Музикалното образование и музиката у децата
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Музикалното образование и музиката у децата

Shutterstock

Музикалното образование и музиката у децата

Петя Данкова и Светослав Сотиров от музикална академия Voice Academy за стимулите, интересите и предизвикателствата пред децата и тийнейджърите с интерес към музиката

1352 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко."

Платон

Пейзажът на музикалното образование се е променил драстично през последното десетилетие. Нуждите и ресурсите за създаването на модерна класна стая са ясни и по-достъпни от всякога, но отдавна установената училищна система в България не само че не може да реагира на промените, но и значително изостава в прилагането на иновативни методи в часовете по музика. Обикновено се приема, че учителите са тези, които трябва да очертаят пътя на учениците за придобиване на съвременен опит в музикалната индустрия. От тях се очаква и да заменят остарелите преподавателски методи с иновативни, които да се фокусират върху ангажираността на децата. Развитието на технологиите обаче заварва много от дългогодишните учители в неподготвено положение, което изисква освен придобиване на допълнителна техническа грамотност също и задълбочена представа за тенденциите на световния музикален пазар.

За това какви са стимулите, интересите и предизвикателствата, пред които се изправят децата и тийнейджърите с интерес към музиката, разговаряхме с Петя Данкова, основател и музикален директор на музикална академия Voice Academy, и Светослав Сотиров, партньор и преподавател по текстопис. Моментът на разговора беше интересен - в ситуация на световна криза и масова социална изолация. Момент, в който хората, спазващи правилото за изолация у дома, откриха нови и креативни способи за запълване на времето си по продуктивен начин. В естествено стечение на разговора стигнахме до заключението, че креативността е професията на бъдещето и развитието й е ключът към професионалния успех и себепознанието. Вижте защо.

Мечтите на децата са в техните ръце

Петя е посветила живота си на музиката, тя е цигулар. Основава академията преди 10 години с цел да запълни съществуващата дупка в съвременното музикално образование в България и да създаде и развие място, от което излизат професионалисти. Според нея големият пропуск на българското музикално образование е, че подготвя добри инструменталисти и музиканти, но не дава практически насоки как да се използват тези умения и знания за успешна професионална реализация в света на музикалната индустрия. Това, в което тя и Светослав са категорични, е, че децата имат нужда да експериментират, да опитват всичко, което им е интересно, да променят стиловете музика, докато не открият своя, да имат идоли и същевременно да осъзнават, че пътят не е лесен и изисква постоянство и упоритост. В музикалната академия всеки ученик се развива пo индивидуална програма, която се адаптира в зависимост от интересите и таланта му. Основните преподавателски подходи са заимствани от музикалния колеж в Бъркли, САЩ, който е висше учебно заведение. Предметите са адаптирани според възможностите на различните възрастови групи (от 4 до 16+ г.), а учебниците са написани и издадени от академията, тъй като по много от предметите (като солфеж, аранжимент и текстопис) няма съществуващи такива в България или съществуващите са вече остарели. Въпреки че в средните училища часове като музика и изобразително изкуство отпадат от учебната система, Петя и Светослав вярват, че всеки предмет, свързан с изкуство или култура, е важен за изграждането на емоционална интелигентност у децата и развитието им като професионалисти независимо от сферата, към която се насочат.

Петя Данкова, основател и музикален директор на музикална академия Voice Academy, и Светослав Сотиров, партньор и преподавател по текстопис
Автор: Капитал

Как се провокира интерес към ученето

Подходът в комуникацията е ключов. Образованието не е задължително и водеща трябва да е любовта към музиката. В академията вярват, че в основата на развитието на всяко дете стоят неговата лична мотивация и свободата да взима от предметите и материалната база това, от което има нужда. Мотивацията може да бъде управлявана и ако се открие липса на такава у някое дете, то тогава е важен разговорът между родители и преподаватели в такава посока, че програмата да бъде адаптирана според интересите му. Ако комуникацията е ключът, то връзката теория - практика е ключалката. Тя трябва да бъде здрава. Прилагането на добри практики като система по пеене, система по музикална теория и практика, система по текстопис, система по музикален бизнес и системи по хармония и мелодия е задължително да бъде предоставяно през призмата на практиката. В академията скоростта на обучение се определя от децата и тяхното вътрешно усещане за нивото им на подготовка и възможности. Когато знаят, че им предстои важен концерт на живо в някой клуб или на събитие, те самите разбират, че за да успеят да се качат уверени на сцената, трябва да бъдат подготвени. В тези моменти учителите и родителите са тези, които трябва да им дадат знания и увереност да го направят.

"Когато дадеш на едно дете ясното разбиране, че то има избор във всеки един момент, и когато е ясно, че това, което му поднасяш, трябва да бъде интересно за него, и да очакваш от него да демонстрира ангажираност в това, което учи, тогава няма проблем с мотивацията. Когато започне да се усеща, че има проблем с мотивацията, тогава е редно да си зададеш въпроса дали начинът, по който обучаваш, е правилен и кои са другите външни фактори, които влияят", обяснява Светослав.

Вътрешният свят и личните проблеми на децата не бива да се пренебрегват нито от преподавателите, нито от родителите. Процесът на образование и педагогика не е свързан непременно с това учителят да преподаде предвидения материал на всяка цена, а да има споделено преживяване. В тази връзка Петя и Светослав споделят, че според тях уроците под формата на игра са доказано най-интересни независимо от възрастта.

Технологиите в ръцете на децата

Светослав има 10-годишен опит като собственик на софтуерна компания, която е разработвала интернет базирани решения за големи компании, правил е софтуер и за образователни системи - от такива, предназначени за детски градини, до такива за средни училища, още през далечната 2000 г. Днес технологиите са неизменна част от ежедневието на подрастващите. Светослав споделя, че в часовете му по текстопис децата не пишат на ръка. Предпочитат да записват идеите си за текстове в Google Docs през телефоните си, което е полезно и за двете страни, тъй като така преподавателят има възможността да редактира текстовете им дистанционно. Използването на всички достъпни ресурси трябва да бъде стимулирано, тъй като е демонстрация на лична организация.

Технологиите са добър начин да се улеснят работата и общуването. Например от децата над 11 г. се изисква да имат имейл адрес и онлайн календар, както и налично мобилно приложение, в което получават графика и уроците си. Ако някое дете няма да може да присъства на предвиден урок, от него се очаква да прояви организираност и да го отбележи в онлайн графика. Освен че по този начин се насърчава развиването на организационни умения и точност към другите, чрез използването на технологиите преподавателите могат да намалят времето, в което децата получават измерим резултат, което ги мотивира допълнително. Също така използването им създава чувство за комфорт у учениците, тъй като са позната за тях среда и се провокира любопитството им. Техническите ограничения на технологиите в условията на световна пандемична криза, т.е. провеждането на часовете дигитално, което изисква концентрация и взаимно изслушване и от двете страни (диалогичен режим), може да помогнат на някои преподаватели да вдигнат нивото на интерактивност в часовете си, както и степента на комуникация между тях и учениците.

Сред положителните страни на появилата се извънредна обстановка е именно проявата на различията между провеждането на часове в класна стая и дигитално. У дома децата имат възможността да напуснат часа за кратко, без да искат разрешение, да изключат звука или картината, ако не искат да бъдат наблюдавани, а и също така условията не позволяват на учителите да изискват невъзможната за учениците постоянна концентрация. В същото време дигитализацията може да помогне на родителите да бъдат по-информирани, по-ангажирани и по-способни да участват в училищната работа на децата и да наблюдават в реално време образователния процес. При наличието на тези фактори отговорността остава не само на учениците, но и на родителите. Децата имат възможността да попият най-интересното и важно за тях, както и да използват времето вкъщи по продуктивен и обогатяващ начин, без притеснение, че ще бъдат наказани или ще получат забележка в дневника, а родителите могат да видят реалните практически измерения на изучаваното от децата им, без да разчитат единствено на оценките и забележките в бележниците им или на периодични родителски срещи, в които рядко имат възможност да обсъдят задълбочено личностното развитие на детето си. Появата на кризата обаче принуди учителите да водят уроците си по алтернативен, непознат за много от тях досега начин. Според Петя в тази ситуация се проявява в най-голяма степен липсата на съвременно обучение на учителите в напреднала възраст на основни технологични познания. "Има преподаватели, които не знаят как се пуска компютър, камо ли да знаят как се използват различни софтуери", коментира тя.

Музикални предпочитания

Музиката вече е смесена, безинтересно е да се говори за конкретни стилове. След завършване на професионалната програма Singer-song writer във Voice Academy много от децата успяват да съчетават добре различни стилове и да пишат текстовете си сами. Обикновено учениците влизат в академията с интерес към един определен стил, независимо дали е поп, рок, джаз или метъл. Преподавателите им предлагат различни проекти, в които да участват, и по този начин разширяват кръгозора им към стиловете, които слушат. Така след година-две децата сами стигат до извода, че стилът, с който са влезли, не е този, който ги вълнува. Успяват да се себеопознаят чрез музиката. Тийнейджърите търсят модели за подражание извън родителите и обкръжението си, те виждат това, което искат да виждат, но не и труда, който стои зад успехите на идолите им. В тези ситуации е важно както родителите, така и учителите да бъдат реалисти с децата и да им помагат да разберат защо и по какъв начин тези хора са се превърнали в модели за подражание. По този начин се разширява и погледът им върху това как се става музикален професионалист, излиза се от рамката "искам да съм Бионсе", защото всяко практическо доказателство, че постигането на тази цел изисква много усилия, променя и разсъжденията им. В момента, в който един начинаещ ученик мине през запис на песен, през подготовка за концерт, през организацията на самия концерт, през работата с бенд, тогава представата му започва да се изгражда спрямо реалния живот. Във Voice Academy имат задръжки спрямо провеждането на конкурси, особено за деца под 18 г., защото според тях сравнението и оценката на деца от жури са субективна преценка, която често ги наранява емоционално.

"Слушайте децата си! Създайте им работни навици!", коментира Светослав. Съветът на Петя и Светослав към родителите е да инвестират финансово и емоционално колкото се може повече в децата и разнообразните им интереси, за да успеят да открият кое наистина е тяхното призвание. В академията се стараят да разграничат любовта на децата към предметите и любовта им към преподавателите. В системата на училището един предмет се преподава от няколко учители. Целта на този метод е да се развие у децата интерес към изучаваната материя, а не към преподавателя. Оценки не се пишат, определят този подход като насилствен. "Когато се качиш на сцена и се обвържеш емоционално с публиката, никой не те пита какви са оценките ти в бележника", коментира Светослав, разяснявайки либералния подход в оценяването на учениците. Нивото на подготвеност се описва в периодично изготвяни индивидуални доклади, до които имат достъп както родителите, така и учениците. Начин, по който комуникацията между трите страни не се изразява в числа (оценки), а в анализи и препоръки.

Практикуването на всеки вид изкуство може да се превърне в доходоносна професия. Известната фраза "Музикант къща не храни" хвърля тесен поглед към възможностите за развитие в музикалната индустрия, която, както вече споменахме, далеч не се ограничава само до инструменталисти и артист-изпълнители. Това, което изкуствата развиват у децата, а и у възрастните, е умението да мислят out of the box, или иначе казано, да бъдат креативни - умение, което е повече от нужно в бързо развиващия се трудов пазар, пълен с най-разнообразни професии и компании, които се стремят към иновативност. А зад всяко иновативно решение стои креативната мисъл. Въпреки факта, че живеем в държава, в която изкуствата в училищата не са приоритетни предмети, е важно да се знае, че междувременно България е лидер по иновации във финтех индустрията в Югоизточна Европа. В същото време в глобален план годишните приходи в музикалната индустрия в периода 2014 - 2018 г. са се увеличили от 14.2 млрд. долара до 19.1 млрд., като по неофициални данни 2019 г. също се радва на ръст.

Професиите на бъдещето до такава степен ще променят всяка една сфера, че независимо дали говорим за икономика или музика, нуждата от висококвалифицирани кадри, които могат да прилагат комплексни умения в работата си, ще е все по-голяма. Отдавна думата "музикант" не описва човек, който свири и пее на китара пред публика. Всеки с амбиции за успех в музикалната индустрия ще трябва да прилага умения като техническа грамотност, умения за работа със социални медии и мрежи, маркетингови знания, високо ниво на владеене на английски език (което ще подпомогне развитието му извън границите на страната), финансова грамотност и юридически познания (за да може да следва интересите си в замяна на предлаганите комплексни умения). Затова е важно да не се приема като несериозен интересът на едно дете към музиката - талантът му може да се насърчава паралелно с усвояването на всички останали знания, които ще му помогнат да се превърне в професионалист. Трудно е да се прогнозира колко ще са се променили светът и пазарът на труда през следващите години, независимо дали говорим за България или глобално, затова всяко едно умение е ценно. Децата живеят в технологичен свят, който често разбират по-добре от родителите си. Те трябва да бъдат слушани и подкрепяни от поколенията, родени преди информационната и технологична епоха, за да успеят да си изградят сигурно бъдеще, базирано на техните таланти и разбирания за заобикалящия ги свят.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK