С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 ное 2018, 18:04, 3782 прочитания

Как да успяват децата в новия свят

За да имат всички правилните умения за бъдещето, трябва промяна на българското образование

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Организация на конференцията:

Форум "Образование за бъдеще" обединява инициативите и предишни образователни конференции на 11 водещи в образованието организации, сред които "Америка за България", AmCham и "Заедно в час", Industry Watch, "Образование 2030" и др. Представители на Европейската комисия и Европейския парламент също представиха доклади и авторитетни мнения за българското образование. Форумът беше проведен в пълно партньорство с МОН, като техни експерти участваха в множество панели, като представиха позициите на министерството, както и настоящи и бъдещи инициативи и приоритети. Бизнесът също беше широко представен от над 60 организации.
Живеем в мълниеносно променящ се свят, в който технологиите преобръщат и преобразяват традиционните професии. Предполага се, че само до 5 години 20% от настоящите професии ще бъдат автоматизирани и реално ще изчезнат от пазара на труда. Технологиите са навсякъде – модерните художници, дизайнери и фотографи работят с (най-малко) photoshop; офис работникът трябва да владее не само Excel, но и трябва да има познания за облачни услуги и бази данни. Дори работещите в модерни фабрики трябва да знаят как да боравят с машини с интерактивни интерфейси и да могат самостоятелно да разрешават проблеми.

В тази ускорена модерност ключът за бъдещето е образованието. Как се подготвят учениците не е проблем само на България, но тук той е по-голям, отколкото в други европейски държави. В момента почти няма образователна система е света, дори в най-развитите западни страни, която да се справя с този проблем. Добавената стойност, която програмисти, технологии и въобще дигитално грамотни кадри генерират, е огромна, но дори на европейско ниво предполагаемият според бизнеса недостиг на подобни кадри се изброява в милиони.


Образованието е продължителен процес, който се променя трудно - проектира се бавно и се преподава от педагози и специалисти, които с години са учили, за да стигнат до нивото, на което са в момента. Нова технология може да обезсмисли всичко това за година и половина.

Тези и още проблеми бяха обсъдени на тазгодишната конференция "Образование за бъдеще" с присъствието на държавни институции, образователни експерти, неправителствени организации и над 60 представители на бизнеса. От конференцията стана ясно, че са налични много инициативи за развитието на образованието в България и фокуса върху дигитализацията. Един от най-важните уроци от конференцията беше, че няма нужда да се открива топлата вода, тъй като много други държави са по-напред в иновативното образование – нужна е репликация.

Това е предимството на изоставащия, но засега България не успява да се възползва от него.



Веднъж усвоени, добрите практики трябва да бъдат мултиплицирани на национално ниво – нещо, което засега не получава достатъчен институционален фокус тук. Всеки от големите IT бизнеси има собствена академия за IT таланти, както и програми да се насърчава изучаването на приложно програмиране още в гимназията. В България освен това има над 200 иновативни училища, които с разрешението на МОН иновират и дигитализират. Мултиплицирането на добрите практики обаче е въпрос и на ресурс, и на административна и политическа подкрепа от страна на министерството.

Ускорената модернизация носи и рискове - криворазбраната дигитализация в образованието може лесно да се превърна в безполезна имитация. Технологиите продължават да еволюират с неистови темпове и наблягането на това да се учи X технология в час е обречено да се провали. Представители на най-различни бизнеси и IT академии, включващи "Телерик Академия", SAP Labs, "Вистеон", Hewlett-Packard Enterprise и други, се съгласиха за важността да се създаде дигитално и предприемаческо мислене на учениците, а не просто образованието винаги да се опитва да гони специфични технически умения, които рискуват да се обезмислят до завършването им.

Идеята на всичко това е българското образование да се преобрази цялостно, технологиите да се прилагат хоризонтално като способ за изучаването на всичко друго – за да се формира начин на мислене, който се адаптира към дигиталните модели, вместо да се върже към един или друг от тях. Това не може да се случи без участието на бизнеса. В близките 10 години се очаква една четвърт от учителите да се пенсионират, а вече се усеща силен недостиг на педагози, въпреки че педагогиката е една от най-търсените специалности във висшите учебни заведения (защото е лесна за завършване по думите на Светозар Георгиев от "Телерик Академия").

Сред все още наличните учители намирането на кадри информатици, математици и физици е още по-трудно, заявява Димитрина Тодорова – директор на професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас. А ако можете да намерите такъв учител с реален опит на пазара и с модерните технологии и методи, значи сте намерили "еднорог". Много по-често е добре да се намери млад кадър с правилния начин на мислене и да се работи за тренирането му.

Бизнесът търси начини да вкара повече от собствените си работници в гимназиите, за да предават опита си на учениците, но високите изисквания за педагогическа диплома създават спънки и дългогодишни бюрократични стени. Въпросните стени се преодоляват с преговори, местни партньорства и вече работещи схеми, като например ДОМИНО, която се случва със съдействието на швейцарската камара. На национално ниво обаче липсата на лесен механизъм за влизането на предприемачи в час си остава факт, въпреки че МОН заявиха, че работят по въпроса и има определен напредък в улесненията.

Проблем за България са и регионалите различия. По данни на ДОМИНО в Северозападна България почти няма схеми за образователно съдействие между бизнес и учебни заведения по простата причина, че там липсва критична маса добре развит бизнес, който да си позволи разходите, свързани с тренирането и подпомагането на развитието на гимназисти.

Конференцията "Образование за бъдеще" продължи два дни и илюстрира много обещаващи програми и инициативи, както и усилията на МОН да навакса в разнообразни сфери. Форумът също показа и разнообразните причини, заради които тези инициативи още не са постигнали масов и координиран успех, както на всички ни се иска. Както каза изпълнителният директор на HPE в България, Ираван Хира, поне вече имаме диагноза, на базата на която да работим.
Заключенията на конференцията:

- консенсус за необходимостта учителите да получават повече практически опит, по възможност в институции с различни профили;

- практика за продължаващи обучения и специализации на учителите;

- създаване на инструменти за оценяване на качеството на образованието и реформи в традиционните методи за оценяване – МОН заяви готовност да осъвремени изпитните програми, както и получаването на професионална квалификация;

- възможност за професионалисти от бизнеса и университетски преподаватели да преподават на ученици като гост-учители, без да им е необходима педагогическа правоспособност. Бизнесът иска това от дълго време, а МОН обеща, че разработва решения;

- технологиите да са базова част от училищната екосистема - "безшевно" вклчюване, което да улеснява учебния процес и комуникацията на учители и ученици.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява? Как детето ни да проговори перфектен английски, докато се забавлява?

FUNDAY се наложи като работещия формат за чуждоезикова програма, с която децата усвояват английски език, докато се забавляват.

8 авг 2019, 377 прочитания

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2593 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 3361 прочитания

17 яну 2020, 2846 прочитания

17 яну 2020, 2121 прочитания

17 яну 2020, 2051 прочитания

17 яну 2020, 1933 прочитания

Всички новини
 
Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10