Училищни предизвикателства

Shutterstock

Училищни предизвикателства

Необходими са диагностика и индивидуално наваксване за учениците след една година дистанционно обучение

Деян Димитров
1407 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • Политиките за подобряване на българското образование не са възможни без качествено измерване на ефективността му.
  • В дългосрочен план е важно системата да инвестира в лидерските качества на директорите и повече практическа подготовка за учителите.

"Последната година доведе до забележителен срив на образователните възможности за учене, лишавайки сегашното поколение ученици от възможностите да придобият същите умения, които техните колеги успяха да развият през предходната година. Ако скоро не бъдат положени ефективни усилия за коригиране на такава загуба, бъдещето на тези ученици и на техните общности ще бъде по-малко обнадеждаващо, отколкото би било в противен случай." С това предупреждение Фернандо Реймърс, професор по международна образователна практика в Университета в Харвард, завършва книга с проучвания за ефектите на ковид-19, издадена в мрежата през март.

Предупреждението на Реймърс е напълно валидно и за България - за последната година учениците в страната учат дистанционно през по-голямата част от времето, което води до все по-големи и по-неравни изоставания сред тях. През септември миналата година образователните икономисти Ерик Ханушек и Лутгер Вусман стигат до извода, че единственият начин да се противодейства на натрупващите се за сегашните поколения ученици пропуски е не просто образованието да се върне до състоянието си преди пандемията, ами да стане по-ефективно, като трансформациите вече не могат да чакат.

За България този път минава през наваксване поне малко на пропуските от изминалата година, което пък не може да се случи без качествена диагностика и диференциран подход към различните ученици; и да се мисли как дългосрочно да се подобри подготовката, лидерството и мотивацията на педагогическите кадри в българската образователна система, докато в същото време им се дава повече автономия да бъдат креативни професионалисти.

Наваксване, но какво?

При по-продължително завръщане към присъствено обучение образователната система трябва да е готова да направи диагностика на пропуските на учениците, за да приложи план за наваксване, посочва анализ на Световната банка от края на март. Това означава и централни стъпки от страна на властта, която трябва да улесни наваксването, но и планиране от страна на училищните екипи поради индивидуалната природа на изоставането на всеки ученик. Световната банка препоръчва допълнителните уроци, които позволяват на преподавателя да обърне индивидуално внимание към учениците като вече доказан метод за ускоряване на наваксването на изоставащи ученици. "Уроците трябва да се провеждат в малки групи и да се фокусират върху базови умения (математика и езици), като настройват преподаването според нивото на компетенции на всеки ученик", се казва в анализа на Световната банка.

Анализ на влиятелния тинк-танк Brookings от октомври сочи, че така наречените тюторинг програми са изключително ефективни именно за наваксване сред изоставащи ученици, като допълнителните уроци имат най-голям ефект сред по-малките класове, въпреки че запазват ефективността си и в гимназията. Един от отговорите на пандемията във Великобритания беше заедно с увеличаване на бюджета за образование да се създаде национална програма за допълнителни уроци, която училищата могат да използват, за да се свързват с обучители, които да помогнат на изоставащите им ученици.

Невъзможно без качествена диагностика

За да знаят училищата как да помогнат на учениците си да наваксат обаче, те трябва да могат да преценят нивото им. Тук стои въпросът как се мери качеството в българското образование и какво си поставя то като важна цел. Чрез системата на Национално външно оценяване - диагностиката, която Министерството на образованието и науката провежда, запаметяването на знания остава водещ фактор, който настройва и как учат учениците, а самите изпити не са достатъчно надеждни в измерванията си, пише изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова в свой коментар за в. "Сега". Това води до несравнимост между резултатите от различните години и дава минимална аналитична стойност на изпитите в сегашната им форма като инструмент за диагностика на образованието, което изисква промяна в досегашния модел. "Ако изпитните формати са направени добре, събраната информация е надеждна и е налице капацитет за анализ на тази информация, тя може да има съществен принос за обективното идентифициране на пропуски в знанията и уменията, за преценка на ефективността на различни политики и инициативи, за преценка на ефективността на преподаването и ученето и за предприемане на конкретни действия за подобрение", обяснява Христова в "Сега".

В същото време външното оценяване след 7 клас и матурите след 12 клас представляват изпити с изключително висок залог - те определят до огромна степен бъдещето на учениците. Това води до масово прибягване до частни уроци и в резултат от това - невъзможност от резултатите от тези изпити да се правят заключения за ефективността на образователната система на тези етапи от обучението. "Трябва да има външни оценявания, но те служат, за да оценяваме възрастните в системата, а не децата. Това ни позволява, първо, да разберем работят ли образователните политики и, второ, дали училищата добавят стойност за учениците", обяснява за "Капитал" изпълнителният директор на фондация "Заедно в час" Траян Траянов. Той дава пример с Великобритания и Холандия, които използват стандартизираното си външно оценяване именно за да мерят добавената стойност на образованието на базата на очакваната траектория между входа и изхода на учениците от училище на база социално-икономическия им статус - ако резултатите са по-високи от очакваното, то училището добавя стойност. "Училищата, диагностицирани с пропусната стойност, са обект на интервенция, но като цяло тя не е наказание, а по-скоро активна подкрепа. Ти концентрираш ресурсите, които имаш, към тези училища", обяснява Траянов.

Лидерство и повече автономия

Наваксването с допълнителни уроци или някаква друга форма на подпомагане за ощетените от пандемията ученици е само начална и краткосрочна стъпка. Според Траянов философията на подготовката и управление на кадри в българската образователна система трябва да се трансформира с фокус върху много повече практика преди влизането в класната стая и повече опции за надграждащо развитие по време на самата учителска кариера. През последните години Министерството на образованието и науката наблегна върху увеличаването на заплащането на учителите като решение за проблема с кадрите в системата, но заплащането е необходима, но недостатъчна предпоставка. "Един млад човек, избирайки си работа, се пита дали това ще е положителна среда за работа, каква ще е културата, някой ще инвестира ли в това да развива неговите умения и компетентности, ще има ли подкрепа, кои са колегите му и дали ще бъдат отворени да споделят с него, или всеки ще си е в неговия коридор. Това са теми, които вълнуват всеки висококвалифициран служител", добавя Траянов.

Затова според него е изключително важно да се наблегне върху училищното лидерство. "Директорите трябва да бъдат подкрепени да бъдат people managers - термин от бизнеса. Ти основно отговаряш за това да привличаш талант, да го развиваш, да му създаваш среда, за да дава най-доброто от себе си и да си използва потенциала. Българските директори нито имат стимул да се фокусират върху това от системата - тя ги насочва да се ориентират по административно-документални задачи, а от друга страна, не ги подкрепя и не ги подготвя", обяснява изпълнителният директор на "Заедно в час". Това обаче не може да се случи от само себе си - необходими са повече програми, с които да се развиват мениджърските умения на директорите. Това се случва чрез менторство и създаване на професионална мениджърска общност. Два примера за подобни програми, които Траянов дава, са "Училища за пример" на "Заедно в час", която комбинира лидерска програма в училище с подготовка за различни методи на преподаване; и "Мениджърска академия за училищни директори" на сдружение "Образование България 2030", която свързва директори с опитни мениджъри от бизнеса като ментори.

Друга важна промяна, на която Траянов се надява в българската образователна система, е да има избор от училищни програми, които да дадат на учителите свободата да избират как искат да постигнат образователните цели, вместо да следват строго разграфена последователност по една и съща програма. "Системата би трябвало да мисли за краен резултат, а не за пътя до там. Това вече би овластило учителите и би показало, че ние ги третираме като креативни професионалисти, чиято роля е да открият най-добрия път спрямо ситуацията на децата", смята Траянов.

Темата накратко
  • Политиките за подобряване на българското образование не са възможни без качествено измерване на ефективността му.
  • В дългосрочен план е важно системата да инвестира в лидерските качества на директорите и повече практическа подготовка за учителите.

"Последната година доведе до забележителен срив на образователните възможности за учене, лишавайки сегашното поколение ученици от възможностите да придобият същите умения, които техните колеги успяха да развият през предходната година. Ако скоро не бъдат положени ефективни усилия за коригиране на такава загуба, бъдещето на тези ученици и на техните общности ще бъде по-малко обнадеждаващо, отколкото би било в противен случай." С това предупреждение Фернандо Реймърс, професор по международна образователна практика в Университета в Харвард, завършва книга с проучвания за ефектите на ковид-19, издадена в мрежата през март.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал