С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 юни 2019, 8:00, 4071 прочитания

Децата на третото хилядолетие

Съответства ли образователната система на нуждите на децата в XXI век?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Уменията, които са били необходими на едно дете, за да стане успешен възрастен през XIX или XX век, твърде малко могат да помогнат на децата от XXI век.
За днешните възрастни изразът "третото хилядолетие" все още звучи като някакво мъгляво бъдеще. Малцина си дават сметка, че от 2018 г. насам няма нито едно дете, което да не е родено през XXI век. С други думи, днешните деца са децата на третото хилядолетие, за тях няма друга реалност освен бъдещето. Те живеят в него още днес.

Ще кажете, преходът от век във век, от хилядолетие в хилядолетие е само символичен – какво им е толкова различното на тези деца? Не са ли те същите, каквито са били техните родители, баби и дядовци, далечни предци? Вярно е, че биологията на човека не се променя толкова бързо и днешните деца средностатистически имат също толкова ръце, крака, глави и сърца, колкото децата преди 50 или 100 години. Средата, в която живеят обаче, е толкова различна, че уменията, които са били необходими на едно дете, за да стане успешен възрастен през XIX или XX век, твърде малко могат да помогнат на децата от XXI век да се справят с предизвикателствата на своето време. Днешните деца живеят в изключително динамична и променяща се среда, в която ключови се оказват не толкова способностите да изпълняваш стриктно чужди инструкции, да възпроизвеждаш готови модели и да се вграждаш в готови структури, колкото уменията да мислиш творчески, критично да оценяваш изобилна и противоречива информация, да влизаш в конструктивно взаимодействие с околните, да идентифицираш и разрешаваш проблеми и при това да не вредиш на себе си и на околните. Наричат ги умения на XXI век, защото времето на готовите решения и единствено правилните отговори си отиде заедно с последното хилядолетие. Днес повече от всякога виждаме, че научната революция, за която говори Ювал Ноа Харари в Sapiens, налага своя императив: няма окончателни и единствено верни отговори – всеки отговор поставя нови въпроси и познанието на света и на себе си е безкраен процес на търсене на нови отговори.


Какво знаем за днешните деца, какво ги отличава от предишните поколения?

Според данни от националното представително изследване "Децата на България онлайн" от 2016 г. на Националния център за безопасен интернет 97% от българските деца между 9 и 17 години използват интернет, като повече от 93% от тях го правят всеки ден. Около 86% от тях имат профил в социална мрежа и там комуникират както с приятели, така и с непознати почти толкова интензивно, колкото и на живо. Около 70% от децата в училищна възраст научават нещо ново онлайн всяка седмица, а около 35% - всеки ден. Интернет е място за ежедневна игра, учене и социализация за днешните българчета – нещо, което техните родители и учители не са преживели в своето детство. През по-голямата част от времето повечето от децата са в този нов и непознат свят без подкрепа от страна на възрастните – било поради променената динамика на съвременното семейство, в което родителите нямат пряката подкрепа на разширения семеен кръг и трябва сами да се справят едновременно с осигуряване на прехраната и отглеждане на децата, било поради липсата на опит и знания от страна на родителите и учителите в областта на "детството онлайн". В същото време наред с огромните възможности мрежата крие и реални рискове за подрастващите като ранна сексуализация, педофилски посегателства, тормоз от връстници, дезинформация, индоктриниране, кражба на лични данни и др. Интензивното навлизане на новите технологии в живота на децата променя и начина, по който те възприемат информацията и боравят с нея - отрано престават да бъдат просто слушатели, възприемат информацията на по-кратки, но по-интензивни "порции" и активно участват в процеса, като "отвръщат" с въпроси, предположения, опити, грешки и нови опити. Това е начинът, по който са конструирани игрите, на които играят, клиповете, които гледат, комуникацията им с другите участници в мрежата и това е много различно от начина, по който са откривали света техните родители – чрез възприемане на дълги и подробни обяснения от авторитетен източник, носител на знание "от последна инстанция".

Готова ли е образователната система за децата на третото хилядолетие?



Ако трябва да дадем кратък и честен отговор – не.

На първо място, липсва разбирането за нуждите на тези деца. Образователната система все още се опитва да форматира децата според своите нужди за запазване на едно утвърдено с годините статукво, а не да отговори на нуждите на децата за реализиране в един динамичен и бързо променящ се свят. Въпреки че в нормативните документи се говори за развиване на умения, акцентът и в преподаването, и в оценяването е върху възпроизвеждането на знания, върху представянето на единствено верния отговор, а не върху процеса на търсене на възможните решения. Образователната ни система все още е конструирана върху наказване за всяка грешка, а не върху стимулиране на изследователските умения, неизбежна част от които е грешката. Затова и децата, свикнали да експериментират и изследват различни възможности в игри, в които след грешка имат "още един живот", бързо губят интерес и мотивация в една система, в която грешката е окончателна.

Друга съществена липса на днешната образователна система е неспособността й да включи всяко дете по пълноценен начин. Силният акцент върху конкурентността както между учениците, така и между училищата води до "изхвърляне" на тези, които не се вписват в картинката поради някаква причина: ако си много беден, социално занемарен, имаш някакво увреждане, не говориш добре български, имаш някакво психично страдание, което те кара да се държиш неадекватно – вероятността да си силно нежелан и изтикван в ъгъла е много голяма. Липсата на индивидуален подход е съществен дефект на образователната система, която е силно фокусирана върху това да вкара децата в предварително зададени рамки, вместо да стимулира напредъка на всяко дете спрямо собствените му способности и интереси.

Има и още една страна на образователната система, която съществено пречи за пълноценното развитие на потенциала на всяко дете – липсата на ефективно взаимодействие между семейството и училището. Двете най-важни среди за развитие на детето функционират в значителна изолация една от друга, а контактите между тях се свеждат предимно до прехвърчащите искри на високо напрежение по въпроси, за които дори не е изяснено дали са спорни. Липсата на фокус върху изграждането на истинско партньорство, а не просто предаването на детето от ръце в ръце в двете посоки, води до това, че всяка от страните се чувства неразбрана, неоценена и готова да влезе в битка по най-малък повод.

Всичко това са много съществени пречки пред образователната система да бъде в крак със съвремието, но не означава, че нищо не може да се направи.

Вече няколко години асоциация "Родители" заедно с нашите колеги в Националния център за безопасен интернет настояваме за

въвеждане на дигитално-медийна грамотност като комплекс от ключови компетентности

които да бъдат органично вградени в цялото образование от първия до последния клас. Тук не става дума за технически знания, а за уменията на XXI век – децата да се научат да търсят, да намират и критично да оценяват информация в условията на изобилие от противоречиви източници; да развиват социалните си умения, което означава да комуникират и сътрудничат успешно, включително да изграждат и управляват дигитална идентичност; да създават собствени творчески продукти и да зачитат принципите за авторски права и интелектуална собственост; да идентифицират и решават проблеми и при това да не вредят на другите и на себе си.

Съвместната ни работа с учители в различни училища показва, че въвеждането на тези умения чрез разчупване на стандартните подходи в часовете по всеки предмет води до повишен интерес на учениците към учебния процес, по-добро усвояване на знанията и най-важното – до изграждане на търсените умения на XXI век. Пречка пред широкото въвеждане на този подход е недостатъчната автономия на училищата по отношение на организацията на учебния ден - класно-урочната форма значително затруднява гъвкавостта при планирането и провеждането на часовете с методи, различни от наложената схема "изпитване - преподаване - домашно". Промяна в тази посока би развързала ръцете на учителите да търсят и прилагат иновативни подходи и методи в съответствие с нуждите на техните ученици. По-голямата автономия на училищата и ориентирането към контрол чрез измерване на напредъка на учениците, а не чрез проследяване на всяка стъпка в учебния процес биха насърчили и индивидуалния подход, и напредъка на всяко дете спрямо собствените му интереси и житейски цели.

Не на последно място промяната на нагласите спрямо партньорството с родителите и отварянето на образователните институции към общностите, в които те работят, значително би подобрило качеството на образованието и удовлетворението на всички участници в него. Осигуряването на време, заплащане и квалификация на учителите за работа с родителите е задължителен елемент от този процес. Важна част от това е осмислянето на нуждата от равнопоставено участие на двамата родители в училищния живот на детето, включително и в случаите на родителски конфликти. Индивидуализирането на работата с децата неизбежно ще се отрази и на работата с родителите поради необходимостта от по-детайлно познаване на всяко дете, неговата среда и възможностите и ограниченията, които тя предоставя за пълноценното му развитие. В същото време училището е и естественият център, около който да се развиват местните общности, да се откриват пространства за разговори за ценностите, които ги обединяват, и да се търсят решения на непрестанно възникващите въпроси, свързани с грижата за децата в съвременния динамичен свят. Всичко това обаче изисква последователни действия и ресурси, което означава, че е необходима и цялостна политика от страна на държавата в подкрепа на детето и семейството – както във всички области на живота на детето, така и специфично в образованието. За съжаление това, което виждаме до момента, е една твърде плаха промяна, която като че ли основно се опитва да съхрани статуквото и реферира към модели от миналото, без да отчита нуждите на децата на XXI век. Отделните проблясъци дават надежда, че нещата могат да се оправят, но все още сме далече от мечтаната промяна.
Авторът
Цвета Брестничка е председател на управителния съвет на асоциация "Родители" - неправителствена организация, създадена с идеята да насърчи родителите да бъдат "най-добрите родители, които могат да бъдат, и да подкрепим децата да се превърнат в най-добрите възрастни, които могат да станат". Целите на асоциацията са развитието и утвърждаване на идеята за родителството като основна духовна ценност в обществото и семейството като естествена среда за отглеждане и възпитание на децата.

Образование

Текстът е част от специалното издание "Капитал Образование", което обръща специално внимание на българската образователна система и на това дали подготвя нашите деца за тяхното бъдеще.

От изданието:
- Справочник на частни детски градини в София
- Справочник на частни училища от 1 до 12 клас в София и страната
- Рейтинг на българските университети 2018
- Топ 10 най-иновативни университети в света и в Европа
- Образователни занимания за децата през ваканцията

Всички абонати на Капитал, могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2133 прочитания

Рейтинг на българските университети 2018: Тенденциите продължават 1 Рейтинг на българските университети 2018: Тенденциите продължават

По-малко студенти, но и по-високи доходи, реализация и рационалност при избора на специалности отчита последната класация

3 юни 2019, 13592 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Кои са 100-те най-иновативни университета

Класация на Reuters подрежда най-иновативните университети в света

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Кой взима летище София

Изненадващо обединението между фонда Meridiam и Strabag беше обявено за концесионер. Победителят предложи най-ниската инвестиционна оферта

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото