Шансът за България в кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шансът за България в кризата

Радан Кънев

Шансът за България в кризата

Възстановителният план на ЕС дава възможност на страната да бъде действителен участник и в новите европейски политики и да спечели от тях. Но затова са нужни умни проекти

Радан Кънев, евродепутат от Демократична България в групата на ЕНП

Радан Кънев

© Георги Кожухаров


От встъпването си в длъжност Комисията на Урсула фон дер Лайен изглеждаше твърдо решена да води активна, дори агресивна, бюджетна политика. Или казано с други думи, да инжектира в икономиката на ЕС "големи пари", практически за първи път от създаването на съюза да възприеме мащабен неокейнсиански подход. И това не е толкова странно, като се има предвид, че основните конкуренти, и особено САЩ и Китай, всеки по свой начин, водят тази политика поне от десет години. Тя среща разбирането и подкрепата на Франция и Германия, което (почти) я обрича на успех.

За подобна необичайно смела политика обаче са нужни поне две неща - голяма, обединяваща цел и източник на финансиране. Първоначално целта беше намерена в т.нар. Зелена сделка, отразяваща обществения консенсус в голяма част от ЕС, и особено в богатия Северозапад, за нуждата от амбициозни климатични политики. Тя беше комбинирана с нуждата от изпреварващо развитие в сферата на цифровата икономика, научните изследвания и технологичните иновации, където ЕС изостава драматично от конкурентите си. И тогава - съвсем неочаквано - се разразиха пандемията и съпътстващият я икономически шок. 2020 започна като година на оптимистични, според мнозина дори утопични, амбиции. И завършва като годината на най-тежката икономическа криза от 1929 насам Парадоксално, това отговори на втория въпрос - заветното "Кой ще ни даде пари". Ако преди финансирането на "Зелената сделка" изглеждаше най-малкото съмнително, COVID-19 доведе до консенсус за възможността и необходимостта от теглене на голям кредит от името на целия ЕС. Така се роди NextGenerationEU, програма с безпрецедентен бюджет и три основни цели:

  • Изграждане на зелена европейска икономика и въглеродна неутралност до 2050 г.
  • Изпреварващо цифрово и технологично развитие на европейския бизнес и
  • Възстановяване на икономиките в ЕС от пандемичния шок.

България вече има проект за собствения си Национален план за възстановяване и устойчивост с оригиналното название NextGenerationBG. Критиките към него и съпътстващата го тригодишна бюджетна рамка са неизброими и в голямата си част - основателни. Добре познати са на публиката и не виждам причина да ги повтарям. Ще се спра накратко на един конкретен въпрос - как се отнася NextGenerationBG към заявените цели на NextGenerationEU и дългосрочния проектобюджет на ЕС, Многогодишната финансова рамка. И по-конкретно - на възможните алтернативни решения, които могат да направят България действителен участник в новите европейски политики, а защо не - едно от обществата, които могат да извлекат най-голяма полза от тях.

На първия въпрос за съжаление отговорът е кратък - трите основни цели практически не присъстват в нашия национален план освен донякъде на думи. Планът е сбор от незапочнати или недовършени стари проекти без връзка с трите основни цели на ЕК, без особена вътрешна консистентност и преди всичко без заложени собствени цели и измерими показатели за успех:

COVID-19 отсъства като анализ на пораженията, нанесени на икономиката, и съответно дейности/мерки, които биха довели до преодоляването им, тъй като планът е съвкупност от проекти, писани преди пандемията.

Практически отсъства "Зелената сделка". Абстрахираме се от твърдението в началото на документа, че тя се финансира от ЕК чрез Механизма за справедлив преход, защото е силно подвеждащо и/или издава откровено незнание. Планът не предвижда никакви стратегически инвестиции за намаляване на въглеродните емисии, а още по-малко - за съхраняване на конкурентоспособността на енергийно интензивните индустрии или ускорено развитие на нисковъглеродни производства. Няма предвидени мерки за извеждане от експлоатация на въглищните електроцентрали и преди всичко - за развитието на модерна енергетика на тяхно място. След коректната диагноза, че българската промишленост се отличава с изключително слаба енергийна ефективност, липсва стратегическа визия за адресирането ѝ и следват мерки, изразяващи се в изолация на жилищни и обществени сгради.

От плана отсъства българският бизнес. Този проблем е очевидно тясно свързан с предходните два, доколкото именно бизнесът страда от ограниченията и самоограниченията, които COVID-19 наложи на потребителското поведение, производството и търговията. И именно бизнесът следва да се адаптира към нисковъглеродната икономика и да осъществи изпреварващо цифрово и технологично развитие, инвестиции в образование, наука и човешки капитал.

В този му вид NextGenerationBG рискува да бъде просто върнат от ЕК, което ще доведе до забавяне на инвестициите, намаляване на ефекта им и не на последно място - изпреварващо финансиране и реализиране на конкурентни проекти от регионите и бизнеса в съседни държави. Дори и да мине пред ЕК, този план няма да постигне целите на NextGenerationEU и ще остави България на опашката за пореден път.

Какво може да се промени в националния план, за да бъде България този път конкурентна, изпреварваща, лидер в някои от новите сектори и индустрии, към които Европейският възстановителен план и "Зелената сделка" са насочени? Ще предложа няколко конкретни идеи и насоки, без да претендирам за изчерпателност:

1. Подкрепа за най-засегнатите сектори. Цялостен анализ на ефекта от COVID-19 върху различните сектори и бизнеси е мащабна задача, по силите единствено на публичните институции. Някои неща обаче са видими и с просто око. Българският "промишлен" туризъм просто не може да преживее втора кризисна година, а тя започва след дни. Можем ясно да предвидим, че веригите на доставка между туроператори, авиокомпании, low cost хотели и доставчици на евтина храна и алкохол са непоправимо разрушени. Пандемията просто подписа смъртния акт на един обречен модел на race to the bottom competition. Днес е времето с ресурса на NextGenerationEU и в съответствие със зелените му цели да бъде финансирана цялостна реформа на туристическия сектор, в т.ч. доброволна пълна реконструкция на хотелска инфраструктура и сгради, възстановяване на околната среда и преминаване към модел с висока добавена стойност и устойчивост. Лятото на 2020 съвсем не беше губещо за всички - търсенето посочи типа туризъм с пазарно бъдеще.

2. Истинска "Зелена сделка" за България. Тя задължително трябва да започне от цялостното преструктуриране на Маришкия басейн. За работещите в мините и ТЕЦ, както и за десетките хиляди заети в компаниите подизпълнители и свързан бизнес моментът е "сега или никога". Подобна финансова възможност повече няма да има. Няма да ги има и ключовите международни енергийни играчи, които в момента присъстват "на терена". Старозагорският регион трябва да се превърне в лидер ако не на ниво ЕС, то поне в Югоизточна Европа, на новите енергийни технологии, комбиниращи ВЕИ с базови мощности, работещи на горивна база от газово-водороден коктейл. Нещо повече - регионът трябва да се превърне в научен, развоен и образователен център на новата енергетика.

Други примери са развитието на офшорната вятърна енергетика в Черно море или финансирането на най-модерни, дори новаторски технологии за намаляване на въглеродния отпечатък и енергийния разход на съществуващи ключови производства като металургия, стъкло, цимент. Реновирането, на което са отделени около една трета от средствата в правителствения проект, не трябва да бъде a priori отхвърлено заради тежките корупционни практики и крайната неефективност на предходната подобна програма, концентрирана върху външна изолация със стиропор. Трябва да е ясно, че става въпрос за необходимост от дълбоко структурно реновиране на публични и частни сгради, включващо изграждане на системи за енергийна независимост, със собствени ВЕИ инсталации и инсталации за съхраняване на енергия например.

3. Осъществяването на проекти от типа на горните примери по естествен начин включва в себе си третия приоритет на ЕК - цифровата икономика и върховите технологии. Всяка подкрепа за засегнат бизнес следва да включва изискване за цифровизация на процесите, развиване на потенциала за дистанционна работа и обслужване на клиенти. Всяка "зелена" технологична трансформация е практически невъзможна или поне неконкурентна, ако не стъпва на модерни цифрови модели и технологии.

В заключение - има нещо общо между предложените решения и подходи. Всички те могат да бъдат реализирани не чрез преки субсидии от бюджета (национален и на ЕС), а чрез финансови инструменти съвместно с частния сектор. По този начин инвестираните средства ще се мултиплицират веднъж с участието на частния финансов капитал и втори път - при връщане на кредитите и повторно използване на публичния ресурс. Крайният резултат би бил мултиплициране на ефекта и действително модерна и конкурентна българска икономика. Това трябва да престане да звучи като утопия или мечта, а като реална, постижима и измерима цел.

От встъпването си в длъжност Комисията на Урсула фон дер Лайен изглеждаше твърдо решена да води активна, дори агресивна, бюджетна политика. Или казано с други думи, да инжектира в икономиката на ЕС "големи пари", практически за първи път от създаването на съюза да възприеме мащабен неокейнсиански подход. И това не е толкова странно, като се има предвид, че основните конкуренти, и особено САЩ и Китай, всеки по свой начин, водят тази политика поне от десет години. Тя среща разбирането и подкрепата на Франция и Германия, което (почти) я обрича на успех.

За подобна необичайно смела политика обаче са нужни поне две неща - голяма, обединяваща цел и източник на финансиране. Първоначално целта беше намерена в т.нар. Зелена сделка, отразяваща обществения консенсус в голяма част от ЕС, и особено в богатия Северозапад, за нуждата от амбициозни климатични политики. Тя беше комбинирана с нуждата от изпреварващо развитие в сферата на цифровата икономика, научните изследвания и технологичните иновации, където ЕС изостава драматично от конкурентите си. И тогава - съвсем неочаквано - се разразиха пандемията и съпътстващият я икономически шок. 2020 започна като година на оптимистични, според мнозина дори утопични, амбиции. И завършва като годината на най-тежката икономическа криза от 1929 насам Парадоксално, това отговори на втория въпрос - заветното "Кой ще ни даде пари". Ако преди финансирането на "Зелената сделка" изглеждаше най-малкото съмнително, COVID-19 доведе до консенсус за възможността и необходимостта от теглене на голям кредит от името на целия ЕС. Така се роди NextGenerationEU, програма с безпрецедентен бюджет и три основни цели:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 4
    djr55699551 avatar :-|
    Zdravko

    Няма как да натрупаш опит и компетентност във финансовата сфера, докато се търкаляш в креватите на хората...

  • 5
    cqm13699551 avatar :-|
    Стойчо

    Един много добър пример за просперитета в нашата България... Момчета, просто имате грешните атрибути за да направите и вие първият си милион от "комисионни" по сделки.

  • 6
    fzr25699551 avatar :-|
    Антоанела

    Докато гореспоменатия господин е намерил друг начин за просперитет, измама и изнудване...

  • 7
    ggf40699551 avatar :-|
    Irena

    И двамата са еднакви "професионалист", но за Харалампи Х. мога да кажа, че е доста изпечен измамник и единственото, което можете да направите за да се предпазите, е да избягвате такива съмнителни "финансови посредници" /измамници/!

  • 8
    ubf55699551 avatar :-|
    Zoro

    Всеки ден излизат все нови милионери, забогатяли от измами. До кога в тая държава ще се забогатява или с външен вид, или с измама? Кога ще започнат да напрягат тия мозъци за нещо конструктивно, вместо как да прецавкат хората и да им вземат и малкото което имат?!

  • 9
    jjf10699551 avatar :-|
    Stacy

    Срамота е да, че държата дава право на хора като г-н Хараланов да злоупотребява със закона, заради хилядите вратички и недоуточнения в него...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.