Да прескочим трапа за климата

Shutterstock

Да прескочим трапа за климата

Жизненоважна година за по-смели обещания за спасяване на планетата

Катрин Брейхик, редактор околна среда, The Economist
3394 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всяка година от 1995 г. насам десетки хиляди ентусиасти на тема климатична политика, политици, журналисти и активисти от цял свят се събират някъде в края на годината. За две седмици те се натъпкват в затворен конгресен център. Говори се много и се спи малко. Понякога стотици се събират в една зала, друг път се скупчват на малки групички. Свежият въздух е лукс. Организират се социални събития с напитки и храни. И накрая всички отлитат обратно, откъдето са дошли. С други думи, годишните климатични срещи на ООН са идеални събития за свръхразпространение на пандемичен вирус.

Ето защо не е изненадващо, че събитието за 2020 г. (наречено COP26) беше отложено за ноември 2021 г. От гледна точка на общественото здраве решението беше очевидно. Но то вероятно ще се окаже и неочакван късмет за британското правителство, което трябваше да е домакин на събитието в Глазгоу. В началото на 2020 г. стана ясно, че премиерът Борис Джонсън и екипът му са напълно заети с Brexit и не гледат с особено вдъхновение към климатичния фронт. Удълженият срок им дава допълнителни 12 месеца, в които да си напишат домашното.

Изглежда, има резултат. Ключовата задача пред COP26 е да призове и подтикне близо 200-те правителства, подписали Парижкото споразумение от 2015 г., да задълбочат и подобрят обещанията си за орязване на националните емисии. Засега обаче сумата от тези "национално определени приноси" (NDCs) по споразумението не е достатъчна за предотвратяването на катастрофално затопляне. Според климатичните модели към 2100 г. светът вероятно ще стане свидетел на глобално затопляне с около 3°C над температурите от периода преди индустриализацията - много над целта на споразумението да ограничи повишението до 1.5-2°C.

За да се компенсира разликата, до края на 2020 г. подписалите споразумението страни трябваше да представят по-амбициозни цели за национални приноси. Досега само 15 от тях са го направили - предимно малки развиващи се държави, които допринасят за едва 4.6% от глобалните емисии, но страдат много от климатичното им въздействие.

От гледна точка на глобалната климатична политика 2021 г. започва на 12 декември 2020 г. - петата годишнина от Парижкото споразумение. Но вместо да предвещава откриването на COP26 в Глазгоу, годишнината ще бъде отбелязана от среща на върха с домакини Борис Джонсън и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. На нея ще бъдат поети много нови климатични ангажименти. Подтикнати от скорошните заявки на ЕС и Китай за елиминиране на всички или повечето емисии до средата на века, още държави ще излязат с подобни нулеви нетни цели.

ЕС казва, че ще намали всичките си емисии на парникови газове до нетна нула към 2050 г., в съответствие с това, което според Междуправителствената експертна група по климатичните промени - научен консорциум към ООН, е необходимо като глобална средна стойност, за да се постигне парижката цел от 1.5°C. През септември 2020 г. китайският президент Си Цзинпин обяви, че страната му ще намали "въглеродните си емисии" (т.е., без да се включват други парникови газове) до нетна нула към 2060 г. Очаква се и ЕС, и Китай да регистрират в ООН тези цели за средата на века като част от актуализираните си национални планове. Подробностите за това как възнамеряват да осъществят тези високи амбиции и да реализират целите си за достигане на пикови стойности на емисиите към 2030 г. (Китай) и за намаляването им до 55% под равнищата от 1990 г. (ЕС) трябва да дойдат с 14-ия петгодишен план на Китай и със Зелената сделка на ЕС.

Също толкова важно ще е как страните ще оформят плановете си за приспособяване към неизбежното въздействие на по-топлия климат по време на януарската виртуална среща на върха за адаптиране към изменението на климата, както и как ще оформят плановете си за икономическо възстановяване от COVID-19. Очакванията са пандемията да доведе до близо 8% по-ниски глобални въглеродни емисии през 2020 г. в сравнение със стойностите, които биха достигнали без причинената от нея световна рецесия. Дали след нея емисиите ще се възстановят, както стана след глобалната финансова криза от 2007 - 2009 г., ще зависи от това как държавите решат да стимулират отпадналите си икономики. Някои, като например Нигерия, вече обявиха планове за постепенно прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива като част от възстановяването. Други като Канада и Франция обвързват спасителните фондове с климатични условия. А Европейската комисия възнамерява да насочи 30% от пакета си за възстановяване за климатични действия.

Подобни ходове ще подпомогнат световния преход към по-зелена икономика и в крайна сметка ще задържат глобалните температури по-ниски, отколкото биха били иначе. Но това не е достатъчно. Плановете за възстановяване специално на Китай и Индия все още включват стимули за бъдещо развитие на въглищната енергетика, което е напълно несъвместимо с парижките цели.

Най-големият актьор на климатичната сцена, който да наблюдаваме през 2021 г., ще са САЩ с новоизбрания президент Джо Байдън. На 4 ноември - сутринта, след като американците отидоха до урните, страната им официално излезе от Парижкото споразумение съгласно плановете, задвижени от президента Доналд Тръмп шест месеца след встъпването му в длъжност през 2017 г. Байдън ще отмени това решение скоро след влизането си в Белия дом.

Той подкрепя целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., което заедно с обещанията на ЕС и Китай би дало на 45% от глобалните емисии своеобразен срок на годност. Средата на века обаче все още е далеч, а ако президентството на Тръмп ни показа нещо, то е, че и най-добрите планове могат лесно да бъдат отменени от следващата администрация. Що се отнася до климата, ще е важно Байдън да успее там, където Барак Обама се провали. А основите за това трябва да бъдат положени през 2021 г.

2021 накратко

Най-смелото предложение за опазване в историята ще бъде предложено на страните, които се съберат в югозападния китайски град Кунмин през май за среща на върха на ООН за преодоляване на загубите на биологично разнообразие - ангажимент 30% от сушата и океана да бъдат защитени до 2030 г. Около 64 държави вече са подписали т.нар. обещание "30x30", но сред тях не са например Индонезия, Австралия или САЩ.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Всяка година от 1995 г. насам десетки хиляди ентусиасти на тема климатична политика, политици, журналисти и активисти от цял свят се събират някъде в края на годината. За две седмици те се натъпкват в затворен конгресен център. Говори се много и се спи малко. Понякога стотици се събират в една зала, друг път се скупчват на малки групички. Свежият въздух е лукс. Организират се социални събития с напитки и храни. И накрая всички отлитат обратно, откъдето са дошли. С други думи, годишните климатични срещи на ООН са идеални събития за свръхразпространение на пандемичен вирус.

Ето защо не е изненадващо, че събитието за 2020 г. (наречено COP26) беше отложено за ноември 2021 г. От гледна точка на общественото здраве решението беше очевидно. Но то вероятно ще се окаже и неочакван късмет за британското правителство, което трябваше да е домакин на събитието в Глазгоу. В началото на 2020 г. стана ясно, че премиерът Борис Джонсън и екипът му са напълно заети с Brexit и не гледат с особено вдъхновение към климатичния фронт. Удълженият срок им дава допълнителни 12 месеца, в които да си напишат домашното.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 4
    djr55699551 avatar :-|
    Zdravko

    Няма как да натрупаш опит и компетентност във финансовата сфера, докато се търкаляш в креватите на хората...

  • 5
    cqm13699551 avatar :-|
    Стойчо

    Един много добър пример за просперитета в нашата България... Момчета, просто имате грешните атрибути за да направите и вие първият си милион от "комисионни" по сделки.

  • 6
    fzr25699551 avatar :-|
    Антоанела

    Докато гореспоменатия господин е намерил друг начин за просперитет, измама и изнудване...

  • 7
    ggf40699551 avatar :-|
    Irena

    И двамата са еднакви "професионалист", но за Харалампи Х. мога да кажа, че е доста изпечен измамник и единственото, което можете да направите за да се предпазите, е да избягвате такива съмнителни "финансови посредници" /измамници/!

  • 8
    ubf55699551 avatar :-|
    Zoro

    Всеки ден излизат все нови милионери, забогатяли от измами. До кога в тая държава ще се забогатява или с външен вид, или с измама? Кога ще започнат да напрягат тия мозъци за нещо конструктивно, вместо как да прецавкат хората и да им вземат и малкото което имат?!

  • 9
    jjf10699551 avatar :-|
    Stacy

    Срамота е да, че държата дава право на хора като г-н Хараланов да злоупотребява със закона, заради хилядите вратички и недоуточнения в него...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал