А сега накъде?

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Образование. Всички статии по темата може да намерите тук.

Ти си в 10 или 11 клас и скоро ще се разделиш с училището. Но покрай теб вече жужат разговори за кандидатстване в университети, а семейният съвет вече е решил, че те изпраща в чужбина. Но къде, какво, как да се подготвя са само част от въпросите, които вече се блъскат в главата ти.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Или може би си родител, който се чуди какво да посъветва детето си, бъдещият абитуриент, защото нещата са коренно различни от вашето време в гимназията. А върху ситуацията в чужбина имате ли изобщо някакъв поглед?

Ето няколко съвета, които да помогнат и на децата, и на родителите в избора на висше образование в друга държава, така че да намалят стреса, пред който неминуемо (ще) са изправени.

Каква специалност да избера?



Безспорно, когато се спирате на конкретна специалност, е добре да имате предвид общите тенденции на пазара на труда. И все пак не трябва да подценявате и вашите собствени интереси и възможности. Затова изберете специалността си, след като сте отделили и достатъчно време за себепознание и анализ.

Обърнете се към вашите родители, познати, приятели и дори преподаватели и обучители, които са ви наблюдавали в различни ситуации през по-голямата част от живота ви. Обсъдете обстойно с тях кои са вашите силни и слаби страни. Ще е супер, ако още в училище сте били достатъчно активни и сте участвали в различни извънкласни дейности, тъй като те също ще ви помогнат да прецените какви дейности са ви интересни.

Изберете първо професионалното направление, към което да се насочите, и едва след това самата специалност, т.е. по-тясната специализация, която да бъде вашето първо, второ и трето желание.

В коя държава да уча?

Като граждани на Европейския съюз имаме привилегията да можем да учим в държавите от общността при по-ниски такси, а дори и да се възползваме от безплатното образование в някои от тях, например в скандинавските. В същото време в повечето случаи това ни право ни лишава и от възможността за пълни или частични стипендии за покриване на образованието там, където то е платено. За сметка на това в държави като Обединеното кралство имаме шанса да се възползваме от студентски заем, който покрива напълно таксата за образование с много добри и прозрачни условия на връщане.

Но изборът на държава не е важен само от гледна точка на финансите, а и от гледната точка на езика, на който ще се провежда обучението и който се говори в самата държава, както и възможностите за последваща реализация. Защо не трябва да подценявате тези два фактора при избора на държавата, към която да се насочите?

Първо, езикът е важен както за учене, така и за адаптацията на човек в местното общество. Така например, ако кандидатът реши да учи в Германия на английски език, той все пак трябва да владее някакво макар и минимално ниво на немски, тъй като цялата му комуникация с външния свят, понякога дори и с администрацията в университета, ще протича на немски. Това важи и за други държави като Австрия, Италия, Испания, Франция и т.н. Затова и най-добрият вариант е да се насочите към държава, в която можете да учите на местния език.

Второ, преценете доколко държавата, на която сте се спрели, има политика за развитие на вашето професионално направление. Ако няма такава, образованието там може да се окаже и висок риск - от гледна точка на качеството на образованието, което очевидно не е приоритет; може да имате трудности в намирането на стаж или работа в същата държава, ако решите да останете, а при преместване на друго място нищо чудно и да имате нужда от допълнителни обучения.

И трето, но също толкова важно, имайте предвид, че кандидатстването в няколко държави едновременно може и да се окаже невъзможно. Това е така, тъй като различните образователни системи имат различна времева линия. Някои университети отварят кандидатстването си още през септември на последната учебна година, а други чак когато учениците завършват. Това променя както времевия период за кандидатстване, така и този за отговор. В допълнение университетите в различните държави започват учебната година по различно време. Типичен пример за подобни разлики са Германия и Холандия - в Германия кандидатстването е до 15 юли, а отговорите се получават до 10 септември, а в Холандия кандидатстването приключва най-късно до 1 юли, като учебната година стартира в първия понеделник на септември. Логично няма как да се кандидатства паралелно и в двете държави в рамките на една и съща година, така че трябва да изберете или едната, или другата.

Кой е най-добрият университет?

Има различни класации на университетите, като сред тях може би най-известна е тази на QS. Но имайте предвид, че ако един университет е високо в една или друга класация, това не означава непременно, че той е подходящият за вас или че е топ в специалността, която сте избрали да учите. Има много други фактори, които е добре да вземете предвид, когато правите този избор, и нека определящите сред тях да са критериите, свързани със специалността. Обърнете внимание на неща като опитност на преподавателите, методи на преподаване и оценка, включена практика/наблюдения/посещения, материална база и условия за учене, връзки с бизнеса и институциите, възможности за участие в клубове и проекти.

Какви документи трябва да подготвя?

Ако дотук вече сте избрали специалност, език и държава и няколко университета, следващата стъпка е да започнете подготовка на документите достатъчно рано, така че да спазите крайните срокове. Обикновено ще са ви нужни следните няколко неща:

• Академична справка и/или диплома

Академичната справка е документ, който се издава от училището, в което учи кандидатът. Тя съдържа всички изучавани през годините предмети, оценките по всеки от тях, както и хорариумът часове. В зависимост от това къде се кандидатства справката може и да не трябва да съдържа 12 клас. В повечето държави се приема превод с нотариална заверка на дипломи и академични справки, което прави легализацията ненужна. Тук може да се провери за кои държави е валидно това.

• Мотивационно писмо

Това е документът, на който трябва да обърнете най-голямо внимание, тъй като той е изключително важен за самите университети и комисиите, които провеждат подбора. Целта му е да представи кандидат-студента, неговия опит и качества, бъдещи цели и как бакалавърската степен ще му помогне да постигне мечтаната работна позиция. По принцип за различните държави писмата леко варират в съдържание и обем, но универсалното правило при подготовката на този документ е да не бъде по-кратък от 1 и да не бъде по-дълъг от 2 страници. Също както мотивационните писма за работа и тук е важно да представите уникалните си предимства, така че университетът да види потенциала на кандидата и да го припознае като един бъдещ алумни за пример.

• Академична препоръка

Този документ се издава от преподавател на кандидата. Най-добре е това да е учител, който е работил с ученика по-дълъг период от време, наблюдавал го е и ще може да опише достатъчно детайлно и професионално гледната си точка за него. В зависимост от специалността, в която се кандидатства, е препоръчително да се подбере и преподавател от близки или свързани с нея предмети.

• Сертификат за владеене на език

Изискванията за започване на бакалавърска степен, без значение от държавата и университета, са свързани с владеене на чуждия език на ниво B2-C1 по обща европейска езикова рамка. Това ниво позволява на кандидатите спокойно да учат на чуждия език, да комуникират, да разбират преподавателите и изготвят академични материали.

Такъв сертификат за най-популярния език - английски - е IELTS. Той е най-разпространеният и е високо признат и ценен, като се изисква от немалко университети по света. В България той се администрира от Британския съвет, който е и единствената изпитваща институция тук. Повече информация за него можете да получите на сайта на Британския съвет.

• CV

В някои университети се изисква и автобиография. В нея е добре кандидатът да опише своите обучения, сертификати, извънкласни дейности и всякакви релевантни проекти и инициативи, в които е участвал. Тъй като от ученика не се очаква да имат голям опит, не е нужно излишно да раздувате и самия документ. С други думи - в мотивационното писмо изреждате конкретни дейности, с които се е занимавал кандидат-студентът, и как те са спомогнали за неговата мотивация, вдъхновение и подготовка за избраната от него специалност, докато в CV-то само ги изброявате и посочвате датите и периодите, в които са се случили.

Следвайки този план с акценти и конкретните съвети към всеки от тях, вече имате нужната база, за да се впуснете в приключението образование в чужбина. Изборът е голям, направете го разумно, тъй като правите инвестиция не просто в обучение, а в бъдещето - вашето собствено или това на детето ви.

* Авторът е образователен и кариерен консултант в "Ориндж БГ" и основател на младежката онлайн платформа youthub.bg