"В България мелничарските мощности са четири пъти повече от консумацията, тоест нашата мелничарска промишленост може да работи в посока износ на брашна за целия свят. Но вместо брашно изнасяме зърното си"
Мелничарски комплекс "Димитър Пилев" е сред малките предприятия в регион Хасково, които се справят успешно с предизвикателствата на кризата. Средногодишно двамата братя - Пилю и Златко Пилеви, инвестират от 100 до 300 хил. лв., за да подобрят качеството на продукцията си и да отговорят на всички европейски изисквания за развитие на мелничарския бизнес. "Не всяка година е добра за нас, но инвестираме", посочва Пилю Пилев. Тази година също не е сред добрите, защото около 70% от зърното отиват в категорията на фуражните. Това ще доведе до сериозна разлика в цената на качественото зърно и на фуражната пшеница, смята той. Още през юли е регистрирана разлика от 50 лв. на тон между цените на качествената и поразената от пороите пшеница.
От 1936 г. до сега
"Вижте първо как се развива мелничарският бизнес в Европа и по света и тогава инвестирайте", посъветвал бащата двамата си синове. Успешното управление на двамата братя превръща мелничарски комплекс "Димитър Пилев" в едно от най-модерните предприятия в бранша.
В ново време
През 1991-1992 г. купихме първите нови машини и строителен материал. С оборотните средства от ишлеметата успяхме през 1998 г. да стартираме ново, голямо предприятие с капацитет 150 т зърно за денонощие, разказва Пилю Пилев. Целият технологичен процес е автоматизиран и се контролира от висококвалифицирани специалисти чрез електронна система. Модерна лаборатория осъществява контрол и окачествява зърното при неговия прием, като следи и за качеството на брашното. Мелницата има и собствено силозно стопанство с вместимост 30 хил. тона, както и собствен автопарк – камиони от 5 до 25 т и брашновози.Преди 5 години братя Пилеви реновират и пускат в действие отново старата мелница на дядо си. Днес тя отговаря на всички съвременни изисквания и дава възможност да се произвеждат седем вида брашна. В мелницата братя Пилеви инвестират близо 800 хил. лв., като закупуват нови, модерни машини за старото съоръжение.
Проблеми
Въпреки модернизацията и успешното управление днес мелница "Димитър Пилев" работи с 50% от капацитета си. "Всъщност така е с повечето мелници в България", казват братя Пилеви. "В страната ни мелничарските мощности са четири пъти повече от консумацията, тоест нашата мелничарска промишленост може да работи в посока износ на брашна за целия свят", казва Пилю Пилев. Но вместо брашно изнасяме зърното си. "Една държава може да се гордее само тогава, когато работи промишлеността й, а не когато изнася суровината си", смятат братя Пилеви. Турция например е третата страна в света по износ на брашна. Но там е забранено да се изнася суровина.Сред проблемите на мелничарския бизнес днес е и междуфирмената задлъжнялост. Внимателно проучваме клиентите си, стараем се да бъдем коректни с тях и да предлагаме само високо качество, казва Пилев. За целта мелничарите набавят само висококачествено зърно от цяла България. Двамата братя планират и занапред да насочат усилията си не в посока увеличаване на капацитета на мелницата, а преди всичко в подобряване качеството на обслужване.
"В България мелничарските мощности са четири пъти повече от консумацията, тоест нашата мелничарска промишленост може да работи в посока износ на брашна за целия свят. Но вместо брашно изнасяме зърното си"
Мелничарски комплекс "Димитър Пилев" е сред малките предприятия в регион Хасково, които се справят успешно с предизвикателствата на кризата. Средногодишно двамата братя - Пилю и Златко Пилеви, инвестират от 100 до 300 хил. лв., за да подобрят качеството на продукцията си и да отговорят на всички европейски изисквания за развитие на мелничарския бизнес. "Не всяка година е добра за нас, но инвестираме", посочва Пилю Пилев. Тази година също не е сред добрите, защото около 70% от зърното отиват в категорията на фуражните. Това ще доведе до сериозна разлика в цената на качественото зърно и на фуражната пшеница, смята той. Още през юли е регистрирана разлика от 50 лв. на тон между цените на качествената и поразената от пороите пшеница.
7 коментара
Цитат: "...вместо брашно изнасяме зърното си. Една държава може да се гордее само тогава, когато работи промишлеността й, а не когато изнася суровината си", смятат братя Пилеви. Турция например е третата страна в света по износ на брашна. Но там е забранено да се изнася суровина."
>>> Това добре че не го е чул някой депутатин. Те си имат цял арсенал подобни идеи, тази ще им пасне като дялан камък в асортимента. Като нищо ще ни довлекат някоя санкция от ЕС и ще направят така, че зърното да гние по хамбарите, само и само да се изкарат защитници на "индустриализацията". Термин, станал нарицателен покрай идеите на БСП, но за да бъдем точни, абсолютно същите ги мелят ГЕРБ, Атака, РБ и Бареков. +/- 5% разлика в съдържанието.
До коментар [#1] от "cinik":
тцъ,няма да стане:)
Зърнарите са голЕма работа.
Хората се борят цели поколения, за да имат, запазят и развият бизнеса си. А някои други (особено червени на цвят) могат само да национализират, лошо стопанисват и унищожават това, което други са създали. Ето това е, което трябва да се учи в училище задължително, за да не стигаме пак до там, до комунизма.
На конкретните братя - браво за постоянството в бизнеса и успех в бъдещите начинания!
Другите да вземат пример. Постоянните инвестиции дават резултата си. Успешното задържане на работната ръка също.
http://iconomicabg.blogspot.com
Едни от големите проблеми на бизнеса са точно липсата на инвестиции и приемствеността на поколенията. Тези хора видимо са се справили с тях, за пръв път чувам за тези производители, но браво, българската икономика има нужда точно от такива предприемачи, които знаят как се прави бизнес и го правят успешно. Начинаещите да се учат!
Браво на братята, действат умно и инвестират не само в технологии, но и в квалифициран персонал. Докато едни гонят бързи печалби и после се вайкат, че нищо не върви с планирани инвестиции всичко се постига.
Мнение, създадено в региона за братя Пилеви: кадърни работодатели, почти никакво текучество на персонала, работещ с удоволствие персонал. Мисля, че всичко това говори само за себе си!