С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 3 юни 2019, 15:05, 14832 прочитания

Рейтинг на българските университети 2018: Тенденциите продължават

По-малко студенти, но и по-високи доходи, реализация и рационалност при избора на специалности отчита последната класация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"В началото не бяхме щастливи от начина, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и как да правим. Предизвикателството да отидеш нагоре е още по-голямо."
проф. Любен Тотев
Осем години след създаването на първия рейтинг на университетите в България той спокойно може да бъде наречен един от най-устойчивите инструменти, служещи както за определянето на част от финансирането на българските висши учебни заведения, така и за това кандидат-студентите да получат ясна референция какво могат да очакват от всяка специалност, предлагана във всеки български университет. Рейтингът предоставя информация за представянето на всички 51 висши училище в страната по 44 обективни и измерими критерия. Любопитните изменения в рейтинга за миналата година са, че са включени индикатори за регионалната значимост на висшите училища и тяхната обвързаност с местната икономика, както и показател, измерващ какъв дял от студентите, обучавали се в последен курс, са успели да се дипломират.

Без изненади


И макар в публикуваното в края на 2018 г. издание на класацията да няма много изненади, тенденциите, които тя очертава, показват посоката, в която се движи българското висше образование. А те са: все по-малко студенти, които се записват в бъгларски вузове (15% намаление спрямо 2014 г.), но и все по-ниска – близка до нулата – безработица сред тях след завършването им; плавно увеличаващо се заплащане на завършилите университет, което изпреварва с близо една трета средната заплата за страната (1151 лв. срещу 908 лв. към февруари 2019); високи доходи и почти нулева безработица в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти, както и отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, създаващи твърде много кадри, които пък често се реализираха в сфери, където не е нужно висше образование.

"В рейтинговата система има четири добри и една лоша новина", казва Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество", който стои в основата на създаването и обновяването на рейтинга заедно с компанията "Сирма солюшънс". Според него намаляването на броя студенти е "лошата" новина, която се обуславя от демографските процеси в страната, но това стимулира реформа и рационализиране на избора сред младите хора – а и сред университетския мениджмънт. "В началото не бяхме щастливи от начина, по който бяхме подреждани. С течение на времето се научихме какво и как да правим. Предизвикателството да отидеш нагоре е още по-голямо", казва пък председателят на съвета на ректорите проф. Любен Тотев по време на награждаването на най-добрите университети.

Намаляване на студентите, но и увеличаване на реализацията им



"Ако доскоро в най-масовите професионални направления икономика и администрация имаше спад на студентите с 30% в последните пет години (от 60 000 през 2014 до 45 000 души през 2018 г. – бел. ред), в направление медицината увеличението е с 80%", казва Стойчев по време на представянето на рейтинга и обяснява, че това показва как младите хора се преориентират успешно към по-перспективни специалности. Друга позитивна промяна е, че намалява броят на завършилите, които се осигуряват в чужбина – от 25% на 23%.

Освен по-рационални студентите също стават все по-добре платени, добавя Стойчев. И наистина – от 867 лв. през 2014 г., средният доход, който един абсолвент може да очаква, четири години по-късно е 32% по-висок. Това е проекция и на все по-добрите връзки между ВУЗ и пазара на труда – делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването работят на позиция, за която се изисква висше образование, бавно нараства до 49.26% от 48.56% и от 46% през 2014. Макар ръстът да е позитивен, той трудно може да бъде описан като задоволителен, но според Стойчев това е проекция на проблемите на българската икономика, която не успява да създаде нужните работни места за висококвалифицираните висшисти.

Без решение на много проблеми

Проблемите обаче остават – завършилите направление "Туризъм" могат да очакват много по-ниски средни доходи, а само 20% от тях ще работят по специалността си на позиция, изискваща висше образование, за разлика от медиците и фармацевтите например. Завършилите Софийския университет "Св. Климент Охридски", което остава безапелационно на върха по 21 от общо 52 направления, могат да очакват много по-високи доходи (виж таблица 1) от завършилите университети извън столицата. Като цяло с няколко изключения водещите университети остават тези в столицата – Медицинският университет, Техническият и Лесотехническият и Химикотехнологичният и металургичен университети доминират в тези полета, в които СУ не успява. Пловдивският университет и Аграрното висше училище в Града под тепетата са сред малкото изключения по тази линия.

Очаквано най-висок ръст на доходите се отбелязва в три групи предмети – математика, информатика и компютърни науки, както и компютърна и комуникационна техника, където ръстът на заплащането е най-висок. Следват инженерните специалности, като например машинно инженерство, металургия и енергетика, както и техническите предмети, свързани с износ с висока добавена стойност, като електроника, електротехника и мехатроника. Трети са медицинските и фармацевтични специалности, които продължават да бъдат на върха, що се отнася до реализация след завършването, привличането на повече студенти – български, но и най-вече чуждестранни.

Инструмент за политики (който не се прилага достатъчно)

Освен да ориентира студентите за най-перспективните професии обаче, рейтингът има и още една ключова цел – да помогне на МОН да регулира политиките си спрямо различните направления и университети. "Ние използваме информацията от рейтинговата система и информацията за част от показателите за изготвянето на комплексна оценка за качество и съответствие с пазара на труда", каза при представянето на рейтинга министърът на образованието Красимир Вълчев. Добавя, че ВУЗ подобряват показателите си за научна дейност и започват да разбират, че трябва да инвестират в преподавателския си екип. "Очевидно висшите училища са предприели политики за стимулиране на научните изследвания. Една от основните причини е рейтинговата система", добавя Вълчев. Според него друг позитивен сигнал е увеличението на броя студенти, записващи педагогическа специалност.

Въпреки тези позитивни тенденции, включително все по-високата цитируемост на университетите в международни научни платформи за споделяне на знание, някои ключови промени продължават да се случват твърде бавно и сякаш въпреки държавните политики вместо заради тях. Бавно остава увеличаването в процентно отношение на учениците, които са стимулирани да запишат технически или информационни специалности, въпреки всички позитиви, които те биха им донесли след завършване. Това се случва както заради ниската информираност на учениците преди кандидатстване, така и поради много по-сериозния проблем с подготовката в гимназиите за тези направления, която остава крайно недостатъчна. Продължава да бъде проблем и постоянното изключване на специалности от формулата, която свързва реализацията на студентите от всяко направление със финансирането му. Но това са неща, които един рейтинг не може да промени – поне не и без съпътстваща политическа воля.

Образование

Текстът е част от специалното издание "Капитал Образование", което обръща специално внимание на българската образователна система и на това дали подготвя нашите деца за тяхното бъдеще.

От изданието:
- Справочник на частни детски градини в София
- Справочник на частни училища от 1 до 12 клас в София и страната
- Рейтинг на българските университети 2018
- Топ 10 най-иновативни университети в света и в Европа
- Образователни занимания за децата през ваканцията

Всички абонати на Капитал, могат да го прочетат ТУК

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иновативни с адрес Европа Иновативни с адрес Европа

Топ 10 най-иновативни университети в Европа

8 юни 2019, 2262 прочитания

Децата на третото хилядолетие Децата на третото хилядолетие

Съответства ли образователната система на нуждите на децата в XXI век?

5 юни 2019, 5003 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Образование" Затваряне
Кои са 100-те най-иновативни университета

Класация на Reuters подрежда най-иновативните университети в света

Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА