Нужно е цяло село...

Shutterstock

Нужно е цяло село...

Истинската промяна в образованието ще дойде тогава, когато родителите и цялото общество работят заедно с училището

3519 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

- Трябва да подкрепим директорите и учителите в тяхната работа. В това да се чувстват свободни да приложат знанията и уменията си, да не се страхуват да опитват нови неща, да се развиват непрекъснато.

- Само по-високото заплащане няма да привлече новите учители, от които учениците имат нужда. Ще им помогнат гъвкавата и качествена подготовка преди влизане в класната стая, адекватната подкрепа в училище и смислените възможности за кариерно развитие.

"Е, нали сте на работа до пет и половина, след това ще се занимавате с уроците на сина си - той не внимава в час и трябва да наваксва с материала", чува един ден Светла от учителката на четвъртокласника си. И я връхлита смесица от вина (детето й не се справя), гняв (защо го праща на училище, щом тя трябва да учи с него вкъщи) и безпомощност (как да вмести тази вечер урока по човек и природа между приготвянето на вечерята и непрочените служебни имейли).

"Ако не повишите оценката на дъщеря ми, утре идвам да говоря с директорката - трябва ни добра диплома за кандидатстването след седми клас", трясва телефона поредният баща на седмокласник. Учителката по математика е на края на силите си, има да проверява контролни, през уикенда е на обучение за допълнителна квалификация, а педагогическият съвет днес е продължил четири часа. Прегарянето след дълги години в учителската професия чука на вратата.

Срещите между учители и родители на ученици в много случаи са травмиращи и за двете страни. Започват с това какво (лошо) нещо е направило детето, минават през взаимни обвинения и приключват с оправдания и бягане от отговорност. Образователната система работи в напрежение, защото към нея са насочени очаквания от всички страни. Родителите и обществото пък имат усещането, че за училището децата понякога са само бройка, от която зависи бюджета на учебното заведение.

Тази разделителна линия по никакъв начин не помага за по-доброто образование на ученика, чийто интерес би трябвало да е на първо място както за учителите, така и за родителите. А всъщност и за цялото общество - защото от качеството на образованието днес зависи качеството на живот в страната утре.

Първата крачка: осъзнаване

Нито една сфера, включително образованието, няма как да се подобри, ако не знаем точно каква е реалната ситуация в нея и не осъзнаем нуждата от промяна. Хората - най-вече родителите, политиците, ангажирани с реформите в сектора, и гражданските организации, работещи в него, трябва да разберат бариерите, пред които са изправени ежедневно учителите, директорите, а и учениците. Трябва да преживеят с тях както трудностите, така и победите в училище.

Не са малко примерите на държави, които са осъзнали нуждата от промяна в образованието и са я определили за национален приоритет. Страни като Финландия и Сингапур отдавна са наясно, че човешкият капитал е най-голямата им сила и инвестицията в развиването му ще се отплати. Германия се стряска от ниските резултати на учениците си на международния тест PISA преди години и преправя учебните програми с фокус върху аналитично мислене и реални житейски ситуации. Полша преструктурира цялото училищно образование, за да обърне внимание на основните умения, които всички ученици трябва да са придобили, за да се справят в живота.

България има достатъчно причини също да насочи усилията си в посока качествено образование за всички деца. В момента близо половината от 15-годишните не могат да разберат смисъла на това, което четат. Също толкова не успяват да разчетат графика за изменението на температурата на въздуха. Десетки хиляди деца напускат преждевременно училище. Ако искаме страната ни дългосрочно да има шанс за добро бъдеще, не можем да си позволим да изпуснем нито едно дете повече.

Втора крачка: подкрепа

Когато осъзнаем реалността и критичната нужда от положителна промяна, трябва да подкрепим директорите и учителите в тяхната работа. В това да се чувстват свободни да приложат знанията и уменията си, да не се страхуват да опитват нови неща, да се развиват непрекъснато. Учителите да преподават според нуждите на децата, а директорите да определят визията на училището и пътя към постигането й.

Свободата обаче върви и с огромна отговорност. За да има доверие сред хората, срещу тяхната подкрепа те трябва да могат да виждат и резултат. Развитието на училищата на всички нива - от напредъка на учениците до изпълняването на училищната стратегия, трябва да може да се проследява прозрачно и обективно. Родителите да могат да разчитат, че ако изпратят първокласника си в кварталното училище, той ще получи качествено образование. Че няма да има нужда да инвестират в частни уроци, за да може седмокласникът им да влезе в гимназия. Че ще имат гаранция, че училището е сигурно мястото за детето им. Държавата и обществото пък трябва да виждат големите резултати - училища, в които децата повишават нивото на знанията и уменията си. Способни млади хора, които след няколко години ще бъдат активни граждани и ще придвижват икономиката на страната напред.

Училището трябва да се превърне в среда, в която всеки - учител и ученик, се чувства значим и уважаван. То е и умален макет на цялото общество и взаимоотношенията в него се преповтарят на всички нива и от всички поколения. Ето защо нямаме право да го превръщаме в място, в което превес взимат посредствеността, езикът на омразата, дискриминацията, оправданията, прехвърлянето на отговорност, обвиненията и соченето с пръст.

Трета крачка: хората

Ако училището е място, чиито врати всеки би искал да прекрачи, това ще стимулира и повече способни и мотивирани хора да искат да влязат в учителската професия. Макар и да е необходима мярка, само по-високото заплащане няма да привлече новите учители, от които учениците имат нужда. Ще им помогнат гъвкавата и качествена подготовка преди влизане в класната стая, адекватната подкрепа в училище и смислените възможности за кариерно развитие.

Ключов момент е и подборът на учителите, така че в класните стаи да влизат хора, които наистина искат да работят в интерес на децата, които вярват, че всеки ученик може да постигне успехи и че роля на учителя е да го подкрепи в това. Хора, които носят отговорност за постъпките си, не спират да се учат и търсят най-добрия начин да бъдат полезни на учениците си и да подобряват работата си. Държави, като Израел например, създават гъвкави механизми за достъп до преподавателски статут, които дават възможност на десетки изтъкнати специалисти от различни сфери да станат учители на по-късен етап и да използват знанията и професионалните си постижения в полза на децата.

Днешните завладяващи учители са и най-силният коз за привличане на нови хора към професията - хората, които ще дойдат от сегашните им ученици. Ако децата виждат пред себе си професионалисти, на които искат да приличат, огромният недостиг, на който сме свидетели в момента, може да бъде преодолян.

Способните учители, активните директори, подкрепящите родители и обществото, което участва в училищния живот, могат да са огромен ресурс в полза на качественото образование. Само обаче ако всички ние обединим усилията си, за да сме полезни на децата и бъдещето. Защото, за да се образова едно дете, наистина е нужно цялото село.

*"Заедно в час" е неправителствена организация, чиято мисия е да предостави равен достъп до качествено образование на всяко дете в България независимо от населеното място, в което живее, училището, в което учи, етническия му произход и социално-икономическото положение на родителите му. Организацията внимателно подбира, обучава и подкрепя мотивирани и способни професионалисти от всички сфери да станат учители за минимум две години и дългосрочни поддръжници на каузата качествено образование. Фондацията е създадена по инициативата и с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България" и е част от международната мрежа Teach for All, чийто подход успешно се прилага в повече от 40 други държави на шест континента.

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

- Трябва да подкрепим директорите и учителите в тяхната работа. В това да се чувстват свободни да приложат знанията и уменията си, да не се страхуват да опитват нови неща, да се развиват непрекъснато.

- Само по-високото заплащане няма да привлече новите учители, от които учениците имат нужда. Ще им помогнат гъвкавата и качествена подготовка преди влизане в класната стая, адекватната подкрепа в училище и смислените възможности за кариерно развитие.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал