Сделките на годината

Най-продаваният телеком

Руската ВТБ успя да прехвърли БТК на себе си и Спас Русев. До следващата сделка

Милен Велчев и Спас Русев са тандем още от времето на царската партия НДСВ © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Теди Василева

Милен Велчев и Спас Русев са тандем още от времето на царската партия НДСВ © НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Статията е част от Сделките на годината

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Сделките на годината. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Цена

330 млн. евро

Приходи

865 млн. лв. за 2015 г.

Телекомите по света, а и в България традиционно са гиганти и при смяна на собствеността често са сред сделките - шампиони по размер. За 2016 топ глобалната транзакция като стойност е с купувач от сектора - американският мобилен и тв оператор AT&T обяви, че придобива Time Warner в рекордна сделка за 85.4 млрд. долара, която дори има български ъгъл - непряко се сменя собственикът на най-голямата телевизия в България - bTV. Това обаче ще стане догодина.

А 2016, погледната локално и като вече приключени придобивания, има традиционен от години шампион тук. Пети пореден частен собственик купи бившия държавен монополист БТК 12 години след приватизацията му. Сделката за най-големия български оператор не беше неочаквана - още от май миналата година телекомът, който тогава беше под контрола на Цветан Василев и лондонското поделение на руската ВТБ, не плати в срок заем от 150 млн. евро и не го предоговори. Причината - след фалита на КТБ Василев нямаше ресурс и се опита да намери такъв с руски адрес, но не успя. Затова другият малък съсобственик, но и отпуснал неплатения заем - ВТБ, през есента на 2015 г. организира търг за обезпечението си. В конкуренция само от двама 100% от контрола над БТК бяха спечелени от Спас Русев (виж детайлите в карето). Фактът от тази година е, че сделката приключи през август, а основната част от цената беше платена на ВТБ от... ВТБ.

Трите висящи въпроса

Разликата с традиционната сделка е, че е леко незавършена, макар да е платена цената. Лагерът на Цветан Василев, през руснака Дмитрий Косарев, оспорва продажбата, но и последвалото желание за нов мениджмънт на телекома и залагане на акциите на 100% собственик на БТК. Засега проблеми с прякото управление няма, защото и месеците преди продажбата, още повече и след, оперативният мениджмънт по-скоро съгласува действията си с представителите на ВТБ. Заради оспорванията на Косарев дълго време ще отнеме и местното обезпечение - 100% от дяловете на първия по веригата акционер в БТК - "Вива телеком България". То се иска от ВТБ за отпуснатия заем от 240 млн. евро по новата сделка, но заради съдебни дела в чужбина (макар и не най-основателни) едва ли ще бъде вписано скоро.

Вторият важен момент е, че нова препродажба трябва да има сравнително скоро - ако не догодина, то през 2018 г. Причината - ВТБ иска бърза препродажба срещу печалба. Затова и вероятно отпуснатото финансиране е средносрочно. Макар да няма публична информация за срочността, според запознати заемът трябва да се изплати до 2-3 години. Текущите лихвени плащания вероятно ще стават от печалбата на самата БТК, която обаче има да плаща и облигационен заем от почти 400 млн. евро.

Третият ключов момент е дали държавата ще успее да си върне парите, дадени от КТБ покрай покупката на телекома от Василев и ВТБ. Сумата е около 125 млн. евро без натрупаните лихви. На теория парите са складирани в InterV (100% собственик на "Вива телеком България") покрай плащането на цената от 330 млн. евро. Въпросът е синдиците на КТБ да предприемат верните юридически стъпки, за да си ги вземат. Три месеца след сделката обаче това не е направено.

Голямата сделка на Спас Русев

След дълги години консултиране на телеком сделки Русев най-сетне се оказа собственик на най-големия оператор в страната. А в същия августовски ден придоби и футболния клуб "Левски".

Спас Русев излезе на българската политическа и икономическа сцена при "коронясването" на Симеон Сакскобургготски като премиер. Тогава той беше името, споменавано най-често като отговор на въпроса към кого трябва да се обърне даден инвеститор, за да получи гаранция на най-високо ниво, че проектът му няма да бъде спъван от държавата. А интересите му в телеком сектора винаги са били плътни и свързани с БТК. Русев посредничеше неформално на консорциума между гръцката ОТЕ и холандската KPN още през 1999 г., когато двете компании опитаха да купят телекома. Пак той пет години по-късно се сочеше като човека, спомогнал чрез контакти с властта на Advent да купят БТК. Компанията, чийто съосновател е Спас Русев - "Телелинк", изгради част от базовите станции в мобилната мрежа на оператора. В момента "Телелинк" е собственост мажоритарно на другия си съосновател - Любомир Минчев. Самият Русев после се насочи към туризма, като купи столичните хотели Hilton и Radisson Blu. Първия продаде на основателите на "Винпром Пещера", като при втория си поделиха собствеността.

Любопитна е и придобивката на "Левски". Клубът, в който дял имаше адвокатът на Делян Пеевски Александър Ангелов, е свръхзадлъжнял и неатрактивен. Освен заради голямата фенска маса. Финансирането очаквано ще дойде от БТК - чрез "най-големия спонсорски договор в историята на българския футбол", по думите на Русев.

Така БТК има нов собственик и нова тежест, но вероятно за кратко.

Детайлите по сделката

В купувача Viva Telecom (Luxembourg) Спас Русев влиза с 46% дял, 20% минус 1 глас отиват за ВТБ, 19% за "Делта кепитъл инвестмънтс" (контролирано от българските мениджъри на ВТБ братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Така, въпреки че лицето на сделката е Спас Русев, втори по размер акционер е самата банка, съвместно с пряко свързаните с нея лица делът е 39%. Освен това от ВТБ е и огромната част от финансирането - 240 млн. евро, или около 70% от сумата идват от нея под формата на дълг. Това остави на участниците в консорциума да набавят останалите около 100 млн. евро за капиталовото си участие пропорционално на дела си. Това означава, че ВТБ е дала още 20 млн. евро за дела си от 20%, а Спас Русев е трябвало да финансира участието си с около 46 млн. евро. Руската банка получава обратно сумата на мостовия си заем, който с наказателни лихви след просрочието е набъбнал до близо 170 млн. евро, т.е. през август е заделила още едва 100 млн. евро за операцията.

От документи в Търговския регистър се вижда, че отпуснатият от VTB Capital заем от 240 млн. евро е доста скъп - годишната лихва е тримесечен Euribor (минимум 0) плюс 13% и още 1.5% годишна такса.