Трябва да се вслушаме в предупреждението на пандемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трябва да се вслушаме в предупреждението на пандемията

The Economist

Трябва да се вслушаме в предупреждението на пандемията

Избухването й показва уязвимостта на човечеството – и нуждата да се подготвим за други рискове в бъдеще

Тоби Орд, старши изследовател, Future of Humanity Institute, Oxford University, The Economist

The Economist

© The Economist


Пандемията от коронавирус е предупреждение за човечеството. Тя е напомняне, че въпреки целия ни технологичен прогрес човечеството остава уязвимо за катастрофи, които разтърсват света.

Мнозина наричат 2020 г. безпрецедентно време, но истината е точно обратната. Ние отдавна сме уязвими към опустошителни пандемии. Черната смърт от 1346 - 1353 г. убива около една десета от световното население, включително близо една трета от хората в Европа. Пренасянето на европейските болести в двете Америки може би е убило приблизително 90% от живеещите там хора - отново около една трета от световното население. А само преди 100 години грипът от 1918 г. (първата наистина глобална пандемия) убива един от 30 души по света. Наистина безпрецедентно би било, ако нашата уязвимост беше приключила. Сегашната катастрофа е просто епизод от много дълга тенденция.

И все пак има едно отношение, в което нашето време е действително без прецедент. С развитието на ядрените оръжия през XX век способността на човечеството да ескалира най-после стигна точката, отвъд която бихме могли да причиним катастрофи от най-големия възможен мащаб - унищожението на нашия собствен биологичен вид, а с това и на всичко, което бихме могли да постигнем или в което да се превърнем. Подобно на всички биологични видове ние винаги сме били уязвими към ограничен фон от рискове за естествено унищожение, но те сега бледнеят пред рисковете, които сме създали сами. Към екзистенциалния риск от ядрена война наскоро се прибави този на екстремните климатични промени, а настоящият век ще донесе дори още по-големи рискове от напредъка на биотехнологиите и изкуствения интелект. Ще осъзнаем ли тези рискове навреме и ще предприемем ли нужните стъпки да ги контролираме, или ще продължим да се фокусираме върху други неща, докато тези рискове ни застигнат? Това ще е определящият въпрос на нашата епоха, а вероятно и на цялата човешка история.

Едно от най-големите предизвикателства при управлението на екзистенциалните рискове е, че трябва да оцелеем през цялото си бъдеще, без да падаме в тяхна жертва. Ако ни връхлети екзистенциална катастрофа, ще бъде твърде късно да учим каквито и да било уроци. Ето защо трябва да извличаме всеки възможен урок от предупрежденията, които получаваме - разминаванията на косъм като Кубинската ракетна криза от 1962 г. и катастрофите, които са тежки, но преживяеми, като пандемиите от 1346 г., 1918 г. и 2020 г.

Със сигурност ще научим уроци от COVID-19 и ще подобрим защитата си срещу подобни пандемии. А 2020 г. ще бъде нашият най-добър шанс да го направим - когато сме се възстановили достатъчно, за да погледнем към бъдещето, но шокът от миналото все още ни държи. Но без значими усилия се боя, че ще научим само очевидните уроци - онези, които може да ни помогнат да предотвратим повторение на 2020 - и ще пропуснем да се погрижим за нарастващата опасност от режисирани пандемии и плеядата останали екзистенциални рискове, пред които сме изправени. Това е рядка възможност да сменим курса, тъй като не след дълго социалните антитела от тази случваща се веднъж на век пандемия ще започнат да изчезват. Трябва да я използваме максимално.

Тоби Орд е автор на The Precipice: Existential Risks and the Future of Humanity ("На ръба на пропастта: Екзистенциалните рискове и бъдещето на човечеството"), Bloomsbury, 2020.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Пандемията от коронавирус е предупреждение за човечеството. Тя е напомняне, че въпреки целия ни технологичен прогрес човечеството остава уязвимо за катастрофи, които разтърсват света.

Мнозина наричат 2020 г. безпрецедентно време, но истината е точно обратната. Ние отдавна сме уязвими към опустошителни пандемии. Черната смърт от 1346 - 1353 г. убива около една десета от световното население, включително близо една трета от хората в Европа. Пренасянето на европейските болести в двете Америки може би е убило приблизително 90% от живеещите там хора - отново около една трета от световното население. А само преди 100 години грипът от 1918 г. (първата наистина глобална пандемия) убива един от 30 души по света. Наистина безпрецедентно би било, ако нашата уязвимост беше приключила. Сегашната катастрофа е просто епизод от много дълга тенденция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зората на азиатския век

Зората на азиатския век

Свързване от дома

Свързване от дома

Кеш, моля

Кеш, моля

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.