На училище вкъщи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На училище вкъщи

През последните седмици интересът и нуждата от онлайн ресурси, които досега се използваха предимно от ученици, се пренесоха и към учителитеShutterstock

На училище вкъщи

Как българската образователна система се дигитализира за няколко седмици през погледа на ученици и педагози от цялата страна

Мартин Димитров
4460 прочитания

През последните седмици интересът и нуждата от онлайн ресурси, които досега се използваха предимно от ученици, се пренесоха и към учителитеShutterstock

© Shutterstock


"След ваканцията часовете вкъщи са ми скучни и различни от нормалните, защото не можем да се пипнем, видим, да играем и да си приказваме! Не излизаме навън. Нашата учителка се справя, но интернетът ѝ куца, "бъгва" ѝ се компютъра, а на всички това ни е смешно! Има размазани физиономии като говорим и е странно. Нашият клас използва програмата Zoom, но тази платформа или ни изхвърля, или се зарежда бавно, а понякога, когато госпожата пише на електронната дъска, тя не се включва. Много ме дразни това приложение и понякога ми се ще да го изтрия. А някои госпожи по инфромационни технологии и по английски език си направиха собствени стаи, без да ни предупредят. Имаше много домашни, които не знам как да пратя, защото никой не изяснява как да се прави това. Аз бих предложила да се смени приложението Zoom с някое друго. Чувствам се странно."

Това е краткото резюме, с което четвъртокласничката Преслава Джифарова от 7 Средно училище "Свети Седмочисленици" описва как ѝ се е сторил първият месец, откакто на българските училища им се наложи по спешност да пренесат учебния процес в интернет. "Странното" чувство, което тя описва, се споделя от много по-малки и по-големи нейни съученици от цялата страна, а със сигурност и от част от учителите им. Всичко започна в петък, 13 март, когато парламентът въведе извънредно положение заради разрастващата се пандемия от коронавирус, а една от най-значимите мерки бе затварянето на всички учебни заведения.

На хиляди педагози и администратори им се наложи за точно един уикенд да създадат дигитални класни стаи, да съберат учениците си и да прекроят изцяло учебния процес, за да може той да се случва дистанционно. А това бе само първата стъпка от процеса по пренасяне на ученето в "облака" - след това всички трябваше да свикнат с причудливостите на ученето по интернет, да създадат и поддържат дисциплина, да се справят с факта, че дори и при най-добро желание някои процеси, които са лесни на живо, отнемат много повече време от дистанция...

Разбира се, проблеми имаше. Но като се вземат предвид фактите, че всичко се случи от днес за утре, и то в система, където средната възраст на учителите от години се върти около 50-те, резултатите са по-скоро обнадеждаващи. Или поне така казват повечето ученици и педагози, с които "Капитал" се свърза четири седмици след въвеждането на дистанционното обучение. Със сигурност всички виждат трески за дялане, но пък също така и съвсем ясно си представят, че могат успешно да завършат учебната година онлайн - нещо, което в началото на годината сигурно е звучало като научна фантастика и на най-големите оптимисти.

В кризата се раждат възможности

"В суперкратък период от време се стегнаха учителите и в рамките на неработното си време проучваха неща сами", разказва Иван Драгомиров, учител в СУ "Христо Ботев", град Козлодуй, където преподава за втора година по програмата на "Заедно в час". По думите му в началото на извънредното положение той и колегите му са започнали да се свързват с учениците чрез Facebook групи, което им се е сторила най-адекватната реакция. "Родителите проявиха разбиране, гласувайки доверие за начина, по който трябва да подходим", добавя той.

Като цяло мобилизацията на учителите - макар и с различно темпо - се случва навсякъде. Много по-бързо се получава организацията там, където процесът по дигитализация е вървял с години. "Проведохме извънреден педагогически съвет, уточнихме графика и разписанието на часовете и стартирахме. Нито за миг не сме и помисляли, че нещо ще ни затрудни", разказва уверено Людмила Дерменджиева, директор на 1 ОУ "Св. св. Кирил и Методий", град Гоце Делчев.

По думите ѝ нейните учители са развивали своята дигитална грамотност години наред, а притесненията им по-скоро са били дали ще се справят толкова добре с преподаването онлайн, колкото в истинската класна стая.

Зад тази увереност обаче стоят години подготовка. Гоцеделчевското училище, което е обявено за първото иновативно основно училище в област Благоевград през 2017 г., от години внедрява успешно технологиите както за учебна, така и за административна дейност. "Технологиите ни помагат при проектно базираното обучение, учениците ни програмират роботи и използват 3D принтер", споделя директорът.

По подобен начин се развива ситуацията и в пловдивското СУ "Любен Каравелов", където преподава учителката по информационни технологии Божидара Илиева. "В самото начало се притесних леко, защото не знаех какво ни очаква. От друга страна, бях спокойна, защото от 2017 г. учениците работят със служебни профили в G Suite платформата. Аз наблягам много на приложенията в Google и държа те да могат да работят по този начин. Но пък не знаех малките как ще се справят с тази ситуация", разказва учителката, която също е във втората година на преподаване по програмата на "Заедно в час".

Помогни си сам

Илиева и петима нейни колеги създават своеобразен помощен център в училището, чиято цел е да улесни въвеждането на новите методи и технологии на онлайн обучението сред екипа на гимназията. "Едно е да знаеш, че има едно определено място, където можеш да провериш, друго е да не знаеш къде да търсиш. Колегите също знаеха кога и към кого могат да се обърнат. В началото беше по-интензивно, но последните седмици са по-спокойни голяма част от колегите и познатите", казва тя. Екипът на практика задвижва дигитализацията на учебния процес още от първия ден.

"В началото създадохме споделени дискове на всеки клас. Започнахме да пробваме различни приложения помежду си, за да видим кое как работи, избрахме Hangouts първоначално, но после се спряхме на Google Meets, които продължаваме да ползваме. Zoom използваме в някои случаи според урока", разказва учителката. Освен това тя и колегите ѝ изработват и качват в YouTube канала на училището видеа с инструкции за ползване на различните софтуерни продукти. На учениците пък разпращат имейл с инструкции за провеждане на часовете, които помагат при регулирането на онлайн срещите им. "Учениците ги спазват, виждат как неспазването на правилата нарушава цялата комуникация и се контролират едни други."

Подобни стъпки предприема и Иван Драгомиров в своето училище в Козлодуй. Освен видеа в помощ на колегите си обаче той още отначало започва да приготвя иновативно съдържание за своите ученици. По стечение на обстоятелствата той намира начин да приложи една своя отколешна идея - "лов на съкровища" из града, и то точно когато излизането навън не е препоръчително. Това става чрез играта Minecraft, в която учителят изгражда реплика на училището и разхвърля задачи, които трябва да бъдат изпълнени от учениците, за да се достигне до следващата стъпка. Използването на играта вдъхновява много от учениците, които я играят редовно. "А аз съм човек, който не позволява телефони в класната стая", шегува се учителят.

Като цяло интересът и нуждата от онлайн ресурси, които досега се използваха предимно от ученици, се пренесоха и към учителите. Платформи за видеоуроци като ucha.se и "Кан Академия" набраха още повече инерция в тази ситуация. "По всички показатели отчитаме огромен ръст. Например регистрираните потребители са се удвоили. Прекараното в учене време на платформата, което за нас е един от най-важните показатели, стигна връх от 4 пъти над "стандартното" преди това", разказва Иван Господинов, учител по философия и немски език, образователен експерт и един от създателите на "Образование без раници" - организация, която превежда и популяризира българската версия на "Кан Академия". Той споделя, че е впечатлен от усилията на всички, свързани с процеса по дигитализация - от родители, през ученици до учители, и казва, че десетки хиляди са се възползвали от безплатните ресурси на сайта им.

Трудностите на пионерите

Но Господинов не спестява и критиките си към онлайн прехода. Според него основен проблем за използването на ресурсите на "Кан Академия" е, че те не са изградени около стандартния модел на обучение в българските училища, който се върти около зазубрянето и възпроизвеждането на информация. "Българското образование вече от 5 години би трябвало да се води по уменията на учениците, а не по информацията в учебника, но за съжаление тази част от реформата не остава добре комуникирана и не изглежда да е добре разбрана от регионалните управления на образованието (РУО)", казва педагогът. Неговата препоръка към РУО всъщност е да не се фокусират върху формалното изпълнение на критериите от учителите, а в това да ги подкрепят.

Друг въпрос е ниската технологическа подготовка на много учители въпреки формалното завършване на различни обучителни курсове през годините. "Българските учители статистически посещават повече обучения от европейските си колеги и би трябвало да са минали обучения за работа с компютри. И въпреки това нашият екип продължава да се занимава с въпроси от типа "къде да цъкна", защото все още е нужно", казва Господинов. Той също призовава всички директори и учители да се замислят дали си е заслужавало ходенето на "онова измислено обучение".

За Иван Драгомиров от Козлодуй пък най-сериозните трудности произтичат от административната тежест, която не се променя заради дигитализацията, както и заради нереалистичните очаквания колко работа може да се свърши онлайн. "Имаме официално пет учебни часа, аз водя общо пет предмета и за всеки от тях се очаква да измисля и набера работен лист, който учениците да получат - не е реалистично."

Това се прехвърля и върху учениците. "Харесва ми този метод на обучение, но "живият" контакт със съучениците и учителите ми ми липсва изключително много и не мисля, че ще издържа още дълго време така", казва Дара Сапунджиева, ученичка от Американския колеж в София.

Друг широко обсъждан проблем бе този с единната обучителна платформа, предоставяна от МОН. Докато се настроят профилите в Microsoft Teams, на много учители им се наложи да събират учениците си по телефона или във Facebook, Viber или други приложения. След успешното стартиране на Teams акаунтите пък някои учители предпочитат да продължат да използват алтернативни платформи, защото са свикнали с тях или защото не искат да претоварват учениците си. Според Людмила Дерменджиева неналагането на единна обучителна система е било добър ход от страна на МОН. "МОН не ни е наложило единна система за онлайн обучение, напротив, те дадоха на училищата една алтернатива. Съгласете се, не може да обучаваме във Viber и Messеnger", казва тя.

Иван Господинов от "Образование без раници" има подобно мнение. "Тази платформа е замисляна и подготвяна от години и сега пускането ѝ беше ускорено, но това е демо версия. Тоест, разбира се, че е негатив, че се появиха технически проблеми, но платформата заработи за първия си ден в доста извънредни обстоятелства", казва той и добавя, че отчита като позитив, че се е намерил баланс между централизирани решения и свободата за намиране на собствени решения от училищните екипи. "Не живеем в една от онези държави, в които има само една-единствена държавна онлайн образователна платформа, нито в тези, в които в момента разпращат домашните по есемеси на всички шестокласници в страната, а тестове се държат по телефона с набиране на бутон за верен отговор", добавя педагогът.

Както във всяка ситуация, подкрепата вътре в колектива е един от най-добрите инструменти за справяне с проблемите. В училището на Божидара Илиева учителите се справят със стреса и трудностите, като провеждат ежеседмичните оперативки за споделяне на добри практики и преглед на изминалата седмица. "Първия петък имахме рубрика "На кафе", а втория колежка хореограф организира "На хоро". Тези моменти много ни помагат да се освободим от умората, казва тя. И призовава МОН да направи като тях, преди да изпрати нова заповед - да помисли за всички въпроси, които могат да изникнат. "Помислихме по всички въпроси, които можеха да възникнат, и направихме видеа по тях, нека и те да помислят за всички гледни точки - родители, учители, ученици, и тогава да вземат решение", допълва тя.

Близостта, която остава незаменима

"Учениците ни се справят много добре в онлайн средата. Мотивирани са, участват активно в часовете", категорична е Людмила Дерменджиева, а и не само. "Хлапетата се зарадваха, много ни изненада, че до 20% се увеличиха резултатите на едно дете, което преди бе трудно да го мотивирам в клас, а по интернет прояви повече старание", разказва и Иван Драгомиров, а Божидара Илиева добавя: "Те така или иначе са в интернет пространството, получи се, че по-скоро ние влязохме в техния свят, а не те в онлайн училището."

Но според мнението, което се споделя от всички учители и ученици, с които "Капитал" разговаря, има неща, които онлайн обучението не може да компенсира. "На всички обаче вече много им липсват училището, приятелите, учителите. Уверени сме, че от тази ситуация ще излезем по-мъдри, по-добри, по-единни, и очакваме с нетърпение да го покажем", казва директорката на гоцеделчевското училище. "Липсва им най-вече социализирането. Предметното знание може да се предава, но прегръдката и играта на волейбол след училище - не", споделя и Драгомиров, който също смята, че заради дистанционното обучение ще бъдат научени много уроци. "Със сигурност родителите виждат какво е на учителите през цялото време. Това според мен ще послужи като добър социален експеримент и ще промени нагласата им към работата на учителите", заключава той.

Готовност за оценяване

Въпреки перипетиите и педагозите, и учениците изглеждат оптимистично настроени относно успешното завършване на учебната година. С течение на времето учителите преминават от преговор към преподаване на нов материал и дори изпитване. "Получихме инструкции за оценяването, но така или иначе си водим записки за изпълнените задачи. Мисля, че ще завършим успешно годината. Освен количествена оценка даваме рецензия на всеки ученик", казва Божидара Иванова. "Доскоро колегите само си водеха бележки за успеваемостта на учениците. От седмица обаче извършват и оценяване. Оценяването в класната стая в Teams ще бъде много лесно: в раздел Assignments учителят може да зададе практическа задача и/или тест, да зададе точки за оценяване и време за изпълнение на заданието. В момента, в който ученикът реши теста и щракне върху бутон изпрати, той вижда вече своя резултат", обобщава Людмила Дерменджиева как протича оценяването в платформата Microsoft Teams.

Преминаването към ново съдържание и оценка в тази ситуация е повод и за притеснение за учениците. "С настоящия график, според който единствената ни комуникация с учителя по предмет X е 20 минути на седмица, времето е крайно недостатъчно за подкрепа при усвояването на нов материал. От учениците се очаква уроци, които в нормална среда изучаваме цяла седмица, да се научат напълно самостоятелно в домашни условия. Опасенията ми са, че след като се върнем на училище, ще бъдем изпитвани на неща, които не са ни преподадени от учител", споделя притесненията си ученикът Кристиян Юлзари от АЕГ "Гео Милев", Русе.

Подобни притеснения има и Александра Дралчева, ученичка в СУ "Свети Климент Охридски", Добрич. "Като ученичка в десети клас ми предстоят матури, а дистанционното обучение не е най-ефективният начин да се подготвим за тях. Съответно резултатите няма да са високи и не намирам за правилно провеждането на подобен вид изпити, имайки предвид учебния материал", смята тя.

Бих предложил [на учителите] да се поставят в обувките на учениците и да помислят как могат да им бъдат максимално полезни. Да забравят за минималните изисквания, "спуснати" им от МОН, и да дадат максимума от себе си, за да може всички заедно да вървим напред.

Кристиян Юлзари, ученик от АЕГ "Гео Милев" - Русе

В първите дни от дистанционното обучение част от учителите не се справяха. Изпитваха затруднения в прикачването на различни материали, тестове и задачи. Сега всичко се нормализира и учителите се справят отлично.

Александра Дралчева, ученичка в СУ "Свети Климент Охридски" - Добрич

Какво казват учениците

И Кристиян, и останалите ученици, към които се обърнахме, споделят подобни притеснения и позитивни страни от обучителния процес. "Харесва ми, че съм в уюта на моя дом и мога да си оползотворявам междучасията. Днес класната ми стая ще е холът, утре кухнята... разнообразие", казва гимназистът от ЕГ "Гео Милев" в Добрич Васил Василев. "Не ми харесва това, че повечето учители си мислят, че след като по цял ден сме си вкъщи, нямаме други приоритети и задължения. Натоварват ни повече от обикновено. Имаме доста домашни освен живите връзки", добавя също той. Дара Сапунджиева е лаконична: "Ако трябва да съм честна, покрай толкова домашни не ми остава време да се притеснявам за сегашната ситуация с коронавируса."

Това, което най-много ми харесва от електронното обучение, е, че сама определям темпото си на учене и усвояване на материала. Също така въпреки количеството работа, която трябва да изпълним, качеството винаги е за предпочитане.

Дара Сапунджиева, Американски колеж - София

Ако всички учители си мислят, че сега е времето на натоварят учениците им, защото са в епидемия - не е.

Васил Василев, Езикова гимназия "Гео Милев", гр. Добрич

Най-често срещаните оплаквания сред учениците, към които "Капитал" се обърна за коментар, са за претрупаната програма и липсата на жив контакт със съученици и учители, а най-приятната част на ученето от вкъщи е... ученето от вкъщи. "Фактът, че липсва живият контакт с учители и съученици, прави ученето различно. Липсва училищната атмосфера, в която всички са напрегнати или стресирани, защото ще ги изпитат или защото ще закъснеят. Спокойствието, което изпитваме у дома, ни помага по-лесно да усвояваме учебния материал и да трупаме нови знания", казва Кристиян Юлзари, който обаче също не е доволен, че учителите едва ли не смятат, че щом са заключени вкъщи, учениците нямат какво друго да правят, освен да учат.

Не липсват и комични ситуации. "Едно момче от класа слушаше музика в час и всички го чуваха. Един път в час по английски аз рисувах на онлайн дъската и правех усмивки, а учителката не знаеше кой рисува и се скара на класа, и после беше писала правило да не се пише на дъската. Аз не си казах, че съм аз. Понякога от компютрите или таблетите пускаме играта Roblox и чатим паралелно в другата платформа", разказва второкласничката Ясмин Йорданова от ЧОУ "Петър Берон".

А смятат ли учениците, че учителите им се справят с дистанционния учебен процес? "Ако този въпрос ми беше зададен преди три седмици, щях да кажа, че изобщо не протича гладко", казва Дара Сапунджиевва. По думите ѝ първата седмица от онлайн уроците е била изключително динамична и стресираща, защото преподавателите в колежа са решили да прескочат преговора на стария материал и да започнат с изучаването на нов, като дори наваксват изпуснатото заради грипната ваканция. "Три седмици по-късно и след като училището ми поиска обратна връзка от учениците за това как точно да се подобри дистанционното обучение, сега учебният процес протича повече от перфектно", завършва тя.

Как се учи дистанционно: платформи и ресурси

Образователната организация "Заедно в час" е подбрала много достъпни или безплатни курсове, платформи и ресурси, които да помогнат на всички участници в учебния процес. Подбрали сме някои от съветите и предложенията на организацията по-долу, а пълния списък - както и още много полезна информация - можете да намерите на портала на "Заедно в час".

Платформите:

G Suite, включващ пощата Gmail, облачната услуга за споделяне и архив на файлове Drive, приложението за видеоконференции Hangouts и електронния календар Calendar. Видео обучения на български могат да се намерят в YouTube канала на Преподаваме.бг. Божидара Илиева от СУ "Любен Каравелов" в град Пловдив и колегите ѝ също са подготвили видеоуроци.

Класната стая на Google Google Classroom пък обединява различните приложения от G Suite в удобна за преподаване форма. От "Заедно в час" съветват ако решите да използвате на училищно ниво това приложение, е добра идея да направите безплатен G Suite for Education акаунт на училището си. Преподаваме.бг имат видеоуроци за ползването и на това приложение.

Приложението Zoom не изисква регистрация от всички потребители, необходимо е да се направи един платен акаунт. Има възможности и за ползване на безплатен профил с определени ограничения. До 100 души могат да участват във видеоконферентна връзка, срещите могат да се записват и участниците да се разделят на по-малки групи, ако е нужно.

Онлайн платофрмата за записване на видеа Loom, която позволява безплатна регистрация за училища и образователни институции, има възможност да се споделя екрана и да запазвате и споделяте видеата в папки в самото приложение, или да ги качвате в YouTube.

Уебинари и курсове:

"Образование без раници" събират и разпространяват (много богат) списък и препоръки с важни безплатни дигитални ресурси в помощ на учителите. Организират още платени онлайн обучения и уебинари за учители, директори и администратори в сферата на образованието.

СофтУни отвориха безплатно курса си Учители на бъдещето. В него ще намерите информация за Google Classroom и Microsoft Teams

Курс на БГ Наука за учители - подходящ за учители на ученици в 5-и до 12-и клас.

Институт за прогресивно образование организира уебинар "Основи на метода Монтесори и как да го прилагаме ефективно в грижата за деца".

Учебно съдържание:

Кан Академия е най-голямата образователна платформа в световен мащаб и е напълно безплатна.

Издателствата "Просвета" и Klett предоставят свободен достъп до учебници и електронни ресурси.

Платформата Уча.се предлага видео уроци по всички учебни предмети.

Във Виртуалния училищен кабинет по математика ще намерите образователни ресурси, математически пъзели, игри, състезания, изкуство и др. Достъпът е безплатен.

"След ваканцията часовете вкъщи са ми скучни и различни от нормалните, защото не можем да се пипнем, видим, да играем и да си приказваме! Не излизаме навън. Нашата учителка се справя, но интернетът ѝ куца, "бъгва" ѝ се компютъра, а на всички това ни е смешно! Има размазани физиономии като говорим и е странно. Нашият клас използва програмата Zoom, но тази платформа или ни изхвърля, или се зарежда бавно, а понякога, когато госпожата пише на електронната дъска, тя не се включва. Много ме дразни това приложение и понякога ми се ще да го изтрия. А някои госпожи по инфромационни технологии и по английски език си направиха собствени стаи, без да ни предупредят. Имаше много домашни, които не знам как да пратя, защото никой не изяснява как да се прави това. Аз бих предложила да се смени приложението Zoom с някое друго. Чувствам се странно."

Това е краткото резюме, с което четвъртокласничката Преслава Джифарова от 7 Средно училище "Свети Седмочисленици" описва как ѝ се е сторил първият месец, откакто на българските училища им се наложи по спешност да пренесат учебния процес в интернет. "Странното" чувство, което тя описва, се споделя от много по-малки и по-големи нейни съученици от цялата страна, а със сигурност и от част от учителите им. Всичко започна в петък, 13 март, когато парламентът въведе извънредно положение заради разрастващата се пандемия от коронавирус, а една от най-значимите мерки бе затварянето на всички учебни заведения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK