Сега това е проблем на Байдън
Ще се върне ли новият американски президент към ядреното споразумение с Иран
Изглеждаше, че задачата на Джон Кери в преговорите, довели до ядрената сделка с Иран през 2015 г., бе най-трудната. Докато се опитваше да договори условията на споразумението, тогавашният американски държавен секретар толкова се бе ядосал на своя ирански колега, че заплаши да напусне разговорите. Техните двубои с крещене станаха легендарни.
Все пак има и аргументи в посока на това, че задачата на Джо Байдън бе по-трудна. След изглаждането на подробностите тогавашният вицепрезидент трябваше да "продаде" сделката на Конгреса. Демократите бяха скептични относно споразумението, според което Иран ограничава своята ядрена програма и се съгласява на щателни проверки в замяна на вдигане на международните санкции. Републиканците бяха твърдо против. В крайна сметка нито Камарата на представителите, нито Сенатът го подкрепиха, но също така и не го блокираха. Байдън беше успял.
Един от най-належащите външнополитически въпроси, с които сега се сблъсква новоизбраният президент, е дали да се върне обратно в сделката, наречена Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД), която Доналд Тръмп напусна през 2018 г. Тръмп отново наложи санкции срещу Иран и отряза достъпа му до световната икономика. В отговор Иран анулира части от споразумението, като завъртя центрофугите, които бе обещал да спре, и надскочи лимита за обогатен уран. Това може да бъде използвано за производство на ядрена енергия или, ако се обогати до по-висока степен, за бомба. Но Иран и останалите световни сили, участващи в СВПД (Великобритания, Китай, Франция, Германия и Русия), все още имат известна надежда за съживяването му.
Същото важи и за Байдън. По време на предизборната си кампания той обеща да се върне в споразумението, ако Иран отново започне да се придържа към ангажиментите си. Това би била "ключова първа стъпка за възвръщане на доверието в САЩ, показваща на света, че думата на Америка и международните задължения отново значат нещо", заяви кандидат-президентът. Но Байдън също така обеща да подсили и удължи рестрикциите на СВПД, някои от които изтичат през следващите четири години. Цялата договорка важи до 2030 г. Нейните критици поначало не бяха доволни от тези изтичащи клаузи и от начина, по който сделката игнорира иранската ракетна програма, и от дестабилизиращата дейност на страната в Ирак, Сирия и Йемен.
Байдън твърди, че подновената вяра на света в Америка ще му позволи да потърси дипломатически решения на тези проблеми. Но самото връщане в СВПД ще бъде достатъчно трудно. За начало САЩ и Иран трябва да се разберат кой да направи първата стъпка - Байдън, като вдигне санкциите, или моллите, като ограничат ядрените си дела. Освен това Иран може да настоява Америка да вдигне всички санкции, наложени от Тръмп, включително свързаните с тероризма. Това е малко вероятно да стане, не на последно място защото Иран продължава да спонсорира атаки срещу американските войски. Може да се окаже, че Байдън от своя страна оценява предимствата, които санкциите на Тръмп му дават, когато се опитва да подсили сделката.
Има и други усложнения. Някои хора в администрацията на Тръмп се надяваха, че тяхната кампания за "максимален натиск" ще доведе до смяна на режима в Техеран. Но тя само подкопа иранските политици, които искаха да преговарят със Запада, и подсили хардлайнерите, които сега контролират парламента. Президентът Хасан Рохани, чиято администрация договори СВПД, ще трябва да слезе от поста през 2021 г., ограничен от броя мандати. Вероятно хардлайнер ще спечели вота за мястото му. Това ще затрудни живота на Байдън. В крайна сметка той ще трябва да спечели върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който неохотно одобри оригиналната сделка и отказа да преговаря с Тръмп. Но лошото състояние на иранската икономика може да не му остави друг избор, освен да работи с Байдън.
Какво е най-вероятно да се случи? Байдън ще направи първата крачка, като вдигне забраната за пътувания на Тръмп спрямо Иран, облекчи някои от по-символичните санкции на САЩ и помогне на Иран да получи помощта, необходима за борбата с коронавируса. Двете страни ще се договорят да успокоят ситуацията в региона - Иран ще задържи на по-къса каишка своите прокси групи, а САЩ ще се въздържат от атаки по тях. Това ще подготви сцената за нови ядрени преговори. Иран ще се съгласи да ограничи отново своята ядрена програма, а Байдън ще даде на моллите допълнително облекчение на санкциите (което ще доведе до още една битка в Конгреса). Но той ще задържи голяма част от икономическите предимства, които има, за да договори подсилена сделка.
Уви, подобно споразумение ще се окаже трудно постижимо през 2021 г. След четири години на нарастващо напрежение ще е необходимо повече време за изграждането на доверие. Но скромен рестарт на отношенията между Америка и Иран няма да бъде лошо нещо.
2021 г. накратко
Сирийската гражданска война навлиза в десетата си година. Конфликтът между бунтовническите сили и правителството на Башар ал Асад започна на 15 март 2011 г. ООН изчислява, че над 400 000 души са убити в боевете. Близо 13 млн. сирийци са бежанци или са напуснали домовете си.2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved