Изострена конкуренция на винения пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изострена конкуренция на винения пазар

Изострена конкуренция на винения пазар

Секторът излиза от труден период и ускорява растежа

Ани Коджаиванова
15512 прочитания

След няколко тежки години, последвали икономическата криза от 2009 г., виненият бранш успя да обърне тенденцията на спад едва през 2015 г., когато отбеляза ръст от 6%, а през 2016 г. ускорява растежа си до 7.4%. За пръв път от години и експортът отбелязва малък, но важен ръст, който слага край на свиването на чуждите пазари. Силно се изостря и конкуренцията сред водещите компании в сектора, които растат с много по-високи темпове от средните за пазара. Той обаче продължава да е силно доминиран от евтините трапезни вина, докато качествените вина са малка част от него.

Такава е най-общата картина за отминалата година, формирана от данните за общо 114 производителя на вино. Категорията включва класически тихи вина, пенливи вина, както и ликьорни вина, вермут и други ароматизирани вина от грозде, без сайдер (виж карето).

Общите приходи на компаниите в сектора достигат 225.2 млн. лв. при 209 млн. лв. през 2015 г. Увеличението е по-ясно изразено на вътрешния пазар (+4.5% до 159.1 млн. лв.), но най-после и износът отбелязва малък ръст от 2.5% до 66 млн. лв. Въпреки позитивната промяна обаче делът на задграничните продажби от общите намалява с малко над 3.7 процентни пункта и през 2016 г. експортът формира 29.3% от общите продажби при 33% година по-рано.

Много по-позитивна и динамична е картината при дружествата от топ 25, които формират 78% от всички приходи и почти 90% от износа. Около 23% е общото увеличение на оборотите на тези компании през 2016 г. Това се дължи в най-голяма степен в подобрените резултати на избите в първата десетка, които държат над 55% от пазара.

Какви вина има на пазара

Анализът на продуктовия микс не крие големи изненади: Най-продаваните вина продължават да са тихите трапезни вина без защитено наименование за произход (ЗНП) (в тази категория се включва и гроздовата мъст), като те формират над 88% от продажбите (199.7 млн. лв.), а пазарът им расте с 13%, докато година по-рано отбелязаха малък спад. Тези вина са в най-ниския ценови сегмент, често наливни или в bag-in-box опаковка, по-рядко бутилирани, а по-големият дял на продажбите се пада на вътрешния пазар - около 68% срещу 32% за износа. Качествените вина със ЗНП имат около 9% пазарен дял, който генерира приходи от общо 20.4 млн. лв., като продажбите на червени вина и розе са почти тройно по-големи от тези на бяло вино, но пък докато червените и розето отчитат почти 21% спад на продажбите, при белите се наблюдава ръст от 25%. Около 13% от приходите на качествените вина идват от чуждите пазари.

Пенливите вина са под 1% от пазара и са в тенденция на спад, същото се отнася и за ликьорните и други вина, които са общ дял около 1.5%.

Сериозни размествания на върха

Няколко големи промени се наблюдават в челната тройка. Вече има нов, и то силно изявен лидер по продажби - "Сис индустрийс" (1). Компанията "Телиш" пък, която през 2015 г. бе успяла да утрои приходите си до 14.6 млн. лв. и заемаше трета позиция, изпада не само от лидерските позиции, но и от винения пазар въобще. В края на същата година дружеството, в което акционери бяха "Рема трейд" и Жайр Агопян, обяви неплатежоспособност. Проблемът бе крахът на КТБ, в която двете изби на дружеството - в с. Телиш край Плевен и "Кастра Рубра" в харманлийското село Коларово, бяха заложени по облигационна емисия за 24 млн. евро. Избата е в процедура по несъстоятелност след неуспешни опити да бъде продадена на търг от синдиците на КТБ.
"Сис индустрийс" (1) се изкачва категорично на върха на класацията с приходи от над 34 млн. лв. - над двойно повече от втория. Карнобатският производител прави огромен скок от над 200% на продажбите си на вино на вътрешния пазар. Макар износът да спада наполовина до 611 хил. лв., той има минимален дял в продажбите на производителя. Благодарение на доброто представяне на виното общият оборот на дружеството нараства с 43% до общо 76 млн. лв. Така през 2016 г. виното заема двойно по-голям дял в бизнеса на "СИС индустрийс" спрямо 2015 г., когато е формирало едва 21% от общите приходи. Виненото портфолио на контролираната от бизнесмена Миню Стайков компания е разнообразно и покрива всички сегменти на пазара - от най-ниския (марката "Механджийско") до висок клас вина на избата "Братя Минкови".

В последните години избата успя да разработи и наложи няколко успешни продукта в средния и средния висок клас - като сериите Deja Vu, Jamais Vu и Le Photographе.

"Винекс Славянци" (2) запазва втората си позиция от предходната година. Избата от едноименното село в община Сунгурларе преодолява малкия спад от 2015 г. и подобрява резултата си с около 2% до 16.6 млн. лв. приходи.

Бизнесът на избата, която притежава мощности в Славянци, Сунгурларе, Лозарево и Карнобат, е основно на чужди пазари - Полша, Швеция, Русия. Българският пазар през 2015 г. е формирал едва 13% от приходите й (около 2 млн. лв.), а през 2016 г. те спадат наполовина. Дружеството обаче компенсира с увеличение на износа от над 9%.
"Винекс Славянци" произвежда основно класически вина, малко вермут и пенливи вина. Дружеството, контролирано и управлявано от бизнесмена Жеко Жеков, продава под марките "Сунгурларски мискет", Leva, "Старо лозе", Chiochiosan и др. Спиртните напитки, които попадат извън анализираната категория, са около 7%

от продажбите.

Лидерът от предходни години "Домейн Бойар интернешънъл" (3) през 2016 г. отстъпва до трета позиция с приходи от 16.2 млн. лв. Компанията отчита спад от 6.7%, който идва от по-лошите експортни резултати (- 27%). Въпреки това по думите на изпълнителния директор на "Домейн Бойар" Евгени Харамлийски избата държи 96% от продажбите на българско вино във Великобритания (3 млн. бутилки), като този пазар остава най-големият в обем за компанията.

Вътрешният пазар през 2016 г. става водещ за "Домейн Бойар", като формира почти 60% от общите приходи, докато през 2015 г. експортът доминираше. За сметка на загубения експортен дял компанията обаче е успяла да увеличи значително - с около 1 млн. лв., продажбите си в България. "Домейн Бойар" разполага с две изби - "Сините скали" в Сливен и бутиковата - Кортен. Портфолиото на компанията е голямо и покрива повечето сегменти. Най-познатите й марки са сериите Quantum, Elements, Boutique, Premium, Solitaire, Korten и др.

Компанията е основана от Маргарит Тодоров, който излезе от фирмата през 2010 г. Сега тя е с едноличен собственик на капитала "Маубара сървисиз лимитид" (регистрирана в Кипър), като контролът се свързва със собствениците на финансиращата я ПИБ.

Други набират сила

Изключително силна е била 2016 г. за "Вила Ямбол" (4) (бивш "Винпром Ямбол"). С над 90% се увеличават продажбите на вътрешния пазар до 13.7 млн. лв. Най-старата изба в Южна България, която притежава производствени бази в Ямбол и Стралджа и около 10 хил. дка собствени лозя, е собственост на основателите на "Вп брандс интернешънъл (бивш "Винпром Пещера") Антон Щерев и Атанас Петров. Избата е сред лидерите на пазара на твърд алкохол с ракиите си, но в последните години концентрира усилията си към подобряване и модернизиране на виненото си портфолио. В резултат на това през 2016 г. балансът на продуктите на избата се променя и за първа година виното надхвърля 50% дял в общите приходи от 26.5 млн. лв. "Вила Ямбол" продава основно на вътрешния пазар, износът е под 3% от общите приходи. Брандовете на избата - Villa Yambol и Kabile, са в средния сегмент. Портфолиото допълва и пенливо вино в ниския сегмент.

Самата "Вп брандс интернешънъл" (9) се издига до 9-о място в класацията, като отчита почти 200% ръст на продажбите за 2016 г. Те достигат 6.3 млн. лв. при 2.1 млн. лв. година по-рано. Компанията произвежда вина в сериите "Домейн Пещера", F2F, Verano Azur, Pixel и др. От избата обясняват добрите си резултати като съвкупност от правилно планиране и позициониране на вътрешните пазари и на износа. "Постигнахме ръстове в експорта на вино най-вече благодарение на представянето ни в пазарите, в които фокусирано работим през последните 3-4 години - САЩ и Китай, с придобиване на по-широко дистрибуционно покритие, оптимизирано продуктово портфолио и ефективна комуникация към крайния клиент", казват оттам.

Ако двете компании консолидираха общите си резултати, те щяха да заемат второ място в класацията с приходи от 20 млн. лв.

С 10% растат продажбите на "Катаржина естейт" (5) и общите й приходи надхвърлят 9.2 млн. лв. Тя заема петото място в класацията за 2016 г., докато година по-рано е била на 8-а позиция. Компанията отчита сериозен ръст от около 25% на вътрешния пазар, който е основен за нея. Това увеличение компенсира иначе сериозния спад на износа - с над 80%. Приходите от чуждите пазари се свиват от над 1 млн. лв. през 2015 г. до едва 215 хил. лв. през 2016 г., а делът на експорта в продажбите на избата намалява до малко над 2%. "Катаржина" има над 30 серии, най-популярни сред които са Contemplations, Mezzek, Halla, Twins, Le Voyages и др.

Собственик на избата е регистрираното в Швейцария чуждестранно юридическо лице "Балкания естейт" с управител един от създателите на "Катаржина" и бивш мениджър в алкохолната компания Belvedere - Кшищоф Трилински. Той представлява и други дружества, отново с швейцарска крайна собственост, които от своя страна са собственици на други две винарни - "Кончерто уайнъри" с продажби за около 2.4 млн. лв. през 2016 г. и по-малката "Белица уайнъри" с приходи малко под 1 млн. лв.

При консолидирани приходи трите изби биха имали доста по-близък резултат до четвъртата в класацията "Вила Ямбол".

Напред-назад

Близо 20% спад на бизнеса през 2016 г. отчита "ЛВК Винпром" (6) от Търговище.

Приходите от продажби на вино намаляват до 8.2 млн. лв. - с 2 млн. лв. по-малко в сравнение с 2015 г., но компанията все пак запазва шестата си позиция. Значително се свива вътрешният пазар за избата, известна с вината "Търговище", "Зодиак" и "Магарешко мляко", а той е основен за нея. Приходите в страната спадат от 9.5 на 7.6 млн. лв. За три години износът на компанията, който е основно за Русия, се стопява от 18 до около 6% от продажбите.

Вината продължават да формират 80% от приходите на дружеството, което произвежда също ракия, водка, вермут, джин, мастика и ром.

След като мина през съдебни спорове и поредица трудности, от 2014 г. насам "Домейн Менада" (7) успя да заздрави бизнеса си и започна да изнася по-активно продукцията си. Така резултатите на избата от Стара Загора, която е част от френския холдинг "Белведере", се подобряват трета поредна година основно благодарение на експорта. Избата се изкачва с две позиции и вече е на осмо място с приходи от 7.8 млн. лв. - след пореден ръст от 33% на външните пазари. Делът на износа достига около 17%. С малко расте и вътрешния пазар за компанията- до 6.5 млн. лв.

Най-известният бранд на избата от години е "Черга", по-нови са сериите "Артистик", "Барик пойнт" и "Ино вино".

От избата отдават по-добрите си резултати на значителното подобрение в качеството на вината им.

Резултатите на следващите дружества в класацията плавно намаляват от до 2.6 млн. лв. С около 10 спада бизнесът на "Винарска изба Логодаж" (8), 16% по-ниски продажби отчита и "Черноморско злато" (10), а при "Ивена комерс — Валентин Шотев" (12) спадът е над 40% за втора поредна година. Почти една десета от оборотите си губи и "Винал" (13), Ловеч, чийто собственик е отново едноличният търговец Валентин Шотев през "Хеброс-Винпром".

Почти 150% ръст отличава единадесетия в подредбата "Балкантабако" (11) - собственик на изба "Старосел". Вътрешният пазар, който е единствен за избата, расте до 5.6 млн. лв.

В позитивен тренд са още "Винпром Русе" (15) (+27%), "Винарна Стамболово" (19) (+28%), "Ейнждълс естейт" (20) (+32%), свързана с производителя на яйца и пилета "Градус" (със собственик Иван Ангелов), "Беса валей уайнъри" (17) (+9%) и др.
Пазарът на сайдер с над 10% ръст

Сайдерът успява отново да увеличи пазарният си дял през 2016 г. с над 10% и приходите са приблизително 24 млн. лв. Лидер в продажбите сред производителите на сайдер с 32% ръст е "Загорка" със серията "Крадецът на ябълки" и бранда Strongbow, който се произвежда в България за целия Балкански полуостров. Продажбите на компанията в сегмента през 2016 г. възлизат на 15.9 млн. лв., като огромната част от продукцията е за износ, а приходите от вътрешния пазар са 2.6 млн. лв. Именно те обаче отбелязват значителен ръст от 122%, докато тези от експорт нарастват с 22%.

"Карлсберг" със Somersby отчита ръст на приходите от 5.6% до 7.7 млн. лв. Компанията от своя страна е лидер на вътрешния пазар - 6.9 млн. лв. (ръст от 11%), а износът спада с 27% и е едва за 788 хил. лв.

Макар по официална класификация сайдерът да е подсектор на винената индустрия, това определение се отнася повече до натуралния сайдер от ябълки или круши, който ферментира подобно на виното. В България такъв сайдер не се произвежда, с много малки, бутикови изключения. Продуктите на българския пазар са по-скоро от промишлен тип и фактът, че техни производители са именно бирени компании, ясно говори, че тези продукти са по-близки до бирата. Потребителските навици на консуматорите на този тип сайдери също са много по-близки до тези на бирените потребители.

Красимир Аврамов, изпълнителен директор на "Вила Ямбол"

Изпратихме много силна 2016 г. с дълъг списък от награди у нас и в чужбина. Ние продаваме продукти на много добра цена и с много високо качество както на външен, така и на вътрешен пазар. Затова и финансовите резултати не закъсняват. Отчетохме сериозни ръстове на пазара с марката си Villa Yambol, като почти всяка година удвояваме продажбите. Оптимисти сме и за новата си марка KABILE, която през 2017 г. жъне успехи по международните конкурси. Като традиционен производител можем да кажем, че все повече хора в България купуват качествени вина, макар че темповете са по-скромни, отколкото ни се иска. Трапезните вина продължават да са с водещ дял на пазара, което е логично на фона на ниската покупателна способност. Добрата новина е, че интересът към бутилираните вина нараства, запазва се висок и към bag-in-box разфасовките.

На външните пазари към момента вината ни се налагат в Китай и в САЩ. Продуктите ни се реализираха успешно първоначално в Швеция, Финландия, Белгия, Швейцария, Япония и Русия.

След няколко тежки години, последвали икономическата криза от 2009 г., виненият бранш успя да обърне тенденцията на спад едва през 2015 г., когато отбеляза ръст от 6%, а през 2016 г. ускорява растежа си до 7.4%. За пръв път от години и експортът отбелязва малък, но важен ръст, който слага край на свиването на чуждите пазари. Силно се изостря и конкуренцията сред водещите компании в сектора, които растат с много по-високи темпове от средните за пазара. Той обаче продължава да е силно доминиран от евтините трапезни вина, докато качествените вина са малка част от него.

Такава е най-общата картина за отминалата година, формирана от данните за общо 114 производителя на вино. Категорията включва класически тихи вина, пенливи вина, както и ликьорни вина, вермут и други ароматизирани вина от грозде, без сайдер (виж карето).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    seobulgaria avatar :-|
    SEOBG

    Може ли виненият бизнес да избута България в челни позиции? Как мислите?

  • 2
    fxm41646085 avatar :-|
    fxm41646085

    Винения бизнес в България загива, поради навлизането на некомпетентни собственици с мръсни пари в него. Жалко. Поправка...не загива, а загина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK