбират и нещо друго важно - че дигитализацията на образованието сама по себе си няма да реши нито един проблем. Ако сегашните учители преподават същите неща, само че с компютри и таблети, резултатът ще е пак същият.

Така мисли и Джеси Лозано - косъздателят и вдъхновителят на pi-top - лаптоп разработен специално върху миниатюрната компютърна платформа raspberry pi, за да може развиващите се страни по света да обучават децата си в научни, технологични и компютърни науки. "Работните места на бъдещето са това, което машините не могат да правят", казва той.

Самият Лозано е завършил право в King’s College, но не е практикувал никога и дори сам си признава, че всичкото образование в едно от най-престижните британски учебни заведения в момента му стига, колкото "да си наеме адвокат". Причината според него е в самата форма на образование, която стимулира зазубрянето, но не и творчеството ."В миналото е имало доста работни места, които са изисквали точно такъв тип образование. Но това е вече само минало", споделя той и допълва: "Удоволствието, което ми достави създаването на pi-top, не може да се сравни с нищо друго."

Лозано категорично вярва, че човешката креативност - изобретяването, артистичността, предприемчивостта, са качества ключови и са

[Shutterstock]

Най-силното предимство на хората пред машините

Но в добавка той слага и физическите умения. "Засега роботите не могат да постигнат нашата мобилност, смята той. Поне засега."

Според Лозано други умения, на които си струва да се акцентира в образователната система, са социалните. Пак по същите причини: "Отнели са ни милиони години да ги развием", убеден е той и не вярва, че машините ще могат лесно да ни настигнат в тях.

Технологиите в образованието, дори да не могат да решат проблемите му, разбира се, могат да помогнат. Рич Хендърсън от образователната инициатива на Lenovo вярва, че те трябва да се използват разумно и да допринесат за подобряване на резултатите. Но е убеден, че те никога няма да заменят хората - нито в образованието, дори в икономиката на бъдещето. "Технологиите единствено могат само да ни помогнат да подобряваме нашите умения."
Неговият фокус са виртуалната и добавената реалност, които също са млади технологии и тепърва предстои да намерят своето място - както в училищата, така и в индустрията. Сред първите и успешни места за прилагането им засега се оформят факултетите по медицина и часовете по анатомия - основно защото дават допълнителна възможност за упражнения за младите лекари.

"Трябва да премахнем свръхвисоките очаквания към технологиите, както и да избягваме песимизма", смята Хендърсън. В случая с VR и AR (augmented reality) той смята, че тепърва предстои

Виртуалната реалност

да стане важна част от образователния процес. "Самият аз съм израснал в малък град в Северна Каролина и знам колко е важно да видиш колко по-голям е светът, с който си свикнал. Именно с това виртуалната реалност може да ни помогне неимоверно", казва Хендерсън. Данните, които дава, са красноречиви - при първия урок с виртуална реалност ученикът е с около 75% по-ангажиран от средното.

Според него на една подобна технология може да даде възможност на учителите да разясняват по-разбираемо материала, а децата биха могли да я използват разработване на собствени проекти на базата на наученото.

Мишел Томас от New Wave Federation в Хакни, Лондон, също е на мнение, че технологиите в образованието, когато са използвани правилно, могат да донесат впечатляващи резултати. Макар и с по-малък мащаб от UA 92 на Гари Невил нейният проект използва нови технологии в промяната на учебния процес, като тя си поставя за цел нещо само наглед просто - да помогне на учениците да имат по-добри оценки. Томас успява за няколко години да технологизира учебния процес в три училища в Хакни, въвеждайки таблети, безжичен интернет и много споделени пространства.

Особеното е, че го направи на място, където децата са сериозно ограничени откъм възможности. "Това са училища в общност с тежки икономически затруднения. Аз исках да променя бъдещето на тези деца, използвайки силата на избора. Свободният избор е най-доброто, което ще им даде увереност, че могат да променят средата си. Технологията бе просто средство да им помогнем да разкрият своя потенциал", разказва тя.

Историята й започва през 2012 г., докато си говори със заместник-директорка в едно от трите училища. Тъй като офисът е много малък, се налага да седи върху кутия, която подпира вратата. "В един момент я попитах защо ти е тази кутия с инструменти и тя ми отговори "отворѝ и виж какво има". Вътре имало 30 таблета. Общината ги изпратила на училището преди година, но тъй като били само 30, ги оставили да събират прах.

Инвестирайки доста усилия, Мишел Томас успява да увеличи броя на таблетите до 1000 в рамките на няколко години, да обучи персонала и най-вече да въведе нова култура, която се фокусира върху съвместната работа, създаването на възможности децата сами да избират да учат и да се развиват постоянно.

В коридорите на училищата се създават кътове за социализация, поставя се безжичен интернет, а стените са боядисани в зелено, "за да могат лесно да се ползват за зелен екран при заснемане на съвместни видеопроекти". Самите таблети имат ограничен брой приложения, подбрани така, че да могат да се използват от най-малките до най-големите. Целта е да подпомагат развитието на желаните умения. "Много учителки идват и ме питат кое е най-доброто приложение и аз им казвам винаги "това си ти", казва Томас.

Резултатите и в трите училища потеглят рязко нагоре през следващите години. От училища с посредствени резултати и трите се издигат високо над средното за страната.

Пионери на новото образование има и в България - по правило са в неправителствени организации и частни училища, но дори и в някои държавни. Сред тях е Ивелина Атанасова от Digital Kidz - организация, която работи за модернизацията в българските училища. "В момента преминаваме от един тип общество към друг, което изисква съвсем различно взаимодействие", смята тя. А духът на промяната може да се види от детски градини до начални и средни училища.

Проблемът обаче е, че ентусиастите на новото образование засега само показват посоката. Истинската промяна ще дойде, когато техните идеи се приемат и станат стандарт в обучението. Това няма как да стане без ролята на държавата, която е и най-големият инвеститор в този сектор.

Цивилизацията, казва писателят Хърбърт Уелс, е състезание между образованието и катастрофата. Сега, когато стоим на границата между два свята, образованието наистина изглежда като единственият шанс да се използват максимално възможностите на новото и да се намалят рисковете от него. "Предизвикателството сега не е да "оправим" образователната система, а да я променим. Не да я реформираме, а да я трансформираме", казва Кен Робинсън. Посоката е сравнително ясна. Остава само да се тръгне напред.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина Готвим приема на първите студенти по хуманна медицина

Проф. д-р Магдалена Миткова, ректор на университет "Проф. д-р Асен Златаров"

10 май 2019, 1606 прочитания

Думата имат хората, които обикновено нямат думата Думата имат хората, които обикновено нямат думата

Представители на различни професии, обществени слоеве и образование ще разкажат историите си на събитието "ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА"

11 апр 2019, 2100 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Българските пионери на новото образование

Трима души от все по-голямата група хора, които вкарват модерните идеи в българските класни стаи

"Хладилника" - пилотният нов квартал на София

Общината и инвеститорите са в безпрецедентен диалог за бъдещето на квартала

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света