Най-добри приятели

Африканските страни ще отхвърлят призивите да разхлабят силните връзки на континента с Китай

Си Цзинпин обеща, че африканските страни ще получат приоритетен достъп до разработваните китайски ваксини срещу COVID-19
Си Цзинпин обеща, че африканските страни ще получат приоритетен достъп до разработваните китайски ваксини срещу COVID-19    ©  Shutterstock
Си Цзинпин обеща, че африканските страни ще получат приоритетен достъп до разработваните китайски ваксини срещу COVID-19
Си Цзинпин обеща, че африканските страни ще получат приоритетен достъп до разработваните китайски ваксини срещу COVID-19    ©  Shutterstock

На всеки три години африкански и китайски политици се събират на дипломатическо джамборе, известно като Форум за китайско-африканско сътрудничество (ФКАС). Срещите, които привличат повече ръководители на африкански държави от годишните събрания на ООН, са указателни табели в дългото пътуване на Китай из континента. През изминалите три десетилетия той стана най-видният партньор за много страни в Африка. Значимостта му ще бъде подчертана отново през 2021 г. на следващата среща на ФКАС, която е осмата поред и ще се състои в Дакар, столицата на Сенегал.

И все пак контекстът за това събитие е различен в сравнение с предишните седем. По време на президентството на Доналд Тръмп ролята на Китай в Африка стана обект на увеличаваща се американска критика. През 2020 г. държавният секретар Майк Помпео обвини Китай, че не предлага на африканските държави друго освен "празни обещания и изтъркани баналности". Въпреки че е по-малко вероятно администрацията на Джо Байдън да използва провокативна риторика, скептицизмът относно китайските намерения на континента ще продължи. Така че идващата година може да се окаже сложна за африканските политици, които вече се сблъскват с щетите от пандемията.

Тяхната цел ще бъде да избегнат да бъдат вкарани в игра с нулев резултат. Финансовият министър на Гана Кен Офори-Ата твърди, че от деколонизацията насам Африка е "шахматна дъска" за битките на великите сили, което "не ни е помогнало по никакъв начин". Президентът на Кения Ухуру Кенята предупреждава, че Африка не е награда, за която да се водят състезания: "Не искаме да бъдем принудени да избираме." Държавният глава на Южна Африка Сирил Рамафоса коментира, че Африка не трябва да страда заради американската "ревност" към това, което Китай може да предложи на континента.

Точно тук е въпросът. С всичките си критики и големи разходи в области като общественото здраве САЩ просто не предлагат това, което може Китай. Ако сте лидер на африканска държава със спешна нужда от нови пътища, мостове или пристанища, тогава китайските финанси и фирми са очевидната опция. "Китай все още задоволява глада на Африка за структурна трансформация по начин, по който Запада не го прави", казва Дебора Бротигам от China Africa Research Initiative към Johns Hopkins University.

Същото се отнася и за телекомуникациите. Huawei, чиито проекти в Африка често са субсидирани или застраховани от китайската държава, не е загубил нито една поръчка на континента, откакто Америка започна да насърчава страните да бойкотират неговата технология. "Това не е обосновано искане, когато САЩ не предлагат сериозна алтернатива", посочва Джъд Девърмънт от вашингтонския Centre for Strategic and International Studies.

По време на ФКАС в Дакар е малко вероятно да се направят такива финансови обещания, каквито Китай е правил на предишни форуми. През 2015 г. и с известни шикалкавения през 2018 г. президентът Си Цзинпин обяви пакети от евтини заеми, грантове и инвестиции на стойност 60 млрд. долара през следващите три години. Малцина анализатори смятат, че това число ще бъде надминато, тъй като Китай е доста предпазлив при финансирането на нещо, което създава главоболия. Но това не означава, че ще бъде по-малко замесен на континента.

Като за начало Китай е жизненоважен за африканските надежди за излизане от пандемията от коронавирус. Страната е най-големият единичен двустранен кредитор на континента и затова често държи ключа за започването на дълговите предоговаряния. Си обеща също, че африканските страни ще получат приоритетен достъп до китайските ваксини, които се разработват.

Дори преди COVID-19 китайските връзки с африканските държави далеч надскачаха инфраструктурата. Може би 10 000 китайски фирми, предимно малки бизнеси, оперират в Африка. Повече африкански студенти учат в Китай, отколкото са записани общо в Америка и Великобритания. Висши китайски представители са изградили обширни мрежи със своите африкански колеги, особено във военните среди.

Имиджът на Китай в Африка бе опетнен миналата година от лошото отношение към африкански имигранти в пристанищния град Гуанджоу. Това доведе до осъждане в социалните мрежи и от африкански политици. Но в по-широк смисъл африканските нагласи към Китай са нюансирани и устойчиви. Социологическо проучване на Afrobarometer сред 18 страни, публикувано през септември 2020 г., показва, че средно 59% от анкетираните имат благоприятно отношение към Китай, което е малко повече, отколкото към Америка (58%). Нищо чудно, че африканските политици внимават да не заемат страна.

Те няма да видят и особена изгода в това да говорят срещу Китай по теми като Синдзян, Хонконг или Тайван. Китай цени много вота на 54-те африкански държави в ООН и други международни организации. (През 1971 г. африканските гласове гарантираха приемането на Китайска народна република в ООН и изключването на Тайван.) Азиатската държава ще възнагради тези, които гласуват с нея, и ще накаже онези, които не го правят. Известно е, че представители на Кения са изучавали китайския наказателен отговор спрямо критиката на Австралия за човешките права и се страхуват какво ще стане, ако тяхната страна направи нещо подобно.

Дори ако африканските политици искаха да говорят срещу Китай, малцина вярват, че западните правителства ще ги подкрепят в това. "Западът не е склонен да покрие цената на враждата с Китай, казва У. Гиуде Мур, бивш министър в Либерия, а сега част от Centre for Global Development. Най-добре за континента е да чертае своя собствен курс."

2021 г. накратко

Срещата на правителствените ръководители на Общността на нациите, известна като CHOGM, ще се проведе през юни в Кигали, столицата на Руанда, което ще бъде първата подобна среща в Африка от повече от десетилетие.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал