С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 апр 2018, 10:30, 3786 прочитания

Как IT браншът рестартира средното професионално образование

Програмата "Професия програмист", създадена от БАСКОМ и финансирана от образователното министерство, вече е в над 20 професионални гимназии

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.
- IT секторът наложи модел за дуално обучение, който може да бъде мултиплициран от други индустрии с недостиг на квалифицирани кадри.

- В училище квалификацията "млади програмист" се получава след 5-годишно обучение, а в учебните центрове, помещаващи се също в гимназиите, може да се придобие за три години.

- В учебните центрове практиките ще започнат до година и половина, а след три години ще се дипломират първите над 200 софтуерни разработчици. В професионалните паралелки този процес ще отнеме по-дълго време заради първите две години с общообразователни предмети.

Инициативата за промяна в една затворена и консервативна система, каквато е образователната, трябва да дойде отдолу нагоре. "Отгоре - на ниво министерство, можем да очакваме подкрепа, но не и да ни се спускат решения." Думите са на доц. Ивайло Старибратов, директор на Пловдивската математическа гимназия, а от тази учебна година и ръководител на "Обучение за ИТ кариера" - публично-частен проект в сферата на образованието. Доц. Старибратов отговаря за единия от компонентите му - безплатни учебни центрове по програмиране в пет града (София, Правец, Пловдив, Бургас и Русе) за младежи от 9 до 12 клас. Другият компонент е истинско средно професионално образование, внедрено в над 20 гимназии из цялата страна по т.нар. програма "Професия програмист".

Учебната програма за професионалното образование по програмиране е разработена от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), с финансовата подкрепа на Министерството на образованието. Тя има за цел да подготви бъдещи приложни програмисти и вече се изучава в някои от средните професионални училища у нас (бившите техникуми). В училище програмата се усвоява за 5 години, като първите две са с оббщообразователни предмети, а в учебните центрове, помещаващи се също в гимназиите, квалификацията "младши програмист" може да се придобие за три години.


Програмата е плод на петгодишни усилия на бранша да инициира реформи в средното професионално образование, мотивирани от острия недостиг на кадри. "Повече от 10 години търсенето на софтуерни специалисти е много по-голямо от предлагането и става все по-зле. Дори в университетите трудно се намират хора, които не работят", казва председателят на БАСКОМ и вицепрезидент на "САП лабс България" Стамен Кочков. Софтуерните разработчици в страната са 23-25 хил. и допринасят за 2.2% от брутния вътрешен продукт. Секторът е платил 360 млн. лв. данъци. "Колкото повече такива хора, толкова по-добър стандарт. Тези 20 и няколко хиляди души създават много работа на други хора в сферата на услугите", казва председателят на БАСКОМ.

"Професия програмист" заедно с многобройните инвестиции и инициативи на IT компаниите у нас е пример как с ясна цел и системни усилия резултатите са постижими дори в силно резистентна към промени система, каквато е образователната. Успешно наложилият се модел за дуално обучение по програмиране, вече припознат и подкрепен от държавата като приоритет, може да се приложи и от други реални сектори на икономиката, които страдат от липсата на обучени специалисти. Опити да последват примера има от страна на индустриалния клъстър, съсредоточен в икономическата зона около Пловдив, а това могат да направят и хлебопроизводители, шивачи и др.

От идеята до класната стая



Пример за истинско публично-частно партньорство и най-успешната образователна програма в сферата на информационните технологии - така Стамен Кочков описва "Професия програмист". Началото й е положено преди пет години с държавен стандарт за професията "младши програмист" - подготвен от бранша и одобрен от Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Квалификацията се придобива след 3000 учебни часа, включващи теория и практика.

"Първоначалната идея беше само за учебни центрове (програма "ИТ Кариера"), където в рамките на две години ученици от 9-и до 12-и клас да придобиват квалификацията. Като стартирахме със стандартите, продължихме разговори с Министерството на образованието и се разбрахме, че продължаваме в две посоки: едната - въпросните центрове, а другата - професионални паралелки в гимназиите", разказва Кочков. Пътят е дълъг и неравен - сменят се пет министри, чиновниците използват неразбираем за бизнеса език, възникват много недоразумения, липсват учители и др. В крайна сметка обаче експертите в министерството, които не се сменят чак толкова, и консенсусът между идващите и отиващите си министри, че проектът е важен, помагат за реализацията.

Министерството на образованието отпуска 750 000 лв. финансиране за първите три години, като новият випуск от догодина ще получи ново, най-вероятно по-малко финансиране, защото ще има натрупване. Отделно бизнесът съфинансира програмата - "подготовката и написването на стандарта отне значителна сума от гледна точка на дейност, самата учебна програма продължава да се развива", посочва председателят на БАСКОМ.

Моделът на академиите

Моделът за учебните центрове "ИТ кариера" е заимстван от вече съществуващите IT академии като "СофтУни", "Телерик", "ХакБългария", като те много активно са участвали в изготвянето на учебната програма, разказва още Кочков. "Те имат опит как се върши това извънкласно и на база на този опит знаем, че една голяма част от младежите се отказват, посочва IT специалистът. Затова с МОН правим информационна кампания и решихме да отворим малко по-широко входа за кандидати."

"Изпитът беше входящ тест, явиха се около 2000 младежи", казва ръководителят на програмата "ИТ кариера" доц. Старибратов. От тях на обучение остават малко над 250. "Програмирането е специфична дейност, изисква по-особен начин на мислене и умения и не е за всеки. Но за да се ориентират децата за тях ли е или не, е добре да започнат обучение", казва директорът на математическата гимназия в Пловдив. Той неслучайно ръководи IT центровете - гимназията му е сред пионерите и има 20-годишен опит с компютърни специалности като компютърен график и системен програмист. Освен петте учебни центъра в София, Правец, Пловдив, Русе и Бургас има и няколко изнесени центъра в населени места, където се е събрала достатъчно голяма група. Финансирането по проекта включва и превоз на ученици от съседни градове и села.

"На края на втората година учениците ще получават реални казуси от фирмите и на третата ще работят на конкретно работно място. Тоест ще минат и на обучение по фирмена култура. IT сферата е много динамична, не можем да очакваме, че след 5 години компаниите ще са същите. Но от учебните центрове излизат широки специалисти, обучени на програмиране и мислещи", казва още доц. Старибратов. По думите му децата в центровете - тези, които са останали, са силно мотивирани и виждат възможности за реализация. "В професионалните паралелки мотивацията може би не е толкова силна и същевременно не могат да се откажат, докато тук никой не ги кара насила да учат нещо."

Трудната промяна

"Първоначалните идеи бяха само за учебните центрове - защото по-лесно ще вкарaме нашия подход и нашите идеи за образование", казва вицепрезидентът на "САП лабс България". Но в крайна сметка браншовата организация решава да се нагърби с една нелека задача: "Да подпомогнем професионалното образование и да го рестартираме, ако може така да се каже."

"В системата на образованието има някакво желание за промяна, но се вижда и някакво противоречие, защото самата тя е консервативна и много резистентна на всякакви нива. Колкото по-надолу се слиза, като че ли става по-резистентна, тоест при самите учители, които са базата. Това прави всички промени трудни. Има я и положителната страна, че твърде много революции могат да вкарат нещата в колапс, но все пак нивото на желанието за промяна не е здравословно в момента", казва още IT специалистът.

Според него най-същественият проблем е липсата на учители. "Тези, които са останали в системата, са 50+, няма как да очакваме революция. Младите са единици. Същото е в университетите - преподавателите направо ще изчезнат. За мен от там идва една от огромните пречки пред образователните реформи", казва Кочков. На този проблем IT браншът не може да въздейства - това е работа на държавата. "Ако даваме това, което даваме или планираме да даваме за отбрана, за образование, би било много по-смислена инвестиция в нашето бъдеще. Има много добри системи, чиито модел да заимстваме - скандинавските например. В момента разликите между нас и тях са огромни, но защо пък да не започнем оттам и да прескочим няколко нива", пита председателят на БАСКОМ.

"Tова, което очакваме от нашите специалисти, са неща, които текущото образование за съжаление не дава: предприемаческия дух, аналитичното, практично, иновативно, мислене. Възпроизвеждане на това, което някой ти повтаря - това не е нещо, което ни трябва. По-лошото е, че не създава нагласата за учене през целия живот, която всъщност е нашата. В тази професия няма момент, в който да кажеш: научих всичко. И аз продължавам да чета. Технологиите и знанията са средство за реализиране на някакви цели, но ако я няма основата за правилно придобиване на знания и приложението им - това е проблем. Тази основа би трябвало да почне да се гради още от детската градина затова има колеги, които се занимават с деца още от ранна детска възраст", казва Стамен Кочков. Националната програма "ИТ кариера" е насочена към младежи в тийнейджърска възраст, когато висока степен на ангажираност се постига трудно. Затова браншът вече гледа към реформи в предучилищното и основното образование.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява? Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява?

FUNDAY се наложи като работещия формат за чуждоезикова програма, с която децата усвояват английски език, докато се забавляват.

8 авг 2019, 418 прочитания

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2651 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Нужно е цяло село...

Истинската промяна в образованието ще дойде тогава, когато родителите и цялото общество работят заедно с училището

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10