След кризата - възможност

Кои са силите, които ще оформят пост-Тръмп и пост-COVID света

Джо Байдън не е особено правдоподобен архитект на смела нова ера. И все пак той може да се окаже правилният човек
Джо Байдън не е особено правдоподобен архитект на смела нова ера. И все пак той може да се окаже правилният човек    ©  Reuters
Джо Байдън не е особено правдоподобен архитект на смела нова ера. И все пак той може да се окаже правилният човек
Джо Байдън не е особено правдоподобен архитект на смела нова ера. И все пак той може да се окаже правилният човек    ©  Reuters

Има години, които се открояват в историята. Обикновено обозначават край на война или начало на революция, които маркират преминаването от една глава към следващата. 2020 г. няма да бъде изключение. Поражението на Доналд Тръмп бележи края на едно от най-разделящите и вредни правителства в американската история. Случващата се веднъж на век пандемия създава възможност за толкова драматична икономическа и социална пренастройка, колкото по време на Прогресивната ера. Големият въпрос за 2021 г. е дали политиците ще се окажат достатъчно смели да я сграбчат.

COVID-19 не просто свали на колене глобалната икономика. Той промени траекторията на трите големи сили, които формират модерния свят. Глобализацията бе пресечена. Дигиталната революция бе радикално ускорена. А геополитическото съперничество между САЩ и Китай бе засилено. В същото време пандемията влоши един от големите съвременни бичове - неравенството. И с демонстрацията на цената на това да си неподготвен за малко вероятно, но силно въздействащо бедствие фокусира вниманието върху неизбежното и дори още по-силно въздействащо бедствие на идващия век - климатичните промени. Всичко това означава, че няма връщане към пред-COVID света.

Това няма да бъде очевидно в началото на годината. Насред мизерията на надигналата се втора вълна вниманието в много държави все още ще бъде концентрирано върху контролирането на вируса. С идването на новата година ваксината е на хоризонта, макар и все още не широко достъпна. Едва с напредването на 2021 г. и с разпространението на ваксините ще става ясно колко неща са се променили за постоянно.

И те ще окажат много, особено на Запад. Пост-COVID светът ще бъде далеч по-дигитален. От дистанционната работа до онлайн продажбите, пандемията компресира случваща се за години трансформация в месеци, донасяйки с това драматично разтърсване на начина, по който хората живеят, на това какво купуват и къде работят. Победителите от този изблик на креативно разрушение включват технологичните гиганти (чиито печалби и акции скочиха) и като цяло големи компании (които разполагат с най-големите съкровищници от данни и най-дълбоките джобове да инвестират в дигитална трансформация). Големите градове ще трябва да се преподредят по нов начин. Очаквайте лавина от затваряния, особено сред малките бизнеси и в сферата на търговията на дребно, пътуванията, хотелите и ресторантите.

Въпреки че глобализацията все още ще означава стоки и капитали, които пресичат границите, хората ще пътуват по-малко. Азиатските държави, които контролират вируса най-ефективно, са и тези, които затвориха границите си по-стриктно. Техният опит ще повлияе на политиките на останалите. Рестрикциите по границите и карантините ще останат дълго след като случаите на COVID-19 спаднат. И дори след рестартирането на туризма миграцията ще остане далеч по-трудна. Това ще помрачи перспективите пред бедните държави, които разчитат на потоците пари, които работещите в чужбина изпращат у дома. Тази тенденция ще влоши нанесените от самата пандемия щети. Очаква се над 150 млн. души да изпаднат в крайна бедност през 2021 г.

Пандемията промени траекторията на трите големи сили, които формират модерния свят.

Глобалната търговия ще се случва на фона на неблагоприятна геополитика. Изменчивият меркантилизъм на г-н Тръмп ще е напуснал сцената, но подозрителността на Америка към Китай няма да си тръгне с "човека-мито", както се гордееше да бъде наричан президентът. Митата, наложени в момента върху две трети от китайския внос, ще останат, а също и ограниченията за технологичните компании. Разцепването на дигиталния свят и неговите вериги за доставки на две половини - едната, доминирана от Китай, и другата - от Америка - ще продължи. Китайско-американското съперничество няма да бъде единственото разделящо влияние върху глобализацията. Осъзнали зависимостта си от вносни медицински продукти и други критично важни стоки (често от Китай), правителствата от Европа до Индия ще предефинират обхвата на "стратегическите индустрии", които трябва да бъдат защитени. Държавната помощ за подкрепа на тази нова индустриална политика вече е и ще бъде повсеместна.

Всичко това ще остави световната икономика разделена и смалена. Пропастта между мощта на Китай (и други пост-COVID азиатски икономики) и слабостта другаде ще остане фрапираща. Китай беше единствената голяма икономика, която порасна през 2020 г.; през 2021 г. ръстът й ще надмине 7%, което е значително по-бързо от темпото на възстановяване в Европа и Америка. И за разлика от западните икономики възстановяването няма да е стъпило върху зейнали бюджетни дефицити и извънредни монетарни стимули. Китайският икономически успех и бързото справяне с COVID-19 ще са фонът на година на триумфални празненства в Пекин за отбелязване на стогодишнината на комунистическата партия.

Контрастът със Запада ще е ярък. Америка ще започне годината с колеблив растеж, включително заради неспособността да се приеме достатъчно голям пакет стимули в последните дни на администрацията на Тръмп. Европейските икономики ще растат мудно далеч по-дълго време, със схеми, опитващи се да задържат хора на вече несъществуващи работни места, и зомби компании на изкуствено дишане от държавата. И от двете страни на Атлантика неравномерността на удара от COVID-19 ще става все по-видима: най-уязвимите са най-тежко засегнати от вируса; загубите на работни места са концентрирани сред най-неквалифицираните хора; разбъркването на образованието засяга най-силно перспективите на по-бедните деца. Общественият гняв ще нараства, особено в Америка, която ще влезе в 2021 г. като все още дълбоко разделена страна.

Със смачкания Запад и наперения Китай мнозина наблюдатели (включително в това издание) ще обявят пандемията за смъртна присъда на водения от Запада световен ред. Това ще е прибързано. При цялата си "ваксинна дипломация" Китай буди повече страх и подозрение, отколкото възхищение. И при цялата си решимост да постави страната в централна позиция нейният президент Си Цзинпин показва минимално желание за истинско глобално лидерство. Макар презрението на г-н Тръмп към съюзниците и набезите му към транзакционната дипломация да разклатиха доверието към водения от Америка глобален ред, те не го унищожиха.

Това означава, че Америка отново ще разполага с извънмерна способност да оформя постпандемичния свят - и човекът, който ще задава тона, е 78-годишен и с политическа кариера, започнала по-близо във времето до президентството на Калвин Кулидж, отколкото до днешния ден. Джо Байдън, умерен политик с вкус към консенсуса и с позиции, винаги гравитиращи близо до централния курс на партията му, не е особено правдоподобен архитект на смела нова ера.

И все пак той може да се окаже правилният човек. Политическата платформа на г-н Байдън е достатъчно амбициозна. Зад мотото "да изградим отново и по-добре" стои смел, но не радикален опит за съчетаване на краткосрочни стимули с масирани инвестиции в зелена инфраструктура, изследвания и технологии, които драматично да ускорят енергийната трансформация на Америка. От разширяването на достъпа до здравни грижи до подобряване на осигурителната система, социалният договор, предлаган от байдъномиката, е версията от XXI век на Прогресивната ера - смели реформи без опасно левичарство.

Във външната политика г-н Байдън ще поправя взаимоотношения и ще препотвърждава ценностите и глобалната роля на Америка. Ветеран в дипломацията и инстинктивен мултиратералист и строител на институции, г-н Байдън бързо ще изпрати силни сигнали: Америка ще влезе отново в Парижкото климатично споразумение, ще остане в Световната здравна организация и ще се присъедини към Covax, глобалната коалиция за разпространение на ваксините срещу COVID-19. Той веднага ще се отправи към Европа, за да препотвърди ангажимента на Америка към НАТО и трансатлантическия съюз - макар че първата му спирка ще бъде Берлин или Париж вместо Великобритания на Борис Джонсън, затънала в Brexit. Г-н Байдън ще върне акцента върху човешките права и демокрацията в американската външна политика. Очаквайте по-остри критики към Китай за третирането на уйгурите в Синдзян и репресиите в Хонконг; вече няма да има другаруване с диктатори.

По най-важните въпроси обаче президентството на г-н Байдън ще предложи повече промяна в подхода, отколкото в посоката. Америка ще остане загрижена за заплахата от надигащия се Китай: администрацията на Тръмп заслужава похвала, че фокусира вниманието върху това. Но вместо да атакува с едностранни мита, екипът на г-н Байдън ще се концентрира върху изграждане на международна коалиция за противопоставяне срещу Китай. Очаквайте разговори за голяма трансатлантическа сделка, в която Америка успокоява притесненията на Европа по отношение на своите технологични гиганти - и особено за личните данни, които те събират, и данъците, които не плащат - в замяна на съвместен подход към китайските технологични компании. Очаквайте и разговори за нов глобален алианс, който да присъедини азиатските демокрации към западната коалиция срещу Китай - и това може би ще се превърне в основа на нов тип воден от Америка световен ред.

Възможността е налице. Въпросът е дали г-н Байдън ще я сграбчи. Рискът е - и у дома, и навън - президентството на г-н Байдън да се окаже богато на успокояващи думи и бедно на ефективни действия; и независимо дали е, или не е ограничаван от републикански Сенат, самият г-н Байдън да е твърде фокусиран върху възстановяване на вчерашния свят вместо върху изграждане на утрешния и твърде склонен да защитава съществуващи работни места и фосилизирани институции, вместо да натиска за нужната промяна. Най-голямата опасност не е от хлъзване към левичарство, от каквото се страхуват много републиканци, а от бездействие, плахост и застой. За Америка и за света това би бил ужасен срам.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал