Вселена от възможности

Рязко намаляващите цени на достъпа до космическото пространство предлагат нови перспективи, но също така налагат и отговорности към околната среда

Сара ал Амири, технологичен министър и ръководител на космическата агенция на ОАЕ
Сара ал Амири, технологичен министър и ръководител на космическата агенция на ОАЕ    ©  The Economist
Сара ал Амири, технологичен министър и ръководител на космическата агенция на ОАЕ
Сара ал Амири, технологичен министър и ръководител на космическата агенция на ОАЕ    ©  The Economist

Също както 2020 ще бъде запомнена като годината на COVID-19, можем само да се надяваме, че 2021 ще е първата след коронавируса и годината, в която ще започнем да прилагаме уроците, които сме научили заедно. Изглежда, че има все по-голям консенсус около идеята, че пандемията не е най-голямото предизвикателство пред човечеството, за разлика от целия спектър климатични промени, които са много по-спешни и имат по-голям потенциал да предизвикат мащабни катастрофи.

По ирония на съдбата космическите изследвания, които ни дават огромно познание за планетарните ни системи, замърсяват атмосферата и орбиталното пространство. Създаваме почти същата бъркотия около планетата ни, както и на нейната повърхност.

Достъпът до Космоса през 2021 г. ще стане още по-лесен в резултат на това, че компаниите и организациите разработват все по-евтини системи за изстрелване и намаляват времето между полетите. По правило ракетите вече транспортират повече от един товар, а малки и по-пъргави апарати заместват огромните тежки сателити. Ново поколение компактни спътници генерира зашеметяващо количество масиви от данни и нови приложения.

Ролята на правителствата ще претърпи сериозна трансформация, като акцентът ще падне върху теорeтичните изследвания, финансирането на иновации и стартиращите компании. Правителствата също така ще подкрепят този сектор повече като потребител на данни и аналитични услуги, отколкото като разработчик и производител на системи. С увеличаващата се динамика на частния сектор проектирането и инженерингът на сателити ще стават много по-бързо, намалявайки срока за разработка от три на под една година. Екстремно високата надеждност на космическите системи, правени с идеята да се ползват в огромен мащаб и в продължение на дълги години, вече не е правило в индустрията, като това допълнително сваля финансовите бариери и демократизира достъпа до Космоса. Гаражите, които родиха Силициевата долина, вече приютяват космически апарати. Стерилните пространства вече могат да са малки, не толкова скъпи съоръжения и дори споделен ресурс.

Новите космически пънкари са пъргави, агресивни и бързоподвижни.

През следващите години ще си дадем сметка, че не само може да скъсаме с викторианските схващания за образованието, когато подготвяме младите хора за техните работни места, но и с идеята за самите работни места в сегашния им вид. Космическата индустрия дава удивителен пример за това. Заключителните фази от предстартовия процес на мисията на Обединените арабски емирства (ОАЕ) до Марс бяха извършени от екип, работещ в домашни условия. И всъщност цялата мисия беше окончателно сглобена от международна група, общуваща през Zoom и други онлайн инструменти за съвместна дейност. Нашият контролен център се помещаваше в двойка сравнително невзрачни помещения, запълнени с дисплеи и лаптопи. Безвъзвратно отминали са дните на стотиците работни станции и 100-метровите екрани като тези в "Кейп Канаверал".

Всичко това води до експлозивен ръст в броя на иноваторите и операторите, които търсят и изследват комерсиалния потенциал на Космоса, като засенчват малката котерия от компании мастодонти, оцеляващи благодарение на доходоносни държавни поръчки. SpaceX, Planet, Capella и други подобни успяват да пресъздадат в космически апарат с големината на кухненски стол това, което преди беше с размерите на джип. Новите космически пънкари са пъргави, агресивни и бързоподвижни.

Стойността на данните от наблюдението на Земята нараства също толкова експлозивно, колкото и начините за тяхното използване. Един от ключовите елементи в тези нови данни, които изследваме, е все по-голямото разбиране за нашата планета, за атмосферата й и за измененията в климата, които застрашават нашето здраве, благосъстояние и самото ни бъдеще. С по-голямото познание идва и по-голямата отговорност, както и нуждата да инвестираме в технологии, които да смекчат колективното въздействие върху околната среда. Разработвайки нашите нови решения, ние си създаваме и нови проблеми. Произведеният от някого малък сателит се оказва космически боклук за другите.

Работата в областта на космическите науки обаче прави очевиден и един суров факт. От цялата ни позната вселена единствената атмосфера, която е годна за дишане от човечеството, е обгърнала точно тази планета. Тя е много, много тънък слой - 75% от въздуха, който можем да ползваме, се намира в крехката зона, простираща се на около 13 км от повърхността. Новите играчи в космическия бизнес трябва да вземат отношение и по въпроса с поддържането на "устойчив" достъп до ниска орбита. Трябва да направим нещо с все по-големия и гъст рояк от отпадъци, които сме оставили да обикалят около нашата планета. Разработката на иновативен подход за премахване на космическите боклуци и за безопасно сваляне на сателитите от орбита, без да се налагат допълнителни разходи за създаване на нови космически системи, ще позволи на този нов бизнес модел да процъфти. В стремежа си да изследваме тази нова граница не бива да неглижираме и отговорността ни към елемент от нашата околна среда, който е също толкова крехък, колкото нашите гори, реки и морета.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал