С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 яну 2017, 10:49, 5365 прочитания

Лариса Манастърли: Сивата икономика и корупцията пречат на инвеститорите

Директорът на ЕБВР за България пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Сделките на годината. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Визитка

Лариса Манастърли е директор на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за България от декември 2015 г., но кариерата й в международната финансова институция обхваща над 10 години. Работата й там започва през 2001 г., като първоначално е ангажирана с проекти във финансовия, инфраструктурния, селскостопанския и енергийния сектор. Тя изиграва ключова роля и в разработването и прилагането на специалните продукти и програми на ЕБВР за Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Киргизстан, Молдова, Монголия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, като впоследствие е специално фокусирана върху Молдова, Украйна и Армения. През 2007 г. става част от екипа на Черноморската банка за търговия и развитие, където в продължение на пет години се занимава с транзакции във финансовия сектор, дялови инвестиции и инфраструктура в 11 държави от черноморския регион, сред които и България. В началото на 2012 г. се завръща в ЕБВР и оглавява дейността на банката в Киргизстан до назначението й начело на дейността в България.
ЕБВР в България

3.47
млрд. евро е общият обем на инвестициите в страната до момента

1.02
млрд. евро е размерът на текущия портфейл проекти (вкл. неусвоени договорени средства)
Какви са очакванията ви за българската икономика за тази и за следващата година и кои ще са двигателите на растежа?
- Последната ни прогноза беше публикувана в началото на ноември и е за 2.8% растеж както през 2016 г., така и през 2017 г. Това е повишение спрямо предишната ни прогноза от май 2016 г. Главният двигател, който икономистите ни виждат за растежа на България, поне през 2016 г., е растящото вътрешно потребление в резултат на повишаването на номиналните работни заплати от януари тази година, което води до увеличаване на покупателната способност в страната. Друг фактор, който през 2015 г. допринасяше за растежа и продължава да действа в тази посока, но в по-малка степен според нас, е нетният износ. Ако фискалната консолидация продължи и бюджетната дисциплина по отношение на разходите бъде запазена, това също би имало положителен принос за растежа. До някаква степен българската икономика продължава да се възползва и от ниските цени на суровините и петрола.
За Румъния прогнозата ни за ръст на БВП е за 3.7% за 2017 г. и това отразява ускорените реформи, които Румъния започна в някои сектори и които за съжаление в България липсват.

Какво пречи на България да реализира пълния си потенциал?
- Трябва да се отчетат различни фактори – на първо място, България не е богата на природни ресурси, което има както своите ползи, така и своите недостатъци. Страната все още е малък пазар в сравнение с Румъния и с други държави в региона. Усвояването на средствата от европейските фондове също беше една от движещите сили за растежа в предишните години, но предишният програмен период приключи, а усвояването на средствата от новия все още не е започнало. Това са може би ключовите фактори, които трябва да се отчитат, когато търсим отговор на въпроса защо прогнозите за България изглеждат по-ниски в сравнение с тези за останалите страни. За Румъния например прогнозата ни е за 3.7% за 2017 г. и това отразява ускорените реформи, които Румъния започна в някои сектори и които за съжаление в България липсват. Така че има обяснение за по-високите числа в някои държави, които се опитват да правят повече, да инвестират повече и да привличат повече инвестиции. Всъщност, ако погледнете равнището на преките чуждестранни инвестиции в България през последните следкризисни равнища, те са се понижили драстично и все още не очакваме възстановяването им до нивата отпреди кризата.

Как изглежда България отвън за чуждестранни инвеститори?
- Има много изследвания и за съжаление доста от тях казват, че инвестиционният климат в България в сравнение със съседни държави и с други страни от ЕС е един от най-слабите. През 2015 г. ние проведохме нашето BEEPS проучване, което за България обхваща доста представителен брой компании, които работят в страната и които отговарят на въпроси за това какъв е реално според тях местният инвестиционен климат и кои са основните предизвикателства. Трите основни пречки, посочени от тях за България, са сивата икономика и неформалният сектор, политическата нестабилност, както и корупцията. Не смятам, че има значителна промяна, така че е много важно управляващите да погледнат сериозно на това и да направят нещо по отношение на адресирането на тези проблеми. Има много коментари за слабата съдебна система, за корупцията в страната и бюрокрацията. И макар и да се вземат някои мерки, е необходим по-систематичен и по-необратим подход в извършването им.


Лично за мен страната има много потенциал, но управляващите трябва да се вслушват в бизнеса и да създават такава среда, която да прави България привлекателна както за българските, така и за чуждестранните предприемачи. Друго нещо, което бих искала да спомена, са проблемите с работната ръка в страната, които се посочват непрекъснато от клиентите ни и от представителите на бизнеса, с които работим – има значително изтичане на мозъци, младите хора напускат, има и несъответствие между придобитите знания и нужните умения. А дори и да създадете страхотен бизнес климат, ако нямате хората, които да работят за тези компании, които искате да привлечете в България, няма да се получи. Трябва да има национална стратегия, подкрепяна от действия, за връщане на хората в страната.

Казахте, че виждате доста потенциал в страната – в кои области той е най-голям?
- Може би първо би трябвало да уточня кои са приоритетите на ЕБВР в България, а те са определени на базата на оценката ни за настоящата и очакванията ни за бъдещата ситуация в страната. През юли 2015 г. бордът на директорите ни одобри нова четиригодишна стратегия за България, която има три основни стратегически приоритета. На първо място – да помогнем на българската икономика и на частни компании да подобрят конкурентоспособността си чрез въвеждането на най-добри стандарти, технологии, иновации, енергийна ефективност, чрез подобряването на достъпа до финансиране, подкрепа на преките чуждестранни инвеститори с интерес към трансгранична търговия.

Втората област е задълбочаване на финансовото посредничество чрез продължаваща работа със и през финансовите посредници в страната, като им помагаме да достигат до малки и средни предприятия, индивидуални частни клиенти и да диверсифицират основните си продукти и услуги, като им помагаме също така да адресират вътрешните си проблеми като корпоративно управление, необслужвани заеми, както и може би проблеми като капиталов недостиг. Имаме интерес към подкрепата и на евентуални сливания и придобивания, които биха консолидирали банковия сектор. Важна част от работата ни в тази област е и подкрепата за развитието на местния капиталов пазар – имаме страхотен проект, който бих споменала – борсовата платформа SEE Link, която свързва фондовите борси в България, в Македония и в Хърватия. От стартирането на проекта през март вече и други, по-големи фондови борси в региона обявиха желанието си да се включат – Атина, Букурещ и Белград.



Третата област е адресирането и затварянето на пропастите в инфраструктурата по отношение на проекти, за които не е налично европейско финансиране или съфинансиране, чрез намирането на най-добрите решения, тъй като ние можем да предложим и значителна експертиза, не само пари. Това покрива сектори като водоснабдяване, управление на отпадъци, местен публичен транспорт, пътища – национални и местни, както и енергетика – всичко, свързано с газови интерконектори, намаляването на зависимостта на България от един конкретен доставчик и т.н.

Това са трите основни области, които са доста обширни и ни позволяват доста гъвкавост в работата. Ако говорим за сектори на икономиката, към които имаме голям интерес, трябва да отбележа, че българската икономика действително е доста диверсифицирана и в нея са представени различни типове индустрии, което е много хубаво – ние гледаме различни сфери на производството, селскостопанския бизнес и, разбира се, цялата верига на създаване на добавена стойност, услугите. Работим основно с частни компании с интерес към извършването на качествена промяна в начина, по който работят – повишаване на производителността, подобряване на ефективността, разширяване на бизнеса, засилване на износа, т.е. всичко, което би имало и важен икономически ефект не само за компанията, а и за региона, в който се намира, за създаването на работни места.

Що се отнася до продуктите, имаме доста широк спектър – от обикновено дългово финансиране до различни възможности за квазидялови участия.

Като че ли ЕБВР не е толкова активна напоследък в дялово инвестиране в България?
- По отношение на дяловите инвестиции можем да участваме пряко в капитала на дадена компания и да бъдем акционер в нея или да го правим посредством фондове за дялови инвестиции. С нетърпение очакваме да открием нови възможности и за двата типа проекти. Като цяло няма чак толкова много активност от страна на фондове за дялови инвестиции в България – повечето от тях са финансирани с европейски средства и са малки. Ние работим с много регионални фондове, за които България е една от страните в портфейла им, но сътрудничеството с фондове, които инвестират само в България, е трудно, защото пазарът в страната е малък. Но ако се появи сериозен фонд мениджър с добра история, който има интерес към България и иска да направи фонд само за страната, определено бихме били заинтересовани да ги подкрепим.

Интервюто взе Мария Иванова
Всички текстове от "Сделките на годината" 2016

Защо сделките са важни

Топ продажбите на 2016 г.

Живот на финансовия фронт

Сделките с имоти: Двойно по-силна година

Какво казват експертите за пазара

Диана Димова, Kinstellar: Активността пазара на придобивания ще продължи и догодина

Божидар Нейчев, PwC: 2016 г. беше микс от слънчеви моменти и дни с променлива облачност

Стефан Стоянов, EMIS: Очакваме известно раздвижване на капиталовия пазар през 2017 г.

Димитър Узунов, Entrea Capital: Банките отново са по-склонни да предоставят финансиране за придобивания

Диана Николаева, "EY България": Ще има повече сделки в IT, производство, ритейл, финанси

Илко Стоянов, Schoenherr: Има повишена активност в инвестициите на зелено

Юлиан Гиков, "Райфайзен инвестмънт (България)": Очаквам значително по-силна 2017 г. с повече сделки от инвеститори с външен капитал

Най-продаваният телеком

"Приста ойл" – обратно към фамилията

Новият болничен лидер

Депутатът търговец

Раздялата на "Овергаз" с "Газпром"

Лариса Манастърли: Сивата икономика и корупцията пречат на инвеститорите

Апетитът намаля

Топ 5 на обявените сделки през 2016 г.

Нов рекорд на пазара на дългове

IT сделки на годината: малко и предпазливи

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Апетитът намаля Апетитът намаля

Данъчни и антитръст правила, пазарни трусове като Brexit и опасения за националната сигурност свиха сделките

2 яну 2017, 10335 прочитания

Раздялата на "Овергаз" с "Газпром" 1 Раздялата на "Овергаз" с "Газпром"

Най-голямата частна газоразпределителна компания вече се контролира от Сашо Дончев

1 яну 2017, 13139 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Сделките на годината" Затваряне
Нов рекорд на пазара на дългове

Колекторските агенции изкупиха лоши задължения за 1 млрд. лв., прогнозите за 2017 г. са за удвояване

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10