Газова пленница на Русия

Турски, балкански или просто руски поток

Газова пленница на Русия

От 2021 г. България трябваше да скъса зависимостта си от руския газ. Това няма да се случи

Ивайло Станчев, икономически и енергиен редактор в Капитал

Турски, балкански или просто руски поток

© Shutterstock


От началото на 2021 г. България трябваше да скъса зависимостта си от доставките на руски газ и да отвори пазара си за различни други доставчици. Този процес се подготвяше от над 10 години - с обявяването на проектите за междусистемни газови връзки със съседните страни, с подписването на договорите с Азербайджан за каспийски газ, със създаването на газова борса и възможността за т.нар. виртуални сделки, при които не са нужни физически тръби. Това обаче няма да се случи.

Благодарение на систематичните действия на българското правителство в услуга на Москва зависимостта на страната от Русия не само няма да намалее след Нова година, а дори ще се засили, макар и непряко. Руският газ във вътрешното потребление може да намалее като обеми, но контролът върху входно-изходните транзитни газови трасета вече е завзет за години напред от "Газпром". И няма никакво място за свободната конкуренция.

С други думи, нови тръби може и да се полагат на много места из страната, премиерът Бойко Борисов може и да се снима редовно покрай тях, като обяснява колко много пари дава, за да осигури диверсификация на доставките - "газ ще може да идва отвсякъде и да отива навсякъде", казва той - но реално основните входове на българската газопреносна система и всички изходи ще бъдат заети от руската "Газпром". Така само това, което разреши руската компания, ще може да се пренася и изнася зад граница.

Нова газова година

Идващата 2021 г. ще е ключова за българския пазар на природен газ по няколко причини. Първо, ще бъдат въведени в експлоатация двата основни проекта, които страната изпълнява през последните години - продължението на "Турски поток" и газовата връзка с Гърция. Също така ще започнат договорените още през 2016 г. доставки на азерски газ - първият в историята значителен алтернативен източник, с който ще разполага България. И не на последно място, държавната намеса в сектора и регулираните цени ще намалеят още повече, тъй като "Булгаргаз" има ангажимент да предложи на свободния пазар още по-големи количества газ.

На теория всичко това би трябвало да има положителен ефект и да осигури по-добри възможности както за държавните "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" при преноса и дистрибуцията, така и по-добри цени за индустриалните и битовите потребители. На практика обаче ще създаде нови проблеми, чието решаване към момента правителството отлага. А предстоящите избори само могат да усложнят ситуацията.

Какво става зад кулисите

Газопроводът за 3 млрд. лв. от турската до сръбската граница, който премиерът Борисов нарича "Балкански поток", но е реално продължение на "Турски поток", е обвит в манипулации и откровени лъжи. Първо, управляващите твърдят, че това е част от българската газопреносна мрежа, но на практика ще може да служи само за транзит на руски газ към Сърбия - "Газпром" е резервирал 80% от капацитета, но на практика са 100%, защото и входът, и изходът са към руските тръби от "Турски поток", съответно в Турция и в Сърбия. Уж го строят саудитците от Arkad, но всъщност строителите са свързани с "Газпром" руснаци, които осигуряват и финансирането, а "Булгартрансгаз" ще им се изплаща при годишна лихва 4.1%. Уж ще осигури диверсификация и ще направи България разпределителен център, а реално засилва влиянието на Москва и затваря възможностите други доставчици да ползват българската мрежа за транзит.

Именно последното е и най-ключово. Целта на "Газпром" не е да достави газ в България, който да се търгува тук и да се изнася за трети страни, а да го достави директно до крайни клиенти в Сърбия и Унгария, за да може по този начин Москва да упражнява геополитическо влияние. Реверсивен пренос на газ е невъзможен, защото проектираната и резервирана в следващите 25 години посока е само от Турция към Сърбия.

Извън тези факти има и нещо друго - Русия преди всичко иска да е сигурна, че газопроводът ще бъде построен възможно най-скоро, за да се блокира българската национална транзитна мрежа. На практика "Турски поток" през България използва голяма част от съществуващата мрежа на "Булгартрансгаз" между Странджа и Провадия, която, ако е свободна, може да осигури трасе за алтернативни доставки към Украйна по Трансбалканския газопровод. Веднъж заета от "Газпром" обаче, тази мрежа няма да може да служи за друго. А и самата възможност да се ползва старият Трансбалкански газопровод към Румъния и Украйна също е ограничена, защото "Газпром" с готовност плаща за капацитет по нея в посока север - юг (има договор до 2029 г.), макар да не превозва физически количества. Но така блокира възможностите за доставка на например американски LNG през България към Украйна. Виртуални сделки са въможни, те пак са ограничени от входно изходните капацитети на мрежата.

Всъщност съмненията са, че точно затова се бавеше през годините и изграждането на газовата връзка с Гърция. Ако тя беше вече готова, американски, катарски или друг втечнен газ можеше от нея през българската мрежа и Трансбалканския газопровод да стига до Украйна. Което би означавало отслабване на руското влияние в региона.

Интерконекторът между Стара Загора и Комотини е много по-малък като дължина от продължението на "Турски поток", но ще бъде завършен много след него. Още на 14 юли 2009 г. той бе обявен от първото правителство на ГЕРБ за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост от Русия. И ако Бойко Борисов, който оттогава с кратко прекъсване е премиер, наистина искаше да диверсифицира доставките на природен газ за България и да ограничи влиянието на Русия, отдавна можеше да го е направил. След последното отлагане новият срок за газовата връзка е през втората половина на 2021 г., но със сигурност ще е след пускането на "Турски поток" през България.

В обобщение - българските власти направиха всичко възможно, за да осигурят в дългосрочен план доминацията на "Газпром" в региона. Оставяйки руската компания да контролира изходите към Сърбия, Румъния и Турция, те на практика затвориха възможностите пред България да търгува свободно с природен газ и да осигурява транзитни трасета за различни компании в различни посоки.

Ами азерският газ?

Освен пряка помощ за Русия обаче тази политика ще има и ефекта на автогол. Още на 1 януари в България трябва да започне да постъпва газ от Азербайджан - първоначално реверсивно през Кулата, а на по-късен етап и по газовата връзка с Гърция. Става дума за 1 млрд. куб.м, или над една трета от годишното потребление на страната. При затворените възможности за износ този газ вместо спасение (от руската доминация) ще създаде проблем - за да бъде потребен азерският газ в страната, трябва да се намалят заявките към "Газпром", само че руската компания има дългосрочен договор с "Булгаргаз" и съответно държавната компания трябва да плаща определените в него количества, дори и да не ги взема.

За да се избегне тази абсурдна и скъпа ситуация, е възможно закупеният от "Булгаргаз" азерски газ въобще да не влиза в България, а да се търсят възможности за пласирането му към Италия (по Трансадриатическия газопровод през Гърция и Албания). Но за да се случи това, е необходима конкурентна цена, която не е никак сигурно, че може да бъде постигната. На теория България може да продава в Гърция, Албания или Италия руския газ, който взима от "Газпром", ако цената му е по-ниска, и да ползва за вътрешното си потребление азерски, при което обаче ще натовари финансово собствените си фирми и граждани. Има и конспиративна теория, според която правителството ще се опита да развали договора с азерите, за да си спести последващите главоболия. Това може да се случи, тъй като "Булгаргаз" има реалния шанс да се окаже в невъзможност да плаща за азерския газ - общинската "Топлофикация София" му дължи близо 150 млн. лв., а нито държавата, нито общината съдействат за изплащането им.

Засега, няколко седмици преди 1 януари, няма никакво обяснение по всички тези теми от българските власти и като че ли се прави всичко възможно да се тупа топката до изборите през март. Всъщност по информация на "Капитал" има договореност за покупките на азерски газ именно до края на март. След това - да му мисли новото правителство.

От началото на 2021 г. България трябваше да скъса зависимостта си от доставките на руски газ и да отвори пазара си за различни други доставчици. Този процес се подготвяше от над 10 години - с обявяването на проектите за междусистемни газови връзки със съседните страни, с подписването на договорите с Азербайджан за каспийски газ, със създаването на газова борса и възможността за т.нар. виртуални сделки, при които не са нужни физически тръби. Това обаче няма да се случи.

Благодарение на систематичните действия на българското правителство в услуга на Москва зависимостта на страната от Русия не само няма да намалее след Нова година, а дори ще се засили, макар и непряко. Руският газ във вътрешното потребление може да намалее като обеми, но контролът върху входно-изходните транзитни газови трасета вече е завзет за години напред от "Газпром". И няма никакво място за свободната конкуренция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


5 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Братята американци ще ни освободят , продавайки ни шистов газ на двойна цена ...

  • 2
    iln1610830799700856 avatar :-|
    Nikola Panayotov

    До коментар [#1] от "SS":

    Да след като преди70 г ни поробиха съветските окупатори та даже и паметниците им още стоят/ разбира се с разрешение тогава на Англия и Америка/та редно е да се чувстват виновни,ама трябва да си прогоним от управлението всички чужди агенти и да изпълняваме само интересите на нацията и на обединена Европа сами виждате какви продажни демагози ни управляват

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Отдавна не чета Ивайло Ст. Направих го заради #2.

    Да, за Капитал може и да минава за "икономически и енергиен редактор", видимо е и единствения им писач по темите, но само в Капитал може да се види с претенции за експертен икономически текст без цифри!
    В съчиненията на г-на никога не е имало - и горе няма - една-единствена цифра: нито съпоставка на цени на газ, нито възможности за доставки, нито потребление, нито възможен газов микс, нито какви са транзитните такси, нито каква е националната енергийна стратегия и пр. неща, които тук са заменени просто със заклинания.

    Мисля, че е по-подходящо г-нът просто да бъде обявен за "икономически и енергиен" Кашпировски в Капитал. Просто защото изобщо не се старае заклинанията му да звучат убедително. Единственото е да са в отзивчиви на поръчката.

    Всъщност потвържденията за въздействието на магиите му ги има из форума: емблематичният #2 сигурно не се къпе, защото водата му се топли с руски газ...

    Това е и целта на местния Кашпировски - иригация на ленивото дебело мисловно черво на десния читател. Всички сме виждали какво изтича в подлогата след това: # 2...

    Защото кой в БГ роптае срещу руския газ?
    Промишлеността?
    Не.
    Битовите потребители?
    Не.

    Роптаят:
    а) партията на Цецо Цв;
    б) партията на Хр.Иванов;
    в) изданията на Ива Прокопиев.

    Какво е общото помежду им?
    а ) На различни етапи слугинството им на режима на Борисов
    б) Задокеанското финансиране.

    С прости и неуки пропагандатори повторението на съветския крах е 100% сигурно.

  • 4
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    До коментар [#1] от "SS":

    Свърши това с шистовия добив. Байдън оня ден им го затвори. Щото петролните щати по традиция са републикански, та затова са наказани.
    Европа няма реална алтернатива на руския газ, каквото и да пишат тук.

  • 5
    yotsow avatar :-|
    Людмил Йоцов

    Бих искал да заявя, че мнението което изразявам е мое лично, а не на компанията с която имам трудови отношения. В България все още продължаваме да мислим, че търговията с природен газ, продължава да се основава на дългосрочни договори с производители от Русия, Азербайджан, САЩ, Катар и други страни. Тези договори основно се сключват от Булгаргаз и има държавна подкрета под една или друга форма. Аз не отричам че това е така, но българският пазар на природен газ се отвори и има много повече възможности, от преди 3 години. Основният и водещ фактор както за търговците на газ, така и за крайните клиенти на газ е цената. Цената е основен фактор и за компаните производители на газ, транспортиран било чрез LNG или чрез газопровод. Очертава се тенденция при ценообразуването на газ в Европа това да е преобладаващо индекса TTF, разбира се има и останали дългосрочни договори на нефтена компонента и други индекси, но по принцип ценообразуването в Европа преминава основно на краткосрочна база, т.н. спот цени. Да, съгласен съм с автора, че свободните капацитети на вход и изход на преносните газопроводи играят много важна роля в търговията с газ. Това, което не ми допада е поредното твърдение, че може да се купи газ от LNG терминал в Гърция от производители от САЩ и да се продаде в Украйна по Трансбалканския газопровод. По принцип това е възможно и сега, бившата тръба Кардам/Негру Вода 1 (газопроводът, през който се пренасяше газ от Украйна за България) е свободна и има капацитет, но икономически е необосновано, заради стойността на транспорта. Ако купите газ на гръцко VTP и искате да го продадете в Украйна, трябва да платите за транспорт: изход Гърция/вход България, изход България/вход Румъния, изход Румъния/вход Украйна, изход Украйна/вход Молдова, изход Молдова/вход Украйна. Това са капацитети и транспортни компоненти дължими на съответните газопреносни оператори. В зависимост от това дали става дума за годишни, тримесечни, месечни или дневни доставки разходите са различни, но няма да са под 8 евро/MWh. Ако вие купите газ на гръцко VTP на цена 19 евро, то цената до Украйна в най-добрия случай ви е 27 евро, без да включвате печалбата на търговците. На украйнците им излиза по-евтино да си купят газа от Унгария, Полша и другите страни от Централна Европа. Подобна е сметката ако ние искаме да купим газ от Украйна и да го продадем в България. Всичко е въпрос на цена, ако цената в България е по-евтина от цената в Румъния с включени капацитети, то търговците ще купуват газ от България и ще го продават в Румъния и обратно. Благодарение на възможностите за реверсивен поток, дори и виртуален между България, Румъния и Гърция възможностите за търговия се увеличиха значително. Скоро ще има такава възможност и с Турция и Сърбия.
    Търговската политика на Булгаргаз е отговорност на ръководството им, но както споменах по-горе има много възможности ако Булгаргаз има излишък на газ и те трябва да се възползват от тях, още повече че според тях имат най-конкурентната цена в региона. Само да спомена има съмнения, че Булгаргаз отскоро присъства на електронната платформа на ГХБ на сегменти WD и DA, но не търгува с повечето търговци на газ и предлага значително по-високи цени, спрямо цените на който продава на крайни клиенти в страната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал