С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 сеп 2018, 10:00, 4610 прочитания

Модерната ритейл война

Глобалната борба с пластмасовите отпадъци кара все повече производители и търговци да преосмислят бизнес стратегиите си, за да отговорят на нарастващите притеснения за околната среда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Над 120 милиарда. Толкова е броят на пластмасовите бутилки с напитки от различните марки на Coca-Cola, продавани само за година. В началото на 2018 г. компанията, която е най-големият производител на безалкохолни напитки в света, обяви, че си поставя за цел към 2030 г. да рециклира еквивалентно количество на 100% от опаковките на продуктите си. Или с други думи - за всяка продадена по света бутилка (или кутийка) да взима обратно от потребителите по една празна и да я рециклира.

"Това е все едно всеки човек по света да връща месечно за рециклиране две бутилки", обяснява президентът и главен изпълнителен директор на Coca-Cola Джеймс Куинси в интервю за CNN Money. "Работихме много, за да направим всичките си пластмасови бутилки рециклируеми, инвестираме в технологии, които да ни позволят повторната им употреба, но това, което трябва да направим, е да ги съберем от пазарите", казва той.


Американският производител e само една от все по-големия брой компании, които обръщат сериозно внимание на проблема с огромното количество пластмасови отпадъци в природата. В модерната война с някогашния суперматериал се включват и производители, и търговци, а мерките са разнообразни - от намаляване на използваните найлонови торбички и пликчета до цялостен редизайн на продуктите, така че опаковките им да могат да бъдат рециклирани, компостирани или употребявани многократно.

Битката се води не само от бизнеса, а и от политиците - по данни на ООН около 50 страни в света вече вземат мерки за ограничаване на замърсяването с пластмаса. Сред тях е и замърсител номер 1 на водите на световния океан с пластмасови отпадъци - Китай, където на национално равнище се насърчава употребата на биоразградими торбички. В началото на годината новата си стратегия за пластмасите представи и Европейският съюз (виж карето).
Евро и еко

Една от целите на ЕС е до 2030 г. използваната за опаковки пластмаса да бъде 100% рециклируема. Освен това към този период поне 55% от опаковките трябва действително да се рециклират и не повече от 10% от тях да приключват живота си в сметища. До 2020 г. ЕС ще инвестира 200 млн. евро в подкрепа на изследвания в областта, чрез които да бъде намерено икономически изгодно решение. Предвижда се и забрана на използването на микропластмасите в козметиката и боите. През пролетта Европейската комисия предложи и цялостна забрана на 10-те най-замърсяващи плажовете и моретата на континента пластмасови изделия за еднократна употреба, които формират около 70% от всички морски отпадъци – бъркалки, прибори за хранене, сламки, клечки за уши, пръчки за балони и близалки и др. До 2025 г. пък почти всички пластмасови бутилки ще бъдат събирани за рециклиране. Предложението, което тепърва ще бъде разглеждано от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, предвижда съответните изделия да бъдат заменени с алтернативни продукти на достъпни цени, а когато това е неприложимо, употребата им ще бъде ограничавана с национални мерки и със задължения за производителите за почистване.




Сбогом на еднократните оръжия

По изчисления на Science Magazine за последните 60-70 години от изобретяването на пластмасата досега са произведени 8.5 млрд. тона от материала. Над 70% от това количество вече са отпадъци, но едва 9% се рециклират и около 12% се изгарят - от останалите голяма част са в сметища, но прекалено много от тях просто се изхвърлят безразборно в околната среда, включително и в океаните. Само за последните 13 години в света са произведени около 4 млрд. тона пластмасови продукти. Голяма част от тях са за еднократна употреба - опаковки, найлонови пликчета и торбички, прибори за хранене, сламки и т.н. Именно към тази група продукти насочват вниманието си значителен брой търговци на дребно.

Вериги заведения за бързо хранене като McDonald’s обявиха, че ще спрат да предлагат на клиентите си пластмасови сламки и вместо това ще заложат на биоразградими алтернативи. По оценки на Marine Conservation Society само във Великобритания годишно се използват около 8.5 млрд. сламки, или по над 23 млн. броя на ден. След потребителска кампания, събрала близо 150 хил. подписа, сбогом на пластмасовите сламки каза и кафе веригата Starbucks. Водещи ресторантьорски вериги като британските Pizza Express и Wagamama също спряха употребата им. Списъкът включва и авиокомпании като American Airlines, Alaska Airlines, хотелиерски вериги като Hyatt и Marriott International, круизни оператори като SeaWorld и Royal Caribbean.

Въпрос на опаковка

Веригите за търговия на дребно, чийто асортимент е далеч по-богат, правят и по-големи стъпки в тази посока и предприемат действия не само срещу сламките, а и срещу изделия като приборите за еднократна употреба, както и срещу пластмасовите опаковки, в това число и на различните продукти от собствените си марки. В началото на юли например германският оператор Rewe, който управлява веригите магазини под брандовете Rewe, Penny и Toom, съобщи че ще спре да зарежда пластмасови сламки за еднократна употреба в своите 6000 обекта, а от началото на 2019 г. ще предложи алтернативи за многократна употреба, произведени от материали като хартия, пшеница и неръждаема стомана.

През пролетта по-голямата част от веригите супермаркети във Великобритания се присъединиха към т.нар. Пластмасов пакт - ангажимент да намалят пластмасовите опаковки и да направят така, че все по-голяма от тях да подлежат и реално да бъдат подлагани на рециклиране, компостиране или повторна употреба. Инициативата е подкрепена от над 40 компании, сред които Tesco, Sainsbury’s, Morrisons, Aldi, Lidl и Waitrose.

Дори и преди присъединяването си към пакта голяма част от веригите вече предприемат различни мерки в посока по-отговорна употреба на пластмаса, като избраните подходи варират по своята насоченост и мащаб. Новата стратегия за опаковане и оползотворяване на пластмасовите отпадъци на Lidl например включва намаляване с 20% на пластмасата, използвана за опаковане на продуктите от собствените марки на веригата, и увеличаване на рециклируемия компонент в опаковките до 50% към 2025 г. От Morrisons пък се ангажират до края на 2019 г. да спрат употребата на пластмасовите подноси, използвани за месо и риба, като освен това ще награждава клиентите, донесли собствени контейнери за тези продукти. Отделно от това веригата вече ще опакова продаваните насипни стоки в 100% рециклируеми хартиени торбички. Сред пионерите в борбата измежду представителите на сектора е и веригата Iceland, която още от началото на годината обяви, че ще премахне пластмасовите опаковки на всички продукти от собствените си брандове, като целта е да постигне това към 2023 г.

Цената да си отговорен
Супермаркетът без пластмаса

От края на февруари в магазина на холандската верига Ekoplaza в Амстердам работи първата в Европа пътека с щандове, предлагащи изцяло стоки без пластмаса. Посетителите могат да избират между над 700 продукта без опаковки или с алтернативни биоразградими опаковки, сред които различни меса, ориз, сосове, млечни продукти, шоколад, зърнени храни, закуски, свежи плодове и зеленчуци. От веригата казват, че "безпластмасовата пътека" ще е своеобразна "изпитателна площадка за иновативни нови компостируеми биоматериали, както и за традиционни материали като стъкло, метал и картон". От Ekoplaza възнамеряват до края на годината да създадат подобни сектори във всичките си 74 магазина.


Действия като това ритейлърите да продават по-голяма част от стоките си насипно, да извадят пластмасовите сламки от асортимента си или да насърчават клиентите си да донесат сами подходяща кутия, шише или плик може и да изглеждат като миниатюрни стъпки, но, взети заедно, имат потенциала да доведат до големи промени за индустрията. Според изследване на Европейската комисия близо 40% от търсенето на пластмаса в Европа е именно за нуждите на опаковките, а по оценки на природозащитници по-малко от половината пластмасови опаковки във Великобритания например се рециклират. Целта на Пластмасовия пакт е до 2025 г. този дял да достигне 75%, пише Financial Times.

"Става въпрос за това да променим системата на действие на пластмасата, да я направим по-кръгова", казва Маркъс Гоувър, главен изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел Wrap, която е инициатор на Пластмасовия пакт. "Това е в сърцевината на въпроса - пластмасата не е отпадък, а ценен материал", посочва той. По думите му обаче промяната както на дизайна на опаковките, така и на потребителското поведение ще отнеме и време, и средства, които компаниите ще трябва да вложат в намирането на алтернативни материали, особено когато става дума за опаковки, които могат да се използват във фризери или в микровълнови фурни.

И макар и включилите се в Пластмасовия пакт вериги да не коментират колко са готови да платят, за да постигнат заложените в инициативата цели, анализатори изтъкват, че значителните инвестиции в нови технологии за опаковане биха могли за засегнат чувствително бездруго изтънените маржове на компаниите. Според анализатора от Bernstein Бруно Монтейн обаче супермаркетите вероятно все пак ще могат да се възползват от икономии от мащаба, тъй като действат съгласувано.

"Фактът, че го правят заедно, означава, че може да не е толкова скъпо, колкото би било иначе. Ако всеки има едно и също увеличение на разходите, то тогава всеки би прехвърлил едни и същи разходи към потребителите", коментира той за FT.

В търсене на алтернатива

Самият въпрос с какво се заменя пластмасата също изисква повишено внимание, тъй като неподходящо подбраните алтернативи биха могли да окажат влияние върху емисиите на вредни газове, загубите на храна, ценообразуването, природните ресурси и разходите, свързани с управлението на веригата на доставките. Например преминаването към компостируема биопластмаса, която често се произвежда от царевично нишесте, би изисквало огромно количество земя, на която да се отглеждат нужните насаждения. Изборът на хартиени и/или картонени опаковки би оказал съществено въздействие върху жизнения цикъл на продуктите - проблем, който пластмасата със способността си да удължава значително срока на годност на хранителните стоки решава доста по-ефективно. Крехкостта, по-високото тегло и по-големите разходи за производство пък биха натоварили допълнително търговците, решили да заложат на стъклото като алтернатива - а оттам и клиентите им.

За производителите и търговците на пластмасови изделия предизвикателството да се намери адекватен заместител на материала е свързано с далеч по-висок залог - оцеляването на собствения им бизнес. А може би най-осезаемият проблем е цената, която спъва и самите производители, и растящия брой търговци и заведения, които биха предпочели да са по-еко – по думите на Джон Сиданта, основател и главен изпълнителен директор на производителя на сламки Primaplast, изработените от биоразградима пластмаса варианти в момента са пет до шест пъти по-скъпи от обикновените пластмасови продукти. В този смисъл едва ли е изненадващо, че значителен брой производители изтъкват, че заменянето на пластмасата с алтернативни продукти би могло в крайна сметка да доведе до по-голямо замърсяване, макар от различен вид, и апелират фокусът да бъде не толкова върху налагането на (пълни) забрани, колкото върху изграждането на по-добра инфраструктура за сметосъбиране и рециклиране на отпадъците, особено в развиващите се пазари в Югоизточна Азия.

Стои и проблемът с промяната в потребителското поведение, без която дори и ритейлърите да намерят устойчиво решение, то едва ли би имало нужния ефект. Според анкета на британската социологическа агенция YouGov едва 44% от потребителите в страната изпитват угризения по отношение на околната среда, когато купуват бутилирана вода. "Веднъж свикнали с опакованите храни, хората няма да се откажат от това само защото някой в офис някъде в Ню Йорк смята, че трябва да го направят", изтъква Джеф Уустър, глобален директор "Устойчивост" в подразделението на химическия гигант Dow за опаковъчни материали Dow Packaging and Specialty Plastics.

Следващата стъпка

И все пак промяната се случва. Според проучване на британско-холандския концерн за потребителски стоки Unilever една трета от хората вече избират да купуват от брандове, за които смятат, че са ангажирани със социални каузи или каузи в защита на околната среда. Впечатляващите 87% от потребителите пък посочват, че биха купили продукт, ако компанията, която стои зад него, се ангажира с проблем, от чието решаване и те самите се интересуват. И обратно - 75% от хората не биха дали парите си, ако съответната компания защитава позиция, с която те самите не са съгласни.

Unilever също е сред производителите, които гледат в посока по-щадящи околната среда политики. Конгломератът е сред партньорите в обединението Bioplastic Feedstock Alliance (BFA), което работи с различни компании като Coca-Cola, Danone, Nestle, P&G, Ford Motor, Target и други за по-отговорния подбор на суровини, а оттам и за по-отговорното производство на биопластмаси. В групата е и датският производител на детски играчки Lego, който преди седмици обяви амбициозната си инициатива до 2030 г. да замени всички петролно базирани пластмаси в производството си с екологични алтернативи. Годишно дружеството произвежда около 75 млрд. части, като използва за целта 20 различни материала, а първите серии с части, произведени от растителен полиетилен, вече са в продажба.

Инициативи за по-зелено производство са в ход и в компании като IKEA и Adidas. Преди дни шведският производител на мебели обяви, че до 2030 г. ще премине към използването само на възобновяеми и рециклирани материали за продуктите си. Веригата ще сложи край и на употребата на нерециклирана пластмаса, а до 2020 г. ще прекрати предлагането на пластмасови продукти за еднократна употреба в ресторантите и в магазините си. Германският производител на спортни стоки пък възнамерява в рамките на следващите шест години да премине изцяло към рециклиран полиестер във всичките си обувки и дрехи. Още през 2016 г. Adidas пусна на пазара обувки, направени от рециклирани бутилки, а целта й е броят на чифтовете, направени от рециклирани материали, да достигне 5 млн. през тази и 11 млн. през следващата година. Рециклиран полиестер вече използват и модни компании като Patagonia и H&M, а модният бранд Stella McCartney се ангажира до 2020 г. да спре използването на нерециклиран найлон в облеклата си.

Преминаването към биопластмаси би означавало прилагането на принципите на биоикономиката – икономика, в която стоките са направени от отговорно произведена биомаса. Биоикономиката е и съществен елемент от т.нар. кръгова икономика, която се опитва да съчетае икономическия растеж с опазването на околната среда. Според доклад на McKinsey, Фондажия Ellen MacArthur и Световния икономически форум прилагането на принципите на кръговата икономика би могло драстично да преобрази икономиката на пластмасите в глобален мащаб и да помогне на околната среда. Като същевременно помогне на икономиките на света да си спестят загуби за 80 - 120 мрлд. долара годишно - колкото е стойността на 95% от материала, използван за направата на пластмасови опаковки, които биват изхвърляни след само една употреба.
Иновативни "етикети"

Има нещо особено иронично в това да си купувате органични продукти – които според европейското законодателство трябва да са изрично обозначени като такива – и те да са опаковани в пластмаса. Холандската компания Eosta опитва да реши този проблем, като "гравира" етикетите направо върху храните. Разработеният от дружеството метод за "натурално брандиране" с лазер е тестван през 2016 г. от шведската верига магазини ICA, а през 2017 г. и от германската група REWE. Технологията е особено подходяща за плодове и зеленчуци с по-твърди кори и черупки като киви, авокадо или краставици, но не е много добро решение както за по-малки храни като грозде, така и например за цитрусови плодове, чиито кори могат да променят цвета си при обработка и така гравираното лого да стане невидимо.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пазаруване, общуване и забавление на едно място Пазаруване, общуване и забавление на едно място

Новият търговски център извади Варна на картата на големите световни брандове и предлага безплатни зони за забавление на малки и големи

25 юни 2019, 1549 прочитания

Една трета от потребителите чистят всеки ден Една трета от потребителите чистят всеки ден

Близо 40 на сто биха пътували специално до даден магазин заради предлаганите в него почистващи препарати

18 май 2019, 2613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Регал" Затваряне
Общият ръст на топ 30 за бързооборотни стоки леко се забавя

Само при три от осемте най-големи търговеца продажбите растат по-бързо спрямо предходната година

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков