Да търсиш триумф в небесата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да търсиш триумф в небесата

Курс към сблъсък с Dimorphos

Да търсиш триумф в небесата

Голяма част от космическите мисии са провокирани не само от научни, но също така от икономически и отбранителни интереси

Бенджамин Съдърланд, журналист на свободна практика, The Economist

Курс към сблъсък с Dimorphos

© NASA


През 2021 г. предстои да станем свидетели на вълнуващи космически мисии. Американската агенция NASA планира да изстреля апарат, голям колкото автомобил, който да се разбие в повърхността на "луна" с размерите на стадион, обикаляща около друг астероид. Целта на мисията е да промени орбитата на небесното тяло. Нито астероидът Didymos, нито "луната" Dimorphos, която кръжи около него, представляват заплаха за Земята. Сблъсъкът обаче би трябвало да генерира ценно ноу-хау за потенциално изграждане на "планетарна отбрана".

NASA също така планира да извърши безпилотен полет около Луната и с помощта на космическите агенции на Канада и ЕС да изстреля космическия телескоп James Webb, който е най-големият и най-скъпият подобен инструмент, създаван до момента. Индия ще се опита да изведе в орбита трима астронавти и да изпрати спускаем апарат на Луната, същото ще опита и Русия. Китай от своя страна ще започне да изстрелва модулите на своята следваща и най-голяма космическа станция Tiangong-3. Така ще видим амбициозни начинания, организирани от всички заинтересовани страни.

Също така, преди да удари своята цел със скорост 6.6 км/сек., "противоастероидната" сонда на NASA ще изстреля наблюдателна капсула на Италианската космическа агенция. Разгъването на огледалото на орбиталния телескоп, който струва 10 млрд. долара, както и на неговия соларен щит с размерите на тенис игрище ще представлява сложно роботизирано космическо оригами, което ще продължи седмици наред и ще се извършва при температура -230 градуса по Целзий. Индия от своя страна никога не е извършвала пилотиран космически полет, а предишната й лунна сонда се разби. Русия пък трябва да разработи нови системи, които да извършат сложната балистична навигация, нужна за кацане в неизследван регион в близост до лунния южен полюс, разказва Лев Зелени, изследовател от държавния Институт за космически изследвания в Москва. А Китай се надява да завърши своята космическа станция, организирайки интензивна кампания от дузина изстрелвания на ракети в продължение на две години.

И тъй като финансирането на космическите проучвания задминава ръста на глобалната икономика, заетите в този сектор имат големи планове за 2021 г., но същевременно се опитват да оптимизират разходите. Европейската компания ArianeGroup се надява, че премиерният полет на ракетата Ariane 6 ще й помогне да върне част от бизнеса си, загубен в битка с американски конкуренти. Русия също спешно се нуждае от успешно начинание. Последното й успешно кацане на Луната е от 1976 г. (и всъщност е постижение на СССР), а нейният доходоносен монопол с транспортиране на астронавти до Международната космическа станция (МКС) беше разрушен от американската компания SpaceX през май 2020 г.

Иновации се очаква да предложат както дългогодишни играчи на космическия пазар, така и новобранците. През 2021 г. Rocket Lab - компания, изстрелваща малки сателити от Нова Зеландия и САЩ, може да премине към многократно използване на своите ракети, улавяйки приземяващата се чрез парашутна система с хеликоптер във въздуха. Други фирми също ще се опитат да демонстрират потенциала си. Blue Origin, която е собственост на Джеф Безос, планира премиерния полет на New Glenn - ракета с първа степен за многократна употреба и двойно по-голям обем на секцията за полезен товар в сравнение с която и да е съществуваща алтернатива. Boeing пък планира да изпрати първите астронавти до МКС (след като безпилотният полет на нейната капсула не успя да се скачи със станцията през 2019 г.). Първите два полета на ракетата Vulcan Centaur, създадена от United Launch Alliance, ще се опитат да изведат неизпробван до момента лунен спускаем апарат (конструиран от Astrobotic) и нелетял досега космически "самолет" (на Sierra Nevada Corp.), предназначен да транспортира товари и хора до ниска околоземна орбита. Паралелно на няколко западни конкуренти през 2021 г. руската космическа агенция "Роскосмос" също се надява да изстреля космически туристи.

В случая обаче залогът е много по-мащабен от финансовите изгоди. Много от големите космически начинания през 2021 г. ще са отражение на геополитически и военни интереси. Например форсирането на пилотираните космически полети от страна на Индия отразява съперничеството с Китай, коментира Раджи Раджагопалан, бивш зам.-ръководител на индийския Съвет по национална сигурност. А китайската космическа станция има символично значение и предлага големи възможности за усвояване на умения за маневриране в орбита, твърди Уан Гю, китайски експерти по космическите въпроси. Крайният резултат ще бъде, че Китай ще развие по-добри способности за борба със сателити, смята Уилям Шелтън, бивш ръководител на Космическото командване към ВВС на САЩ. А министърът на отбраната на Франция Флоранс Парли отбелязва в свое официално изказване, че враждебните действия на Русия в орбита превръщат това пространство от "нова граница" в "нов фронт".

Ами ако


Търсенето на извънземни форми на живот става все по-интензивно, особено след откриването на косвени индикации за възможно наличие на микроорганизми в облаците на Венера. Американски и китайски роботизирани роувъри трябва да кацнат на Марс през 2021 г. и ще търсят следи от биологични форми, съществували в миналото на планетата. Ами ако се окаже, че извънземните всъщност вече са на Земята? Хипотезата за съществуването на "сенчеста биосфера" от микроби с коренно различна биохимия от познатата ни е малко вероятно да бъде потвърдена, но не е и напълно изключена. Ако се окаже реалност, тя може да промени разбиранията ни какъв е шансът за зараждане на живота по принцип.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

През 2021 г. предстои да станем свидетели на вълнуващи космически мисии. Американската агенция NASA планира да изстреля апарат, голям колкото автомобил, който да се разбие в повърхността на "луна" с размерите на стадион, обикаляща около друг астероид. Целта на мисията е да промени орбитата на небесното тяло. Нито астероидът Didymos, нито "луната" Dimorphos, която кръжи около него, представляват заплаха за Земята. Сблъсъкът обаче би трябвало да генерира ценно ноу-хау за потенциално изграждане на "планетарна отбрана".

NASA също така планира да извърши безпилотен полет около Луната и с помощта на космическите агенции на Канада и ЕС да изстреля космическия телескоп James Webb, който е най-големият и най-скъпият подобен инструмент, създаван до момента. Индия ще се опита да изведе в орбита трима астронавти и да изпрати спускаем апарат на Луната, същото ще опита и Русия. Китай от своя страна ще започне да изстрелва модулите на своята следваща и най-голяма космическа станция Tiangong-3. Така ще видим амбициозни начинания, организирани от всички заинтересовани страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Шоуто трябва да продължи

Шоуто трябва да продължи

Краят на черния Златен век

Краят на черния Златен век

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK