Петдесет години след пускането на първия български мотокар и след 370 хил. произведени машини фирма "Балканкар Рекорд" е лидер в тази индустрия, в която заедно със съпътстващите производства са заети около 1000 машиностроители. В Пловдив има и други каростроители, а в страната - предприятия, които произвеждат възли и детайли за пловдивските кари. В Асеновград е предприятието за производство на мостове, в Павликени се произвеждат мотокарни джанти, а в София и Пловдив - електрически компоненти.

Петър Петров, изпълнителен директор на "Балканкар Рекорд", обобщава, че за половин век българското каростроене премина през две противоположни тенденции. И оцеля. "Най-напред българските кари бяха масов продукт, сега подчертано работим основно поръчкови мотокари за много взискателни потребители, които не се задоволяват със стандартна техника", казва той.

Накъде отива мотокарът

За половин век мотокарът си остава машина работар, която не е променила съществено инженерните си принципи и предназначение - да намали тежкия физически труд. "Първите ни машини вдигаха до 3 тона, сега имаме кари, които вдигат 30 тона", обяснява Петър Петров. Със сигурност 1 лев, вложен в днешен мотокар "Рекорд", вдига повече, отколкото 1 лев, вложен в първите машини, развитието на индустрията води до развитие и на нейния "помагач". Тук се произвеждат поръчкови мотокари, към които големите производители нямат интерес. Плюс някои масови изделия, за които компанията има ноу-хау и традиция в производството.

Влизайки в тясно специализирано производство, инженерите на пловдивската компания по необходимост влагат и добавят повече интелектуална стойност в крайните изделия, за да направят карите конкурентни със специфични качества. "Всяка поръчка е толкова различна, че ако не си "размърдаме мозъците", просто нищо няма да се получи", казва Петър Петров. Според него тези поръчки оказват въздействие върху масовото производство по същия начин, по който автомобилите от Формула 1 влияят върху автомобилите, които караме всеки ден. "Всички новости, които измисляме и влагаме в производството на специални кари - например висока проходимост, екологичност, нови видове енергия, оригинални технически решения - всичко това в един момент ще се появи и в масовия мотокар и електрокар", прогнозира Петър Петров.

Не надживявай създателя си

Има един проблем, който важи не само за мотокарите, но и за много други продукти, произвеждани в света. Ако изделието надживее създателите и потребителите си, то определено е нецелесъобразно, тъй като пазарът ще се насити бързо с този тип продукти. В днешно време това трудно се получава, тъй като и техниката, и изискванията към нея се променят бързо, резултат - продукцията, която се произвежда, трябва да се амортизира бързо, но същевременно да изплаща инвестицията, която е направена в нея. Не е лесно, казва инж. Петров. В техническо отношение един от важните въпроси, с които се съобразяват пловдивските каростроители, е опазване на околната среда. При двигателите намаляват вредните емисии на газовете, а при електрическите машини все повече батериите стават сухи, без да се използват киселини. Вървим към алтернативни горива - пропан-бутан, метан, водород. "Използването на водородна горивна клетка е направление, в което все още сме на предпроучвания, но ще бързаме да бъдем едни от първите в света", обяснява директорът на "Балканкар Рекорд".

Има ли мода в каростроенето

Не толкова осезаемо като в дрехите, но има. Например в дизайна, в някои устройства. "Аз имам технически съмнения в полезността на някои неща, които се влагат в съвременните мотокари, но мода - това се търси и това се предлага", коментира инж. Петров. Такива са например асинхронните двигатели на електрокарите, когато се появиха гръмко преди няколко години и станаха пазарен хит. Производителите обясняваха колко предимства имат спрямо постоянно токовите електрокари. "Например по отношение на икономия на електроенергия. Оказа се не съвсем така, но каростроенето вече почти изцяло премина на асинхронни електродвигатели", допълва инж. Петър Петров.