Как да успяват децата в новия свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да успяват децата в новия свят

Как да успяват децата в новия свят

За да имат всички правилните умения за бъдещето, трябва промяна на българското образование

4527 прочитания

© Капитал


Организация на конференцията:

Форум "Образование за бъдеще" обединява инициативите и предишни образователни конференции на 11 водещи в образованието организации, сред които "Америка за България", AmCham и "Заедно в час", Industry Watch, "Образование 2030" и др. Представители на Европейската комисия и Европейския парламент също представиха доклади и авторитетни мнения за българското образование. Форумът беше проведен в пълно партньорство с МОН, като техни експерти участваха в множество панели, като представиха позициите на министерството, както и настоящи и бъдещи инициативи и приоритети. Бизнесът също беше широко представен от над 60 организации.

Живеем в мълниеносно променящ се свят, в който технологиите преобръщат и преобразяват традиционните професии. Предполага се, че само до 5 години 20% от настоящите професии ще бъдат автоматизирани и реално ще изчезнат от пазара на труда. Технологиите са навсякъде – модерните художници, дизайнери и фотографи работят с (най-малко) photoshop; офис работникът трябва да владее не само Excel, но и трябва да има познания за облачни услуги и бази данни. Дори работещите в модерни фабрики трябва да знаят как да боравят с машини с интерактивни интерфейси и да могат самостоятелно да разрешават проблеми.

В тази ускорена модерност ключът за бъдещето е образованието. Как се подготвят учениците не е проблем само на България, но тук той е по-голям, отколкото в други европейски държави. В момента почти няма образователна система е света, дори в най-развитите западни страни, която да се справя с този проблем. Добавената стойност, която програмисти, технологии и въобще дигитално грамотни кадри генерират, е огромна, но дори на европейско ниво предполагаемият според бизнеса недостиг на подобни кадри се изброява в милиони.

Образованието е продължителен процес, който се променя трудно - проектира се бавно и се преподава от педагози и специалисти, които с години са учили, за да стигнат до нивото, на което са в момента. Нова технология може да обезсмисли всичко това за година и половина.

Тези и още проблеми бяха обсъдени на тазгодишната конференция "Образование за бъдеще" с присъствието на държавни институции, образователни експерти, неправителствени организации и над 60 представители на бизнеса. От конференцията стана ясно, че са налични много инициативи за развитието на образованието в България и фокуса върху дигитализацията. Един от най-важните уроци от конференцията беше, че няма нужда да се открива топлата вода, тъй като много други държави са по-напред в иновативното образование – нужна е репликация.

Това е предимството на изоставащия, но засега България не успява да се възползва от него.

Веднъж усвоени, добрите практики трябва да бъдат мултиплицирани на национално ниво – нещо, което засега не получава достатъчен институционален фокус тук. Всеки от големите IT бизнеси има собствена академия за IT таланти, както и програми да се насърчава изучаването на приложно програмиране още в гимназията. В България освен това има над 200 иновативни училища, които с разрешението на МОН иновират и дигитализират. Мултиплицирането на добрите практики обаче е въпрос и на ресурс, и на административна и политическа подкрепа от страна на министерството.

Ускорената модернизация носи и рискове - криворазбраната дигитализация в образованието може лесно да се превърна в безполезна имитация. Технологиите продължават да еволюират с неистови темпове и наблягането на това да се учи X технология в час е обречено да се провали. Представители на най-различни бизнеси и IT академии, включващи "Телерик Академия", SAP Labs, "Вистеон", Hewlett-Packard Enterprise и други, се съгласиха за важността да се създаде дигитално и предприемаческо мислене на учениците, а не просто образованието винаги да се опитва да гони специфични технически умения, които рискуват да се обезмислят до завършването им.

Идеята на всичко това е българското образование да се преобрази цялостно, технологиите да се прилагат хоризонтално като способ за изучаването на всичко друго – за да се формира начин на мислене, който се адаптира към дигиталните модели, вместо да се върже към един или друг от тях. Това не може да се случи без участието на бизнеса. В близките 10 години се очаква една четвърт от учителите да се пенсионират, а вече се усеща силен недостиг на педагози, въпреки че педагогиката е една от най-търсените специалности във висшите учебни заведения (защото е лесна за завършване по думите на Светозар Георгиев от "Телерик Академия").

Сред все още наличните учители намирането на кадри информатици, математици и физици е още по-трудно, заявява Димитрина Тодорова – директор на професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас. А ако можете да намерите такъв учител с реален опит на пазара и с модерните технологии и методи, значи сте намерили "еднорог". Много по-често е добре да се намери млад кадър с правилния начин на мислене и да се работи за тренирането му.

Бизнесът търси начини да вкара повече от собствените си работници в гимназиите, за да предават опита си на учениците, но високите изисквания за педагогическа диплома създават спънки и дългогодишни бюрократични стени. Въпросните стени се преодоляват с преговори, местни партньорства и вече работещи схеми, като например ДОМИНО, която се случва със съдействието на швейцарската камара. На национално ниво обаче липсата на лесен механизъм за влизането на предприемачи в час си остава факт, въпреки че МОН заявиха, че работят по въпроса и има определен напредък в улесненията.

Проблем за България са и регионалите различия. По данни на ДОМИНО в Северозападна България почти няма схеми за образователно съдействие между бизнес и учебни заведения по простата причина, че там липсва критична маса добре развит бизнес, който да си позволи разходите, свързани с тренирането и подпомагането на развитието на гимназисти.

Конференцията "Образование за бъдеще" продължи два дни и илюстрира много обещаващи програми и инициативи, както и усилията на МОН да навакса в разнообразни сфери. Форумът също показа и разнообразните причини, заради които тези инициативи още не са постигнали масов и координиран успех, както на всички ни се иска. Както каза изпълнителният директор на HPE в България, Ираван Хира, поне вече имаме диагноза, на базата на която да работим.

Заключенията на конференцията:

- консенсус за необходимостта учителите да получават повече практически опит, по възможност в институции с различни профили;

- практика за продължаващи обучения и специализации на учителите;

- създаване на инструменти за оценяване на качеството на образованието и реформи в традиционните методи за оценяване – МОН заяви готовност да осъвремени изпитните програми, както и получаването на професионална квалификация;

- възможност за професионалисти от бизнеса и университетски преподаватели да преподават на ученици като гост-учители, без да им е необходима педагогическа правоспособност. Бизнесът иска това от дълго време, а МОН обеща, че разработва решения;

- технологиите да са базова част от училищната екосистема - "безшевно" вклчюване, което да улеснява учебния процес и комуникацията на учители и ученици.
Организация на конференцията:

Форум "Образование за бъдеще" обединява инициативите и предишни образователни конференции на 11 водещи в образованието организации, сред които "Америка за България", AmCham и "Заедно в час", Industry Watch, "Образование 2030" и др. Представители на Европейската комисия и Европейския парламент също представиха доклади и авторитетни мнения за българското образование. Форумът беше проведен в пълно партньорство с МОН, като техни експерти участваха в множество панели, като представиха позициите на министерството, както и настоящи и бъдещи инициативи и приоритети. Бизнесът също беше широко представен от над 60 организации.

Живеем в мълниеносно променящ се свят, в който технологиите преобръщат и преобразяват традиционните професии. Предполага се, че само до 5 години 20% от настоящите професии ще бъдат автоматизирани и реално ще изчезнат от пазара на труда. Технологиите са навсякъде – модерните художници, дизайнери и фотографи работят с (най-малко) photoshop; офис работникът трябва да владее не само Excel, но и трябва да има познания за облачни услуги и бази данни. Дори работещите в модерни фабрики трябва да знаят как да боравят с машини с интерактивни интерфейси и да могат самостоятелно да разрешават проблеми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK