Ново понятие, нова практика

"Преценката за наличието на по-силна пазарна позиция при договаряне се извършва отделно за всеки конкретен случай с оглед на характеристиките на структурата на съответния пазар (продуктов и географски) и конкретното правоотношение между засегнатите предприятия", коментираха от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). И уточниха, че при тази преценка се отчитат степента на зависимост между фирмите, характерът на дейността им и разликата в нейния мащаб, вероятността за намиране на алтернативен търговски партньор, включително съществуването на алтернативни източници на снабдяване, канали за разпространение и/или клиенти.

Имуществената санкция за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне се определя като процент от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта - предмет на нарушението за предходната година, като размерът й не може да надхвърля 10% от този оборот, но не може да бъде по-малък от 10 хил. лв. В случаите, в които не е реализиран оборот, КЗК налага имуществена санкция в размер от 10 хил. до 50 хил. лв.

Откакто беше въведена забраната за злоупотреба с по-силна позиция досега, в КЗК са образувани 12 производства за установяване на нарушение по тази клауза, от които 11 са по искане на заинтересована страна, а едно е резултат от самосезиране, уточниха от комисията. Към март 2017 г. комисията се е произнесла с решение за общо шест от производствата по член 37а от Закона за защита на конкуренцията. Ето детайлите по тях:

35 хил. лв. санкция за "Сименс"

На 26 май 2016 г. КЗК наложи на "Сименс" ЕООД имуществена санкция в размер на 35 хил. лв. заради злоупотреба с пазарна сила. Производството е образувано по искане на "Брайт инженеринг" ООД. Във връзка с възложена обществена поръчка от "ЕВН Топлофикация България" дружеството отправило до "Сименс" запитване за оферта на резервни части (маслоуплътнения) за парна турбина Siemens. "Сименс" изпраща отговор с немотивиран отказ за офериране. Тези действия нямат обективно икономическо основание и са в противоречие с добросъвестната търговска практика. Вследствие отказа от страна на "Сименс" за "Брайт инженеринг" настъпват реални негативни последици, които са в състояние да увредят и интересите на потребителите, се казва в решението на антимонополния орган. "Сименс" обжалва пред тричленен състав на ВАС, заседанието е насрочено за май 2017 г., уточниха от КЗК.

"Лидл България ЕООД енд ко" и "Битас" – без нарушение

През март 2016 г. КЗК образува производство за проучване на евентуална злоупотреба с по-силна позиция при договаряне от страна на "Лидл България ЕООД енд ко". Решението е по повод писмо на софийската фирма "Битас" – производител на тестени изделия, от 2009 г. На 1 септември 2012 г. "Битас" подписва търговски условия с "Лидл" и започва да доставя всеки месец два вида точени кори под марка DUETTI - собственост на веригата (privаte label). С времето "Лидл" се превръща в основен клиент, за който през определени сезони заминава повече от половината продукция на "Битас". През октомври 2013 г. доставчикът получава уведомление от "Лидл", че до края на декември 2014 г. в предприятието трябва да бъде въведен един от трите доброволни стандарта за безопасност на храните IFS, BRC или FSSC 22000 сертификат. Според "Битас" това допълнително условие за сертификация, което не е задължително по българското законодателство и е изцяло по искане на търговеца, плюс постоянно променяните изисквания на веригата за етикетиране и опаковане в кашони струват значителни средства на дружеството. Затова "Битас" своевременно изпраща на търговската верига писмено предложение за увеличение на продажната цена с 9% от 1 октомври 2014 г.

"Лидл" не приема предложението за увеличение на цената. Тъкмо обратното – от веригата изискват намаляване на договорената продажна цена поне с 10%, като съобщават, че в противен случай ще бъдат анулирани активните поръчки към "Битас" и ще бъдат блокирани артикулите за доставка. Следва изкупуване на малки количества според договорено задължение на "Лидл", а от 4 декември 2014 г. продуктите на "Битас" остават блокирани и спрени от доставка. В писмото до КЗК производителят твърди, че впоследствие изпраща до търговската верига няколко писма и оферти за продължаване на съвместната дейност, но въпросът не е разрешен. Дружеството посочва, че след блокиране на неговите доставки "Лидл" заменя единия от артикулите с друг, доставян от конкурентна компания, като цената му във веригата е същата като на продукта на "Битас" преди спиране на доставките.

С решение от 14.10.2016 г. КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на "Лидл България ЕООД енд ко", тъй като посочената норма не е приложима. Отношенията между двете компании, във връзка с които се изследва злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, не попадат в обхвата на закона, тъй като са съществували и са били прекратени преди влизане в сила на нормата. Решението не е обжалвано, уточниха от КЗК.

"Лидл България ЕООД енд ко" и "Призма Лукс" - без нарушение

Търговецът "Лидл България" не е приложил по-силна позиция при договаряне в отношенията си с оператора на ваучери за храна "Призма-Лукс" - София. Решението на веригата за прекратяване на отношенията не е в противоречие с добросъвестната търговска практика. Това обяви КЗК в свое решение от 14 октомври 2016 г. по друг един казус, в който отново е замесена търговската верига.

"Призма-Лукс" е оператор на ваучери за храна и има договор с "Лидл" от октомври 2010 г. През март 2016 г. търговската верига изпраща тримесечно предизвестие, че прекратява отношенията си с компанията. Основание за това са общите условия към договора, които дават тази възможност. Следва среща и размяна на писма. В крайна сметка веригата уведомява "Призма-Лукс", че няма да оттегли предизвестието си, и посочва, че прекратяването на договора е в резултат от решение на централата на веригата в Германия за оптимизиране на процесите и разходите, свързани с ваучери. От "Лидл България" посочват също, че са направили детайлен финансово-икономически анализ, според който могат да направят оптимизация само ако намалят общия брой на операторите на ваучери, с които работят. Веригата прекратява договорите си освен с "Призма-Лукс" и с други четири фирми с тази дейност.

"Призма-Лукс" обаче търси правата си пред КЗК и в искането си пред регулатора посочва, че отказът на търговската верига е "необоснован" и "уврежда интересите на по-слабата страна". От фирмата посочват също, че преустановяването на отношенията с "Лидл" ще се отрази негативно на търговските й интереси.

КЗК установява, че "Призма-Лукс" оперира на пазара на ваучери за храна чрез множество търговски обекти в цялата страна и че разтрогването на договора с "Лидл" "по никакъв начин не би повлияло върху икономическата и финансовата стабилност" на компанията. Действията на "Лидл България" не могат да се квалифицират като злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, обобщава регулаторът.

Решението е обжалвано пред ВАС. Производството пред ВАС е прекратено, уточниха от КЗК.

157 981 лв. санкция за "Кауфланд България ЕООД енд кО"

През декември 2016 г. КЗК наложи имуществена санкция на "Кауфланд България ЕООД енд ко" в размер на 157 981 лв. за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Сумата е 7% от нетните приходи на "Кауфланд" от продажбата на продуктите - предмет на нарушението, през 2015 г.

Преписката е образувана по искане на фирма "Кети 94" – Пловдив, производител на спиртни напитки. Проблемите между двете дружества започнали през януари 2015 г. при договарянето на условията за новата година. "Кети 94" твърди, че "практиката на "Кауфланд" е всяка година да постига по средно 2% подобрение на бонусите" върху месечния оборот ("за маркетинг, за логистика, финансов, мастър бонус, годишен бонус, както и за договори за развитие в полза на веригата"). Пловдивската фирма не приела увеличението на бонусите, което довело до това, че търговската верига блокирала значителна част от асортимента й. Блокирането продължава до прекратяване на търговските отношения през април 2016 г. от страна на "Кауфланд".

В искането си до КЗК пловдивският производител твърди, че работи на загуба, че в резултат на проблемите с веригата закъснява с плащането на дължимия акциз върху спиртните напитки, заради което е санкциониран нееднократно от митница Пловдив. "Кети 94" посочва също, че всички генерирани загуби са приемани като "инвестиция за постоянно партньорство с "Кауфланд", оттук и за постоянен пазар на продуктите на компанията, както и сигурни работни места за работниците на дружеството".

Проверката на КЗК установява, че "моделът на поведение на "Кауфланд" е резултат от по-силната позиция на веригата и противоречи на добросъвестната търговска практика". Веригата "необосновано изисква "Кети 94" да намалява доставните си цени и поставя като условия определени годишни ценови параметри". Този модел на поведение е "недобросъвестен спрямо неговия доставчик, уврежда неговите интересите като по-слаба страна при договарянето, както и интересите на потребителите", заключава регулаторът.

"Кауфланд България ЕООД енд ко" обжалва решението пред 3-членен състав на ВАС. Заседанието на ВАС е насрочено за февруари 2018 г., уточниха от КЗК.

"Софийска вода" и "Трегер" - без нарушение

"Трегер" ООД е оператор на "Метрополитън хотел София", който сключва договор със "Софийска вода". По-късно дружеството подписва нов, отново типов договор, в който се задължава да изхвърля води с определени качества. След това "Софийска вода" започва да упражнява ежемесечен контрол чрез вземане на проби на отпадната вода в продължение на 24 месеца и според "Трегер" не е установено нито веднъж наднормено замърсяване на отпадната вода. При поредно плащане на сметката за вода хотелът установява, че сметките за месеците септември, октомври и ноември 2014 г. са завишени с 60% спрямо обичайните. Според "Трегер" "Софийска вода" установява в собствената си лаборатория, че за посочения период в отпадните води на хотела е налице замърсяване,и затова начислява санкция в размер на 60% над обичайната сметка.

Според "Трегер" е показателно, че за целия период от 58 месеца, през който е извършван контрол на отпадните води на хотела, замърсяване е установено единствено и само точно в два месеца, в които "Трегер" не осъществява паралелно вземане на проби и паралелно изследване за своя сметка на качествата на отработената вода в друга независима оторизирана лаборатория. От "Трегер" смятат, че "Софийска вода" прилага такъв стриктен ежемесечен мониторинг на около 10 от общо 232 хотела на територията на София. В искането си до КЗК от "Трегер" посочват също, че отстоящият на 200 метра "Новотел" с оператор френската фирма Ассоr за времето от своето откриване от януари 2013 г. до 2016 не е проверяван нито веднъж от френския оператор "Веолия вода" - собственик на "Софийска вода".

С решение от 20.12.2016 г. КЗК установява, че от "Софийска вода" не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК в периода ноември 2012 г. - май 2015 г., тъй като този период попада извън обхвата на действие на нормата. С решението комисията прекратява производството в останалата част, като приема, че поведението на "Софийска вода" вече е разгледано от Комисията за енергийно и водно регулиране, която не е установила нарушение.

Решението е обжалвано от "Трегер" пред ВАС. Първото заседание на ВАС е насрочено за март 2018 г., уточниха от КЗК.

2.9 млн. лв. за "БТВ медиа груп"

КЗК глоби с 2.9 млн. лв. "БТВ медиа груп" за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне с кабелни оператори. Регулаторът откри нарушения при три доставчика на тв сигнал и за всяко е наложена отделна санкция от по 3% от нетните приходи от разпространение на телевизионни програми на дружеството за 2016 г. Провереният период е от юли 2015 г.

Преписката е образувана по жалба на четири кабелни оператора от Южна България - "Вирджиния Ер Ен" - Бургас, "Вайтъл-И" - Сандански, "Цифрова кабелна телевизия" - Пловдив, и "Кабел Сат-запад" – Благоевград. Компаниите твърдят, че "БТВ медиа груп" и "Нова броудкастинг груп" поставят "ултимативно изискване кабелните оператори да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, "Кино Нова", "Диема фемили" и други в основните си програмни пакети като условие за сключване на договор". В допълнение те не позволяват на кабелните оператори да придобият правата единствено на националните им ефирни телевизии - bTV и "Нова телевизия", въпреки че са задължителни за качване на мултиплекса за безплатно ефирно излъчване. "Ако кабелен оператор бъде лишен от достъп за разпространение на програмите на Би Ти Ви и "Нова", които държат около 80% от зрителската аудитория в България, следва сигурен и бърз фалит и напускане на пазара", твърдят от компаниите.

КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 37а от ЗЗК от страна на "БТВ медиа груп" ЕАД по отношение на "Вирджиния - Ер Ен", както и че няма нарушения от страна на "Нова телевизия", тъй като при нея все пак има клаузи за предоговаряне на минимални и промяна на цени, както и че броят абонати се определя по-ясно.

От "БТВ медиа груп" съобщиха, че ще обжалват решението на КЗК.