Спортът дарява здраве и добри оценки

Shutterstock

Спортът дарява здраве и добри оценки

Хлапетата ценят времето си за тренировки и уроци

1214 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Даниел Дуков е бивш лекоатлет и треньор. Бил е професионален бегач на дълги разстояния в САЩ. Завършил е треньорския факултет на НСА, както и магистратура по спортен мениджмънт и организация на спортни състезания. Организатор е на различни спортни прояви, основател е и на единствения по рода си у нас щафетен маратон "Екиден". Разказва защо е важно децата да спортуват и е абсолютно убеден, че спортът те прави по-здрав, по-борбен и по-дисциплиниран.

"Спортът дава много на децата - здраве, дисциплина и воля за победа. Също и организираност и добро управление на времето между училището и залата, уроците и тренировките", категоричен е Даниел Дуков. Подчертава обаче, че децата трябва да имат желание и да са мотивирани, а не просто да "убиват" време, за което родителят плаща.

Готови! Старт!

Най-лесно хлапето започва да спортува, когато моделът идва от родители спортисти, които биха желали то да се развива в любимия им спорт.

Но и само може да се запали още в детската градина. Работещите на свободна практика спортни инструктори си имат подход как да ангажират вниманието на хлапетата. След тези занимания в детската градина някои от малките с желание се преместват в спортните зали. Такъв е случая с Калина - дъщерята на Даниел Дуков, която е запалена от художествената гимнастика още преди да тръгне на училище, въпреки че той е лекоатлет, а никой друг в семейството не се е занимавал със спорт.

Друга възможност за старт е по съседска или приятелска линия. Детето отива от любопитство с приятелче за първи път, харесва му и остава в залата, на стадиона или в басейна.

Следващата стартова линия за хлапетата е в училище. За да се развие физическа култура, се започва отрано - първи, втори, трети клас. На по-късен етап има треньори, които предлагат занимания в училище в различни спортове като извънкласна дейност. "Много от родителите се възползват от възможността тяхното дете да се занимава с нещо полезно след училищните часове и ги оставят да практикуват някакъв извънкласен спорт. Хубаво е да бъдат ангажирани с нещо полезно, а не да започнат вредни навици като тютюнопушене или други щуротии", разказва Даниел.

Препоръчителната възраст за започване зависи от спорта. Тук идва ролята на спортните педагози (треньорите) да определят дали детето има необходимите качества за определен вид спорт - физически данни, ръст, двигателни умения. "Примерно в леката атлетика можеш да започнеш на по-късен етап, но ако преди това си практикувал друг вид спорт и си успял да развиеш поне част от необходимите физически качества", казва лекоатлетът.

Училищният хронометър

По наблюденията на Даниел Дуков в последно време малко деца проявяват интерес към спорта в училище. Като доказателства той сочи статистиките за наднормено тегло, увеличаващият се брой извинителни бележки за отсъствие от физическо заради здравословни проблеми, а напоследък и заради пандемията от коронавирус. "Децата вече нямат тази спортна натура, може би и програмата в училищата е направена така, че да не ги заинтригува достатъчно, или часовете са малко", смята Даниел. Друга причина е, че нормативите за часовете по физическо са направени така, че всеки може много лесно да ги покрие. "За да се развие физическата култура на едно дете, трябва в училище да му се покажат много и различни видове спортове", препоръчва бившият треньор. Експерти в министерствата залагат програма за развитие на определени спортове по класове, а учителят е длъжен да я следва.

Децата имат възможност да покажат спортните си заложби, ако участват в училищни, градски, държавни първенства. Подборът за участието на децата в тези първенства се прави от учителите по физкултура или от треньорите, които се занимават с профилиран спорт в училищата. "Така някой с талант и добри спортни качества има възможност да попадне в погледите на треньорите от спортните клубове. И вероятно да получи предложение да се занимава активно в някой спортен клуб, но повечето ученици са само за участие в тези първенства", показва опита на Дуков.

Кой е по-добър?

"Навремето децата масово спортуваха и често сменяха различни спортове, случваше се така, че почти целият клас се записваше в един и същ, но след няколко тренировки малцина оставаха да го практикуват. Другите се преместваха в друг спорт и така, докато намерят това, което им доставяше удовлетворение - така се правеше селекцията", припомня Дуков. Докато сега е по-различно - вече не самото дете, а треньорът преценява дали има необходимите качества и ще може да практикува даден спорт.

"Конкуренцията е най-важният фактор", подчертава Даниел Дуков. И очертава разликите при спортуващите деца в големите и малките градове. В някои спортове столичните клубове разполагат с повече деца в сравнение със тези в провинцията. Конкуренцията е по-голяма и треньорите имат възможност да си подберат по-добрите за участие в състезания от спортния календар.

"Да вземем пример от художествената гимнастика, ако децата от столичен клуб са в една възраст и са повече на брой, треньорите ги разпределят в групи по техните възможности. Групите са С, В, А и "Елит". Амбицията им е да преминават постепенно от по-слабата до най-силната - "Елит". И когато едно дете стои в една и съща група дълго време по някакви причини, това го демотивира. Силната конкуренцията често убива желанието му", обяснява спортистът. Докато в малките градове конкуренцията е по-малка и дава възможност на повечето деца да продължават в по-силни групи. И допълва, че разходите на един спортен клуб в столицата са доста големи и в стремежа си да се издържат клубовете приемат много деца, но един треньор не може да обърне достатъчно внимание на всички трениращи в съответната възрастова група. Възможността да се занимава персонално с всяка гимнастичка поотделно е сведена до минимум. Докато в същото време в някои спортни клубове в страната има недостиг на спортуващи деца.

Съперници или съотборници

Децата имат желание да побеждават и да се конкурират с другите. Има разлика между индивидуалните и отборните спортове. "Нагласите на децата са различни. В индивидуалния спорт тренираш за себе си и само от теб зависи как ще се представиш, а когато сте отбор - разчиташ на твоите съотборници", обяснява специалистът. При колективните спортове много от родителите присъстват на тренировките на своите деца (което Даниел Дуков не толерира) и имат възможност да сравняват качествата на всички в отбора. И ако треньорът дава приоритет на други, а не на неговото, ако е с по-добри качества, възникват недоволства, както в поговорката "Моето гардже е най-хубаво!". Но това е решение на треньорските щабове и те решават кой да играе и кой да търка резервната скамейка.

"Много е важна комуникацията между треньор, родител и дете", подчертава Дуков. И допълва, че е необходима обратна връзка, когато детето споделя какви са му затрудненията, възрастните е добре да коментират причините за тях.

Мама и тате като запалянковци

Има родители, които са суперфенове на спорта, в който детето им се развива, интересуват се от съответния спорт и тенденциите в него, присъстват на тренировки, на мачове, на състезания. Имат желание да наблюдават развитието на хлапето отблизо.

Но има и родители, които не се интересуват от спортните постижения на хлапето и го оставят да се развива самостоятелно.

Случва се и детето да няма желание да спортува, но родителят настоява и търси възможности да го запали. "Тогава е най-добре да се пробват различни спортове - футбол, волейбол, плуване, тенис и т.н., докато хлапето намери своето призвание", съветва Дуков.

Родители в стремежа си да направят детето спортист задоволяват всичките му прищевки. "Например има футболни обувки за 50 лева, има и за 200 лева, но ако искаш да подкладеш желанието на детето да спортува, купуваш по-скъпата екипировка, за да има то самочувствие и да се старае да бъде един от добрите в отбора", казва Дуков. По този начин родителите се опитват да дадат максималното, за да могат и децата да дадат всичко от себе си. "Може и да е грешка, но много родители го практикуват", не съди лекоатлетът. Според него сякаш малките се разглезиха много и ако родител иска детето му да спортува, може да си позволи да му купи всичко необходимо за всеки вид спорт.

Спортната екипировка не се раздава, както беше в миналото - записваш се и след няколко тренировки получаваш необходимото. "Сега трябва да спечелиш доверието на треньора и да изградиш необходимите качества, за да получиш екипировката на представителния отбор", обяснява Даниел.

Той сочи негативни тенденции в детския спорт - много родители стават дарители или спонсори под всякакви форми на клуба, като след това имат претенции към треньора относно участието на детето им в мачове, състезания и тренировъчни лагери, независимо от спортните качества на детето им. Това води до лоши последици, тъй като се правят различия между децата не на базата на спортните им възможности, а на финансовото състояние на родителите. Според Дуков обаче това сякаш не може да се преодолее, а се наблюдава във всяка сфера на живота.

Звездите на стадиона

Децата обичат да подражават на големите спортни личности. Футболът е номер едно сред момчетата. Постоянното анонсиране на големите заплати, рекламни договори и трансфери на водещи футболисти в медии води до това. Отделно начинът им на живот - татуси, скъпи коли, големи къщи и красиви жени. Така се поражда подражанието, което води до желанието на момчетата да се покажат по-оригинални или по-добри от другите с прическа, като футболна звезда например.

В другите спортове има мода и спорадичност, когато някой българин спортист стане звезда, той става кумир в определения спорт. Например тенисът набира популярност сред малките заради успехите на Григор Димитров и Цветана Пиронкова, художествената гимнастика - със "Златните момичета", боксът - с Кубрат Пулев, и много други.

"Поне 60% от родителите са сигурни, че децата им няма да станат големи спортисти, но ще е достатъчно поне да са здрави и да добият спортна култура", смята Даниел. Убеден е, че спортистът не може да бъде лош ученик и че винаги е по-добре едно дете да спортува, тъй като така расте по-организирано и преодолява по-лесно житейските препятствия.

Даниел Дуков е бивш лекоатлет и треньор. Бил е професионален бегач на дълги разстояния в САЩ. Завършил е треньорския факултет на НСА, както и магистратура по спортен мениджмънт и организация на спортни състезания. Организатор е на различни спортни прояви, основател е и на единствения по рода си у нас щафетен маратон "Екиден". Разказва защо е важно децата да спортуват и е абсолютно убеден, че спортът те прави по-здрав, по-борбен и по-дисциплиниран.

"Спортът дава много на децата - здраве, дисциплина и воля за победа. Също и организираност и добро управление на времето между училището и залата, уроците и тренировките", категоричен е Даниел Дуков. Подчертава обаче, че децата трябва да имат желание и да са мотивирани, а не просто да "убиват" време, за което родителят плаща.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Сравни и избери

Сравни и избери