Търговските войни като цяло са лоша новина за компаниите във всяка от участващите страни. Но могат ли да извлекат ползи тези, които дебнат отстрани? Това беше надеждата на някои европейски компании през последните години, след като Доналд Тръмп вкара САЩ в търговска война с Китай. Но този подход не осигури очакваните ползи - и през 2021 г. неговите недостатъци ще станат по-очевидни.
Надеждата на Европа беше китайските и американските компании, които не могат да търгуват помежду си заради влошаване на отношенията, да се обърнат към европейски фирми. Проучване на ООН от 2019 г. предвиждаше, че Европа ще си осигури 70 млрд. долара допълнителен износ на година, защото структурата на търговията се променя в нейна полза главно заради това, че китайските компании имат нужда от нови доставчици.
Геополитическите караници през 2020 г. дават реален пример: когато администрацията на Тръмп наложи санкции на китайския производител на телекомуникационно оборудване Huawei, американски оператори (и много други), които искат да подобрят мрежовото си оборудване, започнаха да купуват от финландската Nokia и шведската Ericsson. Тази представа се основава на допускането, че Европа може да избегне попадането на кръстосания огън. Все по-често това не се получава. Когато говорим за търговски ограничения, Европа е подложена на враждебност от страна и на САЩ, и на Китай, като в бъдеще изглежда, че това пак ще е така.
В същото време подходът на Европа към Китай като търговски партньор се втвърди. В сравнение с всеобхватната търговска война, която води срещу Китай, Тръмп само леко се спречква с Европа. Но сферите на напрежение съществуват отдавна и, изглежда, си остават. През октомври 2019 г. Америка въведе мита в размер на 7.5 млрд. долара за внос от ЕС, през ноември 2020 г. ЕС отвърна с мита за 4.5 млрд. долара върху внос на американски стоки по спор за държавните субсидии за производителите на самолети. През 2021 г. се очертава друг конфликт, ако Европа наложи данък върху големи технологични фирми - което Америка тълкува, с известно основание, като целенасочено действие срещу нейните компании. Търговията с Китай не е много по-гладка. В този случай става въпрос главно за охлаждане на Европа към китайските компании. Нарушенията на човешките права в Синцзян и репресиите в Хонконг разгневиха европейците.
Но най-големите притеснения са, че китайските компании се превръщат от клиенти на европейските индустриални групи в техни конкуренти. Докато европейските политици остават ангажирани със свободната търговия, те вече осъждат миналата си "наивност" в отношенията с Китай. През 2021 г. ЕС ще измисли начини за отмъщение срещу китайски фирми, ако счита, че държавното финансиране им помага да подбиват европейските им конкуренти. Отчасти в отговор на COVID-19 ЕС иска да репатрира веригите за доставки на "стратегическите" индустрии - термин, който се използва свободно и може да се прилага за почти всеки сектор.
Европа се сдърпа с Китай и заради заставането на страната на Америка. Няколко държави, включително Великобритания и Франция, се съгласиха с исканията на Америка да ограничат участието на Huawei в техните телекомуникационни мрежи. А Китай не се притеснява да напомня на европейските държави, че може да отваря и затваря пазарите си както му харесва - например през септември достъпът до китайския пазар на германски прасета беше забранен заради измислени санитарни условия. Дори ако Европа поддържа добри отношения и с двата си най-големи търговски партньора, продължаващите караници ще се отразят на фирмите. Това, което се класифицира като износ от Китай, може да бъде и продукт на европейска компания.
Например Ericsson и Nokia произвеждат оборудване в Китай, а германските автокомпании, които правят превозни средства в Америка за китайския пазар, също са засегнати от търговските сътресения.
В по-общ план Европа ще загуби от разпадането на системата за свободна търговия, която тя е помогнала заедно с Америка да бъде изградена след Втората световна война. Повече от половината от продажбите на европейските компании се реализират в чужбина в сравнение с по-малко от една трета от тези на американските според Morgan Stanley. Основното преструктуриране на веригите за доставки в резултат на частичното отделяне на икономиките на Китай и Америка също ще засегне европейските компании. Няколкото трохи допълнителен бизнес, които може да вземат отстрани, ще изглеждат като слаба утеха.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Търговските войни като цяло са лоша новина за компаниите във всяка от участващите страни. Но могат ли да извлекат ползи тези, които дебнат отстрани? Това беше надеждата на някои европейски компании през последните години, след като Доналд Тръмп вкара САЩ в търговска война с Китай. Но този подход не осигури очакваните ползи - и през 2021 г. неговите недостатъци ще станат по-очевидни.
Надеждата на Европа беше китайските и американските компании, които не могат да търгуват помежду си заради влошаване на отношенията, да се обърнат към европейски фирми. Проучване на ООН от 2019 г. предвиждаше, че Европа ще си осигури 70 млрд. долара допълнителен износ на година, защото структурата на търговията се променя в нейна полза главно заради това, че китайските компании имат нужда от нови доставчици.
0 коментара