Какво ново в новия регламент за "новите храни"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво ново в новия регламент за "новите храни"

Shutterstock

Какво ново в новия регламент за "новите храни"

От началото на годината в ЕС действа нов регламент

1147 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от новия брой списание "Регал", което се интегрира с платформата "Капитал". Всички текстове от изданието може да откриете тук.

Преди няколко години като последица от един телефонен разговор си зададох въпроса доколко е разрешено пускането на пазара на произведен от насекоми протеин и допустим ли е той за консумация от хора. Беше интересно откъм статистически данни проучване, към което напоследък често ми се налага да се връщам.

А ето и още няколко понятия:

Чия (Salvia hispanica) според "Уикипедия" е вид цъфтящо растение от семейството на ментата и произхожда от Централно и Южно Мексико и Гватемала. Кодексът "Мендоса" от XVI век дава доказателства, че тя е била култивирана от ацтеките още преди колонизирането на Америките, а според историците чията е била източник на храна, важен колкото царевицата. В Европа допреди няколко години семената от чия се използваха изключително и само като фураж за животни. Едва през 2009 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) одобри чията като нова хранителна съставка за употреба, основно в хлебни изделия. Две години по-късно - през 2013 г., ЕОБХ утвърди и вноса на чисти семена от чия като храна с препоръка, че дневната доза не трябва да надвишава 15 грама. Причина за ограничението е, че липсват дългосрочни проучвания за въздействието на чията върху човешкия организъм.

Фитостерините, по-известни като фитостероли, са група химични съединения, принадлежащи към класа на стеролите (мембранни липиди и биохимично важни компоненти на клетъчната мембрана), открити в растенията. Те се различават от животински зоостероли (като холестерола) и гъбични микостероли (като ергостеринът, който е прекурсор на витамин D2). Хидрогенираните им форми се наричат фитостаноли. Фитостеролите се намират свободно в растенията и действат като структурен компонент в клетъчната им мембрана – функция, аналогична на тази на холестерола в клетъчната мембрана на животните.

Източник: Shutterstock

Нони (Morinda citrifolia) е растение от семейство "Брошови", което расте на острови в Тихия океан. Информацията за консумацията на сока от нони е напълно противоречива – от суперхрана до причина за възпаление на черния дроб (хепатит). В доклад на Експертната група по храни в ЕС, публикуван през декември 2002 г., се казва, че сокът от нони в определени количества е приемлив за употреба. В доклада също така обаче се отбелязва, че проучването не е констатирало данни и информация, които да доказват полза на сока от нони върху здравето, надхвърляща ползата от други плодови сокове.

Информацията дотук вероятно вече е предизвикала въпроса какво е общото между протеина от щурци, чиа семената, маргарините с фитостероли и сока от нони?

От юридическа гледна точка общото е, че се регулират от един законодателен акт, приложим в Европейския съюз (ЕС) от 1 януари 2018 г., а именно Регламент 2015/2283 за новите храни (Новият регламент). Той отменя и заменя Регламент (ЕО) №258/97 и Регламент (ЕО) №1852/2001, които се прилагаха до 31 декември 2017 г.

Новият регламент регулира законодателно така наречените "нови храни" (novel foods), тоест храни като изброените по-горе, които не са били консумирани в значителна степен в ЕС преди 15 май 1997 г. (когато влезе в сила по-старият от двата отменени вече регламента). Нови храни според определението са новоразработени, иновативни храни или храни, произведени чрез използване на нови технологии и нови производствени процеси, както и храни, които традиционно се консумират извън ЕС. Това определение частично преповтаря определението от досега действащите законодателни актове.

Новият регламент създава правна рамка, при която производителите и търговците на храни да могат лесно да въвеждат нови и иновативни храни на пазара на ЕС, като същевременно запазват висока степен на безопасност.

Основните характеристики и законодателни подобрения в новия регламент са следните:

1. Разширени категории нови храни: дефиницията за нова храна описва различните възможни варианти на добиване на храни - от растения, животни, микроорганизми, клетъчни култури, минерали и др. Дефиницията се простира също така върху специфични категории храни (като насекоми, витамини, минерали, хранителни добавки и др.), храни, добити чрез съвременни производствени процеси, практики и технологии (например храни с преднамерено модифицирана или нова молекулярна структура, храни с наноматериали), които не са били произведени или използвани преди 1997 г. и поради това могат да се считат за нови храни. (Все пак за всички би трябвало да е ясно, че ресурсите на планетата са изчерпаеми, а съвременните начини за добив на храна невинаги са най-ефективните и щадящи околната среда.)

2. Общи правила: това означава, че всеки стопански субект в хранителната промишленост може да пусне на пазара на Европейския съюз разрешена нова храна, при условие че се спазват условията за разрешаване на храната, изискванията за етикетиране и други съответно приложими правни норми.

3. Създаване на единен списък на ЕС на разрешените нови храни: Това е положителен списък, съдържащ всички разрешени нови храни. Novel foods, които ще бъдат разрешени в бъдеще, ще бъдат добавяни към списъка на ЕС посредством регламенти за прилагане на комисията. След като една нова храна бъде добавена към списъка на съюза, тя автоматично ще се счита за разрешена и може да бъде пусната на общия пазар на ЕС.

4. Опростена, централизирана процедура за разрешение, управлявана от Европейската комисия и онлайн система за подаване на заявления.

5. Централизирана оценка на безопасността на новите храни, която ще бъде извършвана от ЕОБХ. Европейската комисия ще се консултира с ЕОБХ по заявленията и ще основава своите решения за разрешаване на резултатите от оценката на ЕОБХ.

6. Ефективността и прозрачността ще бъдат подобрени чрез установяване на срокове за оценка и разрешаване, като по този начин ще се намали общото време, изразходвано в административната процедура.

7. Разширена и структурирана система за уведомяване за традиционни храни от трети страни въз основа на историята за безопасна употреба на храната. Новият регламент въвежда специални правила и опростена процедура за оценка на храни, за да улесни пускането на пазара на традиционни храни от страни извън ЕС, които се считат за нови храни в ЕС. Ако безопасността на въпросната традиционна храна може да бъде установена на базата на доказателства за историята на потреблението в третата страна и ако няма опасения за безопасността, повдигнати от държавите членки или ЕОБХ, традиционната храна ще бъде разрешена за търговия на пазара на Европейския съюз.

8. Насърчаване на иновациите чрез предоставяне на индивидуално разрешение за срок от пет години въз основа на защитени данни. Разпоредбите за защита на данните, включени в Новия регламент, предвиждат новоразработени научни доказателства или научни данни, предоставени в подкрепа на заявление, да не могат да се използват без съгласието на първоначалния заявител в полза на последващо заявление в срок от пет години от датата на разрешението на новата храна.

Новият регламент няма да се прилага за:

  • Добавки в храните (т.нар. Е-та в храните), тъй като последните са предмет на регулация от Регламент (ЕО) №1333/2008
  • Ароматизанти, предназначени за използване в храни, които се регулират съгласно Регламент (ЕО) №1334/2008
  • Екстракционни разтворители, използвани в производството на храни, съгласно Директива 2009/32/ЕО за сближаване на законодателствата на страните от ЕС
  • ГМО за храни и фуражи, чиято правна регулация е обхваната от Регламент (ЕО) №1829/2003 и
  • Ензимите в храните, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) №1332/2008.

От бързия анализ на Новия регламент могат да бъдат направени следните изводи:

  • На пазара не може да бъде пускана нова храна (novel food), за която не е издадено разрешение съгласно Новия регламент. Недопустимостта за търговия ще следва формално от липсата на разрешение. Преценка за безопасността на такава храна от страна на компетентните органи при налагането на забрана за търговия няма да е необходима, тъй като в тези случай формалната липса на разрешение ще е достатъчно основание за спиране от пазарно разпространение.
  • Изтеглянето от пазара обаче, изглежда, ще е допустимо само при наличието на доказателства за опасно въздействие върху живота и здравето на потребителите на пусната на пазара без разрешение нова храна. Този извод се налага от факта, че съществуващата система за бързо предупреждение е приложима само при потенциално небезопасни храни.

В допълнение, пусната на пазара нова храна ще трябва да отговаря на всички изисквания на действащото законодателство в областта на храните, в това число на изискванията на Регламент 1169/2011 (чл. 7 например или може да се наложи с етикета да бъде предоставена допълнителна информация като описание на храната, на нейния източник или състав, или на условията за предвидената употреба, за да се гарантира, че потребителите са осведомени в достатъчна степен за естеството и безопасността на новата храна) и Регламент 1924/2006 за хранителните и здравните претенции. Получаването на разрешение за пускане на пазара на дадена нова храна не трябва да се тълкува като разрешаване употребата на "типични за нея" здравни претенции, без последните да са били предмет на преценка по реда на Регламент 1924/2006. Ето защо неправомерното използване на хранителни или здравни претенции при етикетирането или представянето на разрешена нова храна би трябвало да се квалифицира като самостоятелно нарушение на разпоредбите на Регламент 1924/2006.

* Авторът е адвокат в Schoenherr

Този текст е част от новия брой списание "Регал", което се интегрира с платформата "Капитал". Всички текстове от изданието може да откриете тук.

Преди няколко години като последица от един телефонен разговор си зададох въпроса доколко е разрешено пускането на пазара на произведен от насекоми протеин и допустим ли е той за консумация от хора. Беше интересно откъм статистически данни проучване, към което напоследък често ми се налага да се връщам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK