Дългото разделение

Културните войни на Америка ще станат още по-интензивни

Бърни Сандърс и Елизабет Уорън имаха по-отдадени фенове. Камала Харис и Пийт Бутиджидж бяха по-добрите оратори. Но Джо Байдън имаше нещо, което никой от другите кандидати на демократи нямаше: вяра, че може да събере заедно демократи и републиканци. Много хора смятаха това за наивно и нереалистично. Но в крайна сметка се оказа достатъчно, за да убеди достатъчно гласоподаватели да го изтласкат пред другите желаещи в първичните избори, а след това и към победа над най-поляризиращия президент в модерната история на страната.

Не е трудно да се види защо. Последните четири години - и в по-малка степен осемте преди това, под ръководството на Барак Обама - бяха период на интензивно културно и политическо разделение в Америка. Демократите и републиканците имат все по-различни възгледи не само по отношение на, да кажем, гей бракове и данъчни ставки. Те живеят в различни вселени и питаят все по-голямо недоверие един към друг.

Два месеца преди изборите през 2020 г. проучване показа, че над 40% от американците и от двете партии вярват, че насилието би било оправдано, ако спечели кандидатът от другата страна. Повечето президенти, включително и Обама, приемаха подобна дълбока антипатия за нанасяща щети както на националното единство, така и на политическите им амбиции. Поне в реториката си на практика всички президенти са се опитвали да разширят популярността си, щом влязат в Белия дом.

Доналд Тръмп никога не се опита. Той експлоатираше разрива и хвърляше още масло в огъня, подобно на риалити звездата, която беше, преди да влезе в политиката - вместо да се опита да излекува раните. Нищо чудно, че над 75 млн. души решиха да подкрепят призива за единство на Джо Байдън. Обикновено такива послания са рутинни за американски политик. Но това не са обикновени времена. Докато Тръмп се опитва да се хареса на своята база, а будното ляво - на неговата, широката американска среда откри трибуна в лицето на Джо Байдън, застаряващ политик, който умело изчака момента си.

Дори така обаче, той няма да може да изпълни обещанието си за единство. Вината не е негова: никой не би могъл. Партизанството и разделението продават. Ръш Лимбо и The Daily Show няма да изчезнат само защото Тръмп загуби, а Байдън предпочита единство. Социалните мрежи позволяват на американците постоянно да чуват потвърждение на политическите си възгледи, вместо някой да ги оспорва.

Отдавна си заминаха дните, в които консервативни демократи и либерални републиканци често преминаваха от другата страна. Днес политическите партии са почти изцяло на една линия по всички културни и идеологически разломи. Повечето сенатори и конгресмени държат сигурни места, където има повече риск от радикални кандидати от тяхната собствена партия на първичните избори, отколкото от кандидат на опозицията.

Дори Байдън да бе спечелил така решително, както левите се надяваха, Америка пак щеше да бъде дълбоко разделена - просто може би щеше да му бъде по-лесно да прокарва закони през Конгреса. Скоро след като поеме новия си пост на 20 януари, той ще помоли всички американци да носят маски. Откликът на тази молба със сигурност ще бъде по-силен на места, контролирани от демократи, отколкото на места, контролирани от републиканци. Няколко дела във Върховния съд може сериозно да ограничат достъпа до аборт, без директно да го направят нелегален. Битките по тези дела няма да бъдат по-леки само защото Джо Байдън е в Белия дом. Никой политик не може да накара американците да спрат културните войни в страната си. Те трябва да решат да го направят сами.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал